Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
за нещата от живота
Автор: natali60 Категория: Изкуство
Прочетен: 661497 Постинги: 154 Коментари: 1186
Постинги в блога
<<  <  8 9 10 11 12 13  >  >>

 Увлечени в разговора с екскурзоводката, неусетно сме стигнали до първия храм на изящната китайска архитектура - Хечи. Тук са представени  трите традиционни китайски  религии - конфуцианство, даоизъм и будизъм - като трима човека с една душа.image

  Накратко - конфуцианството въплъщава хармонията между човешката душа и обществото, даоизмът - хармонията между човешката душа и природата, а будизмът - хармонията на човека със самия себе си.
На горния стенопис се вижда символично изображение на трите религии, а надолу са основателите на трите религиозни учения - Лао Дзъ, Буда и Конфуций.

image

image

image

Храмът отвънimage

  Следващата красота е приказният остров Пер Лай. Дворецът е построен по идея на архитектите Юанцзян и Юаняо по време на династията  Цин. Има величествен външен вид и е символ на душата на китайската класическа архитектура. В тази уникална сграда, дошла от вековете, романтизмът на древните китайци се е превърнал в реалност.
  И тук си имат Лъвов мост

image
image

висящи от тавана надписи на копринен плат

image  от прозорците се вижда замръзналото езеро и предният храм, който разгледахме. В далечината е Жълто море

  Друг кът от пейзажа на Сан Шиан Шан е дворецът Ван Фанху. В него е събрано всичко ценно от световно известния императорски парк в Пекин - Юан Мин Юан - величествен външен вид, уникален стил и строга конструкция. Главната постройка се състои от три етажа, олицетворяващи културата на конфуцианството, даоизма и будизма. Целият комплекс е опасан от уникален непрекъснат чердак.

image  замръзналото езеро ни пренася в някакъв вкаменен, омагьосан свят...

image

image  голям меден свещник пред входа

              Следва трета част


Категория: Изкуство
Прочетен: 1227 Коментари: 2 Гласове: 2

    На китайски - Сан Шиан Шан. Така се нарича историческият комплекс - възстановка на прочути архитектурни стилове от древността. Построен е в Пънлай - на брега на Жълто море. От миналата година е отворен за посещения - един истински център на китайската култура през вековете.
   Според историческата легенда в Източнокитайско море има три планини - Пънлай, Фанчжан и Инчжоу. В тях живеят безсмъртните. Всичките им дворци, павилиони и пагоди са направени от злато и сребро. Само там расте вълшебната панацея, която дарява хората с безсмъртие.
   Музейният комплекс  представя трите легендарни планини, а също и сбъдва мечтата за безсмъртие... В него са разположени дворецът Санхе, островът на безсмъртните Пънлай, храмът Хечи, пагодите Шендзин и Инчжоу с двора към него, Музеят на древните скъпоценности, Музеят на историята и културата на Пънлай, Храмът на нефритения Буда, дворецът Ван Фанху и Големият театър на миража.
   Основните сгради са високи, видът им е внушителен и уникален. Сред тях са засадени характерни планински дървета, поставени са камъни и скали с особена форма, а помежду им тече бистра вода.image

