Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
за нещата от живота
Автор: natali60 Категория: Изкуство
Прочетен: 1022386 Постинги: 159 Коментари: 1222
Постинги в блога от Февруари, 2010 г.

   да, китайски! Искате ли?
  Пред нас е дворецът. Днес го наричат хотел, но точно така са изглеждали дворците в древността. "Сан Шиан Шан хотел " - петзвезден, с импозантния вид на китайски императорски дворец, обзаведен с източен разкош и разточителност. Конструкцията му е вдъхновена от една прекрасна старинна картина, изобразяваща Вълшебната земя Пънлай.

image

                                                                   image
двете половини на хотела

image   централния вход

   На запад от него започва комплексът "Трите свещени планини", който вече ви описах, а също и изкуственият полуостров "Осемте безсмъртни", за който скоро ще ви разкажа.
   В хотела има 150 стаи с мебелировка от скъпо дърво в стила на китайския императорски двор. Още от фоайето се усеща аристократичният дух.

   image

                                                                                     image          непрекъснат балкон, опасващ цялото фоайе

image   тук можете да пиете кафе или чай, дори и да не сте гости на хотела. А през лятото тези заснежени камъни се превръщат в красива водна каскада.

            image

image  коридорът води към няколко ресторанта, малък театър и магазин за сувенири.

                                           image   девойките продават традиционни китайски сувенири и шалове от естествена коприна, ръчно рисувани.

             image

imageimage
                 задължителните триметрови вази допълват декорацията

    Акцентът в голямата зала е тази дърворезба, изработена от камфорово дърво в Тайван, в долината на река Яндзъ. Дървото се отличава с плътност и голяма твърдост, фина и сложна текстура, гладък и блестящ разрез. Творбата "Стотици деца и хиляди внуци" е резбована от тайванския майстор Ши Женианг - победител в състезанието "Златен лъв" за фолклорна храмова резба. Монолитното парче дърво е подбрано за изработката на тази изчистена и естетична творба, която носи естествената красота на дървото, следвайки природните му особености, а едновременно е ярка, витална и блестяща. Излъчва лек камфоров аромат, който пречиства въздуха.

                                 image

image

                                                                  image

         Тази резбована маса се нарича "Носи богатство и съкровище". Тя е направена от дървото Тореа, което е вид от добре познато тук дърво, расло хиляда години в Мианмар. Материалът е плътен и солиден, с фина първокласна текстура, приятен златистожълт цвят и нежен аромат. Това произведение на изкуството е изработено от победителя на Деветото състезание по дърворезба Арт Експо. Той е постигнал умело съчетание между душата на дървото и притегателната сила на дареното от природата чудо със своята енергия в тази изящна творба.

image

            Такива състезания се провеждат ежегодно и по останалите традиционни изкуства - калиграфия, рисуване върху естествена коприна, изработка и декориране на порцеланови изделия.  Добре би било, ако и ние държахме на традицията, както китайците. У нас се сещам само за фолклорните надпявания, а за майсторство в другите изкуства - дърворезба, изработка на народни инструменти и т.н., не знам да има надпревара. А може би има?


Категория: Изкуство
Прочетен: 7589 Коментари: 12 Гласове: 13
Последна промяна: 28.02.2010 07:10

      Отмина и "златната седмица" - дните след Пролетния фестивал. Жителите на града полека - лека се завръщат от родните си места, магазините се отварят и започват да се зареждат със стока. Бавно и като че ли с нежелание животът потича във вените на града. Само това е останало от паметните новогодишни гърмежи.

image

     Все още можете да си купите от последните новогодишни ябълки.

image

  Тези ябълки са зрели с черни лепенки с новогодишни пожелания по тях. И не са по-скъпи от другите...
  Знам, че темата за храната я минахме и не съм чревоугодник, но какво да правя като пак стигнахме до ресторант. И аз искам да стигнем до някаква галерия, театър, в краен случай - басейн, но... няма - само магазини и места за хранене. Нали помните поздрава "Ял ли си?"
     Яли - неяли - влизаме в единственото европейско заведение в Пънлай - "Джиндиан кофи". Храната е горе-долу в западен стил, макар че не може да се определи от коя точно кухня е. Телешките стекове добре ги правят, а има дори и салати! Само тук можете да получите приборите, с които сте свикнали от дете - нож и вилица  (китайците ги смятат за варварски обичай, защото им напомнят оръжие...)
Тук китайци не влизат, въпреки че се готви и тяхната храна.

image   интериор в "западното" заведение

   Музиката е китайска, но важното е, че има музика.... С неколцината чужденци в града се засичаме там и вече се познаваме и поздравяваме.

image  Този стенопис разкрива представата на китайците за западната култура. Като се замислиш, с изключение на Япония и Корея целият останал свят е на запад от Китай...

