Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
за нещата от живота
Автор: natali60 Категория: Изкуство
Прочетен: 1022331 Постинги: 159 Коментари: 1222
Постинги в блога от Октомври, 2009 г.
imageimageimageimageкакво си представяте като чуете тези думи - нещо вкусно, нали? Искате ли да ви заведа на китайски ресторант, ама тук - в Китай!
  Тръгваме - вече е шест вечерта, рано ли ви се вижда? Е, тук заведенията затварят в осем - девет, така че да потегляме. Ще вървим пеша, не е далеч. Впрочем ресторантите са на всяка крачка, като се уморим, ще влезем някъде.
  От  левия тротоар започва паркът. Внимавайте, нищо че сте на тротоара, не сте защитени от профучаващите току до вас моторчета и велосипеди. Колелетата са без фарове, никой не използва звънци за предупреждение, безшумно се плъзгат до рамото ви, гледайте да не залитнете. Да, улицата е достатъчно широка, във Варна нямаме такива широки улици като тези, даже имат специална лента за колелета, но, кой знае защо, все се тикат по тротоарите, по им е удобно изглежда :)  Продължаваме, от алеите се чува музика - латино, танцова. На една по-широка площадка виждаме с изумление как десетки двойки се плъзгат под звуците на танго или самба. Площадката не е осветена, не знам кой носи музиката, но почти всяка вечер тук се събират хора, за да танцуват, ей така, импровизирано. Много приятно. Спираме да погледаме, защото тук в заведенията не се танцува, та няма къде да видите такава гледка. Забелязваме, че движенията на танцьорите са отсечени, малко роботски заучени, явно броят тактовете и се движат, без да влагат душа и сърце, но пък им е забавно. Е, тази музика е твърде далеч от тях, важно е желанието и участието, както се казва за олимпиадите :)
   Малко по-далеч трима дядовци са седнали на една пейка и свирят на традиционни китайски инструменти, единият пее.  Това си струва да се погледа, и около тях има публика. Очарователна е тази непосредственост.
  Изведнъж в небето се разпуква заря, чува се пукотевица, да няма някакъв празник?
Няма, те така си пускат фойерверки по всяко време, обичат да гърмят, и през деня :) Нали китайците са измислили барута! И хвърчилата също, но за това - друг път...
    Хайде, нали бяхме тръгнали на ресторант, какво се заплеснахте!
    Ето, наближаваме, отвън се ветреят обичайните червени фенери. Дотук е обичайното, с което сме свикнали у нас. Влизаме, във фоайето има цяла стена от аквариуми, в които плува вашата храна - риби, октоподи, миди, раци, а в големи тави - какавиди, ларви и личинки, не знам на какви животни... Посочвате на сервитьорката кое да ви сготвят  и се качвате по стълбите на втория етаж. Сервитьорката ви води до някоя празна стая, където да се настаните, няма обща зала, нито сепарета, а отделни стаи с врати. Влизаме, масата е кръгла, а върху нея - също кръгъл стъклен плот, който се върти. На него ще поставят огромните блюда. Вие можете да се храните с пръчици, нали, не е проблем... Добре е в компанията да има китаец, иначе трудно ще си поръчате вечерята. Обикновено няма меню, но даже и да има, даже и да е с картинки, какво ще разберете :) Водим си китаец, той смело поръчва и зачакваме. Тихо е, никаква музика, говорете си... Докато сготвят, ни наливат зелен чай и по време на цялата вечеря доливат чашите. За пиене има всичко, но не е изстудено - тук студени храни и напитки се избягват. Трябва да подчертаете, че държите да ви изстудят бирата, иначе я носят топла. Така, ето идва и храната. Какво е това - някакво месо, надробено със зеленчуци  в сос, който е или силно лют, ама лют!, или е с ужасни подправки, заради които не можете да го ядете... Тъй като блюдата са поне десет, имате избор,  все нещо може да ви допадне. Китаецът в компанията върти стъкления плот и, каквото спре пред вас, от него си вземате ( нещо като Златка златното момиче като я потопили в реката да хване каквото й се изпречи :)
   Един познат кореец гордо сподели, че те са научили китайците да ядат кучета. Не знам колко е вярно, но по улиците не се забелязват бездомни кучета, с които сме свикнали у нас...
  Не им се връзвайте на подвикванията "Камбей!" - Наздраве! - ама те го разбират - До дъно! Е, да обръщате една след друга на екс  халбите с бира или чашите с вино - не знам, вие решавате, аз ви предупредих...
  Сега, нахранихте ли се, защото идва десертът - супа от медузи, ориз със зеленчуци и домати чери. Нищо от това не е сладко, сладка беше рибата, която не искахте да ядете, защото била карамелизирана :) Сладък е и хлябът...
  Повече от половината храна винаги остава. На нас, европейците, това ни се вижда разхищение, но то си има обяснение - това е реакцията на китаеца, гладувал с векове и сега - видял се с повече и евтина храна...

   Тръгваме си, ако сте останали гладни, елате у нас в квартирата, сготвила съм пълнени чушки по български :)

Снимките са качени с помощта на Ася (Анастасия) от Пловдив. Благодаря ти, Аси!

