Постинги в блога от 07.01.2013 г.
07.01.2013 16:40 -
Есенен Григ или Песента на Норвегия - втора част
Събудих се в Берген - вторият по големина град в една от най-богатите страни в света, Портата на фиордите. Най-старият норвежки град е основан през 1070 г. от крал Олаф и е столица до 1299. Днес е неофициална столица на областта Западна Норвегия, с население 220 000 жители и е едно то най-големите пристанища в Европа.
Разположен е по бреговете на Хардангерфиорд - вторият по големина фиорд в страната и трети в света - дълъг е 179 километра.
Събудих се - вали... Бързо разбираш, че тук без чадър не можеш. Продават ги навсякъде, на всякакви цени. Това е първото място, където е поставен първият автомат за чадъри (не видях такъв, но така казват...).
Дъждът си взема отпуска само две - три седмици в годината.
Наричат Берген Дървеният град (заради квартал Бриген) или Европейският Сиатъл... Аз бих го нарекла Водният град - отвсякъде вода - градът се е покатерил по диплите на Седемте планини, които се издигат покрай бреговете на Хардангерфиорд, като че ли да избяга от нея, но от небето се изливат тонове вода - и така е цяла година.
Чистичък град, не събира прах, изглежда като гланцов през цялото време.
Южният ни темперамент беше окончателно досломен от представата ни за полярната нощ и неизгряващото слънце. Да, по своему екзотична страна - слънцето или не изгрява, или не залязва (през лятото). Известно спасение от тягостната тъмница са солариумите, които са особено търсени от местните хора през нощната част от годината. Всеки може да отдели по десетина минути на ден и 25 крони, колкото е едно кафе, за да се погрее на изкуственото слънце...
Най-търсените стоки, логично, са гумените ботуши и дъждобраните, както и светлоотразителните жилетки, които малки и големи трябва да носят през тъмното полугодие. Тук видях и най-високата цена за гумени ботуши, която може би съществува въобще - 2400 крони (600 лева), скъпо дори и за бергенчани.
Излизам на лов за снимки и впечатления. На пръв поглед социалните различия са умерени и не се набиват на очи (ако не броим циганите - просяци по улиците, гостуващи отдалеч и емигрантите от Африка и Азия). Не забелязвам показни богаташки прояви, минувачите са еднакво удобно и небрежно облечени. По-младите - с кецове и раници на гръб, със затъкнати слушалки в ушите, по-възрастните - също с ненатрапчиви дрехи. В движение видях да пушат само няколко жени.
По-високи и руси от нас, те вървят мълчаливо и забързано като се правят, че не забелязват множеството африкански съграждани. Те пък са си заформили град в града - с хранителни магазини, фризьорски салони и увеселителни места - и видимо се чувстват прекрасно в студения северен град. Съжителството е мирно, никой на никого не пречи, никой от никого не се интересува.
Занизват се сиви и мрачни дни - не можете да различите по светлината утрото от следобеда, не падат сенки. Бързо се насищаме на настойчивия и упорит дъжд и напрегнато очакваме слънчева промяна - но такава няма. Най-накрая една сутрин, докато дъждът закусваше, натежалите оловни облаци нещо се разсеяха и пропуснаха кичур от слънчевата коса... Още малко и - о,чудо! - слънце! Единственият слънчев ден! Къде по-напред да снимам...
Бързо, Настя, да вървим, че ей сега ще се скрие. Настя е новата ми приятелка, момиче от Краснодар, с което се запознах на курса по норвежки за чужденци. На този курс се бяхме събрали все представители на източноевропейските и прибалтийските страни. Берген ги е привлякъл по различни причини, някои са решили да го направят свой дом.
Та решаваме с Настя да се изкачим на хълма Фльоен (320 метра висок), за да видим града с погледа на птици. После ще разгледаме Бриген.
За нагоре ще вземем фльойбанен - туристическото въжено влакче.
- Откъде сте? - питат ни на касата. Водят статистика. Взехме си билетите и само след пет минути пристигна влакчето. Заедно се едно норвежко семейство успяхме да се настаним най-отпред, откъдето се разкриваше широка живописна панорама. Дори таванът е остъклен.
Изкачването е кратко - след няколко снимки време и ето ни на върха.
А от там - простор, погледът обхваща целия град, пристанището, част от фиорда и някои острови и се спира чак на отсрещната "планина" (бих я нарекла по-скоро хълм). Отваря се кръгозорът, полита мисълта, чувствам се някак над дъжда...
Продължението с много снимки можете да видите тук: http://poblizo.com/?p=26838#more-26838
Търсене
