Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
за нещата от живота
Автор: natali60 Категория: Изкуство
Прочетен: 494872 Постинги: 146 Коментари: 1094
Постинги в блога от Януари, 2010 г.

  Мине, не мине, ние все сме в навечерието на Нова година - този път - на китайската. Ей това е народ - да се сети да си има частна, собствена Нова година, за лично ползване. При това ще посреща не някаква си смешна 2010, дето отдааавна са я минали, ами величествената 4708, която и авторите на научнофантастични филми не смеят да нагазят. Така ние - късметлиите, без да остаряваме особено, ще навлезем в 4708, за вас не знам, вие сте от друга епоха...
   Още един народ се е присламчил към китайската Нова година - корейският! Малък народ - трябва да е хитър, иначе как ще оцелее... Той и от китайските йероглифи е взел, но си е избрал само 30 от богатото наследство от 85 000. Повечето корейци днес са християни, но това не им пречи да спазват и множество ритуали, останали от корейския шаманизъм, будизма и конфуцианството. Така те празнуват и Коледа, и две Нови години - и на първи януари, и на 14 февруари (тази година) - по лунния календар. Лунната Нова година трае три дни, през които роднини от различни краища на страната пътуват, за да посрещнат заедно празника.
    В навечерието на Нова година корейците почистват старателно къщите си, отървават се от старите вещи и връщат всичките си заеми, за да посрещнат празника на чисто. В домовете се запалват много светлини, горят се бамбукови пръчици, за да прогонят злите духове, а хората взимат гореща вана, с която символично се пречистват от натрупаните прах и мръсотия през изминалата година. Според преданията, през тази нощ никой не трябва да заспива, защото, заспи ли, на сутринта ще се събуди с побелели вежди. Така със светещи лампи и фенери и с отворени очи корейците посрещат Нова година.
   Това ни разказа нашият познат кореецът Джин. Но тъй като не мога за сега да ви заведа в Корея, ще ви покажа как в Пънлай се готвят за празника. Най-богато е украсен най-големият мол в града - Личуин. Влизаме да разгледаме.





 Тази жена до входа карамелизира кестени, навсякъде мирише на горена захар

  Насред магазина дамите могат да си направят маникюр - както са с палтата

  много обичат храната да я набождат на шишове - сепии, парченца месо или плодове, които после карамелизират

  характерна китайска новогодишна украса

  не се подвеждайте - тези бонбони не са сладки - вътре има парченца сушено говеждо месо, черпили са ме...

  тези пилета се конкурират с Кейт Мос по стройност

  любима храна... Да не съм чула да се говори за китайска кухня!

  изсушен гущер - привързани са по два
          Какво лакомство да си купим?!

  трябва да е чисто!



 магазинчетата не са отделени със стъклени стени и врати



      До скоро! :)
Категория: Изкуство
Прочетен: 2254 Коментари: 4 Гласове: 4

     Преди да се отправим към Най-големия Буда от нефрит, ще ви заведа в приземния етаж на Музея на съкровищата. Там са големите дърворезби. На това изкуство и днес се посвещават ежегодни национални състезания, както има и състезания по калиграфия.
   От студа батерията на апарата взе да пада, но все пак успях да запечатам нещо, ето го:









   Има още много снимки, но нали трябва да видим и гордостта на комплекса - най-големия Буда в света, направен от монолитен нефрит. Докато вървим по алеите, тихо, като изпод земята се чува китайска народна музика. Не, не е писклива, нежна и ненатрапчива е, приятно е да се слуша... Пренася в отминали времена.
   Ето - най-после стигаме! Влизаме в пагодата и той - срещу нас, където и да застанете, той ви гледа. Вижте го и вие в цялото му величие - спокоен и сериозен, мистичен и прекрасен.  Дълъг тринадесет метра, тежи 108 тона. Нефритът е от Бирма, статуята е ваяна от триста скулптори в продължение на една година. Толкова е огромен, че първо е поставен на избраното място, а после около него е строена пагодата. Включен е в рекордите на Гинес.
   За мен по-внушителен е правият Буда, макар и по-
малък - висок десет метра и тежък 72 тона. Обратно на очакванията, човек не се чувства дребен и незначителен пред божеството. В него блестящо е въплътена човешката любов към мирен и спокоен живот, а също и пожелание за любов и щастие, обожествявани от цялата китайска нация.





