Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
за нещата от живота
Автор: natali60 Категория: Изкуство
Прочетен: 1022336 Постинги: 159 Коментари: 1222
Постинги в блога от Декември, 2013 г.
06.12.2013 20:41 - МОРЕТО

     Морето От Наталия Бояджиева 

Днес въздухът беше оранжев. Не миришеше на нищо, просто беше оранжев, никога не бях виждала такъв. Настроението ми веднага скочи и се зарея в небето, излязох навън, за да видя дали навсякъде въздухът е цветен. Да, цветен е, кехлибарен и леко блестящ – като във филм на Дисни. Минувачите се преструваха, че не го забелязват или наистина не им правеше впечатление; само аз се наслаждавах на гмуркането в трепкащите портокалови вълни…

Едва по-късно разбрах причината – финият оранжев пясък, носен от пустинята Гоби (най-студената пустиня след Антарктика), маскира въздуха по този въодушевяващ начин. Въздушните реки го отнасят чак до Корея и Япония. Усети се и лек хладен повей в горещото лято – прахът отразява слънчевите лъчи и охлаждането е подобно на ефекта при слънчево затъмнение, само че прашните потоци се носеха през целия ден.


След далечната пустинна милувка се спуснах бързо към морето. Отлив е (височината на прилива е повече от три метра).

Израсла съм на морето, детството ми е преминало на брега. Изгреви, лунна пътека, истории за бури, моряци и рибари… В моето семейство има култ към огромната вода; слънчево време и плаж са пряко свързани. Затова и толкова голямо беше стъписването ми при първата среща с пънлайския плаж. Пред него е прочутото водно сливане на двете морета – Жълто и Бохай. За тази единствена в света водна граница вече съм разказала.

image

Паметникът на водната граница между двете морета - Жълто и Бохай

image

Дългият мост

image

и така се носят обувки - в чадър...

Но Море ли е това? Нито цветът му е морски, нито има вълни. Очите му гледат жълтеникаво – кафяво, разстлало се е кротко и тихо като езеро. Жълтата река (Хуанхъ) се влива недалеч от тук и от нейните льосови наноси и то е пожълтяло.

image

Тракторът избутва лодката във водата

Доста плитко е и в далечината, хората не му се плашат – рибарите са нагазили до кръста с въдици в ръце и чакат неподвижно.

image

Рибар, нагазил до кръста

На едно място се е скупчила цяла флотилия от стари дървени рибарски лодки. По брега след отлива крачат бавно и замислено, приведени като чапли, хора от всички възрасти, вперили поглед надолу. Газят по мочурливия пясък, осеян с дупки на раци, които светкавично се стрелкат насам – натам. Често се навеждат между водораслите и прибират миди, медузи и всякакви водни животни. Морето е винаги щедро, сигурно затова и не остава никога само…

image

Мидите са изсипани за сортиране

image

Уловът е богат

По-надолу двама мъже загребват с вили хлъзгавите зелени водорасли и ги мятат в малки камиончета. Ще ги разстелят направо по асфалта на слънчевите крайбрежни улички, ще ги изсушат и цяла година ще имат за супа. Така видях да сушат и лековити билки пред една частна клиника.

image

Морето денем е работно място

Тук лесно ще останете насаме със себе си, въпреки оживения плаж. Спокойствието се влива във всяка клетка от тялото ви. Една – две лодки - изкорубени и с прорасла по дъната им трева - са се наклонили под странен ъгъл върху пясъка и са на път постепенно да се слеят с него.

image

Старите лодки

Всеки е вдълбочен в отработените движения за изкарване на прехраната. Няма да видите излегнати по бански хора да почерняват – това е непозната и вероятно шокираща гледка за местните, най-вече заради презрението им към тъмната кожа.

image

В търсене на храна

image

Oпасен мост

image

Зона за джетове

Ако продължите до края на плажа, ще стигнете скалите, над които се извисява древната крепост около историческия комплекс Пънлай Г – гордостта на града.

