Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
за нещата от живота
Автор: natali60 Категория: Изкуство
Прочетен: 486328 Постинги: 145 Коментари: 1092
Постинги в блога от Ноември, 2015 г.
19.11.2015 07:07 - Ловци на глави
 
https://nataliaboiadzhieva.wordpress.com/

Филипините 24

ЛОВЦИ НА ГЛАВИ
Тълпите могат да те накарат да се чувстваш самотен. Винаги се усещам като остров в море от хора. Постоянно си извън баланс. Нищо не е твое при пътуване, освен основните неща – въздух, сън, планините, небето…
Обичам да наблюдавам други хора в тяхната естествена среда, да задълбочавам общуването си с тях, да откривам какво се крие зад туристическата фасада… Няма чужди земи. Само пътешественикът е чужд. И тъй като всичко е чудо и чака да го опознаем, стремежът ми е да скъсявам разстоянието и да се приобщавам към местните.
Поучени от първия си опит да купим билети на автогарата в Олонгапо в момента на тръгването, сега вече бързахме с Ким след обяда да си осигурим превоз. Ще пътуваме цяла нощ до Банауе и с изгрева ще сме там!
Остана ни време да минем през Бърнам парк ( наречен по името на американския архитект Даниел Хъдзън Бърнам) – спокойно място с езеро, пълно с увеселителни лодки, така умиротворяващо в бледнеещата светлина на късния следобед.

DSC09977

езерото в парка

Грамадни столетни борове, чиято наситена зеленина със синкави отблясъци напомня за просветващи смарагди. Под сянката на дърветата се бяха излегнали почиващи – същи Сентрал парк.

DSC09978

в парка Бърнам

Мирише на събирано с хилядолетия слънце. Насреща два хребета – високи, тъмнееха изрязани на фона на аленеещото вече небе. Изглежда като че ли в безкрайното лято хората вечно се разхождат сред безсмъртната вселена; нищо не се променя… Вървяхме през удължаващите се сенки. Не трепваше нито лист. Природата се бе притаила в очакване – спокойна и уверена. По алеите слепец предлагаше масажи на добра цена. Както и в Китай, а и в цяла Азия незрящите са известни като най-добрите масажисти, те се отдават на професията си с много страст. Услугите им са търсени – по тези земи дори и тригодишни деца са водени на разтривки от родителите си, това не се приема за лукс, а за необходимост и нещо най-обикновено.
На оградата на парка прочетох мисълта на Айнщайн, написана с едри букви на английски: „Великите умове винаги намират яростна опозиция от посредствените умове“.

DSC09986

паметник на Хосе Ризал има във всеки град

„Ефирна“ не подхожда за катедрала, но точно това си помислих, когато я видях да се розовее на хълма. Строена е между 1920 и 1936. По време на японската окупация през Втората световна война е служила като евакуационен център; устояла е на бомбардировките над Багио от съюзническите сили през 1945, а хилядите загинали са погребани в района на Катедралата „Света Богородица от Единение“. И въпреки всичко е останала изправена като изящна, стъпила на високото балерина с розовата си фасада, с прозореца роза и двойните квадратни камбанарии с пирамидални покриви. Рядка църковна архитектура. Вътре – за късмет – отново сватба; слънчевата енергия се стича пъстра от витражите по бледорозовите стени. Простор, стотици гости, паметен момент.

DSC09914

катедралата “Света Богородица от Единението”

DSC09926

страничният вход на катедралата в Багио

DSC09928

в катедралата

DSC09929

отново сватба

DSC09939

сватбарите

DSC09918

изглед от катедралата

Отвън на няколко сергии планинци продават сувенири – съдове, плетени от бананови листа, красиво резбовани тояги от черно дърво, на върха с фигурата на Пазителя на оризищата – същински жезъл, бижута, ръчно тъкани платове и още много…

