Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
за нещата от живота
Автор: natali60 Категория: Изкуство
Прочетен: 479663 Постинги: 144 Коментари: 1090
Постинги в блога
<<  <  8 9 10 11 12 13  >  >>
какво си представяте като чуете тези думи - нещо вкусно, нали? Искате ли да ви заведа на китайски ресторант, ама тук - в Китай!
  Тръгваме - вече е шест вечерта, рано ли ви се вижда? Е, тук заведенията затварят в осем - девет, така че да потегляме. Ще вървим пеша, не е далеч. Впрочем ресторантите са на всяка крачка, като се уморим, ще влезем някъде.
  От  левия тротоар започва паркът. Внимавайте, нищо че сте на тротоара, не сте защитени от профучаващите току до вас моторчета и велосипеди. Колелетата са без фарове, никой не използва звънци за предупреждение, безшумно се плъзгат до рамото ви, гледайте да не залитнете. Да, улицата е достатъчно широка, във Варна нямаме такива широки улици като тези, даже имат специална лента за колелета, но, кой знае защо, все се тикат по тротоарите, по им е удобно изглежда :)  Продължаваме, от алеите се чува музика - латино, танцова. На една по-широка площадка виждаме с изумление как десетки двойки се плъзгат под звуците на танго или самба. Площадката не е осветена, не знам кой носи музиката, но почти всяка вечер тук се събират хора, за да танцуват, ей така, импровизирано. Много приятно. Спираме да погледаме, защото тук в заведенията не се танцува, та няма къде да видите такава гледка. Забелязваме, че движенията на танцьорите са отсечени, малко роботски заучени, явно броят тактовете и се движат, без да влагат душа и сърце, но пък им е забавно. Е, тази музика е твърде далеч от тях, важно е желанието и участието, както се казва за олимпиадите :)
   Малко по-далеч трима дядовци са седнали на една пейка и свирят на традиционни китайски инструменти, единият пее.  Това си струва да се погледа, и около тях има публика. Очарователна е тази непосредственост.
  Изведнъж в небето се разпуква заря, чува се пукотевица, да няма някакъв празник?
Няма, те така си пускат фойерверки по всяко време, обичат да гърмят, и през деня :) Нали китайците са измислили барута! И хвърчилата също, но за това - друг път...
    Хайде, нали бяхме тръгнали на ресторант, какво се заплеснахте!
    Ето, наближаваме, отвън се ветреят обичайните червени фенери. Дотук е обичайното, с което сме свикнали у нас. Влизаме, във фоайето има цяла стена от аквариуми, в които плува вашата храна - риби, октоподи, миди, раци, а в големи тави - какавиди, ларви и личинки, не знам на какви животни... Посочвате на сервитьорката кое да ви сготвят  и се качвате по стълбите на втория етаж. Сервитьорката ви води до някоя празна стая, където да се настаните, няма обща зала, нито сепарета, а отделни стаи с врати. Влизаме, масата е кръгла, а върху нея - също кръгъл стъклен плот, който се върти. На него ще поставят огромните блюда. Вие можете да се храните с пръчици, нали, не е проблем... Добре е в компанията да има китаец, иначе трудно ще си поръчате вечерята. Обикновено няма меню, но даже и да има, даже и да е с картинки, какво ще разберете :) Водим си китаец, той смело поръчва и зачакваме. Тихо е, никаква музика, говорете си... Докато сготвят, ни наливат зелен чай и по време на цялата вечеря доливат чашите. За пиене има всичко, но не е изстудено - тук студени храни и напитки се избягват. Трябва да подчертаете, че държите да ви изстудят бирата, иначе я носят топла. Така, ето идва и храната. Какво е това - някакво месо, надробено със зеленчуци  в сос, който е или силно лют, ама лют!, или е с ужасни подправки, заради които не можете да го ядете... Тъй като блюдата са поне десет, имате избор,  все нещо може да ви допадне. Китаецът в компанията върти стъкления плот и, каквото спре пред вас, от него си вземате ( нещо като Златка златното момиче като я потопили в реката да хване каквото й се изпречи :)
   Един познат кореец гордо сподели, че те са научили китайците да ядат кучета. Не знам колко е вярно, но по улиците не се забелязват бездомни кучета, с които сме свикнали у нас...
  Не им се връзвайте на подвикванията "Камбей!" - Наздраве! - ама те го разбират - До дъно! Е, да обръщате една след друга на екс  халбите с бира или чашите с вино - не знам, вие решавате, аз ви предупредих...
  Сега, нахранихте ли се, защото идва десертът - супа от медузи, ориз със зеленчуци и домати чери. Нищо от това не е сладко, сладка беше рибата, която не искахте да ядете, защото била карамелизирана :) Сладък е и хлябът...
  Повече от половината храна винаги остава. На нас, европейците, това ни се вижда разхищение, но то си има обяснение - това е реакцията на китаеца, гладувал с векове и сега - видял се с повече и евтина храна...