                                                    image  за нас -
най-обикновен, банален бар, а за тях - уникален и екзотичен, прелетял отдалеч...

    Нека надникнеми в едно много обичано от местните хора заведение. Ето откъде избирате храната си и я посочвате на сервитьорката.

      image

   А тук са сготвените продукти, които до преди малко плуваха и... лаеха.... Всичко точно се записва, защото е много - поръчват се най-малко 15 вида ястия.

                                             image
   Тази маса е в отделна стаичка, малко по-голяма от масата. След малко вратата ще се затвори и - няма мърдане...

    image

                    Тук пък сами ще си готвим - заведението е в стил "хот пот" - "гореща тенджера". На дъното на тези саксии има спиртници, които се палят и сервитьорката поставя върху тях метални чинии.

                                                              image

image

  В тях налива от чайник някакъв бульон и вие започвате да си пускате в него сурови, понякога - и живи - продукти. Живи скариди, гъби, парчета месо - свинско, агнешко, телешко, зеленчуци - и всичко е на едно място. След малко пресягате и и защипвате с клечките нещо, което докопате и... да ви е сладко!. Питам се само за какво им плащат на готвачите като гостите сами си готвят. От толкова много готварски "печки" едновременно дрехите ви издайнически сочат къде сте били дълго след като излезете от там...

       Не че след ресторанта ще ви е нужен лекар, просто пътят ни минава покрай кварталния лекарски кабинет. Влизаме да питаме за някакви лекарства, защото докторите - баща и син - продават и лекарства.

image

   Ето ги и двамата доктори - бащата в момента изслушва оплакванията на пациент. Вляво на стената висят рамкирани дипломите им, а отгоре на етажерката виждате няколко купи - награди за бащата, който е бил военен лекар.

         Свечерява се. Вечер обикновено ходя на индийски танци, но сега школата е в ремонт, затова ще ви запозная с една от танцьорките, с която се сприятелихме - Янг Шао.

       image

       На постерите зад нея са снимани учителките по танци - вдясно със синята пола е Маа - нашата учителка. Докато траеше ремонтът - два месеца - тя беше заминала за Цинан да учи нови танци и през март започваме отново.

       Вечер е спокойно по улиците - едно забравено у нас усещане за свобода. Никаква опасност - дори за сама жена късно вечер.

Категория: Туризъм
Прочетен: 2917 Коментари: 8 Гласове: 6
Последна промяна: 22.02.2010 14:15

      В Китай има 56 националности. Всяка от тях е запазила свои традиции в празнуването. Нини е от Хубей - град в Южен Китай, след който започва джунглата - разбира се, нейните обичаи  се различават от тези в северния Пънлай.
     Слушахме нейната любима музика - от Тибет, както тя казва, напомня за коне, зелено и свобода...

    На втория ден от Новата година - вече Пролетен фестивал - омъжените дъщери заедно с техните съпрузи и деца се завръщат в бащиния дом за семейния обяд. Така показват своето уважение и дълбока привързаност към родителите си. Носят им като подарък патици, пилета, наденици, плодове и сладки, а най-важното нещо е Хонгбао - червени пликове с пари, които символизират късмет и богатство.
   След обяда или вечерята задомените дъщери ще се върнат в домовете си с подаръците от техните родители. В стари времена, когато са се вървели пеш дълги разстояния, дъщерите можело да останат няколко дни при родителите си.
   От втория ден хората започват да излизат, за да посетят приятели и роднини, носейки им подаръци и Хонгбао за децата.

image  Хонгбао за децата

                                  Вярвания
      В полунощ всички врати и прозорци трябва да се отворят, за да се позволи на старата година да си отиде.
      Всички дългове трябва да са изплатени и да не се взема заем в навечерието на празника.
     Смъртта не се споменава и историите за призраци са табу.
      В деня на Новата година да не се мие косата, за да не се отмие късметът.
      Да не се чупят чинии или други предмети на първия ден на Новата година.
      Да се отбягват ножове и ножици, защото те предвещават лош късмет през идващата година.
      Трябва да се носят нови дрехи, за предпочитане в червено. Това е щастлив цвят, който ще донесе слънчево и сияйно бъдеще.

