Говорите с една безсмъртна! Не се шегувам - екскурзоводката ми обеща вечен живот, ако докосна най-големия нефритен Буда в света... Но за него - накрая.
 Наближаваме пагодата Инчжоу и двора към нея, създадени по рисунката "Осемнадесет литератори на Инлоу" на калиграфа Чжао Менфу от династията Юан. И тук конструкцията е строга - около центъра има осем тераси, които символизират честност, уважение, чест, справедливост, вежливост, самолюбие, порядъчност и съвест, които качества са и душата на конфуцианството.



  дърворезба - дракон

  В центъра на залата седи девойка и свири на пипа - вид лютня, традиционен китайски инструмент. На сцената зад нея могат да бъдат демонстрирани и други китайски инструменти, които популяризират древната им музикална култура (за целия концерт се заплащат 50 юана).





  Но най-богатата експозиция съдържа Музеят на съкровищата. Пред входа му и на първия етаж са разположени големи късове нефрит на възраст сто милиона години, образувани от дървета, затрупани под земята. Тези парчета полускъпоценен камък с восъчен блясък тежат общо повече от две хиляди тона и някак сред тях един къс златна руда не впечатлява особено. Нефритът е китайският национален камък, наричат го "камъка на живота". Китайците казват: "Златото има цена, но нефритът е безценен" и вярват, че притежава оздравителна сила - лекува психически заболявания и депресии, нарушена обмяна на веществата и подмладява хората. От него незнайни майстори са създали прекрасни пластики с множество фигури - целият техен свят...



 гора от вкаменени дървета, превърнали се в нефрит

 бледозелен къс нефрит с изрязани по него фигури
   На втория етаж са изложени скъпоценни калиграфии и рисунки от различни династии. Една от тях, - от 1905 г., рисувана от неизвестен художник, много ми заприлича на картина на българския бит. Какво ще кажете?



  И нали наближава годината на тигъра (не, не е дошла, на 14 февруари!), подарявам ви този древен тигър!



  На третия етаж са уникалните Янчжонски лакирани изделия - мебели и паравани от скъпото крушово дърво Хуангуа - с инкрустации от нефрит и слонова кост. Дървото е меко, гладко и пластично - не се изкривява, пропуква или свива нито през лятото, нито през зимата. Затова е избрано като данък за императора още по време на династията Танг. Три години е отнело на десет майстори дърворезбари да изработят комплекта мебели - две кресла, маса и диван. Оживелите в различни пози птици привличат с кралско величие, елегантност и деликатната си форма. При богатите на цветове паравани е постигнато реалистично стерео усещане за дълбочина на пейзажа, чувство за възвишеност и древност. Всички експонати са оригинали, за разлика от сградите, които са новопостроени като реплика на оригиналните. На този етаж снимането е забранено, за да не се повреди старинната политура с тайни съставки, които не могат да бъдат възстановени.

              Краят - в четвъртата част...

 Увлечени в разговора с екскурзоводката, неусетно сме стигнали до първия храм на изящната китайска архитектура - Хечи. Тук са представени  трите традиционни китайски  религии - конфуцианство, даоизъм и будизъм - като трима човека с една душа.

  Накратко - конфуцианството въплъщава хармонията между човешката душа и обществото, даоизмът - хармонията между човешката душа и природата, а будизмът - хармонията на човека със самия себе си.
На горния стенопис се вижда символично изображение на трите религии, а надолу са основателите на трите религиозни учения - Лао Дзъ, Буда и Конфуций.







Храмът отвън

  Следващата красота е приказният остров Пер Лай. Дворецът е построен по идея на архитектите Юанцзян и Юаняо по време на династията  Цин. Има величествен външен вид и е символ на душата на китайската класическа архитектура. В тази уникална сграда, дошла от вековете, романтизмът на древните китайци се е превърнал в реалност.
  И тук си имат Лъвов мост




висящи от тавана надписи на копринен плат

  от прозорците се вижда замръзналото езеро и предният храм, който разгледахме. В далечината е Жълто море

  Друг кът от пейзажа на Сан Шиан Шан е дворецът Ван Фанху. В него е събрано всичко ценно от световно известния императорски парк в Пекин - Юан Мин Юан - величествен външен вид, уникален стил и строга конструкция. Главната постройка се състои от три етажа, олицетворяващи културата на конфуцианството, даоизма и будизма. Целият комплекс е опасан от уникален непрекъснат чердак.

