Постинги в блога от 17.06.2007 г.
17.06.2007 14:17 -
Да си купиш художник
Не, не картина, а художник! Истински, жив!
Това се е случило през 1922 година с нашия класик - Владимир Димитров - Майстора. Купил го е богатият американски колекционер Крейн - предложил е на Майстора четиригодишен договор с условието художникът да рисува само за него. Договорът освобождава великия художник от грижите за насъщния, но лишава българското изобразително наследство от над 200 картини и множество графики, станали притежание на американеца.
В началото Майстора заживял в САЩ, за да бъде пред очите на Крейн. Но издържал само две години в златната си клетка - вдъхновението му, подхранвано от родния край и хората в него, секнало./ако бях писател, щях да ви разкажа за неговите страдания, но и така е ясно, мисля.../ Той се върнал в родината и се установил в село Шишковци, където останал до 1930.
Отново художникът е изправен пред проблема за насъщния и приема учителско място в Трета мъжка гимназия в София. По- късно се връща в любимото Шишковци, където рисува до края на жизнения си път през 1960.
Днес разбрах, че баща ми го е познавал лично - виждал го е в София по време на следването си. / и защо чак сега ми казва, да го питаш :) /. Спомня си гордата му висока фигура с дълга брада...Говорили са даже. Бил е самотен, чувствал се е самотен.
Поразрових се и видях, че тази година се навършват 125 години от рождението на великия българин.
Това се е случило през 1922 година с нашия класик - Владимир Димитров - Майстора. Купил го е богатият американски колекционер Крейн - предложил е на Майстора четиригодишен договор с условието художникът да рисува само за него. Договорът освобождава великия художник от грижите за насъщния, но лишава българското изобразително наследство от над 200 картини и множество графики, станали притежание на американеца.
В началото Майстора заживял в САЩ, за да бъде пред очите на Крейн. Но издържал само две години в златната си клетка - вдъхновението му, подхранвано от родния край и хората в него, секнало./ако бях писател, щях да ви разкажа за неговите страдания, но и така е ясно, мисля.../ Той се върнал в родината и се установил в село Шишковци, където останал до 1930.
Отново художникът е изправен пред проблема за насъщния и приема учителско място в Трета мъжка гимназия в София. По- късно се връща в любимото Шишковци, където рисува до края на жизнения си път през 1960.
Днес разбрах, че баща ми го е познавал лично - виждал го е в София по време на следването си. / и защо чак сега ми казва, да го питаш :) /. Спомня си гордата му висока фигура с дълга брада...Говорили са даже. Бил е самотен, чувствал се е самотен.
Поразрових се и видях, че тази година се навършват 125 години от рождението на великия българин.
Търсене