                           Драконовият и лъвският танц
       Китайският драконов и лъвски танц е традиционна част от всяко празнично събитие и е съпроводен от фойерверки. Според митологията тези две животни са свещени и носят щастие и охолство.
      Пролетният празник започва с драконов и лъвски танц, за да се прогонят злите духове и демони.
      Драконовият танц е бил известен още през 960 г. и е останал популярен и до днес. Маската и тялото на дракона, които са необходими за танца, могат да бъдат златни, зелени, червени или шарени. Ако се танцува през нощта, напред върви танцьор, който носи горяща факла, за да осветява процесията. Драконът е разделен на девет до 24 части, всяка е дълга два метра. Има гигантски дракони, които са по 120 метра дълги и тежат над сто килограма. Движат се с пръти от много танцьори на два - три метра височина. Докато тичат, те изпълняват определени синхронни движения във въздуха и чрез повдигане и смъкване на прътите драконът полита. Носи се от шест до 40 души. Пред тях върви друг танцьор, носещ голямо кълбо, което драконът се опитва да глътне. Движенията на дракона и лъва са съпроводени от ритмични удари на барабани, цимбали и гонгове.
     Разбира се, такива танци можете да видите най-вече по телевизията.

       Пролетният  фестивал с неговите традиционни панаири в храмовете и карнавалите отговаря по значимост на Коледа в християнския свят.

Категория: Изкуство
Прочетен: 2100 Коментари: 6 Гласове: 10
Последна промяна: 15.02.2010 13:50

       Е, посрещнахме и ние Новата 4708 година! Малко ми е неловко да го кажа, но според китайците това е самата истина.
       Празнува се само в домашна обстановка. Няма общоградски тържества, нито концерт на площада, може би защото няма площад... И на заведение не може - нали се разбрахме, че затварят в 9.
       Трета нощ фойерверките разтърсват града - повече се разчита на звуковия ефект, отколкото на зрителния. Някои напомнят картечница, други - грохот на оръдие, трети - свистене на шрапнел. Истинска война! - и това е, за да се прогонят злите духове.

image

Сигурна съм, че пукнат зъл дух не е останал в квартала, а даже някой да се е изхитрил да се скрие някъде, пронизителният фолклор го е довършил. По всяко време на деня от скрити говорители между блоковете се разнася оглушителна китайска народна музика - засенчва и уредби, и телевизори. Нито можете да прекъснете кабелите, нито да помолите  съседите да намалят звука, нито знаете къде се е притаил диджеят на това музикално чудо... Единствената надежда е празникът да отшуми и патриотичният ентусиазъм да затихне. Само че и това не е ясно кога ще стане - по календара са три почивни дни, но различните хора ползват различна новогодишна отпуска - от девет дни до един месец (зависи от фирмата).

   Нашата китайска приятелка Нини ни покани у тях на празничен обяд, по време на който ни разказа за някои традиционни моменти  от посрещането на Новата година.

                Основно почистване на дома
    Денят на 24 число от 12 лунен месец се посвещава на годишното почистване на дома - дрехи, завивки и прибори - всичко се чисти, за да се сбогуват със старата година и да известят новата, че са готови да я посрещнат. Вярва се, че чистенето ще измете злото и ще подготви къщата  за добрия късмет. Всички метли и лопати се изнасят извън дома на Нова година, за да не може да бъде изметено щастието.
    Изглежда, че обичаят стриктно се спазва, защото в навечерието на празника наистина видяхме един добър съпруг, който беше излязъл извън прозореца на дома си на деветия етаж и хладнокръвно бършеше стъклата. Няма балкон, нито беше привързан с някакво въже към прозореца. Държеше се с една ръка,  с другата чистеше, а тялото му - залепено за фасадата. С ужас наблюдавахме предания къщовник и горещо се надявахме, че е конфу- мен, от тези, които прескачат от сграда на сграда. Не падна, слава богу, а прозорецът заблестя.

                                   Украсата

    Пролетни стихове (защото започва Пролетният фестивал), написани с черен или златен туш върху червени вертикални ленти, се окачват по стените или от двете страни на вратата.

image

   Тези кратки поеми, сътворени на класически китайски, съдържат добри пожелания за семейството през настъпващата година. Рисувани богове, свитъци на щастието, прекрасни цветя по прозорците, цветни новогодишни рисунки и червени фенери - всичко това допринася за тържествената атмосфера.

