Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
за нещата от живота
Автор: natali60 Категория: Изкуство
Прочетен: 633172 Постинги: 151 Коментари: 1163
Постинги в блога
<<  <  2 3 4 5 6 7 8 9 10  >  >>
06.12.2013 20:41 - МОРЕТО

     Морето От Наталия Бояджиева 

Днес въздухът беше оранжев. Не миришеше на нищо, просто беше оранжев, никога не бях виждала такъв. Настроението ми веднага скочи и се зарея в небето, излязох навън, за да видя дали навсякъде въздухът е цветен. Да, цветен е, кехлибарен и леко блестящ – като във филм на Дисни. Минувачите се преструваха, че не го забелязват или наистина не им правеше впечатление; само аз се наслаждавах на гмуркането в трепкащите портокалови вълни…

Едва по-късно разбрах причината – финият оранжев пясък, носен от пустинята Гоби (най-студената пустиня след Антарктика), маскира въздуха по този въодушевяващ начин. Въздушните реки го отнасят чак до Корея и Япония. Усети се и лек хладен повей в горещото лято – прахът отразява слънчевите лъчи и охлаждането е подобно на ефекта при слънчево затъмнение, само че прашните потоци се носеха през целия ден.


След далечната пустинна милувка се спуснах бързо към морето. Отлив е (височината на прилива е повече от три метра).

Израсла съм на морето, детството ми е преминало на брега. Изгреви, лунна пътека, истории за бури, моряци и рибари… В моето семейство има култ към огромната вода; слънчево време и плаж са пряко свързани. Затова и толкова голямо беше стъписването ми при първата среща с пънлайския плаж. Пред него е прочутото водно сливане на двете морета – Жълто и Бохай. За тази единствена в света водна граница вече съм разказала.

image

Паметникът на водната граница между двете морета - Жълто и Бохай

image

Дългият мост

image

и така се носят обувки - в чадър...

Но Море ли е това? Нито цветът му е морски, нито има вълни. Очите му гледат жълтеникаво – кафяво, разстлало се е кротко и тихо като езеро. Жълтата река (Хуанхъ) се влива недалеч от тук и от нейните льосови наноси и то е пожълтяло.

image

Тракторът избутва лодката във водата

Доста плитко е и в далечината, хората не му се плашат – рибарите са нагазили до кръста с въдици в ръце и чакат неподвижно.

image

Рибар, нагазил до кръста

На едно място се е скупчила цяла флотилия от стари дървени рибарски лодки. По брега след отлива крачат бавно и замислено, приведени като чапли, хора от всички възрасти, вперили поглед надолу. Газят по мочурливия пясък, осеян с дупки на раци, които светкавично се стрелкат насам – натам. Често се навеждат между водораслите и прибират миди, медузи и всякакви водни животни. Морето е винаги щедро, сигурно затова и не остава никога само…

image

Мидите са изсипани за сортиране

image

Уловът е богат

По-надолу двама мъже загребват с вили хлъзгавите зелени водорасли и ги мятат в малки камиончета. Ще ги разстелят направо по асфалта на слънчевите крайбрежни улички, ще ги изсушат и цяла година ще имат за супа. Така видях да сушат и лековити билки пред една частна клиника.

image

Морето денем е работно място

Тук лесно ще останете насаме със себе си, въпреки оживения плаж. Спокойствието се влива във всяка клетка от тялото ви. Една – две лодки - изкорубени и с прорасла по дъната им трева - са се наклонили под странен ъгъл върху пясъка и са на път постепенно да се слеят с него.

image

Старите лодки

Всеки е вдълбочен в отработените движения за изкарване на прехраната. Няма да видите излегнати по бански хора да почерняват – това е непозната и вероятно шокираща гледка за местните, най-вече заради презрението им към тъмната кожа.

image

В търсене на храна

image

Oпасен мост

image

Зона за джетове

Ако продължите до края на плажа, ще стигнете скалите, над които се извисява древната крепост около историческия комплекс Пънлай Г – гордостта на града.

image

Старият фар в Пънлай Г

image

Скалите под Пънлай Г

image

Лифтът в Пънлай Г

Над целия залив ехти призрачният звук от старата храмова камбана, която туристите блъскат с един дебел дънер – с ентусиазъм, за здраве…

image

Неизменната камбана, която се бие с дънер, закачен до нея

image

Oт тази кула над залива се разнася камбанният звън

Вляво се издигат пъстрите арки пред входа на историческия комплекс „Трите свещени планини” – също много обичано и посещавано място. До него е топлият минерален басейн с няколко вида сауни и водни масажи. Идвам с радост да плувам тук, морето така и не ме привлече…

image

Арките пред историческия комплекс Трите свещени планини

Маратонките ми оставят леки следи в сбития пясък. Тук новият ден пристъпва по тиха слънчева пътека, но не над морето. А залезът разлива по водата мекото си млечнооранжево, прозиращо някак неуверено през опушеното стъкло на мъглата, вечната омара над града.