  Оформлението на градините е по фън шуи (вятър и вода) - задължително се съчетават дървета, камъни и вода (впрочем и новото строителство в града следва тази традиция). Така според китайците се постига величие и изящност в живописната хармония между човека и природата. На снимките езерата са замръзнали и покрити със сняг, а през лятото по тях плуват лебеди.
  Студен януарски следобед. Ние - трима българи - сме единствените посетители и с нас е единствената екскурзоводка с английски. След налучкването - руснаци - американци , думата България отваря широка усмивка на лицето й - знае, разбира се, приятелска страна. Докато притичваме от една пагода до друга ( за да се стоплим, а и бързаме да не изтървем добрата за снимки светлина), си говорим с момичето и за други неща. Завършила е колеж в същата провинция - Шандунг. Как се кандидатства в техните университети - през юни е общодържавният приемен изпит. Предното лято на него са се явили 10,2 милиона души - младежи и възрастни, което е с 400 хиляди души по-малко от 2008 г. Университетите в страната са близо 2000, от които 1220 са редовни, а останалите са за възрастни. Висшистите са сравнително малко и работа за тях има, макар и не винаги по специалността.
  Девойката любезно пита дали сме яли - чи фан ла ма? Не се учудвайте - възпитаният китаец винаги ще ви попита това - то е нещо като поздрав. Отговорете и на свой ред запитайте същото.
  Момичето се интересува дали ще остана за дълго в Пънлай. Защото - казва то - аз мисля, че е много хубаво да се живее в Китай - небето тук е толкова синьо...
  Усмихвам се. Става ми мило - за всеки човек небето над родината му е най-синьо...
  В същото време Китай, наред с Индия и Мексико, дава най-много емигранти в света. Годишно три милиона души емигрират в развитите страни. Обратният процес - да се емигрира в Китай - е много труден. Едва след петгодишен престой, без излизане от страната, може да се кандидатства за гражданство. Ами имат си хора достатъчно - едва ли се нуждаят от още. Имам предвид драконовските мерки, които взема правителството за ограничаване на раждаемостта - ако не бяха те, сега сигурно щяха да бъдат пет милиарда, вместо 1,3 милиарда. В конституцията им е записано, че градските семейства могат да имат само по едно дете, по селата може и две, но само ако първото е момиче. Ако семейството все пак иска да има и второ дете, то трябва да заплати солена глоба на държавата, непосилна и заробваща за повечето хора. Младите китайци днес се женят по-късно - след 30 - те - и въобще не бързат да имат деца. Дълги години си живеят по двама...

           Следва втора част
Категория: Изкуство
Прочетен: 1261 Коментари: 4 Гласове: 5
Последна промяна: 18.02.2010 04:35

   Страховитата електрическа змиорка живее в реките на Средна и Южна Америка, достига на дължина до три метра и тегло - 25 килограма. Над нейния аквариум има поставен волтметър, който отбелязва произведеното от змиорката електричество. То може да достигне 600 волта и е достатъчно да убие кон или вол, който прекосява реката...
  
image

   През тунела на времето навлизаме в Полярната зала. Тук е студено, бяло и чисто. В снежния свят живеят полярната мечка, белият кит, пингвини, моржове, морски лъвове... Островът на костенурките, които и вие можете да храните с риба, коралите, Островът на тюлените създават автентично усещане за океан.

image   бял кит

   Тези моржове са се разглезили ужасно - лягат по гръб и пляскат с перките си по корема - гладни сме!!! И хората им хвърлят рибки отгоре... Просяци - никакво достойнство. Не че са заслабнали - ама - лоши привички... И да ги храните, покъртителните молби продължават. Е, някои се целуват, но подозирам, че само позират за снимките...
   Минаваме под аквариум във формата на тунел - усещането е, че сте част от този магичен свят и плувате в него сред обитателите му...

image

  Представленията в подводния театър за четири за деня, имаме късмет - след малко започва следобедното. Местата пред огромния аквариум - сцена бързо се запълват. Много хора са с малки деца, дори бебета, но всички седят спокойно и тихо. Под звуците на класическа музика се появяват няколко русалки и един русал и започват своя танц - и вие вече вярвате във вълшебства...

   image
   В Делфинариума емоцията е друга - простор и жизнерадост в комичните изпълнения на тюлените и изяществото на делфините. Гледката от Делфинариума ми е позната - нали съм от Варна :)
  Но това, което няма къде другаде да видите, е най-големият в света цилиндричен аквариум, направен от нечуплива материя (слава богу...) Висок е 9,8 метра, а диаметърът му е 6,8 метра. Вътре се вижда морско дъно с безброй красиви риби. Понякога влизат водолази да почистят...

image

image

  Много още научаваме за морските таралежи, крокодилите, дори маймуните и папагалите. Тръгваме си неохотно след няколко часа, но дълго още сме там - сред тази хармония и красота, наречена Аквариума на Пънлай.

