Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
за нещата от живота
Автор: natali60 Категория: Изкуство
Прочетен: 494833 Постинги: 146 Коментари: 1094
Постинги в блога от Февруари, 2013 г.

       Имах щастието да посетя Сиан - душата на Китай, град - символ на началото, първата китайска столица. Продължава да бъде столица и по-късно - по време на тринадесет династии.
       Когато се върнах в Пънлай и разказах на приятелите за пътешествието, се оказа, че никой от тях не е виждал Осмото чудо - Теракотената армия на живо... Те са толкова млади, а страната им - огромна и с древна история - има забележителности за цял един човешки живот...

      Китайците казват: "Смисълът на живота е в това - да трупаш неща, които можеш да вземеш със себе си". С идеята да трупаме впечатления, красиви спомени и мъдрост, взехме следобед самолета от Нандзин и след три часа полет - ето ни в Сиан (Западно спокойствие е преводът), едно от родните места на китайската цивилизация по поречието на Хуанхъ - Жълтата река. Старото му име е знаково - Chang` an означава Вечния град, историята му е на повече от три хиляди години! Отправната точка по Пътя на коприната и дом на прочутата Теракотена армия, градът си е спечелил световна слава и е с най-голям брой исторически и културни реликви в цялата страна. В него има и 51 университета.

     - Казвам се Аманда и ще бъда вашият гид през двата дни. Какво искате първо да посетите? - усмихна се лъчезарно младата жена, която ни посрещна на летището. Китайците, които работят с чужденци, обикновено си избират някакво европейско име, с което се представят, за да улеснят общуването; много помага.
     Настаниха ни в Императорския хотел "Западна столица" в самия център. С гръмките названия в Китай сме свикнали, но хотелът наистина си заслужава името - величествен и луксозен. На другия ден открих в страничните улички очарователни стари магазинчета и работилници, в една от тях дори изработваха дракони за прочутия танц.
       На сутринта Аманда ме очакваше във фоайето (съпругът ми беше зает служебно). Беше довела и братовчедка си Ева - студентка по изобразително изкуство - за да упражнява езика. Обичайно е младите китайци, които изучават английски, да не пропускат възможност да поприказват с чужденци заради "упражнението". Девойката беше тиха и притеснителна, не вземаше участие в разговора ни, но явно й беше достатъчно да слуша.

             Аманда (вдясно) и Ева

        Така малката ни групичка застана на тротоара в очакване на такси. В осеммилионен град да се хване такси е трудна задача, както се убедихме много пъти по време на престоя ни... Но скоро късметът ни проработи и вече пътувахме към действащия будистки храм Син Шан - всъщност цял манастирски комплекс, един от най-старите в Китай - в сърцето на града. С царствено достолепие той съжителства с небостъргачите наоколо, без това да изглежда еклектично.

                  входът на манастира

      Докато чаках Аманда да си купи свещи пред портата, ме наобиколиха просяци (това не може да се види в нашия Пънлай). Дадох по малко пари на няколко, но отнякъде прииждаха нови и моята водачка ме дръпна да вървим - не може да се помогне на всички...
     Влязохме през високата порта и веднага потънахме в друг свят. Тръгнахме по алеите на комплекса. На домакините в него видимо не им пречи върволицата от туристи през целия ден. Приходите от билетите са им нужни за поддръжката - в момента се поправяха някои от сградите.

                       първият от поредицата храмове

       Странно ми подейства съчетанието на деловия ритъм на ремонтните работи и грохота на града отвъд манастирските стени с това застинало безвремие вътре.
       Разминахме се с няколко монаси - вървяха вглъбени в себе си; в дрехи, непроменяни от хилядолетия; далеч от светската суета - бяхме невидими за тях... Те са в света, но не като част от него. По-късно коментирахме с нашия приятел Джанбин защо мъжете, а и жените тук, в Китай, отдадени на Бога, остригват до голо главите си. "За да се отличават от другите хора, а и заедно с косите си да се освободят и от чувствата си... - после добави замислено - но това е невъзможно..."

               будистки монах

   Помислих си, ако не се ръководиш в живота си най-вече от сърцето, ако не се отвориш за любовта и не следваш пътя й, ти си почти мъртъв...
   Храмът Син Шан е построен през 268 г., по време на Западната Цин династия (265 - 316 г.), но е бил главен будистки център през династията Тан (618 - 907г.)

                 Аманда пали свещи пред храма

                   дяволът позира, докато работи...

                              стенни релефи в храма

        Продължението на разказа с много снимки можете да видите тук:
http://poblizo.com/?p=28034

Категория: Изкуство
Прочетен: 981 Коментари: 0 Гласове: 8
Търсене

За този блог
Автор: natali60
Категория: Изкуство
Прочетен: 494833
Постинги: 146
Коментари: 1094
Гласове: 12405
Календар
«  Февруари, 2013  >>
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728