   Тръгваме си, ако сте останали гладни, елате у нас в квартирата, сготвила съм пълнени чушки по български :)

Снимките са качени с помощта на Ася (Анастасия) от Пловдив. Благодаря ти, Аси!

Снимка 1: Изглед от храма на Буда в Наншан
Снимка 2: В подножието на храма се виждат една голяма и няколко по-малки статуи на богове
Снимка 3: В тази беседка виси голяма камбана, по която се удря с един отрязан дървен ствол

Категория: Изкуство
Прочетен: 3071 Коментари: 15 Гласове: 6
Последна промяна: 08.11.2009 02:43
21.10.2009 09:44 - Тук, в Пънлай,
животът тече спокойно, даже монотонно. Европейците в града се броим на пръсти, а от дамите аз май съм единствена... :) Появата ни на улицата или в магазина неминуемо предизвиква смут и вниманието се насочва към нас, разглеждат ни с нескрит интерес. Отначало за нас със съпруга ми беше доста смущаващо да се чувстваме като рок звезди, ние сме обикновени хора :)(инженер и журналистка). Но постепенно се свиква... Хората ни заговарят, но като вдигаме рамене, че не разбираме, те започват да викат по-силно. Ако продължавате да вдигате рамене, те сменят тактиката - спират гласа си и само мърдат устни да четете по тях, както глухонемите. Ако сте толкова глупав, че пак не разбирате, те се усмихват снизходително и ви оставят, като че ли казват : Опитахме всичко. Не си глух, просто си глупав, оправяй се!  Някои по-ентусиазирани написват нещо с йероглифи на някакво листче и ви го тикат пред очите. Но когато и това не помогне, те са много учудени от невежеството ви...
  С различния ни външен вид като че ли се примиряват, но не могат да си представят, че някъде по света може да има хора, които не знаят китайски... За повечето местни хора светът започва и завършва с Китай, целият свят е Китай. Не говоря с ирония, в никакъв случай. Уважавам този трудолюбив народ. Това неприемане на различността е следствие на вековната затвореност на китайците. Трудно и рядко се е пътувало извън страната, така че хората нямат впечатления какво има отвъд Великата китайска стена. Е, разбира се, страната започва да се отваря полека-лека, но този процес е доста бавен. Аз говоря за един краен североизточен район, какъвто е провинция Шандонг.
   Много малко хора поназнайват английски. Тук в университетите се учат корейски и японски, не и европейски езици. Учат хората, каквото им трябва, явно английският не им върши работа.
  Ясно е и друго - четирите ми европейски езика тук пет пари не струват и Наталито трябва да сяда да учи китайски, колкото и сложен да изглежда. Без учител е трудно, защото интонацията е много важна - малка промяна на интонацията - и няма да ви разберат. За писане да не говорим. Йероглифите им са около 40 000, първите пет години в училище се учи само това. За да можеш да четеш вестник, са ти нужни 3000 йероглифа, професорите - езиковеди знаят около 10 000, а всичките едва ли някой в рамките на един човешки живот е научил :)

  Темата за храната също е интересна, но - в следващата серия  "Опознай Китай"...

Снимка 1: Един от храмовете в Наншан - местност, близо до Пънлай
Снимка 2: На преден план се вижда голям метален свещник - в долната му част се набучват дълги свещи
Снимка 3: Вътре в храма - на тези дюшечета коленичат вярващите, за да се молят
Снимка 4: Скулптури на различните богове - пред всеки има молитвена постелка


Категория: Изкуство
Прочетен: 3016 Коментари: 17 Гласове: 10
Последна промяна: 07.11.2009 09:35
20.10.2009 10:17 - И тук е есен...