DSC09916

на преден план – тоягите с Пазителя на оризищата

Игорот – народите на Кордилера – се състоят от две подгрупи: голямата живее в южните, централни и западни части, а по-малката – на изток и на север. Шест са етнолингвистичните общества – Бонток, Ибалой, Ифугао, Апайао, Калинга и Канканаи. Племената и днес са расово хомогенни. Австронезийското езиково семейство е едно и също като на народите на Полинезия, Микронезия, Меланезия и Индонезия. Малайската раса се простира на юг от най-южните монголоиди и притежава много белези на австралоидите – къдрава коса, тъмна кожа, широк нос. Общи културни черти наблюдаваме в танците с оръжие, погребалните обичаи и татуировките. Танците на планинците могат да се видят и по улиците на Багио по време на Парада на цветята – фестивала Панагбенг, през февруари.
Калинга обитават едноименната провинция и са най-яростните противници на промените, довлечени от „цивилизацията“ по високите земи. Там е и най-опасно да се пътува. Всички племенни групи в миналото са били ловци на глави, избивали са се едни други хиляди години, преди да се появят белите и да ги покръстят.
Кръвожадната традиция на рязане на глави и колекциониране на черепите им продължава до евангелизирането на местните от американските протестантски мисионери. След първото убийство мъжът нанасял на раменете си специална чак – лаг татуировка; тя показвала зрялост – той вече е воин и може да брани своето племе. До началото на ХХ век всички мъже се гордеели с тези татуировки като форма на идентичност, а и до днес все още има остатъци от хилядолетното изкуство (batek). Жените пък се разкрасяват и отбелязват различните етапи в своя живот по този неизтриваем начин. След два или повече взети черепа цялото тяло се покрива с рисунки на сплетени стоножки. Тази украса помагала да се противопоставят на злите духове. Понякога се рисували човешки вени и това не е случайно. Кордилерците вярвали, а вярват и сега, че точно човешката кръв привлича духовете анито, които имат голяма сила. Анито са духовете на мъртвите, те могат да променят настоящите събития. Мъртъвците са несравнимо повече от живите – разумно е да се поддържат добри отношения с тях. Оставят им храна, а преди важни събития ги викат за съвет. Ако ви се случват нещастия и болести, трябва да се сдобиете с череп, за да омекне към вас анито. Човешката глава съдържа най-важното, същността на човека, ето защо и отрязването ѝ е важен показател за успеха на воина. В много племена мъжът не е можел да се ожени, докато не вземе череп. Трофеят участва в сложни ритуали, свързани с общуването с душата на убития. Когато младоженецът чука на вратата на своята избраница, в ръцете си трябва да носи отрязана глава. (По-късно в Сагада видях в магазина за сувенири майсторски изработена дървена фигура точно в този драматичен момент; не ми дадоха обаче да я снимам… Предлагам ви друга – на воин ифугао.)

DSC01337

воинът ифугао

DSC01328

воин ифугао

DSC01333

ритуални маски – дракон на ифугао

Своеобразен е и обичаят на илонготите – при загуба на любим човек трябва да се отиде на лов за череп и да се убие невинен човек – тогава болката значително утихва. Завоеванието се измива в реката и около него се въртят в ритуален танц… По време на японската окупация през 1940 мъжете калинга отново са започнали да покриват телата си с татуировки след обезглавяването на японски войници.
Архипелагът е далеч от континента – не само географски, но и духовно, и културно. Величествените планини на страната са в ярък контраст и с пясъчните плажове, кораловите рифове, рибарските селца и оживените градове, разположени сред равнините. Природата често ни напомня с кратки земетресения, че късовете суша са се формирали на място, където се сблъскват две тектонични плочи върху западната дъга на Тихоокеанския огнен пояс. Нагъването на земята е създало остри планински вериги върху по-големите острови. Обсипани са с вулкани, които също допринасят за формирането на височинния пейзаж. Неравният терен е изолирал планинците, да се стигне до тях е трудно и сега. Анимисти и политеисти, те с лекота съчетават древната си езическа вяра с привнесеното християнство.

DSC09995

ритуални венци – гердани

 