image

Старият фар в Пънлай Г

image

Скалите под Пънлай Г

image

Лифтът в Пънлай Г

Над целия залив ехти призрачният звук от старата храмова камбана, която туристите блъскат с един дебел дънер – с ентусиазъм, за здраве…

image

Неизменната камбана, която се бие с дънер, закачен до нея

image

Oт тази кула над залива се разнася камбанният звън

Вляво се издигат пъстрите арки пред входа на историческия комплекс „Трите свещени планини” – също много обичано и посещавано място. До него е топлият минерален басейн с няколко вида сауни и водни масажи. Идвам с радост да плувам тук, морето така и не ме привлече…

image

Арките пред историческия комплекс Трите свещени планини

Маратонките ми оставят леки следи в сбития пясък. Тук новият ден пристъпва по тиха слънчева пътека, но не над морето. А залезът разлива по водата мекото си млечнооранжево, прозиращо някак неуверено през опушеното стъкло на мъглата, вечната омара над града.

image

Туристи

image

Учителите са с розовите блузи

image

Крайбрежен хотел

Стигам до изкуствения полуостров на Осмината безсмъртни.

image

Схема на Полуострова, вляво се виждат Безсмъртните

image

Част от Полуострова

Едва на пет години е, но от хиляди години това място е било посещавано от мнозина императори, за да отправят молитвите си за небесен благослов. Вълшебни разкази са останали след императорите Цин Шъхуан, Хан У и Тан Таицон. Най-обичана е легендата за Осмината безсмъртни богове, които са прекосявали морето без плавателни средства. Навсякъде ще видите техни изображения, най-вече скулптурни.

image

Паметникът на Осмината безсмъртни

Лете се събират много туристи от цяла Азия, но аз го разгледах в един ветровит зимен ден. Вихрушката беше навяла снега там, където в топлото време е тревата. Високата красива пагода се вижда от целия залив. Дълъг каменен мост води до острова с форма на кратуна. От брега не се виждат нито вътрешните езера, нито водопадите или причудливите скали.

image

Мостът към Полуострова и арката на входа

Нямаше други посетители, така илюзията е пълна. Яростните пориви на вятъра вдигаха вълни в езерцето, обграждащо пагодата. В хубаво време там се излежаваха тюлени и морски лъвове, но сега и те се бяха прибрали на по-уютно място.

image

Пагодата в езерото

Притичвам, подгонена от вятъра и търся вратата на пагодата. Пробвах няколко, и все заключени. През прозорците виждах едри цветни фигури на яростни зли духове, но как да вляза при тях… Накрая неочаквано една невзрачна странична врата  поддаде и ме пропусна в тесен полутъмен коридор. Повървях така, докато видях да просветват запалени малки лампи с форма на лотос. Когато излязох на по-светло, се видях обградена от десетки огромни надвиснали зли духове с разкривени зелени и сини лица… Нищо няма да ти направят, ако не посегнеш към съкровищата, които пазят…

image

Някои от духовете

А съкровищата – ето това е приказката! Колко нефрит, порцелан, коприна и лакирано дърво под формата на вази, скулптури, паравани и всякакви фигури. Красота! С крайчеца на окото си забелязах девойка, която дискретно ме следеше, явно духовете пазители не са достатъчни…

image

Ръчно изрисуван порцелан

image

Изкусна изработка от рядък вид нефрит

image

Познахте ли ги? - Осмината безсмъртни, този път върху параван

image

Част от Безсмъртните, завинаги усмихнати

Цялото въображение на китайския творчески гений беше събрано по етажите на тази пагода. А последният е панорамен етаж с много прозорци и коридор, постлан с килими, който водеше към уютни малки зали за дегустация на чай. Преди да поема по него, се вгледах в посивялото море, излъчващо студ дори през стъклото.

image

От панорамния етаж на пагодата

Отсреща е стъпил насред водата остров Чандао, по това време пуст и неуютен. На границата на пролетта и лятото над морето се виждат миражи, затова и наричат Пънлай – града на миражите. Но сега е зима – какво прави в оловната вода веселата компания на Осмината безсмъртни, носещи се над вълните… Не им е време, разбудила съм ги от зимен сън… Проследих с поглед своенравните божества, докато се скриха зад острова. Нали са безсмъртни, позволени са им всякакви приумици…

image

Отново Безсмъртните, този път от камък, се носят по езерото

Още няколко пъти видях образите им, докато разглеждах старинната мебелировка от далечни епохи на малките зали, всяка в различен стил. След като обещах, че ще си купя от техния чай, тънка девойка в традиционно чипао разигра пред мен изящна чаена церемония като ми наля да опитам десетки видове превъзходен чай. За всеки от тях тя обясняваше надълго нещо на китайски, не се разбира, но е приятно да се слуша. Накрая си купих най-красивата кутийка чай с вълшебен аромат, който по-късно напразно търсих по магазините из града…


Излязох със стоплена душа, бях попаднала в дивен свят. Усещането не се повтори никога повече.

