Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
за нещата от живота
Автор: natali60 Категория: Изкуство
Прочетен: 494846 Постинги: 146 Коментари: 1094
Постинги в блога от Януари, 2013 г.

    Берген беше избран за културна столица на Европа през 2000 година. Тъй като и моят роден град Варна кандидатства за тази чест през 2019, вглеждах се внимателно в бергенския културен живот и си набелязвах какво бихме могли да заемем от техния опит. Хареса ми специалното отношение към децата и младежите - имат редица привилегии - като например безплатен вход за Бергенския Музей на изкуствата всеки първи четвъртък от месеца. В почивните дни на площадчето пред езерото се разпъват големи палатки, в които учебните заведения в града представят по забавен начин тематични дни, посветени на различни интересни въпроси. Аз случих Деня, посветен на опазването на природата. Беше се стекъл целият град - деца с родителите си обикаляха и се спираха пред щандовете, където имаше демонстрации на различни "чудеса" в природата или на идеи как да я съхраняваме успешно. Деца с видимо удоволствие произвеждаха ток като въртяха в захлас педалите на специален велосипед...

     Бергенският Музей на изкуствата е разположен в три отделни сгради край езерото в центъра. В едната от тях - Градската галерия - можете да видите образци на норвежкото и световно изкуство от ХV век до днес. Случих и гостуването на един съвременен китайски автор, който беше подредил инсталацията си на последния етаж. Много е богата колекцията от картини от Норвежкия романтизъм, наричан тук "Златен век". Той се дели на два периода, всеки от които е свързан със съответната художествена академия в Германия. През първия период (1820 - 1840) норвежките артисти са следвали школата на Дрезденската академия, а следващото поколение художници (1840 - 1860) са били свързани с Дюселдорф. Те са рисували еднакво добре и грандиозни, и интимни сцени, възхвалявали са норвежкия фолклор и селския бит.
    Отделна зала е посветена на руските икони, а друга на... Пикасо! С вълнение разгледах няколко негови картини на живо...

   На централно място в града е и паметникът на Оле Бул (1810 - 1880), роден в Берген, един от великите цигулари и композитори. На деветгодишна възраст той е свирел първа цигулка в Бергенската филхармония, но когато на 18 години  се явил на приемните изпити в Университета в Кристиания (Осло), бил скъсан. Куриози...
    Бул постъпва в Музикалния лицей, а по-късно продължава образованието си в Германия. Такъв е бил и съветът му към родителите на Едвард Григ (1843 - 1907), когото чул да свири свои композиции на 15 - годишна възраст. Прозрял, че пред него стои гений, той горещо препоръчал да бъде изпратен на обучение в Лайпциг.
     Символ и гордост за града и страната си, Григ е и сложна, и противоречива личност. Отделихме с Настя един ден, за да посетим дома му Тролдхауген (Хълма на троловете) - на осем километра южно от Берген. Беше вечер през целия ден - валеше и щеше да продължава да вали. Но това е най-поетичният ми спомен от този град.
    Пътувахме близо час с трамвай. По пътя си припомнях предварително прочетената му биография. На 19 години, завършил с отличие Консерваторията в Лайпциг, Едвард се завръща у дома, но за кратко. Талантът на младежа не можел да процъфтява в условията на слабо развитата музикална култура на Берген. През 1863 той заминава за Копенхаген - център на музикалния живот на тогавашната Скандинавия.
    Там той открил прекрасен изпълнител на своите песни - певицата Нина Хагеруп - негова братовчедка. Следващата година в салона, където се били събрали млади музиканти, Григ предложил на Нина да му стане жена.


