Постинги в блога от Януари, 2011 г.
26.01.2011 10:42 -
НАНДЗИН - СТОЛИЦА НА ДЕСЕТ ДИНАСТИИ - втора част
ЮЕДЗИАН - НОВА КУЛА НА ШЕСТОТИН ГОДИНИ
Градската стена от времето на династията Мин се е изтегнала около Лъвския хълм, висок 78 метра. В 52 - метровата кула на върха му са изложени реликви от онова време и други - в памет на Джън Хъ - първият китайски мореплавател.
гледка към градската стена
наблюдателницата над градската порта
През 1360 г. Лъвският хълм е бил място на битка, която е проправила пътя на династията Мин.
шлем, намерен на мястото на битката
Мощта на 80 -хилядната армия под командването на бъдещия император Джу Юанджан е надделяла над 400 - хилядната армия на Чън Иоулиан. Няколко години по-късно, през 1374 г. Джу Юанджан (император Хону) решава да построи кулата Юедзиан. Той е съчинил поема за нея и е наредил много студенти да пишат по тази тема. За беда строителството й скоро било прекратено за неопределено време и кулата е съществувала само на хартия повече от шестотин години. Строежът й започва отново през 1999 г. и е приключил за две години. Днес тя е един от най-важните обекти от националната база за патриотично възпитание със своя забележителен стил от Мин династията и класическа императорска направа.
кулата Юедзиан
Докато изкачваме стълбите към кулата, ей такива усмихнати лъвчета - всяко различно - ни придружават от двете страни. Те са духове - пазители на старината.
мраморно лъвче - пазител
По ръба на стрехите се виждат фигурките на деветте превъплъщения на дракона, който пък е символ на императора. Точно под покрива блести орнаментна украса, изрисувана с познатата вече техника "златна диря".
по пътя към върха
Ръката на времето ни носи нагоре към върха, откъдето гледката към Реката е най-хубава. Сводестият мост на снимката е първият мост, прехвърлил Дългата река, сега призрачно изплувал от мъглата...
първият мост над Яндзъ
Отминаваме приятелките, позиращи за снимка и множество още туристи. Потокът от хора е непрекъснат.
На входа на кулата спираме, омагьосани от украсената с източен вкус фасада - кралско синьо, благородно червено и над всичко - споменатата "златна диря". Прекрачваме високия праг, потъваме в отдавна отминалия, но незабравен азиатски свят, когато слънцето е отмервало времето и дълго съзерцаваме богатството и мистиката на вътрешната декорация.
императорски трон и стела с надписи на стената
интериор
Императорските портрети крият зад строгите погледи разкази за кървави баталии и за нажежени страсти под източната маска на спокойствието.
На втория етаж радва окото изложба на съвременно и традиционно китайско изкуство - акварели и калиграфия; загадъчно се усмихват изрисуваните речни камъчета - яйца.
Специална зала е посветена на Джън Хъ - първият китайски мореплавател, изследовател, дипломат и флотски адмирал. Така както ние учим имената на европейските мореплаватели и техните открития, така и за китайците е славно името на техния откривател, първи стигнал до бреговете на Африка и направил я позната за азиатския свят. Джън Хъ е имал голямо количество от огромни кораби - много по-големи от всеки дървен кораб в историята. Те са строени в Лондзианската корабостроителница на юг от Лъвския хълм и са плавали по Яндзъ и в морето направо от там. Адмиралът е командвал флотилия от 62 големи и двеста по-малки кораба. С нея той е направил седем експедиции в Индийския океан, наричан от китайците Западния океан от 1405 до 1433 г. - по-рано от Магелан и Колумб. В чест на тези пътувания император Джу Дъ е наредил да се построи храмът Дзинхай и двореца Тианфей в западната част на Лъвския хълм. В последните си години Джън Хъ е живял в този дворец и е отглеждал разнообразни редки растения, които е донесъл от чужбина.
Спираме пред макета на неговия кораб, който е бил дълъг 138 метра и широк 56 метра, с девет мачти и дванадесет платна. Той е бил най-добрият в своя клас в историята на корабостроенето по онова време, твърдят китайците. И днес платноходът е с впечатляващи размери и може спокойно да се конкурира със съвременните кораби - това е и експертното мнение на съпруга ми, специалист в този бранш.
Всичко е относително, както отдавна е установено. Докато нашите прадеди в Европа са се наричали с гордост и с право Стария свят и са търсили Новия свят през океана, далеч на Изток други хора са се наричали с гордост, а и с право Стар свят и са търсили нас, европейците като Новия за тях свят...
Умили ни трогателното "откритие", гравирано върху метална табелка до макета: "Много императори са знаели, че "водата може да носи кораба, а също и да го преобърне". Следователно "Корабът е носен от водата" тогава се е смятало за извод, от който корабоплаването става лесно и гладко. Второ, това е знак, че корабът не може да плава без вода".