Категория: Изкуство
Прочетен: 5763 Коментари: 4 Гласове: 7

   Посетих го два пъти - през август и сега - през зимата. И двата пъти тълпите посетители бяха огромни - Аквариумът в Пънлай е най-големият в Азия. Разположен е на площ от 52,800 кв.м., а тоталната инвестиция в него е на стойност 460 млн. юана (55,6 млн. долара). Открит е през 2004 и е собственост на Ли Хайфун - жител на Пънлай. Негови са също най-луксозният хотел в града - Сан Шиан Шан, изкуственият полуостров, посветен на Осемте безсмъртни, както и историческият комплекс Сан Шиан Шан. По -нататък ще ви разкажа и за тях.image

  Ли Хайфун - най-вдясно, а отляво е съпругата му

Билетите за всички туристически обекти са скъпи за обикновения китаец - по 120 юана (24 лева), но атракциите си струват парите...
   Аквариумът представя 14 зони - зала "Тропически дъждовни гори", Залата на акулите, Полярен свят, подводен тунел, Светът на морското дъно, Подводен театър, Островът на морските костенурки, Островът на тюлените, Делфинариум, мултимедийна зала, музей, 4D кино, магазин за сувенири и някои други. Събраната колекция от водни животни наброява повече от хиляда вида.
   В най-просторната зала - на тропическите дъждовни  гори - се движите покрай истински водопади, сред висока и гъста джунгла, осветявана от разноцветни прожектори, а гръмотевиците и звукът от плющящ по листата дъжд ви отнасят в един мистериозен свят, спиращ дъха. Въздухът е влажен и мирише на дървета и море. Очаквате всеки момент от лианите над главите ви да се спусне огромна боа на пътеката пред вас. И снимките не могат да предадат достатъчно убедително атмосферата, но ще опитам...

image

image

image

image

   Ще продължа в  следващ постинг, защото много бързо свършва сесията...





Категория: Изкуство
Прочетен: 1523 Коментари: 2 Гласове: 6
Последна промяна: 12.01.2010 10:21

    Отваряли ли са замък само заради вас? Е, на нас ни се случи навръх Нова година...
   Но всичко подред.  Да се намери в Пънлай ресторант, който да работи до полунощ, е невъзможно, вече съм ви казвала. Затварят до 21 часа. За музика и танци и дума не може да става. А ние бяхме си наумили да празнуваме Новата 2010 някъде на заведение.
    Както е известно, китайците си имат своя, китайска Нова година по лунния календар и тази зима тя е на 14 февруари. Другата - световната - не я зачитат и не я отбелязват, тя е само повод да се почива на първи януари. Когато у нас ще се зарязват лозята, а католиците ще празнуват св. Валентин, китайският народ ще посрещне 4708 г. Няма грешка - с почти 2700 години са по-напред от нас! Хората излизат за цели седмици в отпуска, за да се приготвят за пищните тържества по случай Чун Дзие (китайската Нова година). Като мине празникът, ще ви разкажа и за него.
   Според една легенда, в древността Буда поканил всички животни при себе си, за да отпразнуват Чун Дзие. Дванадесет животни дошли на празника - плъх, вол, тигър, заек, дракон, змия, кон, овца, маймуна, петел, куче и  свиня. Буда кръстил по една година на всяко от животните, които са го почели. След това Буда нарекъл всеки човек, роден в годината на определено животно, да притежава някои от чертите на неговия характер.
   По време на празненствата Чун Дзие китайците обличат червени дрехи и украсяват домовете си със стихове, изписани върху червена хартия. На децата се дават "щастливи" пари в червени пликове. Червеният цвят символизира огъня, който според китайските вярвания прогонва лошия късмет. Фойерверките по случай Чун Дзие се подготвят според древните обичаи. Някога китайците палели бамбукови пръчки, защото вярвали, че пращящите пламъци плашат и прогонват злите духове.

  Сега се връщаме на нашата, обичайна Нова година. Решихме, че ще е по-тържествено, ако я посрещнем в ресторанта на един замък близо да града. Той е строен от французи, има езеро, добра винарна и конюшня с породисти коне, както се полага на замък. Съседката ми Нини, която е китайка, пита по телефона дали ще работят до полунощ и дали можем да си носим дискове с музика. Да, може.
image

image

image

 И ето ни вечерта компанията от седем души в замъка - четирима българи и съседското семейство с малкия им син. Замъкът е наистина величествен, но пуст като в приказката "Красавицата и звяра". Настаняваме се в огромна красива зала с огледална стена - сам - сами! Никой друг не празнува. Музика може да се пуска, но съвсеееем тихо - като далечно бръмчене на комар. Хайде сега - веселете се!image

   Сервитьорите носят в пълно мълчание "европейските" ястия, които сме си поръчали. Стана ясно, че тук май само ще вечеряме, а ще танцуваме у дома, в квартирата. Така и стана. Разплатихме се, хайде в таксито и - вкъщи. Буйни танци, както си му е редът. Малко преди полунощ, по традиция, пускаме телевизора в очакване на някакво приветствие от президента. Няма такова, човекът сигурно си спеше дълбоко, не подозирайки, че ни е разочаровал... Вместо това показваха масова сватбена церемония на повече от петдесет двойки младоженци, които решили точно сега да се оженят. В полунощ звучеше Менделсон.
     Трогнахме се, но все пак си пуснахме право хоро, по обичай. Танци до зори...

