добрата ми съседка Нини със синчето си Стелиос - наполовина грък
              

Аз ли точно трябваше да изпитам на гърба си всички достижения на китайската традиционна и нетрадиционна медицина?! Явно да, за да мога да ви разкажа за тях от първа ръка. Хм, съмнително удоволствие...
   Както и да е - с една дума - ако не знаете китайски, не се разболявайте в Китай! Ще бъдете тотално изгубени в превода и това може да ви струва много...  Друг въпрос е, ако имате до вас приятели китайци с добър английски. Е, и аз на това разчитах, че като ме почнаха болестите - на три пъти търсих лекар и два пъти - лечител - масажист...
    Но - подред.
    Както си му е редът - започва се с грип. Тук някои хора носят маски и през лятото, но това не помага особено... Та отидохме с моята съседка Нини в един частен кабинет, където докторът директно ти продава нужните лекарства от китайската традиционна медицина. Евтини са - поне десет пъти по-евтини от нашите.  За два дни бях нов човек - толкова бързо не минава дори обикновена настинка.
    После за разнообразие си навехнах крака. Друг наш приятел с добър английски ме закара при един лечител масажист. От улицата се влиза направо в кабинета му. Там винаги се чака - идват много хора, защото е истински магьосник! Човекът е сляп, но с голяма дарба да лекува. Час и половина ми масажира крака, докато болката не спря, а вечерта дори отидох на танци! Ако си бях у дома, цял месец щях да накуцвам.
     Още една болест мина като на магия за два дни вместо за десет, но третата вече ме събори. Защо толкова много болести - много ясно, защото не съм си у дома... Та наложи се да посетя голяма болница, снабдена със съвременна техника. Тук лекарите съчетават западната с източната традиционна медицина - нищо не пренебрегват. Много от тях след дипломирането си още десет години изучават акупунктура. Обичайно е първо болният да се постави на система - нещо, което при нас е последно, крайна мярка. Хората ходят за вливания всеки ден. Толкова са много, че освен на легло, някои ги включват на системи и седящи на стол. Има една зала с около стотина стола един до друг, от тавана висят куки над всеки пациент и там се закача системата. И така си седиш с часове - колкото е нужно. Хората са с различни заболявания и  е страшно да не се заразиш от съседа си, но накрая, слава богу, целият този ужас минава и оздравяваш!
      През цялото време една приятелка от школата по танци, която е лекарка, идваше да ме види, посъветва и да превежда на другите лекари. Много ми помогна - да е жива и здрава! Тази вечер очакваме Суонг и семейството й у дома на вечеря.
      Днес за първи път от две седмици излязох да пазарувам. На тръгване от супера чувам някой да вика: Натали!  (те слагат ударението на втората сричка). Гледам - една девойка от танците - прегръща ме силно и: "Как си, кога ще идваш на танци? Липсваше ми!"     Толкова ме трогна - аз дори не подозирах, че се вълнува от съдбата ми...
           Ето, такива хора има в Китай...