Снимка 1: Изглед от храма на Буда в Наншан
Снимка 2: В подножието на храма се виждат една голяма и няколко по-малки статуи на богове
Снимка 3: В тази беседка виси голяма камбана, по която се удря с един отрязан дървен ствол

Категория: Изкуство
Прочетен: 6754 Коментари: 15 Гласове: 6
Последна промяна: 08.11.2009 02:43
21.10.2009 09:44 - Тук, в Пънлай,
imageimageimageimageimageживотът тече спокойно, даже монотонно. Европейците в града се броим на пръсти, а от дамите аз май съм единствена... :) Появата ни на улицата или в магазина неминуемо предизвиква смут и вниманието се насочва към нас, разглеждат ни с нескрит интерес. Отначало за нас със съпруга ми беше доста смущаващо да се чувстваме като рок звезди, ние сме обикновени хора :)(инженер и журналистка). Но постепенно се свиква... Хората ни заговарят, но като вдигаме рамене, че не разбираме, те започват да викат по-силно. Ако продължавате да вдигате рамене, те сменят тактиката - спират гласа си и само мърдат устни да четете по тях, както глухонемите. Ако сте толкова глупав, че пак не разбирате, те се усмихват снизходително и ви оставят, като че ли казват : Опитахме всичко. Не си глух, просто си глупав, оправяй се!  Някои по-ентусиазирани написват нещо с йероглифи на някакво листче и ви го тикат пред очите. Но когато и това не помогне, те са много учудени от невежеството ви...
  С различния ни външен вид като че ли се примиряват, но не могат да си представят, че някъде по света може да има хора, които не знаят китайски... За повечето местни хора светът започва и завършва с Китай, целият свят е Китай. Не говоря с ирония, в никакъв случай. Уважавам този трудолюбив народ. Това неприемане на различността е следствие на вековната затвореност на китайците. Трудно и рядко се е пътувало извън страната, така че хората нямат впечатления какво има отвъд Великата китайска стена. Е, разбира се, страната започва да се отваря полека-лека, но този процес е доста бавен. Аз говоря за един краен североизточен район, какъвто е провинция Шандонг.
   Много малко хора поназнайват английски. Тук в университетите се учат корейски и японски, не и европейски езици. Учат хората, каквото им трябва, явно английският не им върши работа.
  Ясно е и друго - четирите ми европейски езика тук пет пари не струват и Наталито трябва да сяда да учи китайски, колкото и сложен да изглежда. Без учител е трудно, защото интонацията е много важна - малка промяна на интонацията - и няма да ви разберат. За писане да не говорим. Йероглифите им са около 40 000, първите пет години в училище се учи само това. За да можеш да четеш вестник, са ти нужни 3000 йероглифа, професорите - езиковеди знаят около 10 000, а всичките едва ли някой в рамките на един човешки живот е научил :)

  Темата за храната също е интересна, но - в следващата серия  "Опознай Китай"...

Снимка 1: Един от храмовете в Наншан - местност, близо до Пънлай
Снимка 2: На преден план се вижда голям метален свещник - в долната му част се набучват дълги свещи
Снимка 3: Вътре в храма - на тези дюшечета коленичат вярващите, за да се молят
Снимка 4: Скулптури на различните богове - пред всеки има молитвена постелка


Категория: Изкуство
Прочетен: 7433 Коментари: 17 Гласове: 10
Последна промяна: 07.11.2009 09:35
20.10.2009 10:17 - И тук е есен...
imageimageimage
Не прилича на варненската... Тази, китайската, е суха, бистра и ясна. Няма ги летните мъгли, които скриваха града през целия ден и дразнеха погледа.
Градът, в който живея от два месеца, се казва Пънлай, североизточен Китай, на границата на двете морета - Бохай и Жълто. Да видите как се срещат вълните на две морета и очертават видима граница, е явление, уникално за света.Фауната на двете морета е напълно различна.
  Да, интересно е, екзотично е, ако си за кратко... Мен ме очакват минимум две години тук. Много е трудно да си откъснат от целия си свят, от близките, приятелите, най-вече - от децата си! Но няма повече да се оплаквам, ще гледам да науча колкото мога  за този странен за нас свят. Защо е странен? Била съм в няколко европейски страни, но тук е наистина различен космос. Всичко е различно.
  Ходихме и в Пекин, посетихме и родното място на Конфуций - Чу Фу и още няколко града.
  Ще се радвам, ако ви е интересно да научите нещо за живота тук. Ще се постарая да задоволя любопитството ви, питайте.

    Поздрави от Далечния изток, и най-вече на iliada, по чиято молба написах този постинг!

  Снимка 1:В храма на Буда - скулптурни изображения на различни богове
 Снимка 2: Най-отгоре се вижда бронзовата статуя на Буда
  Снимка 3:  със съпруга ми на стълбите към храма на Буда в Наншан.

Категория: Изкуство
Прочетен: 5871 Коментари: 12 Гласове: 12
Последна промяна: 07.11.2009 09:43
Търсене

За този блог
Автор: natali60
Категория: Изкуство
Прочетен: 1022331
Постинги: 159
Коментари: 1222
Гласове: 18622
Календар
«  Октомври, 2009  >>
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031