Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
за нещата от живота
Автор: natali60 Категория: Изкуство
Прочетен: 662287 Постинги: 154 Коментари: 1186
Постинги в блога
<<  <  6 7 8 9 10 11 12 13  >  >>

                           китайска пословица

      Настройте се празнично - днес ще ви водя на китайска селска сватба, която обаче започва от града...

     "Ще се оженя след два месеца" - това слушахме от нашия приятел Лианг, откакто сме дошли в Пънлай преди година. И докато ние все го закачахме на тази тема, младежът си купи къща на два етажа с двор и цяла година я стяга. Най-после новият му дом е готов и сватбата - насрочена от майките на бъдещите младоженци. Датата е 27 ноември.
    Лианг е шофьор на такси и откакто се запознахме, напредна много с английския. Доволен е, че това му носи повече доходи. Приятелката му Мей Лиу, с която са заедно от седем години, е не само изящна красавица, но и момиче със светла и чиста душа, веднага си допаднахме. Двете със сестра си държат малък салон в центъра - сестра й е фризьорка, а Лиу - козметичка; и двете са сръчни и много търсени.
     Три дни преди сватбата двамата влюбени ни донесоха голяма червена покана, изписана калиграфски с йероглифи.

                               image

        Разпитах познати какво се очаква от нас - обичаят изисква да се подари на младото семейство определена сума пари, поставени в празничен червен плик. В такива пликове се дават пари и за Нова година, и по други тържествени поводи.
      В събота сутринта пристигна с кола един приятел на Лианг да ни вземе. Не видяхме подписването на брачните документи, тъй като то става в делничен ден в общината без специална церемония. В миналото брачно свидетелство не се е издавало. Сватбената гощавка е била достатъчна да удостовери брака. Веселбата се оставя за почивните дни в дома на родителите на младоженеца - в нашия случай в село Чъ Ли Джанг Джиа, в полите на планината Айшан. Сватбеният обичай има известни различия в отделните провинции, аз  ще ви разкажа за традиционната китайска сватба в провинция Шандун.

                        image портата на дома на Лианг, украсена с ленти с благопожелания

        И така, още сме в Пънлай, в дома на Лианг. В хола сме само жени и деца.
   
      image   само дамите

       Това разделение между мъжете и жените продължава до края на сватбата. В една малка спалня на първия етаж е изложен пред погледите на гостите чеизът (спални завивки), донесен предварително от майките на младоженците - четири от страна на момчето и осем от страна на момичето.

                           image  чеизът

       Докато разглеждаме сватбените снимки по стените, направени още през май, по даден знак приятелките на Лиу хукват към външната порта. Затискат я с ръце и се започват шумни преговори с младоженците и с приятелите на Лианг.

         image

                                       image червеният плик е отворил портата

      Емоционалният разговор завършва с червен плик с пари, подаден през процепа на вратата. Първото препятствие е преодоляно - всички влизат в двора.

       image  сватбарите очакват развоя на действието

    Но ето ти нова драма - сега пък вратата на къщата е залостена и се започва ново тропане и викове. За втори път се вади вездесъщият червен плик и той отваря втората врата. Ще има и трета - в селото, но ние се надяваме Лианг да се е запасил с достатъчно червени пликове...

    След символичното влизане в бъдещото семейно гнездо, потегляме към морската алея за снимки. Необичайно студено е, край морето брули пронизващ леден вятър. Лиу е в ефирна дълга бяла рокля по западен образец, която по-късно по време на обяда ще замени с традиционната китайска червена булчинска рокля.

       image приятелка загръща Лиу с червено булчинско яке

   Лианг е в тъмен костюм, с бледорозова вратовръзка върху бялата риза. Млади, красиви, влюбени и щастливи - пожелаваме им така да си останат цял живот!

          следва продължение


П.П. Пътеписът участва в конкурс на poblizo.com  Ако ви е харесал, можете да гласувате за него чрез Фейсбук. Благодаря ви!

Категория: Изкуство
Прочетен: 1218 Коментари: 4 Гласове: 5
Последна промяна: 10.12.2010 14:25

     Веднъж една от танцьорките ми каза на английски със светнало лице: "Казаха ми, че си чужденка, но аз не вярвам! Кой ти е родният език?"  От тогава се поглеждам изпитателно в огледалото - дали пък няма промяна... Още повече, че на няколко пъти ме спират на улицата непознати, за да ме питат как да стигнат до определено място в града - явно, вземат ме за местна.
    Особено щастлива се почувствах, когато обявих, че заминавам за три месеца за родината си и няколко гласа  спонтанно извикаха: "Не, не, Натали, не!" Така  ми се стопли сърцето...

  Тук се запознах и с най-добрата си приятелка Сун. Тя е лекарка и човек с голямо сърце. Много пъти ми  е помагала в трудности, а приятел в чужбина е нещо неоценимо.

                                  image  приятелката ми Сун

     Майките често водят малките си момиченца в детската група - отрано ги приобщават към грацията и изяществото на танца.