  Продължението с много снимки можете да видите тук:
http://poblizo.com/?p=27329

Категория: Изкуство
Прочетен: 844 Коментари: 0 Гласове: 5
Последна промяна: 18.01.2013 00:02

    Най-познатият образ в Норвегия е силуетът на тези дървени къщи. Боядисаните в разноцветни пастели островърхи постройки придават фламандски облик на стария квартал Бриген. Не бих казала, че това е типичната норвежка къща - подобна архитектура може да бъде видяна в Холандия, Дания и други северни страни.
    Етнически повечето норвежци се от северногермански (нордически) произход, а името на страната идва от северногерманския език и означава "пътят на север". В стария норвежки думата "Norge" означава "надълго по брега" или "надълго по морето".
    В началото на ХІІІ век призракът на глада е надвиснал над най-стария норвежки град. За да се спасят хората, градът влиза в споразумение с Ханзата - търговски съюз между градовете в Прибалтика и Северна Европа, който гарантира свободата на корабоплаването и търговията помежду им.
    Корабите на Ханзата, идващи от различни големи пристанища, създават Берген като космополитен, богат и известен град - най-големия в Северна Европа през ХV - ХVІ век. От тогава тук се установява голяма група германски търговци, говорещи само своя долносаксонски език и ползващи специални права за търговия с рибарите от града. Местното население обаче не е подкрепяло напълно тези промени в обществото и германците били принудени да се отделят и да построят свой квартал - със собствени църкви, училища, болници...
     Бриген - днес е най-сниманата и популярна част на града, включена в списъка на ЮНЕСКО за световното културно наследство от 1979 г.
     През 1536 г. кралят принуждава германските търговци да вземат норвежко гражданство или да напуснат - и така се слага край на тяхното господство в града. А по-късно финансовата независимост на държавите и войните отслабват Ханзата и тя се разпада. За нея днес напомня немският гигант в авиацията Луфтханза.
     Два големи пожара - през 1702 и през 1955 - превръщат в пепел историческия квартал. Но поредицата от цветни къщи всеки път е възстановявана напълно и днес те придават колорит на града като дом на магазини, ресторанти и музеи.
    Плетеницата от автентични тесни улички, затъмнени от надвисналите балкони, е стъпка назад в миналото. Въпреки че 61 от сградите в Бриген са запазени и защитени, те не са просто паметници. Приютяват магазини и офиси, ателиета на художници, занаятчийски работилници, съживени стари кръчми и ресторанти. Постройките са застинали в миналото, но животът в тях не спира...
    Ниското ослепително слънце (когато се появи) реже погледа. Очите търсят спокойствие в сумрака на малките магазинчета, побрали сръчността на поколения норвежки жени - там примамват дебели вълнени пуловери с характерната шарка на елени или снежинки, устойчиви на арктическия студ, както и безброй сувенири.
    Особено екзотична е традиционната бродерия Хардангер, родила се точно тук, в областта Хардангер. Това ръкоделие е процъфтявало в Норвегия в периода 1650 - 1850 г. С него са украсявали националните носии bunad, както и предмети от бита - постелки, завеси, възглавнички, кърпи и салфетки...
    Изящното везмо пристига по тези земи от Италия (венецианската дантела). Индустриалната революция изтласква ръчната бродерия от мода в много европейски страни, но в Норвегия фолклорното наследство се запазва и до днес като щастлив резултат от нейната изолираност и усамотеност.
    Специалните национални празнични костюми - "bunad" имат различен дизайн в зависимост от това от коя част на Норвегия са. Приятно впечатление ми направи, че в много магазини в града могат да се купят тези носии. (За Варна не можах да се сетя за такава възможност...).
    Популярността на bunad е нараснала много бързо през последните години, и особено сред младите.(Такова уважение към носиите съм виждала досега само в Китай). Съществува строг стил на облеклото и към него не може да се добави нищо друго, дори яке, и, разбира  се, никакъв грим или бижу. Дамският костюм от западното крайбрежие се стои от бродирана престилка, бяла ленена блуза с дълъг ръкав с бродирана яка и маншети, дълга черна вълнена пола и червен вълнен елек. Изработват се ръчно и се украсяват по различен начин. Предават се от поколение на поколение и се носят с голяма гордост на националния празник на кралството - 17 май. На тази дата през 1814 г. е подписана Декларацията за независимост на страната. Във всеки град и село има празнично шествие - най-колоритната част от норвежките чествания. Хиляди ученици от цялата страна маршируват заедно с училищните оркестри и знамена, минават в колони покрай Кралския дворец и приветстват краля. Някак познато звучи, само че предствата за хиляди българи, маршируващи в национални носии, ми изглежда доста необичайна и екзотична... Поне засега, нищо не се знае занапред... Всъщност, идеята не е лоша, как мислите? В скандинавската страна и носията има своя малък принос, за да се формира силният общностен дух пред лицето на всевъзможни трусове, промени и размествания...
     Национални костюми обличат младите хора и за рождени дни, за Коледа, както и за своя голям църковен празник - първото причастие, което тук се отбелязва особено тържествено.
    Лутеранството е официалната религия в страната - около 86 процента от населението са членове на Евангелистката лутеранска църква на Норвегия - един от главните обединители на нацията. Други християнски общности, между които са и Католическата църква, Методистката църква и други, събират едва към 4,6 процента от вярващите (за отбелязване е, че голямата част от католиците са родени в чужбина).