   Музеите са училища. Те са всъщност най-подходящата среда за възприемането на историята. Предмети, изработени с уникална идея, ненадминати скулптури и монументи - едновременно естетически привлекателни и артистично експресивни - ни очакват да ги усетим с нашите сетива, да им се наслаждаваме с нашите чувства и да ги оценим с нашите души. Радостта от познанието се съчетава с насладата  от красотата и възторга, породен от уникалността.
  Когато бях малка, ни водиха от училище да видим първите български столици. От Плиска си спомням вълнението, че ще видим Двореца, а вместо това - огромна поляна и множество камъни по земята, подредени геометрично. Не е ли възможно да бъде възстановено поне част от величието на Плиска - не само столица от 681 до 893 г., но и един от най-големите и богати градове в Европа! Трябва ли да каним Ли Хайфун от Пънлай да направи възстановката... Той поне има опит, а и ... ентусиазъм.

Категория: Изкуство
Прочетен: 1373 Коментари: 7 Гласове: 9
Последна промяна: 26.01.2010 10:36

   Говорите с една безсмъртна! Не се шегувам - екскурзоводката ми обеща вечен живот, ако докосна най-големия нефритен Буда в света... Но за него - накрая.
 Наближаваме пагодата Инчжоу и двора към нея, създадени по рисунката "Осемнадесет литератори на Инлоу" на калиграфа Чжао Менфу от династията Юан. И тук конструкцията е строга - около центъра има осем тераси, които символизират честност, уважение, чест, справедливост, вежливост, самолюбие, порядъчност и съвест, които качества са и душата на конфуцианството.



  дърворезба - дракон

  В центъра на залата седи девойка и свири на пипа - вид лютня, традиционен китайски инструмент. На сцената зад нея могат да бъдат демонстрирани и други китайски инструменти, които популяризират древната им музикална култура (за целия концерт се заплащат 50 юана).





  Но най-богатата експозиция съдържа Музеят на съкровищата. Пред входа му и на първия етаж са разположени големи късове нефрит на възраст сто милиона години, образувани от дървета, затрупани под земята. Тези парчета полускъпоценен камък с восъчен блясък тежат общо повече от две хиляди тона и някак сред тях един къс златна руда не впечатлява особено. Нефритът е китайският национален камък, наричат го "камъка на живота". Китайците казват: "Златото има цена, но нефритът е безценен" и вярват, че притежава оздравителна сила - лекува психически заболявания и депресии, нарушена обмяна на веществата и подмладява хората. От него незнайни майстори са създали прекрасни пластики с множество фигури - целият техен свят...



 гора от вкаменени дървета, превърнали се в нефрит

 бледозелен къс нефрит с изрязани по него фигури
   На втория етаж са изложени скъпоценни калиграфии и рисунки от различни династии. Една от тях, - от 1905 г., рисувана от неизвестен художник, много ми заприлича на картина на българския бит. Какво ще кажете?



  И нали наближава годината на тигъра (не, не е дошла, на 14 февруари!), подарявам ви този древен тигър!



  На третия етаж са уникалните Янчжонски лакирани изделия - мебели и паравани от скъпото крушово дърво Хуангуа - с инкрустации от нефрит и слонова кост. Дървото е меко, гладко и пластично - не се изкривява, пропуква или свива нито през лятото, нито през зимата. Затова е избрано като данък за императора още по време на династията Танг. Три години е отнело на десет майстори дърворезбари да изработят комплекта мебели - две кресла, маса и диван. Оживелите в различни пози птици привличат с кралско величие, елегантност и деликатната си форма. При богатите на цветове паравани е постигнато реалистично стерео усещане за дълбочина на пейзажа, чувство за възвишеност и древност. Всички експонати са оригинали, за разлика от сградите, които са новопостроени като реплика на оригиналните. На този етаж снимането е забранено, за да не се повреди старинната политура с тайни съставки, които не могат да бъдат възстановени.

              Краят - в четвъртата част...
Категория: Изкуство
Прочетен: 2059 Коментари: 0 Гласове: 2
Последна промяна: 14.02.2010 05:00

 Увлечени в разговора с екскурзоводката, неусетно сме стигнали до първия храм на изящната китайска архитектура - Хечи. Тук са представени  трите традиционни китайски  религии - конфуцианство, даоизъм и будизъм - като трима човека с една душа.

  Накратко - конфуцианството въплъщава хармонията между човешката душа и обществото, даоизмът - хармонията между човешката душа и природата, а будизмът - хармонията на човека със самия себе си.
На горния стенопис се вижда символично изображение на трите религии, а надолу са основателите на трите религиозни учения - Лао Дзъ, Буда и Конфуций.