                                                    image

     image  

                                              image  докато чакат репетицията на мама да свърши

         image

         Да ме бяхте видели отнякъде как учих  китайките на право хоро! Как - много лесно - като ме стегна шапката и в една от почивките затропах Дайчово - ей така, без музика... Реших, че в тази зала ще се играят и български хора - и други народи имат красиви танци, не само индийците. Запалените танцьорки се заинтересуваха от стъпките. Следващия път Наталито, заредена с музика на най-хубавите ни танци, поведе хорото. Бързо научиха стъпките, но нали техните танци са индивидуални, все се отцепваха настрани, та ги завръщах към общността...

                          image  най-възрастната участничка в клуба

      Освен обичайните за дамско общество клюки и информация за евтини стоки (особено важно!), се обсъжда например и това - кой познава подходяща партия за близко момче или момиче - трябва да го задомят. На възмущението ми защо се месят в живота на хората, ми отговарят, че това е един от двата начина човек да се ожени тук - или да срещне половинката си в предприятието, в което работи, или да търси помощта на посредник.
    С това някак си се примирявам, но има нещо, което определено кара българското ми възпитание да се бунтува - учителката посочва грешките на ученичките с подигравателен смях и ги пародира! Какво да се прави - сблъсък на култури! Ученичките ни най-малко не се засягат, а се присъединяват към смеха. Изключение обаче направи едно момиче, което не можа да понесе иронията към пълната му фигура, и повече не стъпи в клуба. Ако не могат да изпълнят правилно някое движение, танцьорките навеждат глава и отиват на последната редица самонаказани или дори някои си удрят главата в стената - като по филмите; добре че е дървения...
  
                        image  и учителят понякога може да изгуби търпение

     Как разбрах, че тези танци никога няма да видят публика. Един ден, облечени в индийски носии, подрънквахме радостно паричките, пришити към кърпите, когато ненадейно на вратата на залата застана мъж. Не стана ясно защо е дошъл - веднага се чуха ужасени писъци и жените се разбягаха насам - натам като се блъскаха една в друга, сякаш не мъж, а зъл дракон бе долетял. Учителката веднага бе наметната с дълго палто, за да може да излезе и да прогони натрапника. Впрочем не се наложи - той бързо изчезна, смутен от истеричната реакция. Такава паника бях виждала само веднъж преди това - по време на екскурзията до Луошан, когато роботът в мината проговори с човешки глас ("Магията Луошан през октомври")...

      Милите ми момичета! Днес отново предстои да се срещна с тях - в нашия Павилион за жени (както го наричам, но не по Пърл Бък). Благодаря ви, китайски приятелки, за гостоприемството, откритите чисти сърца и за вашата жизнерадост! Един ден ще науча вашия труден език и ще ви кажа тези думи на него.

   Епилог 1
   Докато част от дамското население танцува, друга част - бабите - размахват мечове в парка - истински. Мислите, че се шегувам ли? Ето доказателството:

image

                                       image

    Китайската баба е опасна - не знаеш какво държи зад гърба си...


      Епилог 2
     Когато текстът излезе в poblizo.com  (пак участвам в конкурса, ако решите да гласувате, ще ви бъда благодарна), го показах на момичетата на компютъра в клуба. Радваха се като деца, когато се познаха на снимките! С текста беше по-трудно - преведох го в общи линии на Уан Уей на английски, а тя - на другите - на китайски. И  така - по веригата - надявам се да не се е превърнал в развален телефон. Но ние по принцип така си общуваме. Хареса им.
Категория: Изкуство
Прочетен: 4663 Коментари: 17 Гласове: 19
Последна промяна: 04.12.2010 15:15

        Преди да ви разкажа за Осмото чудо на света, искам да ви пренеса в едно малко пънлайско чудо - моето дамско общество. Повече от година посещавам първия танцов клуб за жени в града - Школата, както аз я наричам. Освен индийски танци, в нея се изучават йога, джаз балет и отскоро - класически балет.
     Избрах си едни от най-старите танци в света, които и днес продължават да се изпълняват, и не само в родината си. Първо малко ще ви разкажа за тях. Класически индийски танци е събирателно име за разнообразните музикално-театрални стилове, чиито канони са определени в древните свещени писания за сценичното изкуство на Индия отпреди 2400 години. Те се състоят не само от танцови движения, но и от мимически театър и така наречения мудри - език на жестовете с ръце, чрез който се разказват истории.
    Танцовият стил Катак произхожда от Северна Индия. Характерни за него са бързите движения с крака, въртене и използване на изражения на лицето. Възниква като религиозна танцова форма - странстващи разказвачи комбинирали музика, танц и актьорска игра, за да разпространяват притчи от индийските епоси.
   Баратанатям е танцов стил от Южна Индия, изпълняван в древността като свещенодействие от храмови танцьорки, чийто танц е посветен на Богинята Майка. Това са стиловете в школата и те нямат нищо общо с боливудските танци.