                                 Трапезата

     На масата трябва да има тринадесет ястия - пиле, риба, телешко, свинско, раци, приготвени по различни начини, задушени зеленчуци, кълнове, салати и сладки.

image

   Всяко ястие има символично значение - кълнове се ядат, за да си умен, риба - за да си богат...
   На този ден трябва да се приготви и кашата лаба. Началото на историята ни връща преди 900 години. Смята се, че Сакямуни - първият Буда и основател на религията - е постигнал просветлението си на осмия ден от дванадесетия месец. На този ден за него била приготвена оризова каша с боб, орехи и сушени плодове. Традицията да се яде каша лаба тръгва от религията, но с течение на времето тя става обичано зимно ястие за китайците.
   Обядът беше прекъснат от Нини, която настояваше, че сега е моментът да се палят фойерверките. Струпахме се всички на стълбището.

            image

                            image

       Оглушителна канонада, гъст дим и щастливи китайци!
    По гърмежите се гадае - ако са непрекъснати - хубава ще е годината. Нашата лента не се запъна!

                         очаквайте втора част

Категория: Изкуство
Прочетен: 3136 Коментари: 7 Гласове: 3

          Да ви заведа предновогодишно на пазар, искате ли?
          Както вече съм разказвала, китайците не са чували нито за Трифон Зарезан, нито за св. Валентин и не изпитват терзания какво да си изберат за веселба. Алтернативата е само една - Нова година, и то много гръмогласна - на традициите се държи. На шести февруари беше "малката" им Нова година - загрявка за голямата. Пукотевица и фойерверки - цяла нощ... Както каза ентусиазирано таксиджията Ли (на видима възраст 40 години): "Ех, как обичаме с брат ми да гърмим на Нова година! Бум- бум- бум!" - и пусна волана да ми покаже как хвърчат искрите... "Да е опасно? Не, не е - за малките деца - малки фойерверки, а за нас - големите!"
        Трябва да поясня, че тук игрите са за големите мъже, на децата не се полагат - като пораснат, тогава. И наистина, за половин година не съм видяла играещи деца - нито да тичат по плажа или в парка, нито да се гмуркат в морето... Отношението към децата е строго и сериозно. Не е за вярване, но пред очите ми едно тригодишно момиченце стоя мирно и тихо, без да мръдне, час и половина, докато трая танцовата репетиция на майка му.
      И хвърчилата се пускат само от мъже. Ето ви едно, снимано през есента.

image

   На другия му край стои 50 - годишен мъж, съвсем сам, без внучета наоколо си, който отпуска връвта и видимо се радва на това китайско изобретение.
   И пумпалите ги въртят мъжете! Съвсем буквално... Тук  нямам доказателствен материал, но трябва да ми повярвате - насред един празен паркинг в центъра на града възрастен мъж удряше с камшиче един от онези големи пумпали, които се завъртат по този начин и които сме виждали само по филмите. Пумпалът си танцува накъдето поиска, а човекът върви след него и гордо го подкарва с камшика. Той беше толкова щастлив и вдаден в играта си, че не забелязваше никого.
   Много са непосредствени - често като се разминавате с тях по тротоара ги чувате да си пеят някаква песен. В Китай не мъжете са непораснали деца, а децата са непораснали възрастни. За жените не се говори...

  И понеже обещах пазар - ето и част от него. В началото, както винаги, е арката. Тя присъства на много  места в града.
image

   Това е захарна тръстика, докарана от Южен Китай. Продавачът ви я обелва, и вие си я хрупате, вървейки...

image

   Тъй като в Китай има четири климатични пояса - от екваториален до умерен - храна почти не се внася, всичко си произвеждат сами. А и политиката им е такава - поощрява се местното производство.
  Традиционните червени фенери - в случая - като новогодишна украса. Иначе висят не само пред ресторанти, но и пред всякакви обществени сгради.

image

  Мисля, че това са китайски рози, специалистите да кажат...

image

  Момичето продава декоративни рибки, те имат символично значение за празника.

image

   Усмихнати продавачи (за нас - екзотична гледка)

image

  Тук се пекат и варят на пара питки и закуски.

image

  Не винаги ни се усмихват, понякога ни гледат и така... Явно, не ни разбират китайския...

                 image

  Хората пазаруват основно с моторчета и велосипеди.

            image

  Пак - усмихнат продавач.

                                       image

          Тръгваме си към къщи с пълни торби.
        С китайски зеленчуци стават много вкусни български ястия.
   







 

Категория: Изкуство
Прочетен: 11227 Коментари: 14 Гласове: 3
Последна промяна: 11.02.2010 01:37

  Страната е огромна, а хората не пътуват чак толкова много (изключвам масовите преселения по Нова година). Вчера в Пънлай пристигна нов колега на съпруга ми - младеж от Гуанчжоу (намира се в тропическия пояс). Джамбин никога не е ходил в северен Китай, цяла година е карал по тениска и сега тук умира от "полярен студ"...