Водопадите не бяха замръзнали, а и тюлените бяха излезли да се раздвижат. Но сърцето ми беше вече преизпълнено с красота…

image

Водопад на полуострова

image

Тюлените излязоха да похапнат

Навън пак е лято, свечерява се… Оранжевото на залеза се е размило, полека измествано от спускащия се мрак. Тъмно е, вървим с Нини, Никос и малкия Стелиос по посока към скалите, чуваме наоколо и стъпки на други хора. Черните сенки от клоните сякаш рисуват калиграфски надписи върху напечените от слънцето бели каменни плочи. Изведнъж пред нас се ширва плажът, ярко осветен от мощни прожектори, като ден е.

image

Плажът нощем

Не мога да повярвам на очите си – там, където денем стърчат самотни рибари, сега не можеш да се разминеш от народ – млад и весел. Устремени като пеперуди към лампа, пънлайчани се разхождат по бански на лунна светлина, от луната не се почернява… спокойно… Някои даже се къпят, разбира се, с пояси на кръста, и възрастните също. С тези пояси на кръста те прекосяват града и гордо се появяват край морето по тъмно – време е за разпускане, ще се веселим.

image

Плажът е развлечение само нощем

Дълги сребърни ивици показват къде се прелива водата на едва забележими вълни по плиткия бряг. Единственото капанче е изнесло маси на пясъка – рядка гледка. Седнахме и ние да си хапнем сепия на шиш, вкусно е. Внезапно Никос трепна: Чу ли това?! – Вслушах се в гласа по високоговорителя, който се смесваше с музиката от заведението. Гласът говореше нещо на китайски, но после ясно и отчетливо произнесе на английски: Пазете се от акули!!! Това беше откровение за Никос, нашия съсед - той живееше в Пънлай от години, но едва сега чуваше, че в морето имало акули! Така и не стана ясно до края на престоя ни – има или няма акули в плиткото море Бохай, вътрешно за Жълто море. Местните жители не бяха на едно мнение: едни яростно отричаха и се смееха с глас, други уплашено потвърждаваха за кръвожадните риби, а трети си признаваха, че никога не са си задавали този въпрос…

Продължаваме по плажната ивица на другия ден. Стигаме до паметника на Осмината безсмъртни, почитани почти като национални герои. Мястото е любимо за снимки, най-вече на младоженците. По целия плаж можете да видите младоженци и сватбари, режисирани от майстор фотограф по много емоционален начин…

image

Булки чакат ред за снимки на плажа

image

Тук младоженецът държи букета

image

Ох, какво направих...

Нататък по улицата са струпани сергии със сувенири и множество малки ресторантчета, чак до входа за историческия комплекс.

Празнична музика се разнесе в нощта – стигнали сме до Летния театър. Имаме късмет да случим на концерт, края му, нищо – пак е хубаво. Песни, народни танци, пъстри костюми, щастливи хора…

image

Концертът в Летния театър

Основното удоволствие от Пънлай е просто да бъдеш тук – да бродиш по плажа и по улиците, да се смесваш със суматохата по пазарите, да снимаш и да бъдеш част от китайския живот.