Не прилича на варненската... Тази, китайската, е суха, бистра и ясна. Няма ги летните мъгли, които скриваха града през целия ден и дразнеха погледа.
Градът, в който живея от два месеца, се казва Пънлай, североизточен Китай, на границата на двете морета - Бохай и Жълто. Да видите как се срещат вълните на две морета и очертават видима граница, е явление, уникално за света.Фауната на двете морета е напълно различна.
  Да, интересно е, екзотично е, ако си за кратко... Мен ме очакват минимум две години тук. Много е трудно да си откъснат от целия си свят, от близките, приятелите, най-вече - от децата си! Но няма повече да се оплаквам, ще гледам да науча колкото мога  за този странен за нас свят. Защо е странен? Била съм в няколко европейски страни, но тук е наистина различен космос. Всичко е различно.
  Ходихме и в Пекин, посетихме и родното място на Конфуций - Чу Фу и още няколко града.
  Ще се радвам, ако ви е интересно да научите нещо за живота тук. Ще се постарая да задоволя любопитството ви, питайте.

    Поздрави от Далечния изток, и най-вече на iliada, по чиято молба написах този постинг!

  Снимка 1:В храма на Буда - скулптурни изображения на различни богове
 Снимка 2: Най-отгоре се вижда бронзовата статуя на Буда
  Снимка 3:  със съпруга ми на стълбите към храма на Буда в Наншан.

Категория: Изкуство
Прочетен: 2989 Коментари: 12 Гласове: 12
Последна промяна: 07.11.2009 09:43
27.08.2009 08:25 - Аз съм в Китай

Аз съм в Китай,

а утре - 28 август се открива изложбата на дъщеря ми
"Балет" в Градската художествена галерия "Борис Георгиев".  За първи път няма да съм с нея на откриването... Мъчно ми е. Да, тя ще ми прати снимки после, знам...
   Приятели, който е във Варна по това време, отидете на откриването, това много ще зарадва Еми. В 18 часа е.

     Изложбата може да се види до 17 септември.

Категория: Изкуство
Прочетен: 1567 Коментари: 4 Гласове: 12
Последна промяна: 15.09.2009 11:36

Приятели, не мога да не споделя с вас радостта си от представянето на дъщеря ми Емилия в Берлин. Тя замина днес заедно с по-малкия ми син, за да участва в Десетата международна изложба на модерно изкуство в берлинската галерия Дикмайер. Както съм ви писала и друг път, тя е представена за пети път в тази галерия като единствен представител на България. Занесе две нови маслени платна по темите балет и танго, които заедно с другите нейни картини от фонда на галерията ще оформят нейното участие. В каталога галеристът Йоаким Дикмайер е отделил на Еми 4 страници.
       Освен нея участват художници от САЩ, Италия, Непал, Русия, Холандия и, разбира се, Германия.

        Вече е определена и датата на четвъртата й самостоятелна изложба "Фламенко" и мога да ви поканя на 12. юни от 18, 30 часа в галерия Актив арт - Варна. Експозицията ще продължи до 2. юли. Ще ви чакам на откриването!
        Тази вечер се открива изложба "Автопортрети на млади варненски художници", в която участва и тя със свой автопортрет. Галерията е същата - Актив арт  на улица "Дунав" 5.
         Сега се работи по новия й сайт, като стане, ще ви го напиша.
         А ето го най-после и него:  www.emilia-gallery.hit.bg
     Препоръчвам да се отваря в  Mozilla  Firefox.
       До скоро!

            Още нещо - Еми участва с голяма радост в раставрацията на стенописите на варненската църква "Свети Николай". Интересно й е да се потопи в тайните и на това изкуство.

 На 20 февруари Еми защити с отличие магистърска степен по изящни изкуства. Дипломната й работа включваше 11 маслени платна по темата балет.
 Надявам се скоро да намери реализация на таланта си :)

     Покана:  Заповядайте на 21 май от 13 до 18 часа в галерия "Актив арт"!  Еми ще представи дипломната си колекция "Балет".

 Нова победа!  Еми спечели Голямата награда и специалния приз на Фондация "Откритие" и галерия Актив арт за най-добро представяне на Втората изложба конкурс за млади автори. Награждаването беше на 10 май в Драматичен театър "Стоян Бъчваров" във Варна. Много сме щастливи!