     На първи януари по обяд решихме да отидем в единствената църква в града - може би ще има празнична служба. Беше заключена.image

  Само един процент от китайското население са християни, та не беше чудно, че нямаше тълпа от богомолци пред храма.

   Затова пък в снега пред него се снимаха младоженци. Снимах ги и аз. Не, не им беше студено - бяха весели и щастливи.image


Категория: Изкуство
Прочетен: 4070 Коментари: 10 Гласове: 7
imageimage
   добрата ми съседка Нини със синчето си Стелиос - наполовина грък
              

Аз ли точно трябваше да изпитам на гърба си всички достижения на китайската традиционна и нетрадиционна медицина?! Явно да, за да мога да ви разкажа за тях от първа ръка. Хм, съмнително удоволствие...
   Както и да е - с една дума - ако не знаете китайски, не се разболявайте в Китай! Ще бъдете тотално изгубени в превода и това може да ви струва много...  Друг въпрос е, ако имате до вас приятели китайци с добър английски. Е, и аз на това разчитах, че като ме почнаха болестите - на три пъти търсих лекар и два пъти - лечител - масажист...
    Но - подред.
    Както си му е редът - започва се с грип. Тук някои хора носят маски и през лятото, но това не помага особено... Та отидохме с моята съседка Нини в един частен кабинет, където докторът директно ти продава нужните лекарства от китайската традиционна медицина. Евтини са - поне десет пъти по-евтини от нашите.  За два дни бях нов човек - толкова бързо не минава дори обикновена настинка.
    После за разнообразие си навехнах крака. Друг наш приятел с добър английски ме закара при един лечител масажист. От улицата се влиза направо в кабинета му. Там винаги се чака - идват много хора, защото е истински магьосник! Човекът е сляп, но с голяма дарба да лекува. Час и половина ми масажира крака, докато болката не спря, а вечерта дори отидох на танци! Ако си бях у дома, цял месец щях да накуцвам.
     Още една болест мина като на магия за два дни вместо за десет, но третата вече ме събори. Защо толкова много болести - много ясно, защото не съм си у дома... Та наложи се да посетя голяма болница, снабдена със съвременна техника. Тук лекарите съчетават западната с източната традиционна медицина - нищо не пренебрегват. Много от тях след дипломирането си още десет години изучават акупунктура. Обичайно е първо болният да се постави на система - нещо, което при нас е последно, крайна мярка. Хората ходят за вливания всеки ден. Толкова са много, че освен на легло, някои ги включват на системи и седящи на стол. Има една зала с около стотина стола един до друг, от тавана висят куки над всеки пациент и там се закача системата. И така си седиш с часове - колкото е нужно. Хората са с различни заболявания и  е страшно да не се заразиш от съседа си, но накрая, слава богу, целият този ужас минава и оздравяваш!
      През цялото време една приятелка от школата по танци, която е лекарка, идваше да ме види, посъветва и да превежда на другите лекари. Много ми помогна - да е жива и здрава! Тази вечер очакваме Суонг и семейството й у дома на вечеря.
      Днес за първи път от две седмици излязох да пазарувам. На тръгване от супера чувам някой да вика: Натали!  (те слагат ударението на втората сричка). Гледам - една девойка от танците - прегръща ме силно и: "Как си, кога ще идваш на танци? Липсваше ми!"     Толкова ме трогна - аз дори не подозирах, че се вълнува от съдбата ми...
           Ето, такива хора има в Китай...image







Категория: Лични дневници
Прочетен: 1481 Коментари: 13 Гласове: 8
Последна промяна: 26.12.2009 10:43