Във Филипините дневната светлина угасва като лампите в театъра преди първо действие – бързичко, плавно и незабележимо. Докато първите сенки на вечерта се стелят в низината – и вече сме в мрак – синьо кадифе. Пред нас проблясват светлините в парка – хората продължават разходките си, незабелязвайки тъмнината. Наблизо е спрял автобусът, който ще ни изкачи до Банауе – същинската цел на моето пътуване. Пътуването, не пристигането има значение – помислих си, докато се настанявах на седалката. За моя радост този път нямаше климатик, ще пътуваме на отворени прозорци, това се иска!
Тогава още нямах представа, че приключението ми освен вълнуващо, може да бъде и опасно. Едва по-късно научих за неочаквания риск – левичарското бунтовническо движение Нова народна армия (НПА), което наброява четири хиляди въоръжени борци срещу властта в Манила. Само три месеца след нашето пътуване бунтовниците убиха трима правителствени войника и раниха двадесет в провинция Калинга, през която минахме.
New People`s Army е въоръжено крило на Комунистическата партия на Филипините, основано през 1969. Стратегическата линия на маоистката армия е въоръжената партизанска борба , продължителна „война на народа“. Подобна „партия“, само че в Перу, описва майсторски Артър Хейли в романа си „Вечерни новини“. Не е обаче само в художествената литература – така се оказа.
В районите, където действа, НПА събира „революционни такси“ най-вече от бизнеса. „Партизаните“ отдавна са изгубили своята идеология и сега се занимават с рекетиране. Армията е определена като терористична организация от САЩ през 2002 и от Европейския съюз през 2005 г. Мирните преговори с филипинското правителство са стигнали до задънена улица. Единственият въпрос, по който са постигнали съгласие, е за правата на човека, но двете страни го разбират по своему. Днес революционерите „оперират“ – изнудват предимно селяните и техните цели включват военни, полицейски и правителствени информатори, както и бизнесмени, които отказват да бъдат рекетирани с „революционни данъци“. Арнел ми даде следния пример: „Спират миналата седмица автобус на „Виктори лайнер“ – компания, която отказала да плати рекета. Пътниците слизат и бандитите взривяват автобуса.“
В момента НПА има сто и десет партизански фронта в 71 от общо 81 провинции. Обвиняват ги в престъпления като изнасилвания, изтезания, отвличания за подкуп и трафик на наркотици. Живеят в планините, крият се в джунглата, неоткриваеми са.
Гледана от автобуса, нощта ми изглежда по-тъмна и изпълнена с форми, които не мога да определя. Пътят разтваряше джунглата. Скоро луната – ярка и чиста – изплува високо над палмите като рисуваше под тях тъмни сенки и светли петна. Тук небесните светила бързо се издигат над хоризонта и заемат място в центъра на небосвода, точно над главите ви.
Ким се беше унесла в дрямка. Напускаме Багио – Портата към Кордилера; врата, водеща към нов и вълнуващ свят.

Наталия БОЯДЖИЕВА

Категория: Изкуство
Прочетен: 935 Коментари: 2 Гласове: 8
Последна промяна: 18.12.2015 08:33
05.11.2015 16:58 - Игорот
 https://nataliaboiadzhieva.wordpress.com/2015/11/05/%D1%84%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D0%BF%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-23/

 

Филипините 23

ИГОРОТ

Нещо, което не очаквах и за което не бях готова, беше появата на полуголия младеж от племето канканаи. Бяхме слезли от джипнито след едночасово лазене по стръмното и наближавахме входа на Златните мини.

младеж от племето канканаи
младеж от племето канканаи
канканаи в Багио
канканаи в Багио

Седем години след като испанците са се установили в Манила, един от тях – Хуан Саиседо – заминал в планините на север да търси злато. Той попаднал в земя на плодородни долини и девствени гори. Открито е и злато и армии от войници, свещеници и търсачи на щастие са потекли насам. Но безбройните битки със свирепите планински племена са убедили завоевателите, че трудно ще управляват в планината.
Багио е основан от американците през 1900 г. на мястото на Кафагуай – село на племето ибалой. Името му произлиза от bagiw, което на ибалой означава „мъх“. Градът се намира на височина 1540 метра в планината Кордилера, в провинция Бенгует. Поради хладния си климат е обявен за лятна столица, където правителството се мести, за да избяга от лятната жега в Манила през април и май. Освен борове, тук растат и разкошни орхидеи.
Заговорих момчето, за да го предразположа за снимка. Отговаряше ми дружелюбно, но със сдържано достойнство. Не, не е от племето ифугао, а от канканаи. Не се е облякъл така, за да привлича вниманието и да го снимат – това е племенното му облекло и така си ходи из града. По-късно Ким си спомни, че в колежа имали състудент от същото племе, той така и дошъл на дипломирането – под тогата носел набедрена препаска – бахаг – все пак е празник и трябва да бъде представителен, с етническа носия.
Канканаите живеят в Западната Планинска провинция, Северен Бенгует и Югоизточен Илокос. Говорят свой език – канканаи. Подобно на другите планинци, и те строят стъпаловидни оризови тераси по неравния терен на Кордилера. В малкото общество се практикува родителски брак. Сватбената церемония е изпъстрена с много традиционни ритуали. В миналото е имало случаи на смесени бракове с равнинните хора, но днес тази практика силно е намаляла. В патриархалното канканайско семейство старите хора са много уважавани; ако младоженците следват древните традиции, това ще им донесе успех, ако ли не – лош късмет.
На тяхната територия е развит рудодобивът, добиват се много минерали, и по-специално – злато. Мъжете и досега ловуват с копия и кучета, а при риболов използват бамбукови капани. Канканаи са сред най-добрите производители на зеленчуци в страната, а жените са и най-прочутите тъкачки.

