Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
за нещата от живота
Автор: natali60 Категория: Изкуство
Прочетен: 494846 Постинги: 146 Коментари: 1094
Постинги в блога от Ноември, 2009 г.
   гледка от покрива на блока ни - на север е морето

                                               
  и Китай има много лица. Едва ли някой може да претендира, че ги познава всичките. Далеч съм от амбицията да правя дисекция на китайския национален характер - това е задача, непосилна не само за мен... Но човек като се заседи малко повече на едно място, събира впечатления и иска да ги сподели. С уговорката, че това не са обобщения, а откъслечни парченца от една безкрайна мозайка, наречена Китай...
         Понякога са по детски непосредствени и очарователни, друг път - сметкаджии и търговци (наричат ги евреите на Изтока). Ето - вчера един познат китаец, таксиджия, на 27 години, с нескрито удивление сподели: "Мой клиент - американец - ми каза, че в неговата страна имало хора с черен цвят на кожата!!!"   Не гледат ли телевизия тези хора - абе гледат, но всичките 36 канала са все китайски... Цензурата е страховита, и върху интернет включително. На мен например ми спряха замундата, не ми се отварят ваши снимки и клипове в блога... Само не ме питайте за политика - ще ви кажа единствено, че на всичките им банкноти е ликът на Мао, пред мавзолея му в Пекин целогодишно се вие дълга опашка (както и пред мавзолея на Ленин в Москва) и много от възрастните китайци си го обичат. Защото е разрешил проблема с изхранването на населението. Не е малък проблем.
          Иначе хората са спокойни, миролюбиви и почтени. Снощи пътувах  в едно такси, закара ме до Школата по танци - там уча индийски танци, много приятно :)  Та платих на шофьора исканата сума от седем юана и слязох. Повървях и почти стигнах до клуба, когато някаква кола изсвири зад мен (на тротоара, нали не се учудвате вече, те така си карат - и по тротоарите:) ). Обръщам се - таксито, шофьорът бързо излиза и ми подава една банкнота от десет юана (5 юана са един лев), по погрешка в тъмното съм я помислила за един юан. Даде ми я, усмихна се и замина. Аз вече знаех, че по никакъв начин не можете да убедите таксиджиите да задържат ресто. Обиждат се и ви гонят с дребните, докато не си ги вземете. В ресторант също не можете да дадете бакшиш на сервитьорката - плаща се на изхода, на една каса, като в супера...
         В същото време в магазините за дрехи на етикета винаги има две цени - една висока и друга - два пъти по-ниска. Това е да се зарадва купувачът, че му продават евтино - по ниската цена :) Ей такива дребни хитрости :)

      А за негрите - като се замисля, обиколихме няколко града, ходихме и в столицата, но никъде не видях нито един негър... Сигурно е случайно... Колко ли ще се учудят, ако видят! Те нас като видят и се вкаменяват от учудване... Е, светът е пъстър :)

          До скоро!
Категория: Изкуство
Прочетен: 2313 Коментари: 16 Гласове: 11
Последна промяна: 26.03.2010 11:09
11.11.2009 12:23 - КАЖЕТЕ НИХАУ!

         Е, сега вече знаете как е "здравей" на китайски. Започва първият ни урок по китайски - няма само аз да се мъча с този свръхсложен език, я! Имат и друг поздрав: "чифанла ма!", което буквално означава "нахрани ли се, натъпка ли се". Какъв ли глад е било векове наред, за да си измислят такъв поздрав...

        Днес ще ходим на пазар - ясно е, че няма да издържим дълго на ресторантска храна, трябва да си готвим... Пеша е по-интересно, нали? Ако бяхме взели автобуса, нямаше да видим соколаря, седнал да си почине пред близкия строеж. Тази дума откога не сте я чували? - да, истински соколар с жив сокол, кацнал на ръката му, Е, не направо, а върху дебела като дюшече ръкавица. Как не си нося апарата да ги снимам!
Не виждам до него торба с дивеч, сигурно сега отива на лов. Хората преминават покрай него, без да се впечатляват - ще се направим и ние на китайци и ще отминем, и да искаме да го заговорим, ще ни е трудно все още :)
       От близкото училище излизат първата смяна ученици. Стотици деца, облечени с еднакви сини анцузи - това им е униформата и на никого и през ум не му минава да протестира, че не била елегантна или модерна. Това въобще не ги занимава. Повечето се качват на велосипедите си и потеглят. Малките ги чакат родителите с моторчета, колелета, тук - там коли. Училището е огромно, само порталът му е колкото пететажна сграда! Още се достроява, но в единия край вече учат деца.
      Ще минем покрай морето - по-красиво е, а и често идват младоженци да се снимат. Ето и сега две двойки са на плажа, а около тях - сватбари и фотографи. Сватбарите носят на реверите си по една червена роза от плат, а от нея виси лентичка със златен надпис "специален гост". Какви ревери, никой не носи костюм, само младоженците са официални, но не пазят много дрехите си. Сядат на пясъка прегърнати, даже си полягват - както ги режисира фотографът. Той показва и на гостите как да подскачат нависоко, за да ги хване в кадър. Много са трогателни като показват веселие :) Като се напозираха, тръгнаха нанякъде да празнуват - пеша по улицата.

   Хайде и ние да запразним, да не става много дълъг постингът, утре - пак тук, продължаваме... :)  
Категория: Изкуство
Прочетен: 15952 Коментари: 22 Гласове: 9
Глави в една закусвалняПипалаКарамелизиран шаранКарамелизиран шаран
КракаОбяд в ресторанта
Категория: Изкуство
Прочетен: 5720 Коментари: 2 Гласове: 3
Последна промяна: 21.12.2009 09:06
Търсене

За този блог
Автор: natali60
Категория: Изкуство
Прочетен: 494846
Постинги: 146
Коментари: 1094
Гласове: 12405
Календар
«  Ноември, 2009  >>
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30