  И още: "Как можем да знаем какво е смъртта, когато не знаем още какво е животът". И "Който не напредва всеки ден, всеки ден изостава".
 Това са някои от прочутите афоризми на Конфуций, записани от учениците му години след неговата смърт.
  Династията Хан (206 -220 г. след Христа) го е издигнала до статус на божество, а родният му град Цюфу е станал място за поклонение, което навремето е съперничело на Мека. Още приживе е признат за "Учител на десет хиляди поколения".
  Потегляме към Цюфу - провинция Шандун - през август - един месец преди тържествата във връзка с 2560 годишнина от рождението на великия мислител. Само след месец тук ще се съберат над десет хиляди души - учени, негови последователи и хора, които твърдят, че са наследници на философа (над 2 милиона претенденти - най-голямото родословно дърво в света!) .Честването на годишнината съвпада с възраждането на религиозните вярвания - будизма, даоизма и конфуцианството в Китай през последните 25 години. Конфуцианството, произлязло от неговите учения, е повлияло на живота и мисленето на хората в Китай, Япония, Корея и Виетнам за цели хилядолетия.image

 Цюфу е малък град, запазил старинната китайска атмосфера от хиляди години.
Велорикши и големи файтони превозват купищата туристи до основните забележителности - комплекса от храмове, построени в чест на Конфуций и гробницата, в която почива той, неговите синове и внуци. Лекият дъждец не разколебава тълпите от почитатели.
   Наехме си екскурзовод и се вляхме в потока.
  - Здравейте, моята фамилия е Кон и аз съм потомък на Конфуций - представи се младият мъж.
  Погледнахме го изненадани - дали не се шегува... Не, беше сериозен. От него научихме, че последният потомък на философа, признат за такъв от правителството, е напуснал страната през 1948 г. и е заминал за Тайван. На неговите наследници вече е отказано такова официално признание.
  Докато слушаме разказа на Кон, разглеждаме всевъзможните сувенири в дворовете на храмовете, минаваме и през ателиета, където художници рисуват и продават калиграфски надписи с йероглифи и цветя върху коприна. Цените са твърде разнообразни, явно зависят от вдъхновението на твореца, но подлежат на обсъждане...
  На едно място Кон ни показва прекрасна каменна скулптура на митичен дракон - смесица между девет вида животни и каменна колона с надписи зад него. По колоната личат удари с остър предмет, нанесени от дейците на културната революция през 60 -те. Мао е наредил да унищожават всички старини, свързани с "буржоазния философ" - за щастие, не са успели докрай...
  Дъждът е спрял и слънцето отново огрява екзотичните храмове с извити покриви, на ръба на които са накацали деветте превъплъщения на дракона. За разлика от Западния дракон, Китайският не е многоглав, а едноглав и е много почитано същество, към което се отправят молби, както към справедлив и честен управник. Поради това той се превръща в символ на властта и го поставят върху облеклото на императорското семейство и благородниците. Тялото на дракона е съставено от части на девет животни: тяло на змия, рога на елен, очи на заек, глава на прасе, кон или камила, уши на крава, корем на жаба, люспи на шаран, нокти на ястреб и лапи на тигър.
    Драконът в китайската митология е символ на щастие и късмет, на прогресивния дух на китаеца и на китайския етнос.
   На излизане от храмовия комплекс очакваме да прескочим в съвременния свят, но такъв няма. Улиците, къщите, рикшите - всичко говори за древност. Цюфу е най-китайският от всички китайски градове.

 
image

image

Категория: Туризъм
Прочетен: 1967 Коментари: 6 Гласове: 6
Последна промяна: 03.12.2009 02:54
image   гледка от покрива на блока ни - на север е морето

