Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
за нещата от живота
Автор: natali60 Категория: Изкуство
Прочетен: 606518 Постинги: 147 Коментари: 1121
Постинги в блога от Април, 2010 г.

     Първо искам да благодаря на всички приятели, които са гласували за моя пътепис "Среща с Буда" в конкурса на  poblizo.com  . Благодаря ви, приятели, за подкрепата!

     А сега, като попаднах в клопката на Вулкана и заседнах в сянката на Облака му, не можах да се прибера у дома и си пиша кротко в блога... Опитвам се като китайците да приемам търпеливо и философски разочарованията. Какво друго ми остава, освен да продължа да ви разхождам из китайската провинция. Днес ще довършим пътуването във времето по старата уличка като прекрачим високия праг на дома на генерала и писателя Чи Джигуанг. Посреща ни непознат за мен бял храст с аромат на зюмбюл.

          image

   Тръгваме по лабиринт от алеи, скали и множество малки къщички, в които е живял героят с неговото семейство.

                        image

     Ето как са си подреждали домовете китайците през 16 век.

                                        image

         А това е портрет на генерал Чиimage

        Оформлението на градината е направено с много фантазия и според традицията.

         imageimage

image

image

           Накъдето и да тръгнем, лабиринтът от алеи ни извежда на изхода. Прекосявайки уличката, влизаме в музея на оръжията, използвани от армията на генерала.

                                                      image

   Ето как са изглеждали войниците му.

              image

           Генералът е организирал батальон от бойни колесници. Една от тях - с наблюдателница на върха, е наречена колесница Уан Ган.

                                                           image

           image

                                                 image
         От тази колесница се изстрелват едновременно много стрели.

                               image

              С това оръдие завършваме разходката, пренесла ни далеч назад - в китайския 16 век...
Категория: Изкуство
Прочетен: 2545 Коментари: 6 Гласове: 13
17.04.2010 06:38 - СРЕЩА С БУДА
 
                Китайците не обичат да планират ежедневието си. Защото, даже и да си обещаят някакво събитие, все нещо им се случва и очакваното се разминава. Те обаче приемат това философски, не се разочароват, даже не го обсъждат. Затова  не се учудихме, когато наш познат китаец, туроператор, ни покани на екскурзия до Наншан от предния ден.
              Тръгнахме на седми март рано сутринта с автобус, времето - ясно и мразовито... Съпругът ми и тримата му колеги българи се оказват  единствените мъже в автобуса. Развлечението било осмомартенски подарък за тридесетина китайки от техните половинки. Впрочем, местните дами са убедени, че осми март е ден на китайската жена и разпалено обясняват, че си го празнуват вече сто години. Е, нали знаехме, че Китай на техния език означава "страна в центъра на света" - не спорихме дълго...
             "Ох, то тук само жени, къде съм тръгнал" - изпъшка глухо спътникът ми, но скоро гледката на Великата китайска равнина го погълна и той притихна примирено.

                          image

                   Наншанският бронзов Буда отблизо

            Продължението заедно с много снимки е в  poblizo.com  и участва в конкурс за пътеписи. Заглавието е същото.
Категория: Изкуство
Прочетен: 1578 Коментари: 4 Гласове: 11
Последна промяна: 17.04.2010 06:43

         Ето ни на Площада на мира. Той винаги пустее, както впрочем и тротоарите из града. Кой ще ти върви пеша като има велосипеди и електромоторчета. Един - единствен път на площада имаше навалица - когато през август в Летния театър се проведе Младежкия музикален фестивал... Вървейки по улиците, човек не остава с впечатление, че тази страна е пренаселена.
        А, ето - появи се майка, която учи сина си да кара колело. Мястото е подходящо - просторно и празно...

image  това е входът на Летния театър

                            image колона с барелефи

          Ако искате да сте здрави, трябва да се целувате ето така - препоръчва един плакат насред площада:

    image

          Явно тук са наплашени от грипа и по всяко време на годината ще видите хора с маски на устата...
          От другата страна на Летния театър виждаме един голям гонг. На него е написано, че диаметърът му е два метра и тежи 108 килограма. Отлят е първоначално в Индонезия през 2002 и две години по-късно първото му копие е подарено на китайското правителство и на китайския народ. Гонгът е символ на световната дружба и мир. В центъра му от лицевата страна  са изобразени символите на световните религии  и много национални флагове.

            image

                                                  image

    Сърцето ми трепна, когато си открих знамето, макар и толкова малко, така далеч от родината. Нямаше никой наоколо, на когото да го покажа с гордост...

       image

            Това са двете забележителности на площада...

