Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
за нещата от живота
Автор: natali60 Категория: Изкуство
Прочетен: 494846 Постинги: 146 Коментари: 1094
Постинги в блога от Декември, 2010 г.

    Мъжете в това време се редяха с делови вид пред една маса, където един човек записваше имената им на червена хартия и колко пари са подарили на младото семейство. Дадохме и ние своя червен плик. Списъкът и парите се предават на младоженците след сватбата.

                      

      Един младеж ни се представи като братовчед на Лианг и ни отведе в своя дом на гощавка. Гостите бяхме разпределени в няколко роднински къщи, тъй като не можем да се поберем в една. Мъжете и жените са разделени на различни маси, но аз останах на мъжката, тъй като само там имаше човек с английски, а не исках да пропусна възможността да науча нещо повече за ритуала. Надявам се да са ми простили тази волност. Впрочем ние бяхме техните специални гости и вниманието към нас беше подчертано - само нашите чаши за чай имаха  капачета,  за да не изстива бързо чаят, главата на шарана сочеше към нас, чакаха първи да си вземем от всяка гозба...

          мъжката маса

                        жените се хранят на две нива

         шаран с карамелено - доматен сос

                           в селото живеят три хиляди души

     Около голямо стенно огледало бяха залепени ленти с цитати на Мао.
     Братовчедът Шинг Ионг обясни, че повече от двадесет вида блюда са приготвени за празника, предния ден са заклали прасето и всичко е прясно. Освен свинско, имаше пиле, риба и всякакви морски дарове и друга храна, непозната за мен. Чиниите идваха с голяма бързина, масата се отрупа и, разбира се, повечето храна остана - но такъв е обичаят. Атракция бяхме и ние за тях - помолиха да ни снимат как сръчно си служим с вилица (отнякъде намериха две вилици за нас, но не бяха виждали наживо някой да ги ползва)... За мен пък остана загадка как Шинг с две пръчици разряза печеното пиле на парчета.

             

                            

    Зеленият чай се лееше изобилно, друго не се пиеше. Жените нито пушеха, нито пиеха алкохол. Тихи разговори и обилна храна. Никаква музика, няма и танци! Ако става дума за фолклорен фестивал, Китай се представя с много феерични изпълнения, но подозирам, че са само сценични - измислени от хореографи за сцената. В ежедневния си живот китаецът не танцува, дори и на сватба.

              

                                                     наздравица с гостите

          Към края на обяда минаха младоженците да вдигнат наздравица с всеки гост. Лиу беше вече в червената си рокля. Лианг лично напълни чашите, напитката пак беше чай. Благословии, шеги, смях...
    След около два часа сватбарите, сити и доволни, си тръгнаха всички едновременно. Със сърца, препълнени от щастието на нашите приятели, потегляме и ние със съпруга ми.

  

                   
Категория: Изкуство
Прочетен: 2025 Коментари: 12 Гласове: 15

           Студ - не студ, младоженците седнаха по турски на тревата най-непринудено с все сватбена премяна и заиграха една древна китайска игра с ръце, датираща още от времето на династията Хан - едновременно си показват един на друг разтворена длан, юмрук или два пръста. На запад е известна с името "камък, ножици, хартия".

                           

                                                   

     На победителя му се изпълнява желание - и то беше едно - целувка! Иначе, до края на сватбата - никакво "горчиво!", никакви целувки пред хората, никаква външна проява на близост - не са приети в тяхната култура.
     Фотографът ни води на различни живописни места край плажа и в парка. Аз следвах неотлъчно младоженците и направих купища снимки.

           Паметника на Осемте безсмъртни - любимо място за снимки в Пънлай

                                               

  Накрая притичваме към колите, подгонени от бурния вятър.

         Пътуваме до Чъ Ли Джанг Джиа около час. От двете ни страни са се ширнали ябълкови градини - гордостта на този край. Навлизаме в селото и сватбената кавалкада спира пред висока алена надувна арка със строени до нея празнични оръдия, украсени с панделки.

                     

                                                     

     Оръдейните залпове известяват, че тук сватба ще има - не остана ни човек, ни птица в селото да не са разбрали. Когато оръдията замлъкнаха, неочаквано за мен от червената кола изскочи булката, стрелна се бързо под арката и хукна сама по улицата нагоре.Почти като Пепеляшка на бала - и пак е свързано с обувки - после разбрах, че се страхувала приятелите на Лианг да не я настигнат и да й вземат червените булчински обувки. Никой не можа да я настигне, колкото и да тичаха - спортна дама излезе. Пристигна си с обувките до родния дом на Лианг.

