Исках да ви поздравя с тези думи в деня на празника, но пукотевицата беше толкова оглушителна, че не чувах мислите си, камо ли да седна да пиша... Днес вече е по-спокойно и мога да ви разкажа как го отбелязахме с моята приятелка Сун.

       Празникът на фенерите е съществувал вече при династията Хан (206г.пр.Хр. - 220 г. сл.Хр.), а при династията Тан се е разпространил в целия тогавашен Китай. Днес е обичано събитие и в Индонезия, Малайзия, Сингапур и Виетнам. Датата му е променлива, но винаги е на петнадесетия ден от първия месец по лунния календар - с него завършват традиционните двуседмични новогодишни празненства. Тази година се падна на 17 февруари. На следващия ден започна Голямото преселение - милиони китайци тръгнаха от родните си места към големите градове, в които работят...

     Сун ми се обади предния ден и ме покани да се разходим до увеселителния парк Хепиленд в края на града, където единствено могат да се видят част от празничните моменти. Пънлай е малък град в североизточен Китай и тук не може да наблюдавате по улиците артистичните изпълнения, познати ни от телевизията - танци на лъвове и дракони, шествия с фенери и други подобни... Хепиленд е построен от кореец, но, разбира се, тук не се пропуска никой китайски празник, така беше и сега. Още щом слязохме от осмицата, бодра китайска музика ни посрещна. От самия вход над нас се люшна море от червени фенери, подухвани от мразовития вятър -  гледката е феерична. Отдалеч приличат на алени балони, подхванати от въздушната река и на цветни пъпки малко преди да се разпукнат...

                      

                                        вечната битка между тигъра и дракона

                кукли в национални носии на сцената

                       рибите са символ на богатството

                           петелът е едно от 12-те животни на Буда. Около елхата са подредени и 12-те, всеки може да се снима до "своето" животно - според годината, в която е роден

част от декорацията на парка

                           вдясно - пързалка за шейни

         оръдие за изкуствен сняг пред пързалката

                Опасни атракциони и много пътеки, които отвеждат до различни зони в парка - Долината на приказките със скулптури на приказни герои, старинно корейско село с макети на къщи и дворове, зоопарк, закусвални, голям корейски магазин за сувенири... Еклектиката при съчетаването на двете култури не дразни, по-скоро е любопитна...

                               бронзови фигури в корейското село в Хепиленд

                                       корейска къща

           Сун... и мечката

                          по пътеката в Долината на приказките

                           Алиса в страната ... Китай

        Свирепият студ не ни позволи да се качим на нито една въртележка, но хората вървяха с щастливи лица и като че ли не го забелязваха. Вероятно самовнушението, че Пролетта е настъпила на трети февруари заедно с Новата година, действа... Свърнахме по Алеята на желанията. Отстрани на дълги въжета бяха окачени стотици листове с отпечатани гатанки, за позналите имаше награди.

                             

       Гатанките са един от елементите на зимния (според китайците - пролетния! - тук не можахме да се разберем...) празник, те съдържат послания за щастие, семейно събиране, успех и любов. Който пазнае отговора, може да си пожелае нещо под червените фенери и то ще се сбъдне.

                

         Сун се зачете внимателно в опит да отгатне някои, но не можа и тъжно каза: "Много са трудни, не можем да си пожелаем да сме щастливи..." Ще бъдем щастливи, Сун, хората с добри помисли трябва да бъдат щастливи!

          Акцентът на празника са, разбира се, фенерите - преобладаващо червени, но могат да бъдат и в други цветове, а също и в различни форми - например на цветя и животни, изработени с майсторство и изобретателност. Правят се буквално от всичко - дърво, хартия, плат, цветно стъкло, дори нефрит, а днес вече - и от пластмаса. Някога върху тях са изписвали гатанките, сега се украсяват с образи на герои от китайския фолклор.

          "Да се прибираме, преди да са започнали гърмежите - предложи благоразумно Сун. - А и трябва да приготвям празничните танюан (варени топчета от лепкав ориз със сладка плънка)". Докато пътувахме обратно към центъра, най-нетърпеливите започнаха да изпробват бойното снаряжение, с което се опитваха здравата да наплашат злите духове и всякакви тъмни сили. Как - с пиратки и фойерверки - любимо китайско занимание не само по празници. Наближавах към къщи, когато канонадата стана вече неспирна - от всички страни свистене на куршуми и шрапнели, от време на време изтежко се обаждат оръдията. Цялата "артилерия" е на крак! Илюзията е пълна - на бойното поле съм. Трябва да се чества шумно и весело, за да ви срещне щастието през новата година.

          Има различни легенди за възникването на празника. Една от тях свързва появата му с будизма. През управлението на династията Хан, когато новата религия все още не била популярна сред народа, будистки монаси решили да почетат божеството на петнадесетия ден от първия лунарен месец, който ден е и първият от навата година с пълнолуние. Монасите запалили в храмовете червени фенери. Императорът, който се стремял да наложи новото учение, харесал идеята и издал указ всички да занесат фенери в храмовете като почит към Буда. Освен това хората трябвало да окачат светещ фенер и пред домовете си през нощта, което постепенно се превърнало в традиция и масов празник.
        На мен повече ми харесва друга легенда - за красивата девойка Юан Сяо. Откакто постъпила на работа в дворцовата кухня, тя не била виждала родителите си и това много й тежало. Като не можела да покаже синовната си признателност, тя решила да сложи край на живота си, скачайки от високата стена около палата. В това време от там минал императорският съветник и чул плача й. Убедил я да слезе от стената и, трогнат от синовната й обич, обещал да й помогне да вижда семейството си поне веднъж в годината.
      На другия ден той се преоблякъл като гадател и застанал зад една сергия на пазара. Мнозина идвали при него с молба да им разкрие бъдещето, тъй като го познавали като мъдър човек. На всички обаче той казвал едно и също - че на петнадесетия ден от първия месец столицата ще бъде опожарена. Хората изпаднали в паника и помолили съветника за помощ. Отговорът бил: "На тринадесетия ден Богът на огъня ще изпрати една фея, облечена в червено, на черен кон, да подпали града. Ако я видите, молете я за милост".
       В уречения ден Юан Сяо, облечена в червено и яхнала черен кон, се появила по улиците на столицата. Хората започнали да я молят да не опожарява града, а тя отвръщала: "Изпрати ме Богът на огъня да подпаля столицата ви на петнадесетия ден. Ако искате да се спасите, нека императорът ви намери изход!"
       Хората отишли при владетеля, а той се обърнал към съветника си. Ето и съвета: "Богът на огъня обича да яде танюан (сладки пелмени). Прислужницата ви Юан Сяо ги прави превъзходно, така че нека на петнадесетия ден Ваше величество почете бога с тях. Наредете също във всяка къща да се приготвят такива сладки, да се окачи червен фенер и всички да пускат фойерверки, така че да заблудим Бога на огъня и да избегнем гибелта."
        Така и станало. Юан Сяо също направила голям червен фенер, върху който изписала името си и излязла сред тълпата. Така сторили и нейните родители и семейството най-сетне се събрало. Настъпило утро, столицата останала цяла, а императорът издал указ всяка година на този ден хората да изпълняват същия ритуал. В чест на добрата девойка хората нарекли празника Юан Сяо. Тогава възникнал и обичаят да се изписват гатанки върху фенерите.

            Вечерта приятели ни донесоха да опитаме от оризовите пелмени. На мен повече ми допада лунният сладкиш по време на празника "Средата на есента"...