Постинги в блога от Февруари, 2011 г.
19.02.2011 04:58 -
ЧЕСТИТ ПРАЗНИК НА ФЕНЕРИТЕ!
Исках да ви поздравя с тези думи в деня на празника, но пукотевицата беше толкова оглушителна, че не чувах мислите си, камо ли да седна да пиша... Днес вече е по-спокойно и мога да ви разкажа как го отбелязахме с моята приятелка Сун.
Празникът на фенерите е съществувал вече при династията Хан (206г.пр.Хр. - 220 г. сл.Хр.), а при династията Тан се е разпространил в целия тогавашен Китай. Днес е обичано събитие и в Индонезия, Малайзия, Сингапур и Виетнам. Датата му е променлива, но винаги е на петнадесетия ден от първия месец по лунния календар - с него завършват традиционните двуседмични новогодишни празненства. Тази година се падна на 17 февруари. На следващия ден започна Голямото преселение - милиони китайци тръгнаха от родните си места към големите градове, в които работят...
Сун ми се обади предния ден и ме покани да се разходим до увеселителния парк Хепиленд в края на града, където единствено могат да се видят част от празничните моменти. Пънлай е малък град в североизточен Китай и тук не може да наблюдавате по улиците артистичните изпълнения, познати ни от телевизията - танци на лъвове и дракони, шествия с фенери и други подобни... Хепиленд е построен от кореец, но, разбира се, тук не се пропуска никой китайски празник, така беше и сега. Още щом слязохме от осмицата, бодра китайска музика ни посрещна. От самия вход над нас се люшна море от червени фенери, подухвани от мразовития вятър - гледката е феерична. Отдалеч приличат на алени балони, подхванати от въздушната река и на цветни пъпки малко преди да се разпукнат...
вечната битка между тигъра и дракона
кукли в национални носии на сцената
рибите са символ на богатството
петелът е едно от 12-те животни на Буда. Около елхата са подредени и 12-те, всеки може да се снима до "своето" животно - според годината, в която е роден
част от декорацията на парка
вдясно - пързалка за шейни
оръдие за изкуствен сняг пред пързалката
Опасни атракциони и много пътеки, които отвеждат до различни зони в парка - Долината на приказките със скулптури на приказни герои, старинно корейско село с макети на къщи и дворове, зоопарк, закусвални, голям корейски магазин за сувенири... Еклектиката при съчетаването на двете култури не дразни, по-скоро е любопитна...
бронзови фигури в корейското село в Хепиленд
корейска къща
Сун... и мечката
по пътеката в Долината на приказките
Алиса в страната ... Китай
Свирепият студ не ни позволи да се качим на нито една въртележка, но хората вървяха с щастливи лица и като че ли не го забелязваха. Вероятно самовнушението, че Пролетта е настъпила на трети февруари заедно с Новата година, действа... Свърнахме по Алеята на желанията. Отстрани на дълги въжета бяха окачени стотици листове с отпечатани гатанки, за позналите имаше награди.
Гатанките са един от елементите на зимния (според китайците - пролетния! - тук не можахме да се разберем...) празник, те съдържат послания за щастие, семейно събиране, успех и любов. Който пазнае отговора, може да си пожелае нещо под червените фенери и то ще се сбъдне.
Сун се зачете внимателно в опит да отгатне някои, но не можа и тъжно каза: "Много са трудни, не можем да си пожелаем да сме щастливи..." Ще бъдем щастливи, Сун, хората с добри помисли трябва да бъдат щастливи!
Акцентът на празника са, разбира се, фенерите - преобладаващо червени, но могат да бъдат и в други цветове, а също и в различни форми - например на цветя и животни, изработени с майсторство и изобретателност. Правят се буквално от всичко - дърво, хартия, плат, цветно стъкло, дори нефрит, а днес вече - и от пластмаса. Някога върху тях са изписвали гатанките, сега се украсяват с образи на герои от китайския фолклор.