image

Туристи

image

Учителите са с розовите блузи

image

Крайбрежен хотел

Стигам до изкуствения полуостров на Осмината безсмъртни.

image

Схема на Полуострова, вляво се виждат Безсмъртните

image

Част от Полуострова

Едва на пет години е, но от хиляди години това място е било посещавано от мнозина императори, за да отправят молитвите си за небесен благослов. Вълшебни разкази са останали след императорите Цин Шъхуан, Хан У и Тан Таицон. Най-обичана е легендата за Осмината безсмъртни богове, които са прекосявали морето без плавателни средства. Навсякъде ще видите техни изображения, най-вече скулптурни.

image

Паметникът на Осмината безсмъртни

Лете се събират много туристи от цяла Азия, но аз го разгледах в един ветровит зимен ден. Вихрушката беше навяла снега там, където в топлото време е тревата. Високата красива пагода се вижда от целия залив. Дълъг каменен мост води до острова с форма на кратуна. От брега не се виждат нито вътрешните езера, нито водопадите или причудливите скали.

image

Мостът към Полуострова и арката на входа

Нямаше други посетители, така илюзията е пълна. Яростните пориви на вятъра вдигаха вълни в езерцето, обграждащо пагодата. В хубаво време там се излежаваха тюлени и морски лъвове, но сега и те се бяха прибрали на по-уютно място.

image

Пагодата в езерото

Притичвам, подгонена от вятъра и търся вратата на пагодата. Пробвах няколко, и все заключени. През прозорците виждах едри цветни фигури на яростни зли духове, но как да вляза при тях… Накрая неочаквано една невзрачна странична врата  поддаде и ме пропусна в тесен полутъмен коридор. Повървях така, докато видях да просветват запалени малки лампи с форма на лотос. Когато излязох на по-светло, се видях обградена от десетки огромни надвиснали зли духове с разкривени зелени и сини лица… Нищо няма да ти направят, ако не посегнеш към съкровищата, които пазят…

image

Някои от духовете

А съкровищата – ето това е приказката! Колко нефрит, порцелан, коприна и лакирано дърво под формата на вази, скулптури, паравани и всякакви фигури. Красота! С крайчеца на окото си забелязах девойка, която дискретно ме следеше, явно духовете пазители не са достатъчни…

image

Ръчно изрисуван порцелан

image

Изкусна изработка от рядък вид нефрит

image

Познахте ли ги? - Осмината безсмъртни, този път върху параван

image

Част от Безсмъртните, завинаги усмихнати

Цялото въображение на китайския творчески гений беше събрано по етажите на тази пагода. А последният е панорамен етаж с много прозорци и коридор, постлан с килими, който водеше към уютни малки зали за дегустация на чай. Преди да поема по него, се вгледах в посивялото море, излъчващо студ дори през стъклото.

image

От панорамния етаж на пагодата

Отсреща е стъпил насред водата остров Чандао, по това време пуст и неуютен. На границата на пролетта и лятото над морето се виждат миражи, затова и наричат Пънлай – града на миражите. Но сега е зима – какво прави в оловната вода веселата компания на Осмината безсмъртни, носещи се над вълните… Не им е време, разбудила съм ги от зимен сън… Проследих с поглед своенравните божества, докато се скриха зад острова. Нали са безсмъртни, позволени са им всякакви приумици…

image

Отново Безсмъртните, този път от камък, се носят по езерото

Още няколко пъти видях образите им, докато разглеждах старинната мебелировка от далечни епохи на малките зали, всяка в различен стил. След като обещах, че ще си купя от техния чай, тънка девойка в традиционно чипао разигра пред мен изящна чаена церемония като ми наля да опитам десетки видове превъзходен чай. За всеки от тях тя обясняваше надълго нещо на китайски, не се разбира, но е приятно да се слуша. Накрая си купих най-красивата кутийка чай с вълшебен аромат, който по-късно напразно търсих по магазините из града…


Излязох със стоплена душа, бях попаднала в дивен свят. Усещането не се повтори никога повече.