панорамната  площадка
панорамната площадка
гледка от Мините
гледка от Мините
Кордилера, провинция Бенгует
Кордилера, провинция Бенгует

От рудника беше останала само панорамната площадка и парк с хубав изглед към насрещните върхове – Кордилера е като разбушувало се море, застинало в неравномерни мътнозелени и сини вълни. Гледките отвисоко са като в Търново – откъдето и да погледнеш, все е живописно! Долу в ниското е опънат голям плакат, където с едри букви е написано на илокано: „Благодарим ви, че ни посетихте! Пожелаваме ви късмет!“.

плакатът
плакатът
младежи с носии на игорот
младежи с носии на игорот
поглед от високо
поглед от високо

Млади филипинци обличат носии на игорот, за да се снимат с тях. Носят вековни огърлици, които се предават от поколение на поколение – направени от глиги на дива свиня и от крокодилски зъби. Свеж прохладен бриз, диша се, може да се носи дори блуза с дълъг ръкав, нещо немислимо в равнината. Тънка пелена от прозрачна бяла мъгла се стеле над джунглата, ширнала се до хоризонта, за да се слее там с ослепително ярката синева на вечно лятното небе. Суровата красота на това място ме очарова.

в Тъкачницата
в Тъкачницата
етнически тъкани
етнически тъкани
зад стана
зад стана
ритуални гонгове
ритуални гонгове

От там надникнахме и в Тъкачницата близо до Епископалната църква, където около тридесетина жени тъчаха платове с пъстри етнически мотиви. Сериозни и съсредоточени, те не ни забелязваха, докато вървяхме по пътеките между становете; снимах ги като се стараех светкавицата да не ги заслепява. В къщата се продаваха и изплетени от тях кошници и съдове, както и маски, бижута, талисмани, церемониални медни гонгове и здрави мебели от най-твърдата дървесина в страната – всичко това – дело на обитателите на високите земи.

Дейвид
Дейвид

Дейвид е момчето, което продава сувенири – дърворезба, изработени от ифугао. Двамата с чичо си подбират хубава дървесина от махагон, абанос, розово дърво, хартиено дърво, които растат наоколо и правят фигурки, емблематични за тяхното племе – ловец с копие, горски животни, ритуални маски, лули и уникалните малки, скрити в дървен калъф ками. Калъфчето изглежда безобидно, често е с формата на крокодил и може да се носи като колие. Трисантиметровото острие не се вижда, но извади ли се от канията, става смъртоносно. Носят ги най-вече жените ифугао за самозащита. Няколко от тях ще отпътуват за Варна като подаръци. Дейвид е на 23 и учи в колеж в родния Багио. На въпроса ми какво отличава ифугао от останалите филипинци, отговаря с гордост: – По-образовани сме и по-гостоприемни – за нас гостите са като част от семейството ни.
Момчето и чичо му – дърводелци и резбари – използват най-често кашмирено дърво или бял тик (Gmelina Arborea), което расте в близост до Банауе. То е бързорастящо широколистно тропическо дърво с бледожълта до кремава дървесина, която след време потъмнява до жълтокафява. Красиви и изразителни маски – дракон и слънца стават от него.
Най-твърдата дървесина във Филипините се добива от дървото magkono. Рязането на дънер с диаметър седемдесет сантиметра с трион с диамантени връхчета отнема от два до четири дни като разрезът се полива обилно с вода за охлаждане. То е ендемично дърво, което се среща само на някои места в страната. Смята се за едно от най-ценните дървета в света не само заради своята рядкост. Мебелите от него са изключително търсени – те траят в продължение на поколения и на векове – вечни са, казват местните. Желязното дърво се използва и за основа на къщи, за стълбове и за лодки. Агнес, моята приятелка, си поръчва мебели от такова дърво. Понякога чака с месеци, докато майсторът ифугао достави рядката дървесина, но после е щастлива и горда с прекрасното обзавеждане.
Опознаването на Кордилера е като навлизането в друга страна. Хората игорот живеят в шест различни провинции, в над двадесет племена, всички говорещи различни езици; практикуват различни ритуали и имат различни вярвания и култури. Отделните общности не са свързани дори с пътеки в джунглата (в действителност „пътека в джунглата“ е твърде относително понятие – тя обраства само за няколко дни). От историческа гледна точка планинците никога не са били обединени, те принадлежат на племенните си групи и все още съществуват мирни пактове, които поддържат мира и спокойствието между тях. Терминът „игорот“ е стара филипинска дума, която означава „хора от планините“ и включва всички племена от Кордилера. Испанците никога не са били в състояние да проникнат напълно в планината по време на тристагодишния колониален гнет и нямат никакво влияние върху начина на живот на населението. Те използват названието „игорот“ пренебрежително, като синоним на „диваци“.
Причината е не само недостъпният планински терен, но и гордата природа на обитателите му, които не се предават на аутсайдери, за каквито считат испанските нашественици. Това продължава до 1990 г., когато Американската епископална църква навлиза в планинските дебри и нейните мисионери започват да покръстват планинците. Заради дългите години на мисионерско присъствие хората са приели протестантството, но това не им пречи да се занимават и с езически практики – в сватбените ритуали, в лечението, при засаждането и прибирането на реколтата и при погребения.
Попаднахме на сватба на ифугао в епископалната църква „Светите невинни“. Беше 18 април 2015. Наближихме входа като случайни минувачи, но бяхме посрещнати от домакините като скъпи гости, поканиха ни да присъстваме на благословията на брака на Майкъл Нейл Дауи и Бернет Магуид (имената взех от книжката, която ни дадоха с подробен сценарий на тържеството).

