И още: "Как можем да знаем какво е смъртта, когато не знаем още какво е животът". И "Който не напредва всеки ден, всеки ден изостава".
 Това са някои от прочутите афоризми на Конфуций, записани от учениците му години след неговата смърт.
  Династията Хан (206 -220 г. след Христа) го е издигнала до статус на божество, а родният му град Цюфу е станал място за поклонение, което навремето е съперничело на Мека. Още приживе е признат за "Учител на десет хиляди поколения".
  Потегляме към Цюфу - провинция Шандун - през август - един месец преди тържествата във връзка с 2560 годишнина от рождението на великия мислител. Само след месец тук ще се съберат над десет хиляди души - учени, негови последователи и хора, които твърдят, че са наследници на философа (над 2 милиона претенденти - най-голямото родословно дърво в света!) .Честването на годишнината съвпада с възраждането на религиозните вярвания - будизма, даоизма и конфуцианството в Китай през последните 25 години. Конфуцианството, произлязло от неговите учения, е повлияло на живота и мисленето на хората в Китай, Япония, Корея и Виетнам за цели хилядолетия.

 Цюфу е малък град, запазил старинната китайска атмосфера от хиляди години.
Велорикши и големи файтони превозват купищата туристи до основните забележителности - комплекса от храмове, построени в чест на Конфуций и гробницата, в която почива той, неговите синове и внуци. Лекият дъждец не разколебава тълпите от почитатели.
   Наехме си екскурзовод и се вляхме в потока.
  - Здравейте, моята фамилия е Кон и аз съм потомък на Конфуций - представи се младият мъж.
  Погледнахме го изненадани - дали не се шегува... Не, беше сериозен. От него научихме, че последният потомък на философа, признат за такъв от правителството, е напуснал страната през 1948 г. и е заминал за Тайван. На неговите наследници вече е отказано такова официално признание.
  Докато слушаме разказа на Кон, разглеждаме всевъзможните сувенири в дворовете на храмовете, минаваме и през ателиета, където художници рисуват и продават калиграфски надписи с йероглифи и цветя върху коприна. Цените са твърде разнообразни, явно зависят от вдъхновението на твореца, но подлежат на обсъждане...
  На едно място Кон ни показва прекрасна каменна скулптура на митичен дракон - смесица между девет вида животни и каменна колона с надписи зад него. По колоната личат удари с остър предмет, нанесени от дейците на културната революция през 60 -те. Мао е наредил да унищожават всички старини, свързани с "буржоазния философ" - за щастие, не са успели докрай...
  Дъждът е спрял и слънцето отново огрява екзотичните храмове с извити покриви, на ръба на които са накацали деветте превъплъщения на дракона. За разлика от Западния дракон, Китайският не е многоглав, а едноглав и е много почитано същество, към което се отправят молби, както към справедлив и честен управник. Поради това той се превръща в символ на властта и го поставят върху облеклото на императорското семейство и благородниците. Тялото на дракона е съставено от части на девет животни: тяло на змия, рога на елен, очи на заек, глава на прасе, кон или камила, уши на крава, корем на жаба, люспи на шаран, нокти на ястреб и лапи на тигър.
    Драконът в китайската митология е символ на щастие и късмет, на прогресивния дух на китаеца и на китайския етнос.
   На излизане от храмовия комплекс очакваме да прескочим в съвременния свят, но такъв няма. Улиците, къщите, рикшите - всичко говори за древност. Цюфу е най-китайският от всички китайски градове.