Водопадите не бяха замръзнали, а и тюлените бяха излезли да се раздвижат. Но сърцето ми беше вече преизпълнено с красота…

image

Водопад на полуострова

image

Тюлените излязоха да похапнат

Навън пак е лято, свечерява се… Оранжевото на залеза се е размило, полека измествано от спускащия се мрак. Тъмно е, вървим с Нини, Никос и малкия Стелиос по посока към скалите, чуваме наоколо и стъпки на други хора. Черните сенки от клоните сякаш рисуват калиграфски надписи върху напечените от слънцето бели каменни плочи. Изведнъж пред нас се ширва плажът, ярко осветен от мощни прожектори, като ден е.

image

Плажът нощем

Не мога да повярвам на очите си – там, където денем стърчат самотни рибари, сега не можеш да се разминеш от народ – млад и весел. Устремени като пеперуди към лампа, пънлайчани се разхождат по бански на лунна светлина, от луната не се почернява… спокойно… Някои даже се къпят, разбира се, с пояси на кръста, и възрастните също. С тези пояси на кръста те прекосяват града и гордо се появяват край морето по тъмно – време е за разпускане, ще се веселим.

image

Плажът е развлечение само нощем

Дълги сребърни ивици показват къде се прелива водата на едва забележими вълни по плиткия бряг. Единственото капанче е изнесло маси на пясъка – рядка гледка. Седнахме и ние да си хапнем сепия на шиш, вкусно е. Внезапно Никос трепна: Чу ли това?! – Вслушах се в гласа по високоговорителя, който се смесваше с музиката от заведението. Гласът говореше нещо на китайски, но после ясно и отчетливо произнесе на английски: Пазете се от акули!!! Това беше откровение за Никос, нашия съсед - той живееше в Пънлай от години, но едва сега чуваше, че в морето имало акули! Така и не стана ясно до края на престоя ни – има или няма акули в плиткото море Бохай, вътрешно за Жълто море. Местните жители не бяха на едно мнение: едни яростно отричаха и се смееха с глас, други уплашено потвърждаваха за кръвожадните риби, а трети си признаваха, че никога не са си задавали този въпрос…

Продължаваме по плажната ивица на другия ден. Стигаме до паметника на Осмината безсмъртни, почитани почти като национални герои. Мястото е любимо за снимки, най-вече на младоженците. По целия плаж можете да видите младоженци и сватбари, режисирани от майстор фотограф по много емоционален начин…

image

Булки чакат ред за снимки на плажа

image

Тук младоженецът държи букета

image

Ох, какво направих...

Нататък по улицата са струпани сергии със сувенири и множество малки ресторантчета, чак до входа за историческия комплекс.

Празнична музика се разнесе в нощта – стигнали сме до Летния театър. Имаме късмет да случим на концерт, края му, нищо – пак е хубаво. Песни, народни танци, пъстри костюми, щастливи хора…

image

Концертът в Летния театър

Основното удоволствие от Пънлай е просто да бъдеш тук – да бродиш по плажа и по улиците, да се смесваш със суматохата по пазарите, да снимаш и да бъдеш част от китайския живот.



Категория: Изкуство
Прочетен: 3094 Коментари: 10 Гласове: 12
Последна промяна: 07.12.2013 18:35


ГАЛЕРИЯ „АРТ МАРКОНИ“

Поздравява всички свои приятели, партньори и ценители с

 „УСЕЩАНЕ ЗА ПРАЗНИК“

сборна изложба живопис  и малка пластика

05.12 – 31.01.2014

 с участието на:

Ангел Атанасов/Ачо/, Антон Антонов, Васил Карадимов, Васил Петров, Димитър Кавръков, Димитър Манолов, Димитър Христов, Евстати Маринов, Емилия Бояджиева,  Жасмина Шалдърова,  Ивайло Евстатиев, Илия Касабов, Илиан Пеев, Йоана Калудова, Камен Кисимов, Катя и Младен Костадинови, Кирил Янев, Маргарита Войнова,                           Милен Маринов, Наталия Николова, Огнян Георгиев, Павел Митков,   Петър Андреев, Петя Димова,  Румен Желев, Румен Михайлов,                       Светлин Ненов, Севда Драгнева, Сейфетин Шекеров, Стефан Хаджи-Николов и Татяна Полихронова

Откриване 18.30 часа  05.12./четвъртък/  2013г.

 

„В края на годината обикновено се прави равносметка на изминатото. Със сигурност 2013 не беше лека, но може би тъкмо поради преодолените трудности, изключително динамична и наситена със събития, тя е запомняща се. Ако трябва да говорим с езика на цифрите, който не е много удачен когато става въпрос за изкуство, но пък винаги е разбираем и категоричен, 2013-та изглежда така:

16 авторски и 2 сборни изложби,

22 представени книги – поезия и проза,

4 бала на поезията, посветени на всеки от сезоните

и традиционния конкурс за смешна поезия и проза „Очи към себе си“

Зад тези цифри прозира не само огромна енергия и желание на екипа ни да направи всичко възможно произведенията да достигнат до своята публика, но и доверието, с което се ползва галерия „Арт Маркони“ и  което задължава.

Като топ събитие за 2013 г определяме „Америка откри Васил Петров“ . „Тринадесетия знак“, емблематичната картина на художника и приятеля Васил Петров пое своя път през океана към новия си дом. С идеята за бъдещо сътрудничество, нейната притежателка, една успяла българка, отговори подобаващо с нарочно парти по повод посрещането на тази необикновена творба и с желанието Америка да открие сетивата си за българските творци и тяхното изкуство.