Законът на Архимед, открит около 250 г.пр.Хр. е нямало как да достигне до тези далечни земи. Китай винаги е вървял по свой път на развитие - разцвет са получили философията, поезията и военните науки, а корабостроенето е трябвало да чака още дълго...
Ето как е бил строен корабът на Джън Хъ - фреската е част от порцелановия стенопис, висок тринадесет и широк осем метра. Направен е в Дзиндъджън - град, известен с изящния си порцелан, а са го изрисували художници от Нандзинския университет по изкуствата - в прослава на делото на великия мореплавател. Заема една от стените в централната зала. Цветовете са нежни, меки и някак приказни, излъчват светлина, въздействието му е магнетично.
целият порцеланов стенопис
Светът е създаден от Бог, всичко останало - от китайците... Във всяка шега има известна истина, мисля си, докато разглеждам щанда със сувенири, представящи хакрактерни елементи от китайската култура. Купуваме си няколко изписани ветрила и тръгваме обратно. Слизаме по стълбите - отвисоко градът е скрит зад воала на мъглата, но и така се усеща могъщото му дихание. Постепенно уличният шум ни поглъща и ни връща в реалността, а тя ни напомня, че сме пропуснали обяда...
Не се престрашихме да опитаме прехвалената нандзинска супа от кръв (малко вампирско ни се видя) - не ни стигна до там приключенският дух. За момента ни се отщя китайска кухня и заложихме на баналната пица - нещо познато за нас, за местните хора - твърде екзотично все още. Скромно помолихме шофьора на таксито да ни закара до някоя пицария, а той ни погледна преценяващо и, кой знае защо, реши, че за нас е достоен само Шератон! След малко седяхме вече в един от луксозните ресторанти на нандзинския Шератон на по пица и чаша вино...
А утре ни чака Президентският дворец!
следва трета част
24.01.2011 10:24 -
НАНДЗИН - СТОЛИЦА НА ДЕСЕТ ДИНАСТИИ - първа част
За да бъде очакването по-напрегнато и целта - по-жадувана, пътуването ни се отложи. Опитах се да се примиря с мисълта, че няма да посетим сега (а кога ли?) две от древните китайски столици - Нандзин и Сиан, но не ми се получи... След няколко дни терзания дойде добрата новина - ще се пътува!
В четири сутринта пристигна кола, която да ни откара до летището в Чиндао (друг мой желан град за гостуване). От там ще вземем самолет до Нандзин.
Пътуваме през нощен Китай по изпънатата като стрела магистрала. В средата й от време на време трепкат пъстри светлинки, за да държат вниманието на шофьорите будно. На няколко места спираме пред бариери, където плащаме пътна такса и... с изгрева на слънцето пристигаме в Чиндао. Огромният град полека се разбужда и разтърсва рамене, но трафикът все още е слаб. Прекосяваме града за час и сме на летището. Полетът е навреме и скоро кацаме в Нандзин.
Началото на ноември е, но тук е сравнително топло. Влажният субтропичен климат личи и по омарата, която не се вдигна през целия ден.
наред със старата архитектура се издигат и небостъргачи...
Оставяме багажа в хотела, вземаме от рецепцията карта на града на английски и се гмурваме в навалицата. Първо ще разгледаме емблемата на града - кулата Юедзиан. Докато чакаме за такси на улицата (трудна задача в един осеммилионен град), до нас достига характерният звук на китайска популярна песен. На входа на близкия пазар трима души, на пръв поглед ощетени от природата, са избрали един достоен начин да припечелят - като веселят съгражданите си със своето изкуство.
Духът тържествува над материята... Пуснахме и ние своята лепта в поставената за целта кутия под одобрителните погледи на местните хора и зачакахме транспорта си.
Древна пословица казва: "Всички сполуки идват от Югоизток и се събират на място, наричано Дзинлин" (старото име на Нандзин). Нандзин означава "южна столица". В историята на Китай повече от десет царства избират града за своя метрополия. Той е назован "Старата столица на десет династии" и притежава изключително културно наследство.
старата уличка
Преди още историята да започне да се записва, човешки крак е оставил отпечатък завинаги именно в Нандзин. В източните му предградия учените са открили череп на Нандзинския Хомо еректус на възраст 500 000 години. А в югоизточната част се намира древното местоположение на Хомо еректус от Лишуи, чиято възраст е десет хиляди години.
Няколко неолитни селища отпреди шест хиляди години са разкрити между езерото Суаню и река Яндзъ (впрочем името на цялата река е Цанджан - Дългата река, а Яндзъ китайците наричат само долното й течение до делтата). Има и много селища от бронзовата епоха по течението на реката - като града Хушу, дал началото на Хушу културата.