"Да се прибираме, преди да са започнали гърмежите - предложи благоразумно Сун. - А и трябва да приготвям празничните танюан (варени топчета от лепкав ориз със сладка плънка)". Докато пътувахме обратно към центъра, най-нетърпеливите започнаха да изпробват бойното снаряжение, с което се опитваха здравата да наплашат злите духове и всякакви тъмни сили. Как - с пиратки и фойерверки - любимо китайско занимание не само по празници. Наближавах към къщи, когато канонадата стана вече неспирна - от всички страни свистене на куршуми и шрапнели, от време на време изтежко се обаждат оръдията. Цялата "артилерия" е на крак! Илюзията е пълна - на бойното поле съм. Трябва да се чества шумно и весело, за да ви срещне щастието през новата година.
Има различни легенди за възникването на празника. Една от тях свързва появата му с будизма. През управлението на династията Хан, когато новата религия все още не била популярна сред народа, будистки монаси решили да почетат божеството на петнадесетия ден от първия лунарен месец, който ден е и първият от навата година с пълнолуние. Монасите запалили в храмовете червени фенери. Императорът, който се стремял да наложи новото учение, харесал идеята и издал указ всички да занесат фенери в храмовете като почит към Буда. Освен това хората трябвало да окачат светещ фенер и пред домовете си през нощта, което постепенно се превърнало в традиция и масов празник.
На мен повече ми харесва друга легенда - за красивата девойка Юан Сяо. Откакто постъпила на работа в дворцовата кухня, тя не била виждала родителите си и това много й тежало. Като не можела да покаже синовната си признателност, тя решила да сложи край на живота си, скачайки от високата стена около палата. В това време от там минал императорският съветник и чул плача й. Убедил я да слезе от стената и, трогнат от синовната й обич, обещал да й помогне да вижда семейството си поне веднъж в годината.
На другия ден той се преоблякъл като гадател и застанал зад една сергия на пазара. Мнозина идвали при него с молба да им разкрие бъдещето, тъй като го познавали като мъдър човек. На всички обаче той казвал едно и също - че на петнадесетия ден от първия месец столицата ще бъде опожарена. Хората изпаднали в паника и помолили съветника за помощ. Отговорът бил: "На тринадесетия ден Богът на огъня ще изпрати една фея, облечена в червено, на черен кон, да подпали града. Ако я видите, молете я за милост".
В уречения ден Юан Сяо, облечена в червено и яхнала черен кон, се появила по улиците на столицата. Хората започнали да я молят да не опожарява града, а тя отвръщала: "Изпрати ме Богът на огъня да подпаля столицата ви на петнадесетия ден. Ако искате да се спасите, нека императорът ви намери изход!"
Хората отишли при владетеля, а той се обърнал към съветника си. Ето и съвета: "Богът на огъня обича да яде танюан (сладки пелмени). Прислужницата ви Юан Сяо ги прави превъзходно, така че нека на петнадесетия ден Ваше величество почете бога с тях. Наредете също във всяка къща да се приготвят такива сладки, да се окачи червен фенер и всички да пускат фойерверки, така че да заблудим Бога на огъня и да избегнем гибелта."
Така и станало. Юан Сяо също направила голям червен фенер, върху който изписала името си и излязла сред тълпата. Така сторили и нейните родители и семейството най-сетне се събрало. Настъпило утро, столицата останала цяла, а императорът издал указ всяка година на този ден хората да изпълняват същия ритуал. В чест на добрата девойка хората нарекли празника Юан Сяо. Тогава възникнал и обичаят да се изписват гатанки върху фенерите.
Вечерта приятели ни донесоха да опитаме от оризовите пелмени. На мен повече ми допада лунният сладкиш по време на празника "Средата на есента"...
