Първо искам да благодаря на всички приятели, които са гласували за моя пътепис "Среща с Буда" в конкурса на  poblizo.com  . Благодаря ви, приятели, за подкрепата!

     А сега, като попаднах в клопката на Вулкана и заседнах в сянката на Облака му, не можах да се прибера у дома и си пиша кротко в блога... Опитвам се като китайците да приемам търпеливо и философски разочарованията. Какво друго ми остава, освен да продължа да ви разхождам из китайската провинция. Днес ще довършим пътуването във времето по старата уличка като прекрачим високия праг на дома на генерала и писателя Чи Джигуанг. Посреща ни непознат за мен бял храст с аромат на зюмбюл.

         

   Тръгваме по лабиринт от алеи, скали и множество малки къщички, в които е живял героят с неговото семейство.

                       

     Ето как са си подреждали домовете китайците през 16 век.

                                       

         А това е портрет на генерал Чи

        Оформлението на градината е направено с много фантазия и според традицията.

        





           Накъдето и да тръгнем, лабиринтът от алеи ни извежда на изхода. Прекосявайки уличката, влизаме в музея на оръжията, използвани от армията на генерала.

                                                     

   Ето как са изглеждали войниците му.

             

           Генералът е организирал батальон от бойни колесници. Една от тях - с наблюдателница на върха, е наречена колесница Уан Ган.

                                                          

          

                                                
         От тази колесница се изстрелват едновременно много стрели.

                              

              С това оръдие завършваме разходката, пренесла ни далеч назад - в китайския 16 век...