Храмът отвън

  Следващата красота е приказният остров Пер Лай. Дворецът е построен по идея на архитектите Юанцзян и Юаняо по време на династията  Цин. Има величествен външен вид и е символ на душата на китайската класическа архитектура. В тази уникална сграда, дошла от вековете, романтизмът на древните китайци се е превърнал в реалност.
  И тук си имат Лъвов мост




висящи от тавана надписи на копринен плат

  от прозорците се вижда замръзналото езеро и предният храм, който разгледахме. В далечината е Жълто море

  Друг кът от пейзажа на Сан Шиан Шан е дворецът Ван Фанху. В него е събрано всичко ценно от световно известния императорски парк в Пекин - Юан Мин Юан - величествен външен вид, уникален стил и строга конструкция. Главната постройка се състои от три етажа, олицетворяващи културата на конфуцианството, даоизма и будизма. Целият комплекс е опасан от уникален непрекъснат чердак.

  замръзналото езеро ни пренася в някакъв вкаменен, омагьосан свят...



  голям меден свещник пред входа

              Следва трета част


Категория: Изкуство
Прочетен: 1107 Коментари: 2 Гласове: 2

    На китайски - Сан Шиан Шан. Така се нарича историческият комплекс - възстановка на прочути архитектурни стилове от древността. Построен е в Пънлай - на брега на Жълто море. От миналата година е отворен за посещения - един истински център на китайската култура през вековете.
   Според историческата легенда в Източнокитайско море има три планини - Пънлай, Фанчжан и Инчжоу. В тях живеят безсмъртните. Всичките им дворци, павилиони и пагоди са направени от злато и сребро. Само там расте вълшебната панацея, която дарява хората с безсмъртие.
   Музейният комплекс  представя трите легендарни планини, а също и сбъдва мечтата за безсмъртие... В него са разположени дворецът Санхе, островът на безсмъртните Пънлай, храмът Хечи, пагодите Шендзин и Инчжоу с двора към него, Музеят на древните скъпоценности, Музеят на историята и културата на Пънлай, Храмът на нефритения Буда, дворецът Ван Фанху и Големият театър на миража.
   Основните сгради са високи, видът им е внушителен и уникален. Сред тях са засадени характерни планински дървета, поставени са камъни и скали с особена форма, а помежду им тече бистра вода.

  Оформлението на градините е по фън шуи (вятър и вода) - задължително се съчетават дървета, камъни и вода (впрочем и новото строителство в града следва тази традиция). Така според китайците се постига величие и изящност в живописната хармония между човека и природата. На снимките езерата са замръзнали и покрити със сняг, а през лятото по тях плуват лебеди.
  Студен януарски следобед. Ние - трима българи - сме единствените посетители и с нас е единствената екскурзоводка с английски. След налучкването - руснаци - американци , думата България отваря широка усмивка на лицето й - знае, разбира се, приятелска страна. Докато притичваме от една пагода до друга ( за да се стоплим, а и бързаме да не изтървем добрата за снимки светлина), си говорим с момичето и за други неща. Завършила е колеж в същата провинция - Шандунг. Как се кандидатства в техните университети - през юни е общодържавният приемен изпит. Предното лято на него са се явили 10,2 милиона души - младежи и възрастни, което е с 400 хиляди души по-малко от 2008 г. Университетите в страната са близо 2000, от които 1220 са редовни, а останалите са за възрастни. Висшистите са сравнително малко и работа за тях има, макар и не винаги по специалността.
  Девойката любезно пита дали сме яли - чи фан ла ма? Не се учудвайте - възпитаният китаец винаги ще ви попита това - то е нещо като поздрав. Отговорете и на свой ред запитайте същото.
  Момичето се интересува дали ще остана за дълго в Пънлай. Защото - казва то - аз мисля, че е много хубаво да се живее в Китай - небето тук е толкова синьо...
  Усмихвам се. Става ми мило - за всеки човек небето над родината му е най-синьо...
  В същото време Китай, наред с Индия и Мексико, дава най-много емигранти в света. Годишно три милиона души емигрират в развитите страни. Обратният процес - да се емигрира в Китай - е много труден. Едва след петгодишен престой, без излизане от страната, може да се кандидатства за гражданство. Ами имат си хора достатъчно - едва ли се нуждаят от още. Имам предвид драконовските мерки, които взема правителството за ограничаване на раждаемостта - ако не бяха те, сега сигурно щяха да бъдат пет милиарда, вместо 1,3 милиарда. В конституцията им е записано, че градските семейства могат да имат само по едно дете, по селата може и две, но само ако първото е момиче. Ако семейството все пак иска да има и второ дете, то трябва да заплати солена глоба на държавата, непосилна и заробваща за повечето хора. Младите китайци днес се женят по-късно - след 30 - те - и въобще не бързат да имат деца. Дълги години си живеят по двама...