стара къща
През 472 г.пр.Хр. след разрушаването на царство У император Гоу Дзиан изградил град Юе - на югоизток от днешната порта Джонхуа, откъдето започва Нандзин. Император Уей от царство Чу разгромява царство Юе през 333 г.пр.Хр. и построява град Дзинлин върху каменен хълм, така че Нандзин е носил и това име. Следва епохата на Трите царства, когато през 229 г.сл.Хр. Сънчуан става император на Източен У и премества столицата в Нандзин. Това е и първото име на столица в цял Китай - една от Четирите велики древни столици на Поднебесната империя.
Днес градът развива електроника, автомобилостроене и стоманодобив и е втори търговски център в Източен Китай след Шанхай. Обявен е за един от най-хубавите градове за живеене в страната. Най-красив е през пролетта според Уан Уей - моя китайска приятелка. И през ноември беше прекрасен и зелен, а представям си като се покрие и с майски цветя..
С пет характерни неща е известен Нандзин и за двата дни в него се запознахме и с петте.
Специалитетът "варени солени патици" е с хилядолетна история - съвсем естествено за град, разположен на голяма река. С бяла кожа и нежно месо, без да са прекалено мазни, те са много вкусни. Видяхме ги да висят пред много хранителни магазинчета по старинната уличка зад хотела - мазнината се отцеждаше върху хартия, постлана под тях.
Опитахме и чая "Дъждовно цвете" - ароматът му е неповторим и той е търсен като един от десетте най-хубави чая в Страната в центъра на света.
герой от китайския епос на входа на магазин за чай
"Златна диря" е уникална техника в рисуването на орнаменти, която се използва в изкуствата и занаятите главно за декорация на сгради, съдове и прибори.
"златна диря" по фасадата на кулата Юедзиан
Речно камъче "Дъждовно цвете" е името на един от най-ранните декоративни камъни в света. Такива камъчета, изгладени от водата и после подбрани и изрисувани от изкусни майстори могат да се купят и сега от малките магазинчета по старата уличка. Наричат ги още камъни - яйца.
Тези бяха изложени в кулата Юедзиан, в която ще влезем след малко. "Дъждовно цвете" тук наричат и полускъпоценния камък ахат - талисман на художниците. В него се виждат много фини ивици, различни по степен на прозрачност и по цвят, понякога въображението различава в тях цвете. Китайците вярват, че ахатът удължава живота на притежателите си, че сдружава хората и помага в работата.
природната рисунка се вижда по-ясно, когато камъчетата се потопят във вода.
"Брокат, изпъстрен с облаци" наричат Нандзинския брокат, който съчетава есенцията на модерното изкуство на коприната и технологията на древни династии. Нарежда се на първо място сред най-известните копринени фабрики от древен Китай до днес. С него са плащани данъците към императорските фамилии през династиите Юан, Мин и Цин. На юг сме и хората са по-дребни и мургави, отколкото в северен Пънлай, но също така страстно обичат да се пазарят. Цената на рисуваните копринени шалове е приемлива, но не пропускайте да се попазарите - не отнемайте удоволствието на продавачите. А и можете да смъкнете цената наполовина. Отнесох и аз у дома няколко рисувани шала - нежни, леки и прозрачни като въздишка.
старинни книги от бамбукови плочки. Книгата се навива на руло.
Вечерта излязох по старата уличка, когато заръмя топъл дъждец. Няколко минувачи веднага отвориха чадъри, явно вечерният дъжд е нещо обичайно за ноември. Светлините от магазинчетата се отразяваха живописно по мократа улица.
В този момент се появи човек, впрегнат в рикша, успях да го хвана в кадър (на предната снимка). По-късно ми обясниха, че рикшите, теглени от хора, са забранени тук, но май само... денем. Нощем полицаите се прибират и хората с рикшите излизат навън. Веднъж се бяхме возили на рикша в Цю Фу, тъй като нямаше друг начин да стигнем до гроба на Конфуций. Но човекът, който я караше, беше на мотор. Не бих се качила на такава, теглена от човек.
Докато ви разказвах за историята на града и неговите специалитети, най-после пристигна такси. Показваме на шофьора по картата къде да ни закара и даже успяваме да го уговорим да дзойде да ни вземе след три часа. В този разговор съпругът ми впрегна всичките си познания по путунхуа и, за радост, беше разбран. Веднага пояснявам, че путунхуа се нарича официалната устна езикова норма в Китай, Тайван и Сингапур, основана на пекинския диалект; писменият стандарт се казва байхуа. Терминът "мандарин", въведен в западните страни, не е точен, тъй като с него се обозначава северната диалектна група.
След дълго обикаляне из нандзинските улици - ето ни най-после пред главната порта на възстановената градска стена, над която се извисява кулата Юедзиан.
следва втора част
Ако пътеписът ви е харесал, можете да гласувате за него на страницата на poblizo.com във Фейсбук. Благодаря!
Търсене