                  

     Сватбарите се проточихме в дълга редица след нея (150 души бяха поканените, и то само от страната на младоженеца. На следващия ден се прави друга почерпка в родното село на булката само за нейни роднини и приятели). Но не предвидихме, че ще ни спрат червените ленти пимпао, постлани по улицата до дома. Пимпао са фойерверки, които изпускат гъст дим, свистят и гърмят страховито. Така по задимената улица стигнахме най-после до втора червена арка като дъга, след която дълга червена пътека ни отведе до дома, където е израснал Лианг.

                                         

                

         Минахме развълнувани по червения килим като на кинофестивал, но уви - отново залостена порта. Украсена с ленти с благопожелания и с червени фенери, но - не пускат да се влиза. Вече знаем и очакваме сцената с тропането и преговорите, докато накрая червеният плик слага край на драмата. Залостените врати са символ на трудностите, които трябва да преодолява занапред младото семейство.

    Влизаме в двора, а там под един навес врат два казана със сватбения обяд.

                                                младият готвач е готов с обяда

     Булката притича в къщата и седна върху едно голямо и високо легло до прозореца (по-късно разбрах, че това е легло - печка като в руските приказки). Пред нея на ниска масичка беше поставена храна за почерпка със символично значение - жените си вземаха и наричаха хубави пожелания за младата невеста.

         

  Кръглите бисквити са символ на юана - както монетата не може да бъде счупена на две, така и те да не се разделят и бракът им да се запази завинаги. Бонбоните предвещават сладък живот, а семките - скоро да се сдобият с наследник.

                                     следва трета част
Категория: Изкуство
Прочетен: 708 Коментари: 0 Гласове: 7

                           китайска пословица

      Настройте се празнично - днес ще ви водя на китайска селска сватба, която обаче започва от града...

     "Ще се оженя след два месеца" - това слушахме от нашия приятел Лианг, откакто сме дошли в Пънлай преди година. И докато ние все го закачахме на тази тема, младежът си купи къща на два етажа с двор и цяла година я стяга. Най-после новият му дом е готов и сватбата - насрочена от майките на бъдещите младоженци. Датата е 27 ноември.
    Лианг е шофьор на такси и откакто се запознахме, напредна много с английския. Доволен е, че това му носи повече доходи. Приятелката му Мей Лиу, с която са заедно от седем години, е не само изящна красавица, но и момиче със светла и чиста душа, веднага си допаднахме. Двете със сестра си държат малък салон в центъра - сестра й е фризьорка, а Лиу - козметичка; и двете са сръчни и много търсени.
     Три дни преди сватбата двамата влюбени ни донесоха голяма червена покана, изписана калиграфски с йероглифи.

                              

        Разпитах познати какво се очаква от нас - обичаят изисква да се подари на младото семейство определена сума пари, поставени в празничен червен плик. В такива пликове се дават пари и за Нова година, и по други тържествени поводи.
      В събота сутринта пристигна с кола един приятел на Лианг да ни вземе. Не видяхме подписването на брачните документи, тъй като то става в делничен ден в общината без специална церемония. В миналото брачно свидетелство не се е издавало. Сватбената гощавка е била достатъчна да удостовери брака. Веселбата се оставя за почивните дни в дома на родителите на младоженеца - в нашия случай в село Чъ Ли Джанг Джиа, в полите на планината Айшан. Сватбеният обичай има известни различия в отделните провинции, аз  ще ви разкажа за традиционната китайска сватба в провинция Шандун.

                        портата на дома на Лианг, украсена с ленти с благопожелания

        И така, още сме в Пънлай, в дома на Лианг. В хола сме само жени и деца.
   
        само дамите

       Това разделение между мъжете и жените продължава до края на сватбата. В една малка спалня на първия етаж е изложен пред погледите на гостите чеизът (спални завивки), донесен предварително от майките на младоженците - четири от страна на момчето и осем от страна на момичето.

                             чеизът

       Докато разглеждаме сватбените снимки по стените, направени още през май, по даден знак приятелките на Лиу хукват към външната порта. Затискат я с ръце и се започват шумни преговори с младоженците и с приятелите на Лианг.

        

                                       червеният плик е отворил портата

      Емоционалният разговор завършва с червен плик с пари, подаден през процепа на вратата. Първото препятствие е преодоляно - всички влизат в двора.

         сватбарите очакват развоя на действието

    Но ето ти нова драма - сега пък вратата на къщата е залостена и се започва ново тропане и викове. За втори път се вади вездесъщият червен плик и той отваря втората врата. Ще има и трета - в селото, но ние се надяваме Лианг да се е запасил с достатъчно червени пликове...

    След символичното влизане в бъдещото семейно гнездо, потегляме към морската алея за снимки. Необичайно студено е, край морето брули пронизващ леден вятър. Лиу е в ефирна дълга бяла рокля по западен образец, която по-късно по време на обяда ще замени с традиционната китайска червена булчинска рокля.