    По улиците  има множество пицарии, продават се дюнери и азиатска храна, но не видях заведение с надпис "Норвежка национална кухня"... Каква ли е тя... Вероятно еленско и сьомга. Не опитахме пържола от кит, както ни препоръча Пер в началото. Природолюбителското ми сърце се разбунтува срещу това кощунство - най-голямото животно в света е застрашен вид и търговията с месо от китове е забранена с конвенция на ООН. Но Норвегия, Исландия и Япония са подписали този документ с особено мнение и имат легалното право да не спазват ограничението за лов и търговия. Къде в града се продава китово месо - знаят само местните...

   Минавам и покрай няколко католически училища. Едно то тях - "Свети Павел" - е основано през 1873 година. То е собственост на епархията в Осло и е първото училище за деца от католическата общност в Берген.Тук се учат общо 340 ученици - от първи до десети клас - като местата са два пъти по-малко от желаещите да се обучават в него.
   По мое мнеие ролята на религията е значителна в тази страна. В двора си играят деца от различни раси, обществото се опитва да привикне с новата за него мултикултуралност...
   Но, без съмнение, няма по-обединяващо за един народ от собствените интелектуални традиции. Светлият дух е изначален, за норвежците той се нарича Ибсен, Едвард Мунк, Оле Бул, Амундсен, Григ, Тур Хейердал...
   Ето по тази улица нагоре към театъра е вървял Хенрик Ибсен - най-често поставяният класически драматург след Шекспир. През 1851 той е назначен за художествен ръководител и драматург на Националния театър в Берген. Започва трудна борба против датското влияние, за създаване на национална драматургия и театър и за утвърждаването на норвежкия език като литературен. До средата на ХІХ век писателите в Норвегия са писали на датски като смятали норвежкия за груб и простоват. Подобна борба за национално съзнание води и Писий, но един век по-рано...

   Снимки към пътеписа можете да видите тук:
http://poblizo.com/?p=27236#more-27236

Категория: Изкуство
Прочетен: 1182 Коментари: 0 Гласове: 6

   Събудих се в Берген - вторият по големина град в една от най-богатите страни в света, Портата на фиордите. Най-старият норвежки град е основан  през 1070 г. от крал Олаф и е столица до 1299. Днес е неофициална столица на областта Западна Норвегия, с население 220 000 жители и е едно то най-големите пристанища в Европа.
    Разположен е по бреговете на Хардангерфиорд - вторият по големина фиорд в страната и трети в света - дълъг е 179 километра.