                                               
  и Китай има много лица. Едва ли някой може да претендира, че ги познава всичките. Далеч съм от амбицията да правя дисекция на китайския национален характер - това е задача, непосилна не само за мен... Но човек като се заседи малко повече на едно място, събира впечатления и иска да ги сподели. С уговорката, че това не са обобщения, а откъслечни парченца от една безкрайна мозайка, наречена Китай...
         Понякога са по детски непосредствени и очарователни, друг път - сметкаджии и търговци (наричат ги евреите на Изтока). Ето - вчера един познат китаец, таксиджия, на 27 години, с нескрито удивление сподели: "Мой клиент - американец - ми каза, че в неговата страна имало хора с черен цвят на кожата!!!"   Не гледат ли телевизия тези хора - абе гледат, но всичките 36 канала са все китайски... Цензурата е страховита, и върху интернет включително. На мен например ми спряха замундата, не ми се отварят ваши снимки и клипове в блога... Само не ме питайте за политика - ще ви кажа единствено, че на всичките им банкноти е ликът на Мао, пред мавзолея му в Пекин целогодишно се вие дълга опашка (както и пред мавзолея на Ленин в Москва) и много от възрастните китайци си го обичат. Защото е разрешил проблема с изхранването на населението. Не е малък проблем.
          Иначе хората са спокойни, миролюбиви и почтени. Снощи пътувах  в едно такси, закара ме до Школата по танци - там уча индийски танци, много приятно :)  Та платих на шофьора исканата сума от седем юана и слязох. Повървях и почти стигнах до клуба, когато някаква кола изсвири зад мен (на тротоара, нали не се учудвате вече, те така си карат - и по тротоарите:) ). Обръщам се - таксито, шофьорът бързо излиза и ми подава една банкнота от десет юана (5 юана са един лев), по погрешка в тъмното съм я помислила за един юан. Даде ми я, усмихна се и замина. Аз вече знаех, че по никакъв начин не можете да убедите таксиджиите да задържат ресто. Обиждат се и ви гонят с дребните, докато не си ги вземете. В ресторант също не можете да дадете бакшиш на сервитьорката - плаща се на изхода, на една каса, като в супера...
         В същото време в магазините за дрехи на етикета винаги има две цени - една висока и друга - два пъти по-ниска. Това е да се зарадва купувачът, че му продават евтино - по ниската цена :) Ей такива дребни хитрости :)

      А за негрите - като се замисля, обиколихме няколко града, ходихме и в столицата, но никъде не видях нито един негър... Сигурно е случайно... Колко ли ще се учудят, ако видят! Те нас като видят и се вкаменяват от учудване... Е, светът е пъстър :)

          До скоро!image
Категория: Изкуство
Прочетен: 4027 Коментари: 16 Гласове: 11
Последна промяна: 26.03.2010 11:09
11.11.2009 12:23 - КАЖЕТЕ НИХАУ!

         Е, сега вече знаете как е "здравей" на китайски. Започва първият ни урок по китайски - няма само аз да се мъча с този свръхсложен език, я! Имат и друг поздрав: "чифанла ма!", което буквално означава "нахрани ли се, натъпка ли се". Какъв ли глад е било векове наред, за да си измислят такъв поздрав...

        Днес ще ходим на пазар - ясно е, че няма да издържим дълго на ресторантска храна, трябва да си готвим... Пеша е по-интересно, нали? Ако бяхме взели автобуса, нямаше да видим соколаря, седнал да си почине пред близкия строеж. Тази дума откога не сте я чували? - да, истински соколар с жив сокол, кацнал на ръката му, Е, не направо, а върху дебела като дюшече ръкавица. Как не си нося апарата да ги снимам!
Не виждам до него торба с дивеч, сигурно сега отива на лов. Хората преминават покрай него, без да се впечатляват - ще се направим и ние на китайци и ще отминем, и да искаме да го заговорим, ще ни е трудно все още :)
       От близкото училище излизат първата смяна ученици. Стотици деца, облечени с еднакви сини анцузи - това им е униформата и на никого и през ум не му минава да протестира, че не била елегантна или модерна. Това въобще не ги занимава. Повечето се качват на велосипедите си и потеглят. Малките ги чакат родителите с моторчета, колелета, тук - там коли. Училището е огромно, само порталът му е колкото пететажна сграда! Още се достроява, но в единия край вече учат деца.
      Ще минем покрай морето - по-красиво е, а и често идват младоженци да се снимат. Ето и сега две двойки са на плажа, а около тях - сватбари и фотографи. Сватбарите носят на реверите си по една червена роза от плат, а от нея виси лентичка със златен надпис "специален гост". Какви ревери, никой не носи костюм, само младоженците са официални, но не пазят много дрехите си. Сядат на пясъка прегърнати, даже си полягват - както ги режисира фотографът. Той показва и на гостите как да подскачат нависоко, за да ги хване в кадър. Много са трогателни като показват веселие :) Като се напозираха, тръгнаха нанякъде да празнуват - пеша по улицата.