           Имам си една любима стара уличка в центъра, сега отиваме там. На нея е запазена къщата музей на Чи Джи Гуанг (1528 - 1588) - изтъкнат военен стратег, губернатор и национален герой от китайската история. До нея е Музеят на оръжията, използвани от армията на генерала. А по-нататък са пръснати очарователни антикварни магазинчета с безброй красиви дреболии.

        image     

    В началото и края на улицата се издига по една арка. Искате ли да я видите как изглеждаше през зимата?

                                                        image

          Пак сме сами - туристическият сезон е два месеца през лятото, а за местните не са никаква атракция "китайските потайности", както аз ги наричам,  свикнали са им.
  Ей така най харесвам - пусто, слънчево и прелестно безвремие.

                image

                                                      image
   
          къщата музей на генерал Чи. Друг път ще ви поканя вътре - плетеница от лабиринти, езеро, скали, чудеса...
      Сега влизаме в това антикварно магазинче. Собственикът пиеше чай с двама приятели, наля ми и на мен една чашка и ме остави да разглеждам и снимам, без досадно настояване да купя нещо.

              image

                                              image

 вляво е антикварят, на стената виси картата на Китай.

   image

                              image

            Не стана ли много дълъг постингът? Утре ще продължим... Снимките се увеличават с кликване върху тях.


 

Категория: Изкуство
Прочетен: 2747 Коментари: 10 Гласове: 8
Последна промяна: 20.04.2010 16:38
           Запролети се и тук. Но само по календара. По тези краища пролетта пристига късно - чак към края на май... Тогава аз ще си бъда в любимата Варна и ще се радвам на лятото. Китай, Китай, ама и от Китай човек трябва да си взема отпуска от време на време...
          Но все още съм в Пънлай. И като морско чедо днес ще ви покажа морето. По-точно - двете морета - Бохай и Жълто, които се пресрещат точно на градския плаж. Плажът тук не се използва за печене, както при нас, а за прехрана. Затова и през лятото няма да видите по него чадъри, шезлонги, барчета... Никой не се пече, хората мразят загара и неистово се крият от слънцето. Цялата им козметика - и за мъже, и за жени - е избелваща. Като знам при нас как ентусиазирано се препържват на солариумите... То и моя милост като пристигна тук, искаше да си запази варненския тен, но се избели на бърза ръка, ползвайки местни кремчета...
    А и за разходки рядко се използва крайбрежната алея. Обичайно е по нея хората да разглеждат и сортират улова си от миди и риба по време на отлив или от рибарските си лодки.

image

                                           image

         Не случайно едното море се казва Жълто. Няма го лазура на нашето море... Наблизо е устието на река Хуанхъ - Жълтата река, та затова цветът му през цялата година е мръсно сиво жълт.  Така или иначе, морето винаги ми напомня родния град и ме изпълва с малко тъга...
       Това е изкуственият полуостров Осемте безсмъртни, за който още не съм ви разказвала. Казват, че е построен преди сто години, сега само се поддържа и реконструира. На него е голяма красота - вътрешни езера, пагоди, музей на нефрита, има много за показване.

   image

                                      image

    image  плажът при отлив. В далечината се вижда полуострова, където се намира историческият комплекс Пънлай Г - гордостта на града.

           Тези жени продават сувенири направо от велосипедите си. Шумно ме каниха да си купя, но когато извадих апарата да ги снимам, срамежливо скриха глави... Вижте как сериозно са се пребрадили - да не би да почернеят.

                   image

                                                              image

              На запад по алеята се стига до паметника на Осемте безсмъртни, които прекосили морето (разказвала съм ви легендата за тях). Тук хората много обичат да се снимат.

           image

                                      image

       Тази жена така лъчезарно ми се усмихна, че не можех да не я снимам...

image

                                           image

         Цяла зима стоят разпънати тези найлонови платнища между морето и крайбрежната алея, вероятно предпазват растенията от вятъра, не знам точно...

        Минаваме покрай един голям хотел и продължаваме към единствения площад - Площада на мира.

        image

       Утре започваме от там. 
Категория: Изкуство
Прочетен: 1496 Коментари: 5 Гласове: 10
Последна промяна: 09.04.2010 03:10
Търсене

За този блог
Автор: natali60
Категория: Изкуство
Прочетен: 606518
Постинги: 147
Коментари: 1121
Гласове: 13980
Календар
«  Април, 2010  >>
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930