Отваряли ли са замък само заради вас? Е, на нас ни се случи навръх Нова година...
   Но всичко подред.  Да се намери в Пънлай ресторант, който да работи до полунощ, е невъзможно, вече съм ви казвала. Затварят до 21 часа. За музика и танци и дума не може да става. А ние бяхме си наумили да празнуваме Новата 2010 някъде на заведение.
    Както е известно, китайците си имат своя, китайска Нова година по лунния календар и тази зима тя е на 14 февруари. Другата - световната - не я зачитат и не я отбелязват, тя е само повод да се почива на първи януари. Когато у нас ще се зарязват лозята, а католиците ще празнуват св. Валентин, китайският народ ще посрещне 4708 г. Няма грешка - с почти 2700 години са по-напред от нас! Хората излизат за цели седмици в отпуска, за да се приготвят за пищните тържества по случай Чун Дзие (китайската Нова година). Като мине празникът, ще ви разкажа и за него.
   Според една легенда, в древността Буда поканил всички животни при себе си, за да отпразнуват Чун Дзие. Дванадесет животни дошли на празника - плъх, вол, тигър, заек, дракон, змия, кон, овца, маймуна, петел, куче и  свиня. Буда кръстил по една година на всяко от животните, които са го почели. След това Буда нарекъл всеки човек, роден в годината на определено животно, да притежава някои от чертите на неговия характер.
   По време на празненствата Чун Дзие китайците обличат червени дрехи и украсяват домовете си със стихове, изписани върху червена хартия. На децата се дават "щастливи" пари в червени пликове. Червеният цвят символизира огъня, който според китайските вярвания прогонва лошия късмет. Фойерверките по случай Чун Дзие се подготвят според древните обичаи. Някога китайците палели бамбукови пръчки, защото вярвали, че пращящите пламъци плашат и прогонват злите духове.

  Сега се връщаме на нашата, обичайна Нова година. Решихме, че ще е по-тържествено, ако я посрещнем в ресторанта на един замък близо да града. Той е строен от французи, има езеро, добра винарна и конюшня с породисти коне, както се полага на замък. Съседката ми Нини, която е китайка, пита по телефона дали ще работят до полунощ и дали можем да си носим дискове с музика. Да, може.






 И ето ни вечерта компанията от седем души в замъка - четирима българи и съседското семейство с малкия им син. Замъкът е наистина величествен, но пуст като в приказката "Красавицата и звяра". Настаняваме се в огромна красива зала с огледална стена - сам - сами! Никой друг не празнува. Музика може да се пуска, но съвсеееем тихо - като далечно бръмчене на комар. Хайде сега - веселете се!

   Сервитьорите носят в пълно мълчание "европейските" ястия, които сме си поръчали. Стана ясно, че тук май само ще вечеряме, а ще танцуваме у дома, в квартирата. Така и стана. Разплатихме се, хайде в таксито и - вкъщи. Буйни танци, както си му е редът. Малко преди полунощ, по традиция, пускаме телевизора в очакване на някакво приветствие от президента. Няма такова, човекът сигурно си спеше дълбоко, не подозирайки, че ни е разочаровал... Вместо това показваха масова сватбена церемония на повече от петдесет двойки младоженци, които решили точно сега да се оженят. В полунощ звучеше Менделсон.
     Трогнахме се, но все пак си пуснахме право хоро, по обичай. Танци до зори...

     На първи януари по обяд решихме да отидем в единствената църква в града - може би ще има празнична служба. Беше заключена.

  Само един процент от китайското население са християни, та не беше чудно, че нямаше тълпа от богомолци пред храма.

   Затова пък в снега пред него се снимаха младоженци. Снимах ги и аз. Не, не им беше студено - бяха весели и щастливи.