  замръзналото езеро ни пренася в някакъв вкаменен, омагьосан свят...



  голям меден свещник пред входа

              Следва трета част

    На китайски - Сан Шиан Шан. Така се нарича историческият комплекс - възстановка на прочути архитектурни стилове от древността. Построен е в Пънлай - на брега на Жълто море. От миналата година е отворен за посещения - един истински център на китайската култура през вековете.
   Според историческата легенда в Източнокитайско море има три планини - Пънлай, Фанчжан и Инчжоу. В тях живеят безсмъртните. Всичките им дворци, павилиони и пагоди са направени от злато и сребро. Само там расте вълшебната панацея, която дарява хората с безсмъртие.
   Музейният комплекс  представя трите легендарни планини, а също и сбъдва мечтата за безсмъртие... В него са разположени дворецът Санхе, островът на безсмъртните Пънлай, храмът Хечи, пагодите Шендзин и Инчжоу с двора към него, Музеят на древните скъпоценности, Музеят на историята и културата на Пънлай, Храмът на нефритения Буда, дворецът Ван Фанху и Големият театър на миража.
   Основните сгради са високи, видът им е внушителен и уникален. Сред тях са засадени характерни планински дървета, поставени са камъни и скали с особена форма, а помежду им тече бистра вода.

  Оформлението на градините е по фън шуи (вятър и вода) - задължително се съчетават дървета, камъни и вода (впрочем и новото строителство в града следва тази традиция). Така според китайците се постига величие и изящност в живописната хармония между човека и природата. На снимките езерата са замръзнали и покрити със сняг, а през лятото по тях плуват лебеди.
  Студен януарски следобед. Ние - трима българи - сме единствените посетители и с нас е единствената екскурзоводка с английски. След налучкването - руснаци - американци , думата България отваря широка усмивка на лицето й - знае, разбира се, приятелска страна. Докато притичваме от една пагода до друга ( за да се стоплим, а и бързаме да не изтървем добрата за снимки светлина), си говорим с момичето и за други неща. Завършила е колеж в същата провинция - Шандунг. Как се кандидатства в техните университети - през юни е общодържавният приемен изпит. Предното лято на него са се явили 10,2 милиона души - младежи и възрастни, което е с 400 хиляди души по-малко от 2008 г. Университетите в страната са близо 2000, от които 1220 са редовни, а останалите са за възрастни. Висшистите са сравнително малко и работа за тях има, макар и не винаги по специалността.
  Девойката любезно пита дали сме яли - чи фан ла ма? Не се учудвайте - възпитаният китаец винаги ще ви попита това - то е нещо като поздрав. Отговорете и на свой ред запитайте същото.
  Момичето се интересува дали ще остана за дълго в Пънлай. Защото - казва то - аз мисля, че е много хубаво да се живее в Китай - небето тук е толкова синьо...
  Усмихвам се. Става ми мило - за всеки човек небето над родината му е най-синьо...
  В същото време Китай, наред с Индия и Мексико, дава най-много емигранти в света. Годишно три милиона души емигрират в развитите страни. Обратният процес - да се емигрира в Китай - е много труден. Едва след петгодишен престой, без излизане от страната, може да се кандидатства за гражданство. Ами имат си хора достатъчно - едва ли се нуждаят от още. Имам предвид драконовските мерки, които взема правителството за ограничаване на раждаемостта - ако не бяха те, сега сигурно щяха да бъдат пет милиарда, вместо 1,3 милиарда. В конституцията им е записано, че градските семейства могат да имат само по едно дете, по селата може и две, но само ако първото е момиче. Ако семейството все пак иска да има и второ дете, то трябва да заплати солена глоба на държавата, непосилна и заробваща за повечето хора. Младите китайци днес се женят по-късно - след 30 - те - и въобще не бързат да имат деца. Дълги години си живеят по двама...

           Следва втора част