   Хайде и ние да запразним, да не става много дълъг постингът, утре - пак тук, продължаваме... :)   imageimageimage
Категория: Изкуство
Прочетен: 22754 Коментари: 22 Гласове: 9
imageГлави в една закусвалняimageПипалаimageКарамелизиран шаран
imageКракаimageОбяд в ресторанта
Категория: Изкуство
Прочетен: 6569 Коментари: 2 Гласове: 3
Последна промяна: 21.12.2009 09:06
imageimageimageimageкакво си представяте като чуете тези думи - нещо вкусно, нали? Искате ли да ви заведа на китайски ресторант, ама тук - в Китай!
  Тръгваме - вече е шест вечерта, рано ли ви се вижда? Е, тук заведенията затварят в осем - девет, така че да потегляме. Ще вървим пеша, не е далеч. Впрочем ресторантите са на всяка крачка, като се уморим, ще влезем някъде.
  От  левия тротоар започва паркът. Внимавайте, нищо че сте на тротоара, не сте защитени от профучаващите току до вас моторчета и велосипеди. Колелетата са без фарове, никой не използва звънци за предупреждение, безшумно се плъзгат до рамото ви, гледайте да не залитнете. Да, улицата е достатъчно широка, във Варна нямаме такива широки улици като тези, даже имат специална лента за колелета, но, кой знае защо, все се тикат по тротоарите, по им е удобно изглежда :)  Продължаваме, от алеите се чува музика - латино, танцова. На една по-широка площадка виждаме с изумление как десетки двойки се плъзгат под звуците на танго или самба. Площадката не е осветена, не знам кой носи музиката, но почти всяка вечер тук се събират хора, за да танцуват, ей така, импровизирано. Много приятно. Спираме да погледаме, защото тук в заведенията не се танцува, та няма къде да видите такава гледка. Забелязваме, че движенията на танцьорите са отсечени, малко роботски заучени, явно броят тактовете и се движат, без да влагат душа и сърце, но пък им е забавно. Е, тази музика е твърде далеч от тях, важно е желанието и участието, както се казва за олимпиадите :)
   Малко по-далеч трима дядовци са седнали на една пейка и свирят на традиционни китайски инструменти, единият пее.  Това си струва да се погледа, и около тях има публика. Очарователна е тази непосредственост.
  Изведнъж в небето се разпуква заря, чува се пукотевица, да няма някакъв празник?
Няма, те така си пускат фойерверки по всяко време, обичат да гърмят, и през деня :) Нали китайците са измислили барута! И хвърчилата също, но за това - друг път...
    Хайде, нали бяхме тръгнали на ресторант, какво се заплеснахте!
    Ето, наближаваме, отвън се ветреят обичайните червени фенери. Дотук е обичайното, с което сме свикнали у нас. Влизаме, във фоайето има цяла стена от аквариуми, в които плува вашата храна - риби, октоподи, миди, раци, а в големи тави - какавиди, ларви и личинки, не знам на какви животни... Посочвате на сервитьорката кое да ви сготвят  и се качвате по стълбите на втория етаж. Сервитьорката ви води до някоя празна стая, където да се настаните, няма обща зала, нито сепарета, а отделни стаи с врати. Влизаме, масата е кръгла, а върху нея - също кръгъл стъклен плот, който се върти. На него ще поставят огромните блюда. Вие можете да се храните с пръчици, нали, не е проблем... Добре е в компанията да има китаец, иначе трудно ще си поръчате вечерята. Обикновено няма меню, но даже и да има, даже и да е с картинки, какво ще разберете :) Водим си китаец, той смело поръчва и зачакваме. Тихо е, никаква музика, говорете си... Докато сготвят, ни наливат зелен чай и по време на цялата вечеря доливат чашите. За пиене има всичко, но не е изстудено - тук студени храни и напитки се избягват. Трябва да подчертаете, че държите да ви изстудят бирата, иначе я носят топла. Така, ето идва и храната. Какво е това - някакво месо, надробено със зеленчуци  в сос, който е или силно лют, ама лют!, или е с ужасни подправки, заради които не можете да го ядете... Тъй като блюдата са поне десет, имате избор,  все нещо може да ви допадне. Китаецът в компанията върти стъкления плот и, каквото спре пред вас, от него си вземате ( нещо като Златка златното момиче като я потопили в реката да хване каквото й се изпречи :)
   Един познат кореец гордо сподели, че те са научили китайците да ядат кучета. Не знам колко е вярно, но по улиците не се забелязват бездомни кучета, с които сме свикнали у нас...
  Не им се връзвайте на подвикванията "Камбей!" - Наздраве! - ама те го разбират - До дъно! Е, да обръщате една след друга на екс  халбите с бира или чашите с вино - не знам, вие решавате, аз ви предупредих...
  Сега, нахранихте ли се, защото идва десертът - супа от медузи, ориз със зеленчуци и домати чери. Нищо от това не е сладко, сладка беше рибата, която не искахте да ядете, защото била карамелизирана :) Сладък е и хлябът...
  Повече от половината храна винаги остава. На нас, европейците, това ни се вижда разхищение, но то си има обяснение - това е реакцията на китаеца, гладувал с векове и сега - видял се с повече и евтина храна...