 Нова изложба на Еми - "Балет" - се откри на 28 август 2009 в Градската галерия "Борис Георгиев" във Варна. Освен дипломната си колекция художничката показа  и нови платна по темата балет.

 Сега подготвя поредната си изява - изложба, посветена на Китай, впечатления от пътуването до тази далечна страна.

Категория: Изкуство
Прочетен: 5537 Коментари: 42 Гласове: 4
Последна промяна: 21.10.2009 10:42
свят за повечето българи. Навярно такъв и ще си остане...
 На 8 км от Варна, разположен на крайморска ивица от 3 км по протежение на Евксиноградския залив, върху високо плато над морския бряг, комплексът разполага с 850 дка обща площ. От тях 550 дка заема Дворецът с парка. Останалата част включва пристанището, плажове и стопански постройки.
   Иречек пише за него: " Дворецът Евксиноград, извития като лък залив, с каменен кей и фар, протегнал лъчи към морето - прозрачно море, където на дъното по пясъка, между вълните, ясно се познават  движенията на големите риби и раци".

  Княз Александър Батенберг е стъпил за пръв път на българска земя тук, във Варна, на 24.6. 1879г.  В трудната за него 1881 г. той решава да посети града по покана на кмета Михаил Колони. За резиденция на княза за най-подходящ бил намерен манастирът  "Св. Димитър" край града. На 16.3.1882 г. Батенберг получава като подарък манастира и всички имоти около него за построяването на летен дворец. Виенският архитект Румелмайер започва строежа на двореца. Тук Батенберг издава указа за Съединението. След неговата абдикация на 6.9.1886 г. държавата откупува двореца. Той е завършен през времето на княз Фердинанд от швейцарския архитект Майер с участието на арх. Лазаров.
   В двореца е живеел по 2-3 месеца в годината и цар Борис ІІІ. Днес е правителствена резиденция.

  След кратката историческа справка само на мен ли ми се струва, че Дворецът е историческа забележителност и е редно да бъде предоставен за посещения, подобно на Двореца в Балчик например...  Толкова ли много дворци имаме, че да ги пазим за шепа "избрани" да си ги ползват като бащиния?!

 Ходила съм в Летния дворец на Петър І край Петербург. Неговата красота не е скрита за туристите, нито пък красотата на Зимния дворец - днес световна галерия... И не е нужно да се събирате 10 желаещи да ги посетите, да правите предварителна заявка на някакъв телефон, да чакате да ви одобрят ! , след което вкупом и десетимата да отидете да ги разгледате - както е за Евксиноград. И как на нито един руски президент досега не му хрумна блестящата идея да си почива в тези дворци през лятото или зимата?! Може би са глупави или недосетливи... Но никога не е късно да се поучат от нашия мъдър опит - функциите на варненския дворец днес са 3 в 1 - може да нощувате в апартамент за 240 лева на нощ, може да разгледате парка по посочения по- горе начин, а междувременно и президентът приема делегации в него...
Категория: Изкуство
Прочетен: 1675 Коментари: 4 Гласове: 3
Последна промяна: 31.05.2008 18:21
09.09.2007 19:06 - КИНО НА КОРЕМ!
  И то - европейско кино! Нашият малък Кан - ХV Международен филмов фестивал " Любовта е лудост". Отново във Варна се събраха обичани и по-малко познати актьори и режисьори - наши и европейски. Голямата награда "Златната Афродита" спечели  "Ще се видим" - Швейцария и Германия, 2006, сценарий и режисура Щефан Хилебранд и Оливър Паулус в сътрудничество с всички актьори и актриси / така е написано в каталога/. Една интересна трагикомедия за хора, доста различни по светоусещане от нас - точно затова и ми хареса.
    Наградата на критиката и на Съюза на българските филмови дейци взе българският " А днес накъде" на Рангел Вълчанов, римейк на "А сега накъде" от преди 20 години. Специалната награда е за "Моето мъничко нищо" на Дочо Боджаков с участието на Йоана Буковска, по- нататък ще ви разкажа повече за нея.
   Няма да споря с уважаемото жури, но държа да си кажа предпочитанието - то е за румънския "Ориент експрес" от 2004 г. Сценарий, режисура и изпълнение на главната роля - Серджу Никулеску. Филм направен с изящество, разбиране и талант. Действието се развива през 1935, някъде в Румъния. Принц Андрей Моруци, последен потомък на стара  благородническа фамилия, изгубил повечето от семейното богатство, живее през последните 16 години в пълно уединение в замъка си само с един слуга.. В живота му има само призраци от миналото, картини от младите години и порива да язди всеки ден до близката жп линия, за да посрещне Ориент експреса, с който често е пътувал до Париж - мястото, където е прекарал най-хубавите си години.Принцът за мен е един румънски Евгений Онегин - с неговата изисканост и сложна душевност. Един ден самотата му е нарушена от Ана - красива девойка на 21. Филмът е романтична драма за великите теми: живот, любов, провал, носталгия и съдба...
  Във всеки фестивал блести по един, най-много по два бисера - тази година това беше "Ориент експрес".