сватбарка в носия на игорот
сватбарка в носия на игорот
в очакване - пред църквата
в очакване – пред църквата
хубост
хубост

Потвърдиха се думите на Дейвид за прочутото гостоприемство на ифугао. Всички ни се усмихваха искрено, докато си търсехме места сред редиците пейки. Аз бързо се подредих до фотографите и успях да запечатам вълнението по лицата на участниците в сватбената процесия, повечето облечени в носии – първо влязоха няколко двойки Главни спонсори (ние ги наричаме свидетели), след тях върви кумът, следван от младоженеца с неговите родители. Пристигат няколко двойки второстепенни спонсори (няма ограничение за броя им), трима приносители – на Библията, на Монетата и на пръстените. Следва кумата, шаферките и родителите на булката. Последна бавно пристъпва булката – сама, озарена и тържествена. Бялата прозрачна рокля покрива същинската – традиционна ифугао булченска премяна. Звучи красива музика, всички заемат местата си, сядаме. Свещеникът подхвана своята реч – обръщение, нататък церемонията ви е известна от холивудските филми. Ако е вярно, че душата се ражда стара и постепенно се подмладява, то тези щастливи младоженци са може би вече млади души, завърнали се у дома след дълго скитане…

спонсори
спонсори
приносителят на Библията
приносителят на Библията
настроение
настроение
кумата
кумата
важна роля
важна роля
родителите на булката
родителите на булката
младоженците
младоженците
сватбари
сватбари
тържеството
тържеството
Големият ден
Големият ден
ритуалът
ритуалът

Днес терминът игорот се ползва гордо от някои кордилерци, докато други предпочитат по-конкретните си племенни названия. За разлика от много други племена в страната, които са били изтласкани на малки парчета от бащината си земя, игорот са запазили голяма част от земите си. Коренното население в цялата страна е петнадесетмилионно. Отделяните от правителството средства са недостатъчни за образованието, лечението и опазването на културната му идентичност. Местните родове са концентрирани главно в Минданао и Кордилера – области, в които се намират основните природни ресурси на страната. Жителите им често са принудени да изоставят земите си, за да отстъпят място за индустрии и мини, при пълното безразличие на властите, които считат коренното население за пречка по пътя на икономическото развитие. Игорот обаче са се опълчили срещу решението на президента Маркос да бъде изграден огромен язовир на река Чико в края на седемдесетте години. Така са се запазили от разселване многобройни племена и от унищожение – техните оризови полета. Днес има план да се поставят ветрогенератори край Сагада, но хората са скептични относно осъществяването му – те просто няма да позволят. Опазват това, което е от жизнено значение за тях – природата.
Много е вдъхновяващо да се види планинският начин на живот и трудолюбието на игорот, не се изненадвам, че наследниците на различни племена и култури не са допуснали испанците повече от триста години.

Наталия БОЯДЖИЕВА

Категория: Изкуство
Прочетен: 669 Коментари: 0 Гласове: 3
Последна промяна: 06.11.2015 07:50
Търсене

За този блог
Автор: natali60
Категория: Изкуство
Прочетен: 486328
Постинги: 145
Коментари: 1092
Гласове: 12255
Календар
«  Ноември, 2015  >>
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30