   Отначало е малко необичайно да се наблюдава как китайки се вият в индийски танци, но бързо се свиква с гледката. Музиката е страстна, наелектризираща, гласовете на певците - прочувствени, и въпреки че не разбираме думите - завладяват.
   Но най-омагьосана от индийската култура е Маа - нашата млада учителка.

              image

                          image тук Маа е със собственичката на клуба Суи Дзин

            image

    Като малка мечтаела да стане модел, но на 20 - годишна възраст се увлича по индийските танци, бързо напредва и от три години е най-обичаната учителка по танци в града. Чаровна и духовита, тя често развлича с шегите си своите ученички (аз не разбирам думите й, но смехът е заразителен и сърцето се отпуска). Много прецизна, Маа извайва всяко движение, докато не се убеди, че е усвоено. А движенията са многобройни и не се повтарят от един танц в друг. За пълното научаване на един танц обикновено са нужни два месеца ежедневни репетиции. Два - три пъти в годината девойката заминава за Цинан (областния център), където в продължение на месец учи нови танци при една индийка.

      image  преди началото

   Много китайки са привлечени от танцовото внушение и школите се роят от четири години насам. Попитах в клуба  защо не се изучават китайски танци. Трябвало да се започне от много рано, защото те са трудни почти като класическия балет. Докато за индийските танци нито възрастта, нито особеностите на фигурата са пречка, поне тук, в Китай.

                                   image  с Уан Уей се разбираме на английски

   image Лин е на 40, с шестгодишна дъщеричка, също танцьорка

                      image Лин е най-гъвкава

               image в почивката с Уан Юе

   Търся сравнение на атмосферата в клуба с нещо познато от родния град - сещам се за варненските Римски терми - не просто баня, а истинско средище на градския живот в тогавашния Одесос. Хората са се събирали в Термите като на площада - да общуват, да си почиват, да сключват сделки, да спортуват... Така и нашият клуб, макар и много по-малък, е не просто място за спорт, а и за социални контакти. Корените на тази нужда от близост и духовно родство сред жените  откривам в далечното минало. Векове наред, чак да 1930 г., когато официално се забранява, китайките са бинтовали  стегнато стъпалата си (лотосово стъпало - на рентгеновата снимка се вижда ясно деформацията) - до осакатяване - с надежда те да останат малки и девойките по-лесно да се омъжат.

лотосово стъпало                image

   Като се придвижвали трудно, те живеели в почти пълна изолация. Жените от провинция Хунан измислили да общуват помежду си с древен писмен код - нюшу. Изписани върху ветрила и избродирани на кърпички, символите на тази тайна писменост разкриват техните радости, страдания и стремежи.. Някакво подобно сестринство се оформи и в нашия клуб. Въпреки че съставът му е непостоянен, приятелският дух и непосредственост присъстват винаги. Чувствам се част от тази общност и това ми носи радост.

               следва продължение

  Разказът участва в конкурс на poblizo.com Ако ви е харесал, можете да гласувате за него чрез Фейсбук. Благодаря ви!

Категория: Изкуство
Прочетен: 2057 Коментари: 2 Гласове: 7
Последна промяна: 04.12.2010 06:46
 
         Всяко зло за добро - ако не беше валяло, как щяхме да видим Музея на златото и да се потопим в миньорския живот...
         Хапваме в автобуса на път за подножието на Луошан. Въпреки енергичните ми протести, наложи се да прибера в торбичката и колекция от пилешки крака (с пръстите) и парчета сушена риба с местни подправки, подарени ми от моите дружелюбни спътнички.
       Вече си представях кални пътечки, хлъзгава трева и ние, залавяйки се за разни корени и храсти, как пълзим нагоре... Нищо подобно - изненадата ми беше пълна, когато видях спретнатите каменни стъпала към върха, измити от дъжда. Контрастът с тъмните подземия отпреди час беше много освежаващ. В подножието ни посрещна двадесетметровата позлатена фигура на свещената костенурка Ао - синът на Дракона. Това митично животно се състои от частите на други девет животни. Поверието е, че носи щастие и успехи на хората. На фона на мократа от дъжда планина вълшебното създание плува в приказна атмосфера  - и ние вече не сме на този свят...
       
image

      До него са изградили голяма червена сцена на открито, където се пее и танцува по време на празници.
     Китайците са оставили дискретни следи от човешко присъствие по снагата на планината - невидими отдалеч стълбички, скрити в зеленината, мостчета, навеси и беседки в традиционен стил, които се сливат с природата и добавят очарование и китайски дух към нейното величие.

                                           image

        И една красота!
        Минава ми и такава мисъл, че природата навсякъде е прекрасна - дали планината е руска, швейцарска или китайска - каква е разликата? Водопадът винаги предизвиква възторг, езерото носи умиротворение и спокойствие - както у нас, така и тук.

              image - водопадът Скалата на водните перли в долната си част

      Зеленото трябва да е студен цвят. Но тук, в планината, то не се подчинява на това определение, може би заради есенния лъх, който се усещаше във въздуха. И уж нямаше слънце, а беше топло и някак уютно. За момент забравих, че съм гостенка, почувствах се у дома. И водопадът ми заприлича на нашата Скакавица, а Луошан - на Рила...
                                         image

        Защитих българската чест, приятели, че даже и европейската - приемам поздравления. Показах, че и една европейка може да катери планините не по-зле от китайките - неочаквано прозрение за моите спътнички. След този поход те вече ме приемат като една от тях.

            image  в далечината се виждат костенурката Ао и едно езеро

             Тук човек забравя за себе си и времето. Пречиства се, слива се с космоса... Така, в досег с природата, вероятно е възникнала и идеята за прераждането. Стари дървета, аромат на изумрудена зеленина, далечни върхове, чудни скали и древни павилиони. Не е нужно много въображение, за да сеimage озовем в миналото и да видим онзи древен отшелник със свръхестествени сили, живял в пагодата на върха по време на династията Чин и станал герой на хилядолетна легенда за Луошан.
         Друго предание разказва как веднъж Джоу Джу ловувал вълци извън пределите на планината и изведнъж прад него се издигнала една стела (каменна възпоминателна плоча с гравирани надписи). Ловецът казал на вълците, че могат да се връщат обратно в планината, а той няма да ги преследва, докато стелата изгние.