Топ изложба за 2013 си извоюва „Душата в пространството на вариантите“  на Любен Пашкулски, поради огромния интерес към завръщането на този харесван от варненската публика художник. Преживял и преодолял коварния удар на инсулта, Любен Пашкулски се окъпа в обичта и признанието на своите почитатели.

За най оригинална и добре изразена концепция определихме изложбата „Преходност“ на Илиян Пеев.

Най-изящна и естетска безспорно бе изложбата на режисьора на варненската опера Кузман Попов.

Новата ни инициатива „Арте фамилия“  бе посрещната с възторг от бъдещите ценители и техните родители. Срещата с художника Любен Пашкулски и възможността да редят пъзели с негови картини беше въодушевяваща и запомняща се.

Щастливи сме, че пространството ни приюти поезията и прозата на автори от цял свят, а някои от тях успяха да споделят творчеството си на живо срещайки се с приятели и почитатели, като Румяна Симова, преодоляла разстоянията от Нова Зеландия и обратно. Галерията отвори нов прозорец през виртуалното пространство на сайта за художествена литература „Хулите.нет“ към реални срещи,  събирайки пишещите в него на нарочените балове на поезията, както и давайки им възможност да представят новите си книги.

На фона на напрежението и недоволството, които ни облъчват от всякъде усещането за празник някак се измества от своя център. Огромно е желанието ни да върнем огънчето на духа, защото това е мисията на изкуството и наша, като естетическо убежище. Тридесет и двама  художника ще донесат своето предчувствие за празник чрез творбите си и ще го споделят с вас. Подарете си празник на сетивата и духа!

Ваня Маркова- галерия „Арт Маркони“

 

 


галерия "Арт Маркони"

гр.Варна, ул."Охрид"22

тел: 052/643 080 0888 263 324 / 0876 677 302


Категория: Изкуство
Прочетен: 1255 Коментари: 2 Гласове: 3

ГАЛЕРИЯ „АРТ МАРКОНИ“

03-22.10.2013

представя

ПРЕХОДНОСТ

изложба живопис

на

ИЛИЯН ПЕЕВ

Откриване 18.30 часа 03 октомври /четвъртък/ 2013г.

„Преходност“ е не просто заглавието на изложбата, а специална колекция, която ме въодушеви при срещата ми с нея и провокира поканата към Илиян Пеев за  първото му самостоятелно гостуване в галерия „Арт Маркони. Поразиха ме всички „портрети“ на порти, които беше направил, грабващи не само с живописния си израз, а и с дълбоката проникновеност на разказът, деликатно втъкан и допълващ естетическото възприятие. Радостни, дружелюбни, уморени, грохнали, запуснати, гостоприемни, накипрени, разнебитени, в платната на Илиян имат свой живот и своя физиономия. Свободния замах на шпаклата, умелите тонове, нюансиращи от ярко до приглушено, създават живи истории за онова, което се крие отвъд портата, за характера на стопаните на дома, чийто вход тя охранява. Окото на художника е уловило живописните слоеве, които оставя времето върху предметите, оставени на природните стихи: дъжда, вятъра, слънцето, снега - естествената патина, изронените бои, дантелата на проходите, оставени от дървоядите... И е малко странно, че не навяват тъга.  Всяка творба има собствен колорит, в който детайлите допълват и подсилват естетическото внушение, без да натрапват директна препратка. Силата на живописното излъчване радва окото и разказът се превръща в интимно допълнение, което не нарушава общото звучене, а само дискретно отваря още една страница – този път в дълбочина. Ваня Маркова

Портата е символ на вечното и носител на белезите, които то оставя по нея. – споделя своя замисъл Илиян Пеев -  Със своята архаичност и монументалност Тя е свързващ елемент, но и разделителна граница между поколенията, на видимото и невидимото, на минало и настояще, на материално и духовно.   Преминаващите през нея, със своите различни съдби, създават усещането за преходност, за неспиращия, течащ живот.   Тя е един своеобразен  измервател на нашето време, времето на един човешки живот.

           Илиян Пеев е роден на 27.11.1980г., в гр. Ямбол. Завършва специалност „ Педагогика на обучението по изобразително изкуство”  2007 г. и магистърска степен по живопис във Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий”, при доц. Йордан Парушев през 2008 г. Живее и работи във Варна.


   Приятели, заповядайте на изложбата на моя зет!
Очакваме ви в четвъртък!