Категория: Изкуство
Прочетен: 5071 Коментари: 10 Гласове: 12
Последна промяна: 07.12.2013 18:35


ГАЛЕРИЯ „АРТ МАРКОНИ“

Поздравява всички свои приятели, партньори и ценители с

 „УСЕЩАНЕ ЗА ПРАЗНИК“

сборна изложба живопис  и малка пластика

05.12 – 31.01.2014

 с участието на:

Ангел Атанасов/Ачо/, Антон Антонов, Васил Карадимов, Васил Петров, Димитър Кавръков, Димитър Манолов, Димитър Христов, Евстати Маринов, Емилия Бояджиева,  Жасмина Шалдърова,  Ивайло Евстатиев, Илия Касабов, Илиан Пеев, Йоана Калудова, Камен Кисимов, Катя и Младен Костадинови, Кирил Янев, Маргарита Войнова,                           Милен Маринов, Наталия Николова, Огнян Георгиев, Павел Митков,   Петър Андреев, Петя Димова,  Румен Желев, Румен Михайлов,                       Светлин Ненов, Севда Драгнева, Сейфетин Шекеров, Стефан Хаджи-Николов и Татяна Полихронова

Откриване 18.30 часа  05.12./четвъртък/  2013г.

 

„В края на годината обикновено се прави равносметка на изминатото. Със сигурност 2013 не беше лека, но може би тъкмо поради преодолените трудности, изключително динамична и наситена със събития, тя е запомняща се. Ако трябва да говорим с езика на цифрите, който не е много удачен когато става въпрос за изкуство, но пък винаги е разбираем и категоричен, 2013-та изглежда така:

16 авторски и 2 сборни изложби,

22 представени книги – поезия и проза,

4 бала на поезията, посветени на всеки от сезоните

и традиционния конкурс за смешна поезия и проза „Очи към себе си“

Зад тези цифри прозира не само огромна енергия и желание на екипа ни да направи всичко възможно произведенията да достигнат до своята публика, но и доверието, с което се ползва галерия „Арт Маркони“ и  което задължава.

Като топ събитие за 2013 г определяме „Америка откри Васил Петров“ . „Тринадесетия знак“, емблематичната картина на художника и приятеля Васил Петров пое своя път през океана към новия си дом. С идеята за бъдещо сътрудничество, нейната притежателка, една успяла българка, отговори подобаващо с нарочно парти по повод посрещането на тази необикновена творба и с желанието Америка да открие сетивата си за българските творци и тяхното изкуство.

Топ изложба за 2013 си извоюва „Душата в пространството на вариантите“  на Любен Пашкулски, поради огромния интерес към завръщането на този харесван от варненската публика художник. Преживял и преодолял коварния удар на инсулта, Любен Пашкулски се окъпа в обичта и признанието на своите почитатели.

За най оригинална и добре изразена концепция определихме изложбата „Преходност“ на Илиян Пеев.

Най-изящна и естетска безспорно бе изложбата на режисьора на варненската опера Кузман Попов.

Новата ни инициатива „Арте фамилия“  бе посрещната с възторг от бъдещите ценители и техните родители. Срещата с художника Любен Пашкулски и възможността да редят пъзели с негови картини беше въодушевяваща и запомняща се.

Щастливи сме, че пространството ни приюти поезията и прозата на автори от цял свят, а някои от тях успяха да споделят творчеството си на живо срещайки се с приятели и почитатели, като Румяна Симова, преодоляла разстоянията от Нова Зеландия и обратно. Галерията отвори нов прозорец през виртуалното пространство на сайта за художествена литература „Хулите.нет“ към реални срещи,  събирайки пишещите в него на нарочените балове на поезията, както и давайки им възможност да представят новите си книги.

На фона на напрежението и недоволството, които ни облъчват от всякъде усещането за празник някак се измества от своя център. Огромно е желанието ни да върнем огънчето на духа, защото това е мисията на изкуството и наша, като естетическо убежище. Тридесет и двама  художника ще донесат своето предчувствие за празник чрез творбите си и ще го споделят с вас. Подарете си празник на сетивата и духа!

Ваня Маркова- галерия „Арт Маркони“

 

 


галерия "Арт Маркони"

гр.Варна, ул."Охрид"22

тел: 052/643 080 0888 263 324 / 0876 677 302


Категория: Изкуство
Прочетен: 1683 Коментари: 2 Гласове: 3
Търсене

За този блог
Автор: natali60
Категория: Изкуство
Прочетен: 1022336
Постинги: 159
Коментари: 1222
Гласове: 18622
Календар
«  Декември, 2013  >>
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031