 А сега - малко за Йоана Буковска - не само красива и талантлива, което е очевидно, но и много естествена в поведението си, както и интелигентен човек. Ето малка част от интервюто, което взех от нея: 
  - Трябва да си максимално чист и отворен, дори с риска да те наранят. Трябва да трупаш емоционален опит от живота. Ако в живота си градиш роля и си сложиш прегради и стени, ти не общуваш нормално, т.е. няма откъде да черпиш материал за следващата си роля. Така ще започнеш рано или късно да се повтаряш и да играеш едно и също. Човек никога не черпи само от собствения си опит - това е невъзможно. Героините, които играя, нямат нищо общо нито с моето възпитание, нито със средата, в която са отраснали, нито с живота, който живеят... И аз винаги им измислям биографии, за да мога да ги направя реални хора.

             Не е възможно да се изгледат всички филми - в главата ти става каша от емоции и възприятия, но все пак за мен е голяма радост и наслада за духа и това, което видях. Всяка година мърморим на организаторите да не се прожектират едновременно филми в двете зали, но нищо не се променя, явно, няма как. В малката зала вървеше ретроспекция на Антониони и Бергман едновременно с официалната програма в първа зала. Как да не се ядосваш... Но хубавото беше повече от слабостите.
Категория: Изкуство
Прочетен: 4206 Коментари: 19 Гласове: 2

  Идвайте във Варна! От утре започва джаз феста! Четири вечери под открито небе джаз импровизации!
  Програмата, както винаги, е добра - "Ангел Заберски квартет", "Ориент експрес" - Хари Тавитян - пиано, Ясенов квартет, Золтан Лантош - "Акустична версия трио", "Денис Колин квартет" и, разбира се, Стоян и Елица, Анатолий Вапиров и двама африканци с трудни имена :)
  БНТ, както винаги, отказва да снима феста. Тя уважава само Банско. Другите телевизии също не проявяват интерес, искат да им се плаща, за да снимат... Така че - само на живо!
  Емоции ще има!

Категория: Изкуство
Прочетен: 3154 Коментари: 19 Гласове: 1
        Наричат Юрий Башмет най- великия жив музикант. Той е руски диригент и изпълнител на виола. Основал е камерния оркестър "Московски солисти", с който гостува на Варненско лято този месец. Че е изключителен - изключителен е - и като диригент, и като виолист. За първи път гледах подобен концерт - "Класиката срещу джаза" - двата оркестъра едновременно на сцената и се редуват с най- доброто, което умеят /джазът беше представен от Биг бенда на Игор Бутман/. Голяма емоция беше. Но не затова започнах този постинг.
  На пресконференцията преди концерта Юрий Башмет разказа следната любопитна история. По време на едномесечно турне из необятната руска земя оркестърът попада в Якутск. След концерта на сцената се качила красива млада жена, облечена с официална черна рокля, а на краката - ботуши - снегоходки /с козината навън, ние нямаме такава дума :)/. Тя се доближила до диригента и малко строго поискала автограф. Башмет забелязал, че хората я гледат с уважение. Попитал:
  - Как дойдохте до тук?
  - С еленски впряг! - отвърнала тя.
 - Колко време пътувахте?
 - Четири часа. 
  -А после?
  - После още два часа със самолет.
 - Как ще се върнете?
 - По същия начин - самолет, елените - и съм в юртата!
  -В юрта ли живеете? А как разбрахте за концерта?
 - От телевизията, имам телевизор със сателитна антена. Аз съм ви голяма почитателка. Щом научих за концерта, реших, че непременно трябва да дойда.

