какво си представяте като чуете тези думи - нещо вкусно, нали? Искате ли да ви заведа на китайски ресторант, ама тук - в Китай!
  Тръгваме - вече е шест вечерта, рано ли ви се вижда? Е, тук заведенията затварят в осем - девет, така че да потегляме. Ще вървим пеша, не е далеч. Впрочем ресторантите са на всяка крачка, като се уморим, ще влезем някъде.
  От  левия тротоар започва паркът. Внимавайте, нищо че сте на тротоара, не сте защитени от профучаващите току до вас моторчета и велосипеди. Колелетата са без фарове, никой не използва звънци за предупреждение, безшумно се плъзгат до рамото ви, гледайте да не залитнете. Да, улицата е достатъчно широка, във Варна нямаме такива широки улици като тези, даже имат специална лента за колелета, но, кой знае защо, все се тикат по тротоарите, по им е удобно изглежда :)  Продължаваме, от алеите се чува музика - латино, танцова. На една по-широка площадка виждаме с изумление как десетки двойки се плъзгат под звуците на танго или самба. Площадката не е осветена, не знам кой носи музиката, но почти всяка вечер тук се събират хора, за да танцуват, ей така, импровизирано. Много приятно. Спираме да погледаме, защото тук в заведенията не се танцува, та няма къде да видите такава гледка. Забелязваме, че движенията на танцьорите са отсечени, малко роботски заучени, явно броят тактовете и се движат, без да влагат душа и сърце, но пък им е забавно. Е, тази музика е твърде далеч от тях, важно е желанието и участието, както се казва за олимпиадите :)
   Малко по-далеч трима дядовци са седнали на една пейка и свирят на традиционни китайски инструменти, единият пее.  Това си струва да се погледа, и около тях има публика. Очарователна е тази непосредственост.
  Изведнъж в небето се разпуква заря, чува се пукотевица, да няма някакъв празник?
Няма, те така си пускат фойерверки по всяко време, обичат да гърмят, и през деня :) Нали китайците са измислили барута! И хвърчилата също, но за това - друг път...
    Хайде, нали бяхме тръгнали на ресторант, какво се заплеснахте!
    Ето, наближаваме, отвън се ветреят обичайните червени фенери. Дотук е обичайното, с което сме свикнали у нас. Влизаме, във фоайето има цяла стена от аквариуми, в които плува вашата храна - риби, октоподи, миди, раци, а в големи тави - какавиди, ларви и личинки, не знам на какви животни... Посочвате на сервитьорката кое да ви сготвят  и се качвате по стълбите на втория етаж. Сервитьорката ви води до някоя празна стая, където да се настаните, няма обща зала, нито сепарета, а отделни стаи с врати. Влизаме, масата е кръгла, а върху нея - също кръгъл стъклен плот, който се върти. На него ще поставят огромните блюда. Вие можете да се храните с пръчици, нали, не е проблем... Добре е в компанията да има китаец, иначе трудно ще си поръчате вечерята. Обикновено няма меню, но даже и да има, даже и да е с картинки, какво ще разберете :) Водим си китаец, той смело поръчва и зачакваме. Тихо е, никаква музика, говорете си... Докато сготвят, ни наливат зелен чай и по време на цялата вечеря доливат чашите. За пиене има всичко, но не е изстудено - тук студени храни и напитки се избягват. Трябва да подчертаете, че държите да ви изстудят бирата, иначе я носят топла. Така, ето идва и храната. Какво е това - някакво месо, надробено със зеленчуци  в сос, който е или силно лют, ама лют!, или е с ужасни подправки, заради които не можете да го ядете... Тъй като блюдата са поне десет, имате избор,  все нещо може да ви допадне. Китаецът в компанията върти стъкления плот и, каквото спре пред вас, от него си вземате ( нещо като Златка златното момиче като я потопили в реката да хване каквото й се изпречи :)
   Един познат кореец гордо сподели, че те са научили китайците да ядат кучета. Не знам колко е вярно, но по улиците не се забелязват бездомни кучета, с които сме свикнали у нас...
  Не им се връзвайте на подвикванията "Камбей!" - Наздраве! - ама те го разбират - До дъно! Е, да обръщате една след друга на екс  халбите с бира или чашите с вино - не знам, вие решавате, аз ви предупредих...
  Сега, нахранихте ли се, защото идва десертът - супа от медузи, ориз със зеленчуци и домати чери. Нищо от това не е сладко, сладка беше рибата, която не искахте да ядете, защото била карамелизирана :) Сладък е и хлябът...
  Повече от половината храна винаги остава. На нас, европейците, това ни се вижда разхищение, но то си има обяснение - това е реакцията на китаеца, гладувал с векове и сега - видял се с повече и евтина храна...

   Тръгваме си, ако сте останали гладни, елате у нас в квартирата, сготвила съм пълнени чушки по български :)

Снимките са качени с помощта на Ася (Анастасия) от Пловдив. Благодаря ти, Аси!

Снимка 1: Изглед от храма на Буда в Наншан
Снимка 2: В подножието на храма се виждат една голяма и няколко по-малки статуи на богове
Снимка 3: В тази беседка виси голяма камбана, по която се удря с един отрязан дървен ствол