       приятелка загръща Лиу с червено булчинско яке

   Лианг е в тъмен костюм, с бледорозова вратовръзка върху бялата риза. Млади, красиви, влюбени и щастливи - пожелаваме им така да си останат цял живот!

          следва продължение


П.П. Пътеписът участва в конкурс на poblizo.com  Ако ви е харесал, можете да гласувате за него чрез Фейсбук. Благодаря ви!

Категория: Изкуство
Прочетен: 1046 Коментари: 4 Гласове: 5
Последна промяна: 10.12.2010 14:25

     Веднъж една от танцьорките ми каза на английски със светнало лице: "Казаха ми, че си чужденка, но аз не вярвам! Кой ти е родният език?"  От тогава се поглеждам изпитателно в огледалото - дали пък няма промяна... Още повече, че на няколко пъти ме спират на улицата непознати, за да ме питат как да стигнат до определено място в града - явно, вземат ме за местна.
    Особено щастлива се почувствах, когато обявих, че заминавам за три месеца за родината си и няколко гласа  спонтанно извикаха: "Не, не, Натали, не!" Така  ми се стопли сърцето...

  Тук се запознах и с най-добрата си приятелка Сун. Тя е лекарка и човек с голямо сърце. Много пъти ми  е помагала в трудности, а приятел в чужбина е нещо неоценимо.

                                    приятелката ми Сун

     Майките често водят малките си момиченца в детската група - отрано ги приобщават към грацията и изяществото на танца.

                                                   

      

                                                докато чакат репетицията на мама да свърши

        

         Да ме бяхте видели отнякъде как учих  китайките на право хоро! Как - много лесно - като ме стегна шапката и в една от почивките затропах Дайчово - ей така, без музика... Реших, че в тази зала ще се играят и български хора - и други народи имат красиви танци, не само индийците. Запалените танцьорки се заинтересуваха от стъпките. Следващия път Наталито, заредена с музика на най-хубавите ни танци, поведе хорото. Бързо научиха стъпките, но нали техните танци са индивидуални, все се отцепваха настрани, та ги завръщах към общността...

                            най-възрастната участничка в клуба

      Освен обичайните за дамско общество клюки и информация за евтини стоки (особено важно!), се обсъжда например и това - кой познава подходяща партия за близко момче или момиче - трябва да го задомят. На възмущението ми защо се месят в живота на хората, ми отговарят, че това е един от двата начина човек да се ожени тук - или да срещне половинката си в предприятието, в което работи, или да търси помощта на посредник.
    С това някак си се примирявам, но има нещо, което определено кара българското ми възпитание да се бунтува - учителката посочва грешките на ученичките с подигравателен смях и ги пародира! Какво да се прави - сблъсък на култури! Ученичките ни най-малко не се засягат, а се присъединяват към смеха. Изключение обаче направи едно момиче, което не можа да понесе иронията към пълната му фигура, и повече не стъпи в клуба. Ако не могат да изпълнят правилно някое движение, танцьорките навеждат глава и отиват на последната редица самонаказани или дори някои си удрят главата в стената - като по филмите; добре че е дървения...
  
                          и учителят понякога може да изгуби търпение

     Как разбрах, че тези танци никога няма да видят публика. Един ден, облечени в индийски носии, подрънквахме радостно паричките, пришити към кърпите, когато ненадейно на вратата на залата застана мъж. Не стана ясно защо е дошъл - веднага се чуха ужасени писъци и жените се разбягаха насам - натам като се блъскаха една в друга, сякаш не мъж, а зъл дракон бе долетял. Учителката веднага бе наметната с дълго палто, за да може да излезе и да прогони натрапника. Впрочем не се наложи - той бързо изчезна, смутен от истеричната реакция. Такава паника бях виждала само веднъж преди това - по време на екскурзията до Луошан, когато роботът в мината проговори с човешки глас ("Магията Луошан през октомври")...

      Милите ми момичета! Днес отново предстои да се срещна с тях - в нашия Павилион за жени (както го наричам, но не по Пърл Бък). Благодаря ви, китайски приятелки, за гостоприемството, откритите чисти сърца и за вашата жизнерадост! Един ден ще науча вашия труден език и ще ви кажа тези думи на него.

   Епилог 1
   Докато част от дамското население танцува, друга част - бабите - размахват мечове в парка - истински. Мислите, че се шегувам ли? Ето доказателството:



                                      

    Китайската баба е опасна - не знаеш какво държи зад гърба си...