                                        image  врата към рая или може би - краят на света...

            Казват, че има обичай при хубаво време някои поети  да се събират тук и да пишат красиви стихове под меката лунна светлина.
           Чиу Чуджи, известен даоист, е развил своите етични нравоучения точно тук. Той е и възвеличил върха Юнтун със стиховете: "Облаци около върха, вятър от рая подухва и спокойните дъждове го напояват, изгубен в планината, наслаждавай се на зелената гора и свежия въздух".

                  Интересни скални образувания привличат погледа. Два камъка като двойка стоят върху един от върховете, посрещайки вятъра и дъждовете заедно хиляди години. По-надалеч са Гигантският орел и Свещената костенурка. Няколко големи камъка са се събрали като чаша на нежен лотос. Свещена вода извира в дъното на каменната чаша. Тази игра на природата се нарича Чашата на лотоса.
           
                                                image

         Но най-красивото място в Луошан, без съмнение, е водопадът Скалата на водните перли, висок шестдесет метра. Представям си го през зимата - като замръзнала приказка. Изкачваме се по протежение на падащата река и от всяка нова гледна точка тя е великолепна. На места се хвърля от високо разпенена и сърдита, а някъде се приплъзва леко по блестящите скали. Древният "Благороднически годишник на Джаоюан" го описва така: "Като вълшебна бяла тъкан водопадът пада пред вас и капчиците летят надолу като блестящи перли".

        На връщане вече знаех - Луошан има свой, особен дух, който не се среща никъде другаде.
       Попитах някои от моите нови приятелки защо китайците обичат да изкачват планини отново и отново и винаги по време на празници се отправят към планината, за да споделят радостта си с нея. Уан  Джин отговори с чувство: "Защото е вълнуващо - като се изкачиш на високо, ще видиш по-надалеч. Посрещала съм изгрева на върха на Тайшан. Беше много студено, катерихме се в тъмното с часове... Но е толкова красиво!"

                      И този пътепис участва в конкурса на  poblizo.com  Ако ви е харесал, можете да гласувате за него - чрез Фейсбук. Благодаря ви!

                                                                        
Категория: Туризъм
Прочетен: 2586 Коментари: 17 Гласове: 18
Последна промяна: 03.12.2010 11:49

             На първи октомври Китай празнува 61 години, откакто страната е провъзгласена за народна република. Голям национален празник - почива се една седмица.
            Собственичката на танцовия клуб, който посещавам от една година, организира екскурзия с изкачване на близката планина Луошан на втория ден след празника. Предложи ми да се включа. Много се зарадвах - това щеше да ми бъде втората китайска планина след прочутата Тайшан.
           Имах известен опит. Какво се иска - шише вода, сандвичи и удобни обувки. Никой не спомена чадър. Времето топло, тихо - само за катерене.

                                                                 І

           На сутринта автобусът бързо се напълни с танцьорки от клуба - жени на различна възраст като много от тях бяха дошли с децата си.

                 image    най-малката туристка с майка си

       За китайците изкачването на планина е не просто спорт, а преди всичко - духовно преживяване, пречистване, сливане с природата и даже - самоутвърждаване. Преодолял си трудност, покорил си височина - браво на теб! Затова свикват децата си от малки и винаги ги вземат със себе си в планината. Малките човечета се държаха геройски през целия този дълъг ден - не се разбра, че с нас има деца.
      Планината Луо, на китайски Луошан, се намира в провинция Шандонг, на север от град Джаоюан. Наричат го Златната столица на Китай. Основните залежи са в планината. "Две кофи златна руда се равняват на една кофа злато" - тези думи дават представа за богатството на рудата тук. Мястото е известно не само със златните си мини, но и с живописната си природа, и със своята древна история. Планината е дом за над хиляда вида растения. През 1992 г. е взето решение природното богатство да се превърне в национален горски парк. Правителството планира да отпусне още 20 милиона юана, за да се възстановят старите забележителности и да се създадат нови.
      Върхът Юнтун е висок 760 метра и от него се вижда на юг Великата китайска равнина, а на север - морето Бохай.