 

-

 


Категория: Изкуство
Прочетен: 1774 Коментари: 2 Гласове: 6

        Седем вечерта е. Слизаме във фоайето на хотела - Аманда вече нетърпеливо е там. - Бързо, в осем започва шоуто на фонтаните! Най-големите в Азия!
        Изнасяме се за миг на улицата  и заставаме в очакване на такси. Времето тече, ще закъснеем за началото. Трескавото очакване се предава и на нас двамата. Най-после - едно такси спира и ние се понасяме из вавилонската надпревара. Разстоянията са големи, пътуваме дълго... После спираме внезапно и хукваме след водачката ни, лавирайки между колите. Насреща се е ширнал безкраен площад, пълен с народ под смрачаващото се небе.
        В дъното на площада се очертава конусовидният силует на Голямата пагода на Дивата гъска, строена през 652 г. Ступата е будистки монумент, съдържащ реликви - както се смята - от историческия Буда и други реализирани учители. Според будистките учени тя представлява самият просветлен ум на Буда. Участието в изграждането на ступа, обикалянето и медитирането около нея, дори и самото фокусиране на ума върху нея носи благословия и е част от будистката практика.
         Но това научавам по-късно, а сега бързаме да заемем места върху ивиците суша, оставени за зрителите насред фонтаните. В този момент гръмва музика и остри цветни струи бликват навсякъде около нас. Стрелкат се като саби към вече черното небе. Не мога да повярвам - виенски валс, Щраус, хубавият син Дунав - тук, насред Азия, където с години не бях чувала европейска музика на обществено място. Огромно въодушевление ме обхваща - за миг се чувствам у дома си... Носталгия  и гордост ме изпълват - ето, всички слушат нашата музика, музиката, с която съм израснала.


         Продължението със снимки е тук: http://poblizo.com/?p=30466

Категория: Изкуство
Прочетен: 1185 Коментари: 0 Гласове: 11
Последна промяна: 14.08.2013 19:41

         Началото на китайските изпълнителски изкуства се губи пет хиляди години назад. Най-ранните сведения са за династията Цин (221 - 207 г.пр.Хр.). Артистичният талант на този източен народ и днес представя безценни древни умения. Китайската култура е очарователна - толкова уникална, колкото и елегантна и вдъхновяваща.

        За мен обаче беше истинско откровение как китайците възприемат нашето европейско музикално наследство, което ние наричаме класика. Случаят пожела да получа билети за единствения симфоничен концерт в Пънлай в течение на тригодишния ми китайски живот. В края на август 2011 в квартирата ни пристигна хазяйката - млада полицайка с английското име Джени. Тя наминаваше от време на време да си нагледа имота и да пита има ли нещо повредено из просторния апартамент. А повреди имаше, тъй като китайското строителство, макар и скоростно, не се отличава с особено високо качество. Стопанката начаса извикваше майстор, а ремонтът - за сметка на фирмата, която ни е настанила. В края на всяка година Джени ни канеше семейно на вечеря, за да е сигурна, че ще подновим договора с нея - обичайно е в ресторанта да се решават много проблеми, включително и намиране на работа...
         Този път изненадващо Джени ми подаде три билета за концерт на следващия ден. Не знаех какъв ще е концертът, нито къде да го гледам - на билетите пишело, шофьорът на такси ще разбере. В три часа следобед всичките ми приятели бяха на работа, затова отидох сама.
         Таксито спря пред единствената концертна зала, където преди две години бяхме гледали със съпруга ми празничен концерт, пак с подарени - този път от завода на Никос - билети.

         
http://poblizo.com/?p=30419  - тук можете да прочетете продължението, илюстрирано с много снимки.
Категория: Изкуство
Прочетен: 870 Коментари: 0 Гласове: 4
Последна промяна: 13.08.2013 07:57

                            В ТЪРСЕНЕ НА РАБОТА

     "Когато пиеш вода, помни извора" - казват китайците. Главният извор за тях е училището - там, където израстваме като личности. Китайските училища често имат по-голям дял в изграждането на човека, отколкото семейството. В тях учениците буквално живеят. А учителите им се радват на невиждан в Европа авторитет. Учителите и старите хора.

     - Искаш ли да ти покажа моята гимназия? Наблизо е - предложи Ники след един хубав обяд в "Кинг Бас Стек" - втория от двата ресторанта с европейска храна. Идваме от време на време тук с приятелки. По масите стоят пластмасови указания за местните хора как да си служат с нож и вилица. Ястията са ми познати, но за пънлайчани - доста екзотични, прохладно е от климатика, има дори пиано - веднъж едно момиче, очевидно наето от заведението, посвири малко. Обядващите не се впечатлиха - те са тук за кратко - хапват набързо, изправят се и тръгват. Такъв им е обичаят.
     Ранен августовски следобед, в града е мъртвило, само цикадите режат слуха. Не съм спала през деня от дете, но даже и на мен ми стана сънливо. Време е за сън дори и за тези, които са на работа. В повечето предприятия са предвидени стаи с легла за служителите - да си дремват по час - два в следобедите. Не са испанците, които са измислили сиестата, това е сигурно.

      Скоро стигнахме до гимназията - всъщност необятен учебен комплекс. Никой не ни спря на портала.