      Епилог 2
     Когато текстът излезе в poblizo.com  (пак участвам в конкурса, ако решите да гласувате, ще ви бъда благодарна), го показах на момичетата на компютъра в клуба. Радваха се като деца, когато се познаха на снимките! С текста беше по-трудно - преведох го в общи линии на Уан Уей на английски, а тя - на другите - на китайски. И  така - по веригата - надявам се да не се е превърнал в развален телефон. Но ние по принцип така си общуваме. Хареса им.
Категория: Изкуство
Прочетен: 2654 Коментари: 17 Гласове: 19
Последна промяна: 04.12.2010 15:15

        Преди да ви разкажа за Осмото чудо на света, искам да ви пренеса в едно малко пънлайско чудо - моето дамско общество. Повече от година посещавам първия танцов клуб за жени в града - Школата, както аз я наричам. Освен индийски танци, в нея се изучават йога, джаз балет и отскоро - класически балет.
     Избрах си едни от най-старите танци в света, които и днес продължават да се изпълняват, и не само в родината си. Първо малко ще ви разкажа за тях. Класически индийски танци е събирателно име за разнообразните музикално-театрални стилове, чиито канони са определени в древните свещени писания за сценичното изкуство на Индия отпреди 2400 години. Те се състоят не само от танцови движения, но и от мимически театър и така наречения мудри - език на жестовете с ръце, чрез който се разказват истории.
    Танцовият стил Катак произхожда от Северна Индия. Характерни за него са бързите движения с крака, въртене и използване на изражения на лицето. Възниква като религиозна танцова форма - странстващи разказвачи комбинирали музика, танц и актьорска игра, за да разпространяват притчи от индийските епоси.
   Баратанатям е танцов стил от Южна Индия, изпълняван в древността като свещенодействие от храмови танцьорки, чийто танц е посветен на Богинята Майка. Това са стиловете в школата и те нямат нищо общо с боливудските танци.

   Отначало е малко необичайно да се наблюдава как китайки се вият в индийски танци, но бързо се свиква с гледката. Музиката е страстна, наелектризираща, гласовете на певците - прочувствени, и въпреки че не разбираме думите - завладяват.
   Но най-омагьосана от индийската култура е Маа - нашата млада учителка.

              

                          тук Маа е със собственичката на клуба Суи Дзин

           

    Като малка мечтаела да стане модел, но на 20 - годишна възраст се увлича по индийските танци, бързо напредва и от три години е най-обичаната учителка по танци в града. Чаровна и духовита, тя често развлича с шегите си своите ученички (аз не разбирам думите й, но смехът е заразителен и сърцето се отпуска). Много прецизна, Маа извайва всяко движение, докато не се убеди, че е усвоено. А движенията са многобройни и не се повтарят от един танц в друг. За пълното научаване на един танц обикновено са нужни два месеца ежедневни репетиции. Два - три пъти в годината девойката заминава за Цинан (областния център), където в продължение на месец учи нови танци при една индийка.

        преди началото

   Много китайки са привлечени от танцовото внушение и школите се роят от четири години насам. Попитах в клуба  защо не се изучават китайски танци. Трябвало да се започне от много рано, защото те са трудни почти като класическия балет. Докато за индийските танци нито възрастта, нито особеностите на фигурата са пречка, поне тук, в Китай.

                                     с Уан Уей се разбираме на английски

   Лин е на 40, с шестгодишна дъщеричка, също танцьорка

                      Лин е най-гъвкава

               в почивката с Уан Юе

   Търся сравнение на атмосферата в клуба с нещо познато от родния град - сещам се за варненските Римски терми - не просто баня, а истинско средище на градския живот в тогавашния Одесос. Хората са се събирали в Термите като на площада - да общуват, да си почиват, да сключват сделки, да спортуват... Така и нашият клуб, макар и много по-малък, е не просто място за спорт, а и за социални контакти. Корените на тази нужда от близост и духовно родство сред жените  откривам в далечното минало. Векове наред, чак да 1930 г., когато официално се забранява, китайките са бинтовали  стегнато стъпалата си (лотосово стъпало - на рентгеновата снимка се вижда ясно деформацията) - до осакатяване - с надежда те да останат малки и девойките по-лесно да се омъжат.

лотосово стъпало               

   Като се придвижвали трудно, те живеели в почти пълна изолация. Жените от провинция Хунан измислили да общуват помежду си с древен писмен код - нюшу. Изписани върху ветрила и избродирани на кърпички, символите на тази тайна писменост разкриват техните радости, страдания и стремежи.. Някакво подобно сестринство се оформи и в нашия клуб. Въпреки че съставът му е непостоянен, приятелският дух и непосредственост присъстват винаги. Чувствам се част от тази общност и това ми носи радост.

               следва продължение

  Разказът участва в конкурс на poblizo.com Ако ви е харесал, можете да гласувате за него чрез Фейсбук. Благодаря ви!

Категория: Изкуство
Прочетен: 1860 Коментари: 2 Гласове: 7
Последна промяна: 04.12.2010 06:46
Търсене

За този блог
Автор: natali60
Категория: Изкуство
Прочетен: 494846
Постинги: 146
Коментари: 1094
Гласове: 12405
Календар
«  Декември, 2010  >>
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031