      Предвкусването за навлизане в традиционния китайски акварел на планина с водопади, потопени в облаци мъгла, започна да се размива още с първите капки дъжд. По средата на пътя ни връхлетя есенна буря с проливен дъжд, който скоро закапа и в стария раздрънкан автобус.
      - Какво ще правим? - попитах Уан Уей  - красиво и усмихнато момиче, което ми превеждаше от време на време на английски.
      Никой не знаеше. След малко спасението е намерено: "Можем да изчакаме спирането на дъжда в Музея на златото, недалеч от тук. Кой иска да го посети?" - попита собственичката на клуба. Помислих, че всички ще искат - какво друго може да се прави в такова време... Но не беше така - желаещите бяхме само три - Уан Уей, нейната приятелка и аз.
      След дълги увещания и съвещания се съгласиха и останалите ни спътнички - цяло щастие е, че има такъв музей наблизо, а и кога друг път ще дойдат специално за него...
     Скро автобусът спря и от вратата му до входа на Музея чевръсто се подредиха в шпалир служители с големи чадъри в ръце, така че да влезем сухи вътре.

                       image

    Музеят на златото е просторен, с много зали, оборудвани със съвременна техника и богати колекции обработено злато от различни земи и епохи. Древни златни предмети от Колумбия, Мексико, Рим и Китай, кюлчета злато, златна руда... Охрана навсякъде, снимането забранено, а надписите на експонатите - само на китайски. Все пак сме в Китай...

                                                      image

                    image  злато от Колумбия

                                                     image  Уан Уей (вляво) с нейната приятелка

               Възхитихме се на човешкото въображение и изобретателност, порадвахме се и на майстора - златар в старинни дрехи, който работеше пред очите на туристите, но и той не даде да го снимаме.
            Загледах се в портрета на знатна дама.
            - Знаеш ли императрица Си Цуи? - проследи погледа ми Уан Уей.- Не?! Всички китайци я знаят!
          Уан Уей очевидно очакваше да се засрамя от своето невежество, но на мен ми стана весело - не ме възприемат вече като чужденка, а като своя! Да се приемат нещата откъм позитивната им страна е всъщност урок, даден ми от самите китайци.

          Излязохме откъм другата страна на музея и под един навес ни раздадоха каски. Ще влизаме в истински галерии на златния рудник, превърнати в изложбена експозиция.

                               image

        Качихме се на открито влакче и се гмурнахме в тъмните и влажни галерии. По стените им се процеждаше вода, осветлението беше мъждиво, а от скрити говорители се носеха звуци от забиващи се в земята кирки и миньорски чукове. Илюзията беше пълна, но особено зловещо стана, когато настъпи тишина и изведнъж се чу грохот от срутващи се земни маси... Добре, отказаха ни напълно от миньорската професия.

                                                          image  скулптури на миньори, които откриват златна жила

         Изплуващите от сумрака скулптурни изображения на миньори в естествен ръст плашеха много жените. Те бяха облечени в дрехи от различни епохи, тъй като тук се добива злато от хиляди години.
         Но най-голям ужас предизвика един робот - миньор, седнал на една пейка, с разтворен вестник в ръце, който изпъваше старателно и говореше с човешки глас.
Нищо лошо не казваше, само: "Добре дошли в галерията! Благодарим ви, че посетихте музея!", но гласът му хвърли в паника жените, те се разпищяха и хукнаха в различни посоки. Роботът остана невъзмутим, оправи си вестника и продължи да чете... Аз пък седнах до него и помолих Уан Уей да ме снима. Така станах герой в техните очи...

                image  уплашена китайка гледа робота

                                         image  а ето как трябва да се беседва с роботите...

               Видяхме и една от опасностите, които дебнат смелите мъже в рудника - затрупан със скална маса тунел.
             Не се мина и без вездесъщото магазинче за сувенири под земята - продаваха парченца руда в пластмасови кутийки - не, не златна...

                   image  бронзов миньор пред входа на музея

         Най-после излязохме на горната земя и - о, радост! - дъждът е спрял. Ще се изкачваме - това е!

                                        Следва продължение


           Пътеписът участва в конкурс на  
http://poblizo.com/?p=15274

Ако ви е харесал, можете да гласувате за него чрез Фейсбук. Благодаря ви.
За съжаление, не мога да дам директен линк към Фейсбук, тъй като той не се отваря тук, в Китай - цензура...

Категория: Туризъм
Прочетен: 3309 Коментари: 14 Гласове: 12
Последна промяна: 21.10.2010 11:36

               Друг начин за криене на съобщенията е бил те да се отпечатват с тесто върху кората на деликатеса като обикновен пъзел или мозайка. За да се прочете кодираното съобщение, всеки от четирите сладкиша, опаковани заедно, трябвало да бъде нарязан на четири части. Получените шестнадесет парчета трябвало да бъдат подредени по такъв начин, че тайното послание да бъде прочетено. След това парчетата се изяждат, за да бъде то унищожено. И до днес върху кората му се отпечатват йероглифи с благопожелания.
           Но как изглежда всъщност този малък митичен герой? Кръгъл или правоъгълен - десет сантиметра в диаметър, с гъст и плътен пълнеж. Той е обкръжен от сравнително тънка коричка и често съдържа цели жълтъци от солени патешки яйца, които символизират Луната. Яде се на малки резени и с него се пие чай.

                   image

                                                       image

             Различни видове плънка могат да се открият в традиционния сладкиш в зависимост от културата на региона. Оригиналната и най-луксозна плънка е паста от лотосови семена. Поради високата й цена тя може да бъде заменена от паста от бял или от червен боб.
          Друг вид се нарича "Пет ядки" - орехи, тиквени семки, семки от диня, фъстъци и сусам се смилат и размесват с малтоза (малцова захар). Таро пастата е от гулия. Може още да се напълни с печен черен сусам или с дуриан - едър индонезийски плод с бодлива кора и мека бяла вътрешност.
         И към кората има специални изисквания - тя може да бъде дъвчаща, на пластове или мека.