  Пред нас е тази прекрасна сграда.

image

image

Питаме какво е - оказа се най-прозаично бюро за продажба на недвижими имоти. Ама красота, нали?
  Какъв е символът на тази металопластика, не знам, но е интересна...image

  Отсреща е най-старата и реномирана пекарна в града с най-вкусните торти.

image

  Не може да си купите веднага, има само образци. Избирате си торта от витрината и сладкарките се запретват да я направят пред очите ви, за да е възможно най-прясна. Тук прясната храна е издигната в култ - никога не претоплят вчерашно ядене. Ако тортата ви е по-сложен модел, отиват и до два часа. Вие можете да ги наблюдавате и снимате през стъклото, а ако много пъти сте поръчвали и това ви е познато - разходете се.

image

image

  По улиците няма да видите бебешки колички. Бебетата или ги носят на ръце, или ги поставят в нещо като кошница на багажника на велосипеда или мотора и така ги превозват. Жени в поли или рокли няма да срещнете - носят само панталони. Трудно определяме възрастта на хората - повечето младеят (в нашите очи). Сред младите хора повечето са високи, мааалко по-стройни от нас. Въпреки че китайското правителство е много загрижено за затлъстелите деца, рядко се виждат такива на улицата.
  Много бях чувала за прочутите им традиционни масажи. Ето един такъв салон.

image

image

  Облегалките на леглата са подвижни - могат да стават и на кресла. А в горния край на вратата има малко кръгло прозорче за наблюдение :)
  Обичайният масаж на краката се използва най-често - богатите китайци ходят всяка вечер преди сън на масаж, за да спят добре. Приятен е като цяло, на моменти - болезнен, но който има гъдел на краката като мен - за него е тежко изпитание... Масажистът гледа учудено ухилената ми физиономия като че ли никой китаец няма гъдел... Може пък и да нямат хората...

  За днес - до тук, утре - пак...

 
Категория: Туризъм
Прочетен: 2142 Коментари: 6 Гласове: 10
Последна промяна: 03.02.2010 10:52

    Обичате  ли разхвърляните, безцелни разходки, когато сте в чужбина? Обикновено те дават повече на чужденеца, отколкото организираните под командата на гид обиколки. А ние имаме време и за двете.
   Днес е слънчево, не бързаме за никъде, и ще се пошляем, снимайки всичко интересно, което ни се изпречи.
   Бях ви сimage
поменала в предишен постинг за новото строителство - много се строи наистина, и бързо. Китай е най-голямата строителна площадка в света. Това, което ме очарова, е оформлението на площите между блоковете - по  фън шуи се съчетават дървета, "артистични" камъни със странна форма и вода - непременно вода - рекичка, езерце, водна каскада. И червени рибки във водата, често и лотоси. Едни пейчици и беседки наоколо - чудо. А тук даже са оформили миниатюрен амфитеатър - кой изнася представления - още не знам, но ще науча. Обичат изяществото да присъства в ежедневието им.

image

image  заледена рекичка до нашия блок. През лятото по нея цъфтят лотоси.

image по мостчето са постлали рогозки, за да не се хлъзгат хората

imageimage беседка сред заледено езерцеimage  малкият квартален амфитеатър

  Стигаме до традиционен китайски магазин за чай. В него, освен да си купите чай, можете и да го опитате - като участник в прословутата чаена церемония. Ще ви я демонстрират само ако обещаете, че ще си купите чай - някой от стотиците видове по рафтовете. Като влязох, една компания от седем мъже в костюми се беше разположила около ниската чаена масичка и пробваше разни видове - "полезни за мъжете, или пък за жените" - за всякакви случаи. Не ми разрешават да ги снимам - и вие като видите чужденка с фотоапарат, какво ще си помислите?...

image

Тази девойка приготвя чая и им налива в микроскопични чашки.

image

image  интериор в чаения магазин

  Опитваме и ние националната им напитка и си купуваме два - три вида чай.. Впрочем, много китайци не обичат чай, за кафе да не говорим, затова и в града няма нито чайни, нито кафенета. Моето обяснение за равнодушието им към чая е в отминалите гладни години. Все пак чаят не расте по дворовете, трябва да си го купиш. А хората са преживявали векове наред с по една купичка ориз на ден, малцина са можели да си купуват и други продукти. За моя изненада китайците и ориз не обичат - поне тук, в северната част, където той не вирее. Всеки обича това, което расте около него...

          Продължаваме във втора част :)

Категория: Туризъм
Прочетен: 3022 Коментари: 10 Гласове: 7
Последна промяна: 02.02.2010 12:02
Търсене

За този блог
Автор: natali60
Категория: Изкуство
Прочетен: 1022386
Постинги: 159
Коментари: 1222
Гласове: 18622
Календар
«  Февруари, 2010  >>
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728