09.02.2011 05:59 -
НАНДЗИН - СТОЛИЦА НА ДЕСЕТ ДИНАСТИИ - трета част
ПРЕЗИДЕНТСТВОТО
"Няма смесване на култури в Нандзин, както е в други метрополиси в света. Културата е една - китайска." - мислех си допреди да видя Президентския дворец. Той е построен до реставрираната правителствена сграда от времето на династията Цин, просъществувала повече от шестотин години. В музейния комплекс в съседство се издигат постройки в китайски и в западен стил - всяка със своя идентичност и историческо значение.. Той се състои от три части - сградите на бившето националистическо управление и на президентското правителство са в центъра; на запад са разположени канцеларията на временния президент Сун Ятсен, Секретариатът, Западната градина и Щабът на главното командване, а на изток - Мемориалният храм Тао и Лин и изложбата на културни реликви и документи от резиденцията на Лиандзианския вицекрал. Живописен парк в традиционен китайски стил отморява погледа сред всички тези строги и тържествени постройки. Днес комплексът е отворен за света като Нандзински музей на китайската нова история.
кулите близнаци са срещу Президентството
Солидната крепостна порта в западен стил е построена на мястото на древната след формирането на националистическото правителство през 1929 г.
Трите арки се затварят с железни решетъчни врати, внесени от Франция. Каменните лъвове - пазители от двете й страни са свидетели на много важни събития от китайската история.
Влизаме в просторен двор, в дъното на който порта с висок праг в познатия ни вече стил ни отвежда из тайните лабиринти на властта. През династията Мин това място на два пъти е било дом на палати на благородници, а по време на Цин династията тук е била канцеларията на вицекраля на Лиандзиан. Властниците от различни епохи са си харесали това убежище и то е претърпяло множество метаморфози през вековете.
Китайците обичат да онагледяват с картини и скулптури важните моменти от своето минало. Така и чужденците добиват представа за мистериозните личности, стояли начело на страната.
Хон Сиуцуан
Тръгваме от 1853 г., когато тайпинските селски революционни сили, водени от Хон Сиуцуан (китайският Ивайло), окупират Нандзин (тогава Тиандзин) и установяват режима, наречен Кралството на Небесния мир. Дворецът е разширен и превърнат в палат за Хон - Палатът на Небесния крал. Историческите документи говорят, че той се е усамотявал в палата, рядко е излизал навън и е прекарвал много време в писане, рисуване и калиграфия. Това са подобаващи занимания за истинския мъж - според конфуцианския идеал мъжът трябва да е философ и поет преди всичко, за спорт и физическа сила не се споменава...
кралската канцелария
монети от Тайпинското Небесно кралство
кабинетът на краля
тронната зала
жеравите са символ на дълголетие
От този стар кладенец са черпили питейна вода за хората, обитавали кралската резиденция по време на Тайпинското Небесно кралство. Това ми напомни, че питейната вода и днес е проблем за Китай. Водата от водопровода не се пие - и в домовете, и в учрежденията се ползва бутилирана вода от апарати.
старият кладенец
През 1864 г. войската на император Цин си възвръща Нандзин. Главнокомандващият Джън Гуофан наредил повечето от дворцовите сгради да бъдат срутени до основи и на тяхно място били издигнати нови - канцеларията на генерал - губернатора в съответствие с правителствения протокол.
След революцията Синхай от 1911 г. Сун Ятсен полага клетва в Двореца като временен президент на република Китай, това е първият републикански режим в страната. Скоро Китай навлиза във военна диктатура и дворцовият комплекс официално не се използва до 1927 г., когато Северният поход на Куоминтан (КМТ - най-страта политическа партия в страната, основана от д-р Сун Ятсен превзема Нандзин и превръща Двореца в Щаб на националистическото правителство.
восъчни фигури на Сун Ятсен и негови сподвижници. Моментът на клетвата на д-р Сун като временен президент
макет на революционери, които атакуват Двореца на династията Цин във въстанието Гуанджоу през април 1911 г.