       Продължението с много снимки можете да прочетет тук: http://poblizo.com/?p=30377

Категория: Изкуство
Прочетен: 891 Коментари: 0 Гласове: 7
Последна промяна: 12.08.2013 08:39

              Приятели,

   Заповядайте на изложбата живопис "Източни нюанси"
        
                 на  Емилия  Бояджиева


 Картините могат да се видят в отдел "Изкуство" на Регионалната библиотека "Пенчо Славейков" до края на юли.

Очакваме ви!

сайтът на Емилия е: www.emilia-gallery.com

Категория: Изкуство
Прочетен: 2258 Коментари: 2 Гласове: 10
Последна промяна: 30.07.2013 09:01

    ЗАДАВА СЕ ПОРЕДНАТА ИЗЛОЖБА ЖИВОПИС

        "ДВА РАЗГОВОРА - НА ИЗТОК И НА ЗАПАД"

   Свои платна представят Емилия Бояджиева от Варна и
Флоранс Блин от Франция.
   Еми отново разкрива мистичния Изток и красотата на балета в своите картини.
   Откриването е на 11 април от 18,30 часа в галерия "Актив арт", на ул. "Дунав" 5 - Варна.

   Заповядайте, очакваме ви!

        image   "Спящата красавица" м.б./платно - Eмилия Бояджиева

                         
                    image   "Жизел" м.б./платно, 73/93 см - Емилия Бояджиева


      Повече картини на Еми можете да видите тук:
www.emilia-gallery.com

                 СНИМКА ОТ ОТКРИВАНЕТО

          image вляво - галеристката Доротея, вдясно - Еми

        Изложбата продължава до края на април.

                   



           

Категория: Изкуство
Прочетен: 2064 Коментари: 4 Гласове: 8
Последна промяна: 22.04.2013 09:17

   И аз като всеки българин се вълнувам от разрухата в родината ни, но и се гордея с единението на народа ни. Почувствах опиянението на варненските протести - този път родният ми град е най-бунтовният град в страната. Да пиша - това е моят начин да внеса малко красота в тези бурни дни.

    Мина много време от пътуването ни до Сиан, но дълго тази тема ми бягаше. Бях твърде респектирана от всичко, което видях. Спомените ми са ярки и живи, сякаш вчера сме били там. В Сиан всичко е най-старо, най-голямо и уникално. Как се разказва за такова съвършенство... Реших най-после да пробвам - съвсем обикновено - пък дано се получи.

    След Стария квартал се насочихме към Градската стена, която не е само най-цялостната добре запазена архитектура от древните китайски градове, но също и най-голямото древно военно укрепление в света. Изграждането й започва през 194 г.пр.н.е. Възстановявана е на три пъти - през 1568, 1781 и последно - през 1983.

        image Градската стена в Сиан

                    image  Южната порта

   Продължението с много снимки можете да видите тук:
http://poblizo.com/?p=28221

                         

Категория: Изкуство
Прочетен: 2184 Коментари: 4 Гласове: 10
Последна промяна: 06.03.2013 14:46

Емилия Бояджиева - Пеева
Родена 1984 г. в гр.Варна.
2003 г. - завършва Националното училище по изкуствата „Добри Христов” - гр. Варна.
2009 г. - завършва Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий”, специалност „Живопис”.
от 2012 г. - редовен докторант към Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей към Българската академия на науките.
Има много самостоятелни изяви и участия в редица общи изложби в страната и чужбина. Илюстрирала е над 10 книги – лирика и драма на български автори.
image
    

      Една неформална група от художници, родени главно през първата половина на 80-те години на ХХ век, се събират в изложбата „Генезис”. Очакват да се случи нещо интересно и значимо за Варна – града, в който повечето от тях живеят и работят и са получили средното си образование в Националното училище по изкуствата „Добри Христов”. Тяхното по-нататъшно формиране е продължило в Националната художествена академия, Велико-Търновския университет, Шуменския университет и Нов български университет, с пътувания в други страни и участие в самостоятелни и колективни изложби. Не са неизвестни за ценители и по-широка публика, но все още не са достатъчно познати. Свежестта на творческите им търсения в живописта, скулптурата, графиката, рисунката и фотографията е впечатляваща и непреднамерена. Определено може да се каже, че персоналните им почерци са ясно изведени и развити, независимо от сравнително краткия изминат път.
Александър Бузилов, Александър Петров, Боян Янев, Васил Пенчев, Венци Марков, Веси Радева, Георги Кенаров, Емилия Бояджиева, Ивайло Николов, Илиян Пеев, Кирил Харалампиев, Марина Варенцова – Русева, Мирослав Йотов, Николай Русев, Светлан Стефанов, Свилен Георгиев, Стефан Стефанов, Христина Цонкова, Христо Савов, Юлия Бузилова, Явор Григоров и Явор Пенев споделят убеждението, че в името на Изкуството има смисъл да бъдат заедно, за да покажат публично любовта си към красивото – като един вик, че ги има, че са тук, че работят – и с подобна изява да отворят „вратата” за всички млади техни колеги. В контекста на художествения живот днес, който в значителна степен е ограничен и негативно повлиян от обществената среда, искрената вяра в силата и енергията на творчеството е достоен за уважение мотив за отговорно професионално и личностно поведение.
Историята на изкуството е богата на много примери за създадени в ранна възраст произведения, които след време се оказват т.нар. „христоматийни образци” от високо цененото наследство на техните автори. Категоричен отговор на какво се дължи това няма. Но със сигурност свободата, непорочността, целеустремеността и талантът на младите създават своеобразна амалгама от емоционалност, която заслужава още сега да бъде споделена и подкрепена.
Весела Христова-Радоева
Изкуствовед, член на УС на СБХ



