Постинги в блога от 03.02.2010 г.
03.02.2010 10:50 -
ВТОРА РАЗПИЛЯНА РАЗХОДКА
Страната е огромна, а хората не пътуват чак толкова много (изключвам масовите преселения по Нова година). Вчера в Пънлай пристигна нов колега на съпруга ми - младеж от Гуанчжоу (намира се в тропическия пояс). Джамбин никога не е ходил в северен Китай, цяла година е карал по тениска и сега тук умира от "полярен студ"...
Пред нас е тази прекрасна сграда.
Питаме какво е - оказа се най-прозаично бюро за продажба на недвижими имоти. Ама красота, нали?
Какъв е символът на тази металопластика, не знам, но е интересна...
Отсреща е най-старата и реномирана пекарна в града с най-вкусните торти.
Не може да си купите веднага, има само образци. Избирате си торта от витрината и сладкарките се запретват да я направят пред очите ви, за да е възможно най-прясна. Тук прясната храна е издигната в култ - никога не претоплят вчерашно ядене. Ако тортата ви е по-сложен модел, отиват и до два часа. Вие можете да ги наблюдавате и снимате през стъклото, а ако много пъти сте поръчвали и това ви е познато - разходете се.
По улиците няма да видите бебешки колички. Бебетата или ги носят на ръце, или ги поставят в нещо като кошница на багажника на велосипеда или мотора и така ги превозват. Жени в поли или рокли няма да срещнете - носят само панталони. Трудно определяме възрастта на хората - повечето младеят (в нашите очи). Сред младите хора повечето са високи, мааалко по-стройни от нас. Въпреки че китайското правителство е много загрижено за затлъстелите деца, рядко се виждат такива на улицата.
Много бях чувала за прочутите им традиционни масажи. Ето един такъв салон.
Облегалките на леглата са подвижни - могат да стават и на кресла. А в горния край на вратата има малко кръгло прозорче за наблюдение :)
Обичайният масаж на краката се използва най-често - богатите китайци ходят всяка вечер преди сън на масаж, за да спят добре. Приятен е като цяло, на моменти - болезнен, но който има гъдел на краката като мен - за него е тежко изпитание... Масажистът гледа учудено ухилената ми физиономия като че ли никой китаец няма гъдел... Може пък и да нямат хората...
За днес - до тук, утре - пак...
Търсене