Президентството, където д-р Сун е положил клетва
Преди японците да окупират Нандзин през Втората китайско - японска война (1937 - 1945) председателят на националистическото правителство Чан Кайши отвежда министрите в Чончин и сградата е превзета от Уан Дзинуей, който сътрудничи на японците. След японското отстъпление през 1945 Чан Кайши се връща у дома (той е родом от Нандзин).
Чан Кайши
канцеларията на националистическото правителство
Портата на китайския еднорог
Наричали са я Портата на китайския еднорог, защото от двете й страни е стоял по един каменен еднорог. Червената порта обикновено е била затворена и се е отваряла само за да мине Чан Кайши. Останалите хора са влизали през страничните врати. Така се подчертавало достойнството на президента. Лидерът открай време, та и досега, е заемал много по-почетно място в живота на хората в сравнение с европейските страни, отношението към него е подчертано раболепно...
"Родина, родители, закон, добро сърце и любов" - това е, в което вярва китаецът и което беше написано на плакат в приемната на президента.
Конституцията на република Китай е приета през 1947 и щабът на националистическото правителство е преименуван в канцелария на президента.
Към края на Китайската гражданска война (1949) комунистическите сили превземат Нандзин и Народноосвободителната армия го "освобождава".
ръководителите на Народноосвободителната армия в Двореца
Правителството на Чан Кайши забягва в Тайван и Мао Дзедун провъзгласява Китайската народна република със столица Пекин. През 1980 г. Дворецът е превърнат в музей.
Това е кратката, но бурна история на Президентството, зад чиито стени през вековете са решавани съдбите на милиони хора. Вниманието към различните управници е еднакво подчертано и толерантно, никой не е потънал в сянка само защото е бил враг на сегашната власт.
След сериозния и агресивен свят на политиката навлизаме във вековната Западна градина. Несравнимо е удоволствието и чувството на умиротворение от разходката в китайската традиционна градина. Тези живописни творения с древна история целят да пресъздадат естествения пейзаж на планините и реките и вечната божествена хармония на природата. Скали, вода, мостчета, кръгли арки в градинските стени и павилиони са сред най-популярните елементи на класическата градина на висшата образована класа.
Тук духът си почива... Край водното огледало решат косите си плачещите върби, олицетворяващи животворното начало ян; зад тях са пръснати в привиден безпорядък тополи, магнолии, бамбук, сливи, праскови и още непознати дървета и храсти. Цветовете на флората са сдържани, вниманието е привлечено преди всичко от формата на растенията и играта на светлината и сенките.
каменният кораб е готов да отплава
красив контраст
и камъкът има душа
Камъкът е специално подбран и се издига така, че човек да може да му се наслаждава от всички страни. Той е миниатюрно изображение на природата и е широко почитан от древни времена. Камъкът не може да изкаже емоция като поемата, нито да изрази идея като картината. Но мисълта, чувството, дори мечтата могат да се открият в камъните, потънали в покой и мълчание. Съзерцавайки ги, вие ще развиете ума си и ще моделирате темперамента си. Можете да им се възхищавате и да ги събирате като творби на изкуството. Те могат да ви носят непрекъснато огромна радост и да ви помогнат да осъзнаете истинския смисъл на живота. Китайците мислят така и в новото строителство задължително се предвиждат и камъни за украса - един голям като скала или група по-малки по алеите между блоковете.
Творческата интуиция и възвишеното поетично мислене са задължителни качества на човека, който формя градината - място за отмора, за изучаване на поезия, за романтични преживявания - духът на Китай.
Като столица на десет династии Нандзин е на първо място на Югоизток със съчетанието на градски мащаби, стара култура, елегантност и героична история. Излизаме неохотно от това вълшебство и се отправяме към летището. Следващият ни полет е за Сиан - Осмото чудо на света!
летището на Нандзин
И този пътепис участва в конкурс на poblizo.com Ако ви е харесал, можете да гласувате за него от Фейсбук. Благодаря ви!
Търсене