image


            ЗАПОВЯДАЙТЕ НА ИЗЛОЖБАТА, ПРИЯТЕЛИ!  ОТКРИВАНЕТО Е НА 7 МАРТ от 18,30 часа в ГАЛЕРИЯ  ГРАФИТ - ВАРНА.
     
Категория: Изкуство
Прочетен: 3029 Коментари: 6 Гласове: 9
Последна промяна: 05.03.2013 13:20

       Имах щастието да посетя Сиан - душата на Китай, град - символ на началото, първата китайска столица. Продължава да бъде столица и по-късно - по време на тринадесет династии.
       Когато се върнах в Пънлай и разказах на приятелите за пътешествието, се оказа, че никой от тях не е виждал Осмото чудо - Теракотената армия на живо... Те са толкова млади, а страната им - огромна и с древна история - има забележителности за цял един човешки живот...

      Китайците казват: "Смисълът на живота е в това - да трупаш неща, които можеш да вземеш със себе си". С идеята да трупаме впечатления, красиви спомени и мъдрост, взехме следобед самолета от Нандзин и след три часа полет - ето ни в Сиан (Западно спокойствие е преводът), едно от родните места на китайската цивилизация по поречието на Хуанхъ - Жълтата река. Старото му име е знаково - Chang` an означава Вечния град, историята му е на повече от три хиляди години! Отправната точка по Пътя на коприната и дом на прочутата Теракотена армия, градът си е спечелил световна слава и е с най-голям брой исторически и културни реликви в цялата страна. В него има и 51 университета.

     - Казвам се Аманда и ще бъда вашият гид през двата дни. Какво искате първо да посетите? - усмихна се лъчезарно младата жена, която ни посрещна на летището. Китайците, които работят с чужденци, обикновено си избират някакво европейско име, с което се представят, за да улеснят общуването; много помага.
     Настаниха ни в Императорския хотел "Западна столица" в самия център. С гръмките названия в Китай сме свикнали, но хотелът наистина си заслужава името - величествен и луксозен. На другия ден открих в страничните улички очарователни стари магазинчета и работилници, в една от тях дори изработваха дракони за прочутия танц.
       На сутринта Аманда ме очакваше във фоайето (съпругът ми беше зает служебно). Беше довела и братовчедка си Ева - студентка по изобразително изкуство - за да упражнява езика. Обичайно е младите китайци, които изучават английски, да не пропускат възможност да поприказват с чужденци заради "упражнението". Девойката беше тиха и притеснителна, не вземаше участие в разговора ни, но явно й беше достатъчно да слуша.

           image  Аманда (вдясно) и Ева

        Така малката ни групичка застана на тротоара в очакване на такси. В осеммилионен град да се хване такси е трудна задача, както се убедихме много пъти по време на престоя ни... Но скоро късметът ни проработи и вече пътувахме към действащия будистки храм Син Шан - всъщност цял манастирски комплекс, един от най-старите в Китай - в сърцето на града. С царствено достолепие той съжителства с небостъргачите наоколо, без това да изглежда еклектично.

                image  входът на манастира

      Докато чаках Аманда да си купи свещи пред портата, ме наобиколиха просяци (това не може да се види в нашия Пънлай). Дадох по малко пари на няколко, но отнякъде прииждаха нови и моята водачка ме дръпна да вървим - не може да се помогне на всички...
     Влязохме през високата порта и веднага потънахме в друг свят. Тръгнахме по алеите на комплекса. На домакините в него видимо не им пречи върволицата от туристи през целия ден. Приходите от билетите са им нужни за поддръжката - в момента се поправяха някои от сградите.