 Башмет разказа и други интересни случки, но тази особено ме впечатли - представих си смелата северна хубавица на шейната с елените като истинска Снежна кралица да прекосява сама огромните заснежени пространства, водена от... любов към изкуството. Звучи като красива приказка! Но вярвам, че е истина.
Категория: Изкуство
Прочетен: 1229 Коментари: 2 Гласове: 1
 Не, не картина, а художник! Истински, жив!
Това се е случило през 1922 година с нашия класик - Владимир Димитров - Майстора. Купил го е богатият американски колекционер Крейн - предложил е на Майстора четиригодишен договор с условието художникът да рисува само за него. Договорът освобождава великия художник от грижите за насъщния, но лишава българското изобразително наследство от над 200 картини и множество графики, станали притежание на американеца.
  В началото Майстора заживял в САЩ, за да бъде пред очите на Крейн. Но издържал само две години в златната си клетка - вдъхновението му, подхранвано от родния край и хората в него, секнало./ако бях писател, щях да ви разкажа за неговите страдания, но и така е ясно, мисля.../ Той се върнал в родината и се установил в село Шишковци, където останал до 1930.
  Отново художникът е изправен пред проблема за насъщния и приема учителско място в Трета мъжка гимназия в София. По- късно се връща в любимото Шишковци, където рисува до края на жизнения си път през 1960.
  Днес разбрах, че баща ми го е познавал лично - виждал го е в София по време на следването си. / и защо чак сега ми казва, да го питаш :) /. Спомня си гордата му висока фигура с дълга брада...Говорили са даже. Бил е самотен, чувствал се е самотен. 
  Поразрових се и видях, че тази година се навършват 125 години от рождението на великия българин.
Категория: Изкуство
Прочетен: 4436 Коментари: 27 Гласове: 1
Последна промяна: 17.06.2007 15:37
   Вчера срещнах една съседка, която ми разказа как изпратила сина си абитуриент.
- И той ми казва, че иска да следва в Свободния. Казвам му - ако искаш, учи, аки не искаш - недей. Мен това не ме интересува.
И като вдигна равнодушно рамене, се заизкачва по стълбите. Замислих се. Синът й работи още от ученик, не е лентяй. От кога българският родител до такава степен не се интересува от съдбата на детето си. Това тенденция ли е и от кога, как съм пропуснала да я забележа. Нали се гордеехме, че в това отношение не приличаме на западняците / макар че френски е литературният герой - символ на всеотдайна родителска любов - дядо Горио/...  Следващата стъпка е майката да изгони сина си от дома, да излезе на квартира и ако иска да я види, да й се обади по телефона да се уговорят... Така много ще заприличаме на норвежците, при тях е така.
  Не одобрявам деца - готованци, които чакат само на родителските грижи. Имам предвид, че някак странно, неочаквано връзката на българския родител с детето му като че ли взе да се къса... 
Категория: Други
Прочетен: 2666 Коментари: 14 Гласове: 2
Последна промяна: 29.05.2007 18:23
Не, не е пресилено заглавието. Вчера две мои колежки - млади майки- ми разказаха нещо, което ме потресе / и аз съм майка на две деца/. Вие знаете ли, че лелите в яслите не дават на бебетата /до три години са бебета, защото са несамостоятелни!/ - ВОДА! За да не пишат и да не им създават работа!!! Следствие на което на едната колежка бебето заболяло - единият му бъбрек се увредил безвъзвратно. Тя помолила да му дават занапред вода, защото вече е болно, но отговорът бил: -Каквото за всички, това и за него!
 Ще кажете, че тези чудовищни жени трябва да бъдат съдени? А майката? Тя продължила да води детето си в същите ясли, независимо че там го унищожават! Не искам да обобщавам, но къде отиде майчиният инстинкт на някои хора? Толкова ли е важно да се работи глупавата работа, която така или иначе ще работите до старини? Да се пропускат прекрасните мигове с бебето, които никога няма да се върнат! да се унищожават малките човечета, толкова крехки и беззащитни? Може ли човек да бъде толкова жесток и равнодушен?
 Какво мислите, уважаеми блогъри по този въпрос? Вашето мнение е важно за мен.
Категория: Други
Прочетен: 3597 Коментари: 17 Гласове: 1
<<  <  8 9 10 11 12 13  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: natali60
Категория: Изкуство
Прочетен: 479663
Постинги: 144
Коментари: 1090
Гласове: 12074
Календар
«  Април, 2017  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930