                        image

                                                       image

               Известни са шест регионални стила за приготвяне на вкусотията.
               Кантонезе - в провинция Гуандонг я пълнят с шунка, пиле, патица, печено свинско, гъби и жълтъци. Жълтъците могат да бъдат четири - символизират четирите фази на Луната.
               Сужу стилът е на повече от хиляда години. Там сладкишът е едновременно сладък и пикантен (подобно но шоколада с люти чушки, който се продава и у нас). Сервира се топъл и най-често се пълни със свинска кайма.
               В Пекин са два вида - единият е повлиян от Сужу стила, а другият е с плънка от цветове на глициния и планински глог.
               Чаошан - приготвя се със свинска мас.
               Нингбо - изисква пълнеж от шунка, риба или водорасли. Вкусът е лют и солен.
               Юнан - различни видове брашно се комбинират в тестото, което е сладко.

               Съвременните лунни сладкиши приличат на традиционните, но с някои промени. Причината е, че хората започват повече да се грижат за здравето си. Вместо със свинска мас и много захар,  сега се предлагат варианти с плодове, кафе, шоколад, ядки, кисело мляко, желе и сладолед без мазнини. С фибри и малко захар - младите хора ги приемат добре.

                             image

                                                                            image

                        До вчера магазините бяха пълни с купища такива луксозно опаковани кейкове с разнообразни цени - кутията може да струва от 40 юана (8 лева) до 2000 юана (400 лева). Днес вече от тях няма и следа, до следващата година.

                   Какво още се прави по традиция на този ден? Китайските семейства и приятелите се събират, за да се възхитят на блестящата луна в средата на есента, ядат специалните сладкиши и помело (тропически плод)  заедно на лунна светлина...
 Различни регионални обичаи придружават  празника - например някъде садят дървета и кадят благовония в чест на Лунната богиня, другаде поставят кори от помело на главата на някого или пускат в небето летящи фенери. Това е много феерична гледка - да видиш как се откъсва от протегнатите ръце люлеещо се пламъче, полита в черното небе и заживява собствен живот - като истинска звезда - вълнуващо е...
                    Често се танцува и Танцът на дракона.
                     До следващата Среда на есента.
Категория: Изкуство
Прочетен: 3430 Коментари: 12 Гласове: 20
Последна промяна: 24.09.2010 15:14

        Живея в две времена едновременно - тукашното, китайското и нашето си - българското, което е за мен реалното. Истинският живот е там, в България...
        Ето и вчера - празнувахме два празника едновременно - нашия, на независимостта, и китайския - "Средата на есента". Ще ви разкажа за него.
     
         Тази година китайският национален празник "Средата на есента" е на 22 септември. Датата му се мени, както и датата на китайската Нова година. Празнува се на петнадесетия ден от осмия лунарен месец, което по григорианския календар се пада през късния септември или началото на октомври.
         За нас 22 септември е начало на есента, но за китайците тя е започнала на седми август. Празникът е на три хиляди години, когато е започнало обожествяването на Луната по време на династията Сонг. Чанг Ъ е богинята на Луната - една красива девойка, която единствена живее на Луната и празнуването е тясно свързано с нея - митичната Лунна богиня на безсмъртието.
          Според "Ли Джи" - древна китайска книга, която пази обичаите и ритуалите - китайският император трябва да направи жертвоприношение на Слънцето през пролетта и на Луната през есента. Лунният сладкиш, който традиционно се подарява на този ден, заема толкова централна роля в него, че той е по-известен сред народа като Празник на лунния сладкиш.  Това е и един от най-важните празници в китайския календар и официален празник в няколко азиатски страни - Тайван, Индонезия, Япония, Виетнам и Филипините. Селските стопани празнуват края на жътвата.

                                      image

               Лунният сладкиш е задължителен деликатес по този повод. Той се разменя между приятели и на семейни събирания за празнуването на фестивала. Една легенда описва заслугата му за отхвърлянето на монголското господство по време на династията Юан. Скрити в лунния сладкиш, са били пренасяни тайни съобщения на парчета хартия, които гласели: "Убийте монголците на петнадесетия ден от осмия лунарен месец". Идеята се приписва на Джу Янджан и на неговия съветник Лиу Бо Уен, който пръснал слуха, че смъртоносната чума се разпространява и единственият начин да се предпази човек от нея е като яде от специалните Лунни сладкиши.

                                                                              image

         Това подтикнало бързото разпространение на въпросното лакомство, с чиято помощ било координирано въстанието Хан. В нощта на Лунния празник въстаниците успешно атакували и съборили правителството. Така се възцарила династията Мин (1368 - 1644 г.).