                     image  първият от поредицата храмове

       Странно ми подейства съчетанието на деловия ритъм на ремонтните работи и грохота на града отвъд манастирските стени с това застинало безвремие вътре.
       Разминахме се с няколко монаси - вървяха вглъбени в себе си; в дрехи, непроменяни от хилядолетия; далеч от светската суета - бяхме невидими за тях... Те са в света, но не като част от него. По-късно коментирахме с нашия приятел Джанбин защо мъжете, а и жените тук, в Китай, отдадени на Бога, остригват до голо главите си. "За да се отличават от другите хора, а и заедно с косите си да се освободят и от чувствата си... - после добави замислено - но това е невъзможно..."

             image  будистки монах

   Помислих си, ако не се ръководиш в живота си най-вече от сърцето, ако не се отвориш за любовта и не следваш пътя й, ти си почти мъртъв...
   Храмът Син Шан е построен през 268 г., по време на Западната Цин династия (265 - 316 г.), но е бил главен будистки център през династията Тан (618 - 907г.)

                 image Аманда пали свещи пред храма

                   image дяволът позира, докато работи...

                            image  стенни релефи в храма

        Продължението на разказа с много снимки можете да видите тук:
http://poblizo.com/?p=28034

Категория: Изкуство
Прочетен: 1057 Коментари: 0 Гласове: 8

    Берген беше избран за културна столица на Европа през 2000 година. Тъй като и моят роден град Варна кандидатства за тази чест през 2019, вглеждах се внимателно в бергенския културен живот и си набелязвах какво бихме могли да заемем от техния опит. Хареса ми специалното отношение към децата и младежите - имат редица привилегии - като например безплатен вход за Бергенския Музей на изкуствата всеки първи четвъртък от месеца. В почивните дни на площадчето пред езерото се разпъват големи палатки, в които учебните заведения в града представят по забавен начин тематични дни, посветени на различни интересни въпроси. Аз случих Деня, посветен на опазването на природата. Беше се стекъл целият град - деца с родителите си обикаляха и се спираха пред щандовете, където имаше демонстрации на различни "чудеса" в природата или на идеи как да я съхраняваме успешно. Деца с видимо удоволствие произвеждаха ток като въртяха в захлас педалите на специален велосипед...

     Бергенският Музей на изкуствата е разположен в три отделни сгради край езерото в центъра. В едната от тях - Градската галерия - можете да видите образци на норвежкото и световно изкуство от ХV век до днес. Случих и гостуването на един съвременен китайски автор, който беше подредил инсталацията си на последния етаж. Много е богата колекцията от картини от Норвежкия романтизъм, наричан тук "Златен век". Той се дели на два периода, всеки от които е свързан със съответната художествена академия в Германия. През първия период (1820 - 1840) норвежките артисти са следвали школата на Дрезденската академия, а следващото поколение художници (1840 - 1860) са били свързани с Дюселдорф. Те са рисували еднакво добре и грандиозни, и интимни сцени, възхвалявали са норвежкия фолклор и селския бит.
    Отделна зала е посветена на руските икони, а друга на... Пикасо! С вълнение разгледах няколко негови картини на живо...

   На централно място в града е и паметникът на Оле Бул (1810 - 1880), роден в Берген, един от великите цигулари и композитори. На деветгодишна възраст той е свирел първа цигулка в Бергенската филхармония, но когато на 18 години  се явил на приемните изпити в Университета в Кристиания (Осло), бил скъсан. Куриози...
    Бул постъпва в Музикалния лицей, а по-късно продължава образованието си в Германия. Такъв е бил и съветът му към родителите на Едвард Григ (1843 - 1907), когото чул да свири свои композиции на 15 - годишна възраст. Прозрял, че пред него стои гений, той горещо препоръчал да бъде изпратен на обучение в Лайпциг.
     Символ и гордост за града и страната си, Григ е и сложна, и противоречива личност. Отделихме с Настя един ден, за да посетим дома му Тролдхауген (Хълма на троловете) - на осем километра южно от Берген. Беше вечер през целия ден - валеше и щеше да продължава да вали. Но това е най-поетичният ми спомен от този град.
    Пътувахме близо час с трамвай. По пътя си припомнях предварително прочетената му биография. На 19 години, завършил с отличие Консерваторията в Лайпциг, Едвард се завръща у дома, но за кратко. Талантът на младежа не можел да процъфтява в условията на слабо развитата музикална култура на Берген. През 1863 той заминава за Копенхаген - център на музикалния живот на тогавашната Скандинавия.
    Там той открил прекрасен изпълнител на своите песни - певицата Нина Хагеруп - негова братовчедка. Следващата година в салона, където се били събрали млади музиканти, Григ предложил на Нина да му стане жена.


  Продължението с много снимки можете да видите тук:
http://poblizo.com/?p=27329

Категория: Изкуство
Прочетен: 964 Коментари: 0 Гласове: 5
Последна промяна: 18.01.2013 00:02
<<  <  2 3 4 5 6 7 8 9 10  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: natali60
Категория: Изкуство
Прочетен: 633172
Постинги: 151
Коментари: 1163
Гласове: 14469
Календар
«  Юли, 2018  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031