           Следва втора част
Категория: Изкуство
Прочетен: 1090 Коментари: 4 Гласове: 5
Последна промяна: 18.02.2010 04:35

   Страховитата електрическа змиорка живее в реките на Средна и Южна Америка, достига на дължина до три метра и тегло - 25 килограма. Над нейния аквариум има поставен волтметър, който отбелязва произведеното от змиорката електричество. То може да достигне 600 волта и е достатъчно да убие кон или вол, който прекосява реката...
  


   През тунела на времето навлизаме в Полярната зала. Тук е студено, бяло и чисто. В снежния свят живеят полярната мечка, белият кит, пингвини, моржове, морски лъвове... Островът на костенурките, които и вие можете да храните с риба, коралите, Островът на тюлените създават автентично усещане за океан.

  бял кит

   Тези моржове са се разглезили ужасно - лягат по гръб и пляскат с перките си по корема - гладни сме!!! И хората им хвърлят рибки отгоре... Просяци - никакво достойнство. Не че са заслабнали - ама - лоши привички... И да ги храните, покъртителните молби продължават. Е, някои се целуват, но подозирам, че само позират за снимките...
   Минаваме под аквариум във формата на тунел - усещането е, че сте част от този магичен свят и плувате в него сред обитателите му...



  Представленията в подводния театър за четири за деня, имаме късмет - след малко започва следобедното. Местата пред огромния аквариум - сцена бързо се запълват. Много хора са с малки деца, дори бебета, но всички седят спокойно и тихо. Под звуците на класическа музика се появяват няколко русалки и един русал и започват своя танц - и вие вече вярвате във вълшебства...

  
   В Делфинариума емоцията е друга - простор и жизнерадост в комичните изпълнения на тюлените и изяществото на делфините. Гледката от Делфинариума ми е позната - нали съм от Варна :)
  Но това, което няма къде другаде да видите, е най-големият в света цилиндричен аквариум, направен от нечуплива материя (слава богу...) Висок е 9,8 метра, а диаметърът му е 6,8 метра. Вътре се вижда морско дъно с безброй красиви риби. Понякога влизат водолази да почистят...





  Много още научаваме за морските таралежи, крокодилите, дори маймуните и папагалите. Тръгваме си неохотно след няколко часа, но дълго още сме там - сред тази хармония и красота, наречена Аквариума на Пънлай.

Категория: Изкуство
Прочетен: 5246 Коментари: 4 Гласове: 7

   Посетих го два пъти - през август и сега - през зимата. И двата пъти тълпите посетители бяха огромни - Аквариумът в Пънлай е най-големият в Азия. Разположен е на площ от 52,800 кв.м., а тоталната инвестиция в него е на стойност 460 млн. юана (55,6 млн. долара). Открит е през 2004 и е собственост на Ли Хайфун - жител на Пънлай. Негови са също най-луксозният хотел в града - Сан Шиан Шан, изкуственият полуостров, посветен на Осемте безсмъртни, както и историческият комплекс Сан Шиан Шан. По -нататък ще ви разкажа и за тях.

  Ли Хайфун - най-вдясно, а отляво е съпругата му

Билетите за всички туристически обекти са скъпи за обикновения китаец - по 120 юана (24 лева), но атракциите си струват парите...
   Аквариумът представя 14 зони - зала "Тропически дъждовни гори", Залата на акулите, Полярен свят, подводен тунел, Светът на морското дъно, Подводен театър, Островът на морските костенурки, Островът на тюлените, Делфинариум, мултимедийна зала, музей, 4D кино, магазин за сувенири и някои други. Събраната колекция от водни животни наброява повече от хиляда вида.
   В най-просторната зала - на тропическите дъждовни  гори - се движите покрай истински водопади, сред висока и гъста джунгла, осветявана от разноцветни прожектори, а гръмотевиците и звукът от плющящ по листата дъжд ви отнасят в един мистериозен свят, спиращ дъха. Въздухът е влажен и мирише на дървета и море. Очаквате всеки момент от лианите над главите ви да се спусне огромна боа на пътеката пред вас. И снимките не могат да предадат достатъчно убедително атмосферата, но ще опитам...