   Тръгваме си, ако сте останали гладни, елате у нас в квартирата, сготвила съм пълнени чушки по български :)

Снимките са качени с помощта на Ася (Анастасия) от Пловдив. Благодаря ти, Аси!

Снимка 1: Изглед от храма на Буда в Наншан
Снимка 2: В подножието на храма се виждат една голяма и няколко по-малки статуи на богове
Снимка 3: В тази беседка виси голяма камбана, по която се удря с един отрязан дървен ствол

Категория: Изкуство
Прочетен: 4869 Коментари: 15 Гласове: 6
Последна промяна: 08.11.2009 02:43
21.10.2009 09:44 - Тук, в Пънлай,
imageimageimageimageimageживотът тече спокойно, даже монотонно. Европейците в града се броим на пръсти, а от дамите аз май съм единствена... :) Появата ни на улицата или в магазина неминуемо предизвиква смут и вниманието се насочва към нас, разглеждат ни с нескрит интерес. Отначало за нас със съпруга ми беше доста смущаващо да се чувстваме като рок звезди, ние сме обикновени хора :)(инженер и журналистка). Но постепенно се свиква... Хората ни заговарят, но като вдигаме рамене, че не разбираме, те започват да викат по-силно. Ако продължавате да вдигате рамене, те сменят тактиката - спират гласа си и само мърдат устни да четете по тях, както глухонемите. Ако сте толкова глупав, че пак не разбирате, те се усмихват снизходително и ви оставят, като че ли казват : Опитахме всичко. Не си глух, просто си глупав, оправяй се!  Някои по-ентусиазирани написват нещо с йероглифи на някакво листче и ви го тикат пред очите. Но когато и това не помогне, те са много учудени от невежеството ви...
  С различния ни външен вид като че ли се примиряват, но не могат да си представят, че някъде по света може да има хора, които не знаят китайски... За повечето местни хора светът започва и завършва с Китай, целият свят е Китай. Не говоря с ирония, в никакъв случай. Уважавам този трудолюбив народ. Това неприемане на различността е следствие на вековната затвореност на китайците. Трудно и рядко се е пътувало извън страната, така че хората нямат впечатления какво има отвъд Великата китайска стена. Е, разбира се, страната започва да се отваря полека-лека, но този процес е доста бавен. Аз говоря за един краен североизточен район, какъвто е провинция Шандонг.
   Много малко хора поназнайват английски. Тук в университетите се учат корейски и японски, не и европейски езици. Учат хората, каквото им трябва, явно английският не им върши работа.
  Ясно е и друго - четирите ми европейски езика тук пет пари не струват и Наталито трябва да сяда да учи китайски, колкото и сложен да изглежда. Без учител е трудно, защото интонацията е много важна - малка промяна на интонацията - и няма да ви разберат. За писане да не говорим. Йероглифите им са около 40 000, първите пет години в училище се учи само това. За да можеш да четеш вестник, са ти нужни 3000 йероглифа, професорите - езиковеди знаят около 10 000, а всичките едва ли някой в рамките на един човешки живот е научил :)

  Темата за храната също е интересна, но - в следващата серия  "Опознай Китай"...

Снимка 1: Един от храмовете в Наншан - местност, близо до Пънлай
Снимка 2: На преден план се вижда голям метален свещник - в долната му част се набучват дълги свещи
Снимка 3: Вътре в храма - на тези дюшечета коленичат вярващите, за да се молят
Снимка 4: Скулптури на различните богове - пред всеки има молитвена постелка


Категория: Изкуство
Прочетен: 5036 Коментари: 17 Гласове: 10
Последна промяна: 07.11.2009 09:35
<<  <  8 9 10 11 12 13  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: natali60
Категория: Изкуство
Прочетен: 661497
Постинги: 154
Коментари: 1186
Гласове: 14981
Календар
«  Октомври, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031