               следва втора част
Категория: Изкуство
Прочетен: 2473 Коментари: 8 Гласове: 7
Последна промяна: 23.09.2010 15:50
15.09.2010 09:10 - ОГНЕНОТО ШОУ

                  Пак съм тук, в Пънлай, започна отново китайският ми живот.
    Дойдоха приятелите, радват се на българските сувенири, запознаваме ги с родината. Суонг дори ми каза, че толкова й е харесала България от снимките, че иска да учи български. За нея това ще е не по-леко изпитание, отколкото за мен - да уча китайски.
     За навлизане в българската атмосфера започнахме с право хоро  - него бързо го усвои, нали обича да танцува...
     Като й написах българската азбука, тя възкликна: " И с тези 30 букви вие пишете думи?! А коя ви е другата азбука?"  Тук тя явно очакваше аз да извадя някоя скрита азбука, подобна на техните 85 000 йероглифа... Трябва да поясня, че китайците имат две азбуки - едната е споменатата йероглифна и друга, наречена пинин, която всъщност е латиница - за улеснение на учениците. Аз започнах да чета на пинин, но радостните възгласи на Суонг бяха напразни - нищо не разбирах...

      Но преди да продължа с местните впечатления, ще ви разкажа за така жадуваното мое Варненско лято. Въпреки че посветих един месец на ремонт като всеки ортодоксален българин, пак ми остана време да наситя душата си с красота.
     Откриването на Международния театрален фестивал стана на 31 май с огненото шоу на кокили "Насекомото". Представеният от Fireter  проект е показван вече на три международни и на два български фестивала. Огненото шоу е новост - въведено е у нас преди десетина години. Този театър е по-скоро философия, в която актьорите пресъздават картини и сцени от света отвъд нашия. Изразните средства са необичайни - огъня и сенките, кокили, маски, костюми и музика от някакъв друг свят (щях да кажа "несъществуващ", но се замислих...) Огънят се възприема не като унищожителна стихия, а като живо същество - един от героите, с когото на зрителя му се приисква да общува, флиртува, играе. Ефектът е омагьосващ. Действа пречистващо.
       Три месеца след това вълшебство то е живо в съзнанието ми като че ли беше преди три часа.

       image

             Преживяхме тази приказка на театъра на огъня и сенките в последната майска вечер, докато се разхождахме с дъщеря ми из Морската. Стъмваше се, когато зад Обсерваторията видяхме едно свръхдългокрако бяло създание с човешки образ да се приготвя за път! Главата му се губеше в короните на дърветата. Е, как да не тръгнеш след него!

                                                        image

            След Насекомото се търкулна огромно бяло кълбо - тялото му, носено от няколко души в бели дрехи. Един извънземен готвач буташе ентусиазирано светеща печка на колела, а от нея се разнасяше онази омайна космическа музика, която пренася в отвъдното...

                          image

                                                                            image

             И хората, излезли на розходка, се присъединяваха към щастливото шествие, без да знаят, нито да питат накъде. Вървяхме по главната, та до шадраваните - като зомбирани. Можехме да вървим още дълго - накъдето ни поведат...

            Нямаше граница между публика и артисти. Само една полицайка проправяше  път по улицата, да не би някой да се преплете и да препъне Насекомото и свитата му.

          Трудно е да се опише, снимките ще направят това. Емито снима, аз не бях на този свят...

             image

                                              image

                             image

                                                                 image

         image

                                          image

                        image

                image
Категория: Изкуство
Прочетен: 2181 Коментари: 6 Гласове: 8
Последна промяна: 15.09.2010 09:15

                                                  приятели!

         Каня ви най-сърдечно на изложбата на дъщеря ми Емилия Бояджиева. Откриването е на 20 юли, от 18,30 часа в галерия "Актив арт" - Варна.

                image

       Изложбата представя маслена живопис на тема Балет и е част от съпътстващата програма на 24 Международен балетен конкурс - Варна.

               image

                "Полет в синьо"


                        image
                     
                       "Преди представлението"
  
       image

           Сайтът на Емито е www.emilia-gallery.hit.bg
      До вторник, приятели! Ще се радвам да се видим!

    Изложбата продължава до 18 август.

Категория: Изкуство
Прочетен: 6781 Коментари: 26 Гласове: 26
Последна промяна: 30.08.2010 04:30

     Първо искам да благодаря на всички приятели, които са гласували за моя пътепис "Среща с Буда" в конкурса на  poblizo.com  . Благодаря ви, приятели, за подкрепата!

     А сега, като попаднах в клопката на Вулкана и заседнах в сянката на Облака му, не можах да се прибера у дома и си пиша кротко в блога... Опитвам се като китайците да приемам търпеливо и философски разочарованията. Какво друго ми остава, освен да продължа да ви разхождам из китайската провинция. Днес ще довършим пътуването във времето по старата уличка като прекрачим високия праг на дома на генерала и писателя Чи Джигуанг. Посреща ни непознат за мен бял храст с аромат на зюмбюл.

          image

   Тръгваме по лабиринт от алеи, скали и множество малки къщички, в които е живял героят с неговото семейство.

                        image

     Ето как са си подреждали домовете китайците през 16 век.

