Постинги в блога от 02.02.2010 г.
02.02.2010 11:35 -
РАЗХВЪРЛЯНА РАЗХОДКА
Обичате ли разхвърляните, безцелни разходки, когато сте в чужбина? Обикновено те дават повече на чужденеца, отколкото организираните под командата на гид обиколки. А ние имаме време и за двете.
Днес е слънчево, не бързаме за никъде, и ще се пошляем, снимайки всичко интересно, което ни се изпречи.
Бях ви с
поменала в предишен постинг за новото строителство - много се строи наистина, и бързо. Китай е най-голямата строителна площадка в света. Това, което ме очарова, е оформлението на площите между блоковете - по фън шуи се съчетават дървета, "артистични" камъни със странна форма и вода - непременно вода - рекичка, езерце, водна каскада. И червени рибки във водата, често и лотоси. Едни пейчици и беседки наоколо - чудо. А тук даже са оформили миниатюрен амфитеатър - кой изнася представления - още не знам, но ще науча. Обичат изяществото да присъства в ежедневието им.
заледена рекичка до нашия блок. През лятото по нея цъфтят лотоси.
по мостчето са постлали рогозки, за да не се хлъзгат хората
беседка сред заледено езерце
малкият квартален амфитеатърСтигаме до традиционен китайски магазин за чай. В него, освен да си купите чай, можете и да го опитате - като участник в прословутата чаена церемония. Ще ви я демонстрират само ако обещаете, че ще си купите чай - някой от стотиците видове по рафтовете. Като влязох, една компания от седем мъже в костюми се беше разположила около ниската чаена масичка и пробваше разни видове - "полезни за мъжете, или пък за жените" - за всякакви случаи. Не ми разрешават да ги снимам - и вие като видите чужденка с фотоапарат, какво ще си помислите?...
Тази девойка приготвя чая и им налива в микроскопични чашки.
интериор в чаения магазинОпитваме и ние националната им напитка и си купуваме два - три вида чай.. Впрочем, много китайци не обичат чай, за кафе да не говорим, затова и в града няма нито чайни, нито кафенета. Моето обяснение за равнодушието им към чая е в отминалите гладни години. Все пак чаят не расте по дворовете, трябва да си го купиш. А хората са преживявали векове наред с по една купичка ориз на ден, малцина са можели да си купуват и други продукти. За моя изненада китайците и ориз не обичат - поне тук, в северната част, където той не вирее. Всеки обича това, което расте около него...
Продължаваме във втора част :)
Търсене