    Събудих се - вали... Бързо разбираш, че тук без чадър не можеш. Продават ги навсякъде, на всякакви цени. Това е първото място, където е поставен първият автомат за чадъри (не видях такъв, но така казват...).
   Дъждът си взема отпуска само две - три седмици в годината.
   Наричат Берген Дървеният град (заради квартал Бриген) или Европейският Сиатъл... Аз бих го нарекла Водният град - отвсякъде вода - градът се е покатерил по диплите на Седемте планини, които се издигат покрай бреговете на Хардангерфиорд, като че ли да избяга от нея, но от небето се изливат тонове вода - и така е цяла година.
   Чистичък град, не събира прах, изглежда като гланцов през цялото време.
   Южният ни темперамент беше окончателно досломен от представата ни за полярната нощ и неизгряващото слънце. Да, по своему екзотична страна - слънцето или не изгрява, или не залязва (през лятото). Известно спасение от тягостната тъмница са солариумите, които са особено търсени от местните хора през нощната част от годината. Всеки може да отдели по десетина минути на ден и 25 крони, колкото е едно кафе, за да се погрее на изкуственото слънце...
   Най-търсените стоки, логично, са гумените ботуши и дъждобраните, както и светлоотразителните жилетки, които малки и големи трябва да носят през тъмното полугодие. Тук видях и най-високата цена за гумени ботуши, която може би съществува въобще - 2400 крони (600 лева), скъпо дори и за бергенчани.
   Излизам на лов за снимки и впечатления. На пръв поглед социалните различия са умерени и не се набиват на очи (ако не броим циганите - просяци по улиците, гостуващи отдалеч и емигрантите от Африка и Азия). Не забелязвам показни богаташки прояви,  минувачите са еднакво удобно и небрежно облечени. По-младите - с кецове и раници на гръб, със затъкнати слушалки в ушите, по-възрастните - също с ненатрапчиви дрехи. В движение видях да пушат само няколко жени.
   По-високи и руси от нас, те вървят мълчаливо и забързано като се правят, че не забелязват множеството африкански съграждани. Те пък са си заформили град в града - с хранителни магазини, фризьорски салони и увеселителни места - и видимо се чувстват прекрасно в студения северен град. Съжителството е мирно, никой на никого не пречи, никой от никого не се интересува.
   Занизват се сиви и мрачни дни - не можете да различите по светлината утрото от следобеда, не падат сенки. Бързо се насищаме на настойчивия и упорит дъжд и напрегнато очакваме слънчева промяна - но такава няма. Най-накрая една сутрин, докато дъждът закусваше, натежалите оловни облаци нещо се разсеяха и пропуснаха кичур от слънчевата коса... Още малко и - о,чудо! - слънце! Единственият слънчев ден! Къде по-напред да снимам...
    Бързо, Настя, да вървим, че ей сега ще се скрие. Настя е новата ми приятелка, момиче от Краснодар, с което се запознах на курса по норвежки за чужденци. На този курс се бяхме събрали все представители на източноевропейските и прибалтийските страни. Берген ги е привлякъл по различни причини, някои са решили да го направят свой дом.
    Та решаваме с Настя да се изкачим на хълма Фльоен (320 метра висок), за да видим града с погледа на птици. После ще разгледаме Бриген.
   За нагоре ще вземем фльойбанен - туристическото въжено влакче.
   - Откъде сте? - питат ни на касата. Водят статистика. Взехме си билетите и само след пет минути пристигна влакчето. Заедно се едно норвежко семейство успяхме да се настаним най-отпред, откъдето се разкриваше широка живописна панорама. Дори таванът е остъклен.
   Изкачването е кратко - след няколко снимки време и ето ни на върха.
   А от там - простор, погледът обхваща целия град, пристанището, част от фиорда и някои острови и се спира чак на отсрещната "планина" (бих я нарекла по-скоро хълм). Отваря се кръгозорът, полита мисълта, чувствам се някак над дъжда...

       Продължението с много снимки можете да видите тук: http://poblizo.com/?p=26838#more-26838


Категория: Изкуство
Прочетен: 1347 Коментари: 4 Гласове: 8
Търсене

За този блог
Автор: natali60
Категория: Изкуство
Прочетен: 494846
Постинги: 146
Коментари: 1094
Гласове: 12405
Календар
«  Януари, 2013  >>
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031