   Ще продължа в  следващ постинг, защото много бързо свършва сесията...





Категория: Изкуство
Прочетен: 1267 Коментари: 2 Гласове: 6
Последна промяна: 12.01.2010 10:21

    Отваряли ли са замък само заради вас? Е, на нас ни се случи навръх Нова година...
   Но всичко подред.  Да се намери в Пънлай ресторант, който да работи до полунощ, е невъзможно, вече съм ви казвала. Затварят до 21 часа. За музика и танци и дума не може да става. А ние бяхме си наумили да празнуваме Новата 2010 някъде на заведение.
    Както е известно, китайците си имат своя, китайска Нова година по лунния календар и тази зима тя е на 14 февруари. Другата - световната - не я зачитат и не я отбелязват, тя е само повод да се почива на първи януари. Когато у нас ще се зарязват лозята, а католиците ще празнуват св. Валентин, китайският народ ще посрещне 4708 г. Няма грешка - с почти 2700 години са по-напред от нас! Хората излизат за цели седмици в отпуска, за да се приготвят за пищните тържества по случай Чун Дзие (китайската Нова година). Като мине празникът, ще ви разкажа и за него.
   Според една легенда, в древността Буда поканил всички животни при себе си, за да отпразнуват Чун Дзие. Дванадесет животни дошли на празника - плъх, вол, тигър, заек, дракон, змия, кон, овца, маймуна, петел, куче и  свиня. Буда кръстил по една година на всяко от животните, които са го почели. След това Буда нарекъл всеки човек, роден в годината на определено животно, да притежава някои от чертите на неговия характер.
   По време на празненствата Чун Дзие китайците обличат червени дрехи и украсяват домовете си със стихове, изписани върху червена хартия. На децата се дават "щастливи" пари в червени пликове. Червеният цвят символизира огъня, който според китайските вярвания прогонва лошия късмет. Фойерверките по случай Чун Дзие се подготвят според древните обичаи. Някога китайците палели бамбукови пръчки, защото вярвали, че пращящите пламъци плашат и прогонват злите духове.

  Сега се връщаме на нашата, обичайна Нова година. Решихме, че ще е по-тържествено, ако я посрещнем в ресторанта на един замък близо да града. Той е строен от французи, има езеро, добра винарна и конюшня с породисти коне, както се полага на замък. Съседката ми Нини, която е китайка, пита по телефона дали ще работят до полунощ и дали можем да си носим дискове с музика. Да, може.






 И ето ни вечерта компанията от седем души в замъка - четирима българи и съседското семейство с малкия им син. Замъкът е наистина величествен, но пуст като в приказката "Красавицата и звяра". Настаняваме се в огромна красива зала с огледална стена - сам - сами! Никой друг не празнува. Музика може да се пуска, но съвсеееем тихо - като далечно бръмчене на комар. Хайде сега - веселете се!

   Сервитьорите носят в пълно мълчание "европейските" ястия, които сме си поръчали. Стана ясно, че тук май само ще вечеряме, а ще танцуваме у дома, в квартирата. Така и стана. Разплатихме се, хайде в таксито и - вкъщи. Буйни танци, както си му е редът. Малко преди полунощ, по традиция, пускаме телевизора в очакване на някакво приветствие от президента. Няма такова, човекът сигурно си спеше дълбоко, не подозирайки, че ни е разочаровал... Вместо това показваха масова сватбена церемония на повече от петдесет двойки младоженци, които решили точно сега да се оженят. В полунощ звучеше Менделсон.
     Трогнахме се, но все пак си пуснахме право хоро, по обичай. Танци до зори...

     На първи януари по обяд решихме да отидем в единствената църква в града - може би ще има празнична служба. Беше заключена.

  Само един процент от китайското население са християни, та не беше чудно, че нямаше тълпа от богомолци пред храма.

   Затова пък в снега пред него се снимаха младоженци. Снимах ги и аз. Не, не им беше студено - бяха весели и щастливи.


Категория: Изкуство
Прочетен: 3004 Коментари: 10 Гласове: 7
Търсене

За този блог
Автор: natali60
Категория: Изкуство
Прочетен: 494872
Постинги: 146
Коментари: 1094
Гласове: 12405
Календар
«  Януари, 2010  >>
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031