                                        image

         А това е портрет на генерал Чиimage

        Оформлението на градината е направено с много фантазия и според традицията.

         imageimage

image

image

           Накъдето и да тръгнем, лабиринтът от алеи ни извежда на изхода. Прекосявайки уличката, влизаме в музея на оръжията, използвани от армията на генерала.

                                                      image

   Ето как са изглеждали войниците му.

              image

           Генералът е организирал батальон от бойни колесници. Една от тях - с наблюдателница на върха, е наречена колесница Уан Ган.

                                                           image

           image

                                                 image
         От тази колесница се изстрелват едновременно много стрели.

                               image

              С това оръдие завършваме разходката, пренесла ни далеч назад - в китайския 16 век...
Категория: Изкуство
Прочетен: 2636 Коментари: 6 Гласове: 13
17.04.2010 06:38 - СРЕЩА С БУДА
 
                Китайците не обичат да планират ежедневието си. Защото, даже и да си обещаят някакво събитие, все нещо им се случва и очакваното се разминава. Те обаче приемат това философски, не се разочароват, даже не го обсъждат. Затова  не се учудихме, когато наш познат китаец, туроператор, ни покани на екскурзия до Наншан от предния ден.
              Тръгнахме на седми март рано сутринта с автобус, времето - ясно и мразовито... Съпругът ми и тримата му колеги българи се оказват  единствените мъже в автобуса. Развлечението било осмомартенски подарък за тридесетина китайки от техните половинки. Впрочем, местните дами са убедени, че осми март е ден на китайската жена и разпалено обясняват, че си го празнуват вече сто години. Е, нали знаехме, че Китай на техния език означава "страна в центъра на света" - не спорихме дълго...
             "Ох, то тук само жени, къде съм тръгнал" - изпъшка глухо спътникът ми, но скоро гледката на Великата китайска равнина го погълна и той притихна примирено.

                          image

                   Наншанският бронзов Буда отблизо

            Продължението заедно с много снимки е в  poblizo.com  и участва в конкурс за пътеписи. Заглавието е същото.
Категория: Изкуство
Прочетен: 1692 Коментари: 4 Гласове: 11
Последна промяна: 17.04.2010 06:43

         Ето ни на Площада на мира. Той винаги пустее, както впрочем и тротоарите из града. Кой ще ти върви пеша като има велосипеди и електромоторчета. Един - единствен път на площада имаше навалица - когато през август в Летния театър се проведе Младежкия музикален фестивал... Вървейки по улиците, човек не остава с впечатление, че тази страна е пренаселена.
        А, ето - появи се майка, която учи сина си да кара колело. Мястото е подходящо - просторно и празно...

image  това е входът на Летния театър

                            image колона с барелефи

          Ако искате да сте здрави, трябва да се целувате ето така - препоръчва един плакат насред площада:

    image

          Явно тук са наплашени от грипа и по всяко време на годината ще видите хора с маски на устата...
          От другата страна на Летния театър виждаме един голям гонг. На него е написано, че диаметърът му е два метра и тежи 108 килограма. Отлят е първоначално в Индонезия през 2002 и две години по-късно първото му копие е подарено на китайското правителство и на китайския народ. Гонгът е символ на световната дружба и мир. В центъра му от лицевата страна  са изобразени символите на световните религии  и много национални флагове.

            image

                                                  image

    Сърцето ми трепна, когато си открих знамето, макар и толкова малко, така далеч от родината. Нямаше никой наоколо, на когото да го покажа с гордост...

       image

            Това са двете забележителности на площада...

           Имам си една любима стара уличка в центъра, сега отиваме там. На нея е запазена къщата музей на Чи Джи Гуанг (1528 - 1588) - изтъкнат военен стратег, губернатор и национален герой от китайската история. До нея е Музеят на оръжията, използвани от армията на генерала. А по-нататък са пръснати очарователни антикварни магазинчета с безброй красиви дреболии.

        image     

    В началото и края на улицата се издига по една арка. Искате ли да я видите как изглеждаше през зимата?

                                                        image

          Пак сме сами - туристическият сезон е два месеца през лятото, а за местните не са никаква атракция "китайските потайности", както аз ги наричам,  свикнали са им.
  Ей така най харесвам - пусто, слънчево и прелестно безвремие.

                image

                                                      image
   
          къщата музей на генерал Чи. Друг път ще ви поканя вътре - плетеница от лабиринти, езеро, скали, чудеса...
      Сега влизаме в това антикварно магазинче. Собственикът пиеше чай с двама приятели, наля ми и на мен една чашка и ме остави да разглеждам и снимам, без досадно настояване да купя нещо.

              image

                                              image

 вляво е антикварят, на стената виси картата на Китай.

   image

                              image

            Не стана ли много дълъг постингът? Утре ще продължим... Снимките се увеличават с кликване върху тях.


 

Категория: Изкуство
Прочетен: 2965 Коментари: 10 Гласове: 8
Последна промяна: 20.04.2010 16:38
<<  <  6 7 8 9 10 11 12 13  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: natali60
Категория: Изкуство
Прочетен: 662287
Постинги: 154
Коментари: 1186
Гласове: 14995
Календар
«  Октомври, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031