гледка от покрива на блока ни - на север е морето

                                               
  и Китай има много лица. Едва ли някой може да претендира, че ги познава всичките. Далеч съм от амбицията да правя дисекция на китайския национален характер - това е задача, непосилна не само за мен... Но човек като се заседи малко повече на едно място, събира впечатления и иска да ги сподели. С уговорката, че това не са обобщения, а откъслечни парченца от една безкрайна мозайка, наречена Китай...
         Понякога са по детски непосредствени и очарователни, друг път - сметкаджии и търговци (наричат ги евреите на Изтока). Ето - вчера един познат китаец, таксиджия, на 27 години, с нескрито удивление сподели: "Мой клиент - американец - ми каза, че в неговата страна имало хора с черен цвят на кожата!!!"   Не гледат ли телевизия тези хора - абе гледат, но всичките 36 канала са все китайски... Цензурата е страховита, и върху интернет включително. На мен например ми спряха замундата, не ми се отварят ваши снимки и клипове в блога... Само не ме питайте за политика - ще ви кажа единствено, че на всичките им банкноти е ликът на Мао, пред мавзолея му в Пекин целогодишно се вие дълга опашка (както и пред мавзолея на Ленин в Москва) и много от възрастните китайци си го обичат. Защото е разрешил проблема с изхранването на населението. Не е малък проблем.
          Иначе хората са спокойни, миролюбиви и почтени. Снощи пътувах  в едно такси, закара ме до Школата по танци - там уча индийски танци, много приятно :)  Та платих на шофьора исканата сума от седем юана и слязох. Повървях и почти стигнах до клуба, когато някаква кола изсвири зад мен (на тротоара, нали не се учудвате вече, те така си карат - и по тротоарите:) ). Обръщам се - таксито, шофьорът бързо излиза и ми подава една банкнота от десет юана (5 юана са един лев), по погрешка в тъмното съм я помислила за един юан. Даде ми я, усмихна се и замина. Аз вече знаех, че по никакъв начин не можете да убедите таксиджиите да задържат ресто. Обиждат се и ви гонят с дребните, докато не си ги вземете. В ресторант също не можете да дадете бакшиш на сервитьорката - плаща се на изхода, на една каса, като в супера...
         В същото време в магазините за дрехи на етикета винаги има две цени - една висока и друга - два пъти по-ниска. Това е да се зарадва купувачът, че му продават евтино - по ниската цена :) Ей такива дребни хитрости :)

      А за негрите - като се замисля, обиколихме няколко града, ходихме и в столицата, но никъде не видях нито един негър... Сигурно е случайно... Колко ли ще се учудят, ако видят! Те нас като видят и се вкаменяват от учудване... Е, светът е пъстър :)

          До скоро!