Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
за нещата от живота
Автор: natali60 Категория: Изкуство
Прочетен: 1022374 Постинги: 159 Коментари: 1222
Постинги в блога от Юли, 2012 г.

    Самодоволната италианска фраза "Виж Неапол и умри!" бих перифразирала с удоволствие така: "Виж Източната Венеция и не умирай, за да я носиш дълго в сърцето си!".

    В началото ви разказах за особеностите на приятелството тук, но има още нещо важно и различно по темата - това е приятелството между китайските жени. Една неоспорима връзка, която обединява и държи жените непоколебими пред изпитанията и трудностите в живота.
    Пътешествието ми беше подарък от съпруга ми за рождения  ден, затова можете да си представите двойния ентусиазъм, с който се гмурнах в приключението. Но при Виви нямаше и следа от радостта, с която го планирахме.
    Всяко пътуване е пътуване преди всичко към себе си. Ако пътуваш навътре към себе си, ще обиколиш надлъж и шир света и ще стигнеш отвъд него. Освен към себе си, аз пътувам и към един друг народ и към една друга душа. Тайните на човешката душа не се делят по раси и континенти...

     След един час път - ето ни в Ханджоу (Hangzhou) - последната цел на нашата южна обиколка. Столица на югоизточната провинция Джъдзян, с население седем милиона. Намира се на 180 километра югозападно от Шанхай, на брега на залива Ханджоу, където река Цянтан се влива в Източнокитайско море. Стар център на занаятите и текстилната индустрия е - повече от 4 хиляди години тук се произвежда коприна.
    Много неща тук са първи и най. Най-дългият презокеански мост в света и втори най-дълъг в света е мостът Ханджоу. Величествената инженерна конструкция - магистрален висящ мост - пресича залива Ханджоу и съкращава пътя между Нинбо и Шанхай от 400 на 280 километра. Дълъг е 35,673 км, а височината на основния пилон е 448 метра.
   Перлата в делтата на река Яндзъ, Венеция на Изтока е пред нас (над 130 реки пресичат града, затова е заслужил това име)....

    14 снимки по темата и целия разказ можете да видите тук: http://poblizo.com/?p=24613#more-24613

Категория: Изкуство
Прочетен: 2709 Коментари: 6 Гласове: 12
Последна промяна: 31.07.2012 18:51

    "Ситан повече ми харесва от Уджън - каза Виви. - По-жив е, по-истински".
    Скоро ще можем и ние да сравним двата града. Тук беше магия, а какво ли ще бъде нататък...

    Жизнената сила "ци" според даоистите и други китайски философски школи е присъща на всичко, което съществува. Следователно - и на водните градове - добавям от себе си. Освен от външния пейзаж, аз отнасям спомени и от вътрешния пейзаж на китайската духовност.
   Тръгвам си по-богата - с много красота в душата и с купища сувенири, накупени под горещото неодобрение на Виви. Моите китайски приятели винаги гледат да ме предпазят от лудостта на туриста - сувенирите: "Не купувай, скъпо е... Другаде това ще го има по-евтино!" Добре, че не ги слушам - така и семейството ми може да се порадва на чуждоземните реликви - белези на великолепното пъстро многообразие на човешкия живот, на един различен от нашия свят.

    Успяхме да вместим в обиколката на Уджън и две галерии с живописни творби на съвременни художници, но вече е време за обратния път. Разделям се с необикновения град, завинаги в негов плен.

    Шофьорите от нашия автобус ни отпускат още половин час за обяд в съвременната част на града, преди да потеглим за Ситан. От опит знам, че когато трябва бързо да се нахраниш в Китай, при това с приемлива за европееца храна, най-добре е да се заложи на дан чао фан. Ориз със зеленчуци и омлетени лентички, без ужасни подправки, приготвят го в повечето краища на страната. Ако нямате време за експерименти, послушайте ме, поръчайте си дан чао фан, ще ви нахрани.
      Ние така и направихме - хапнахме набързо в едно малко ресторантче и се върнахме в автобуса. Седнахме, потънали в мислите си.

     Устремяваме се към втория воден град - Ситан. Той е разположен в същата провинция Джъдзян, на стотина километра от Шанхай и от Ханджоу (последната ни цел). Датиран е от периода Пролет и Есен (770 - 476г.пр.н.е.). Ситан е място със стратегическо значение на границата на някогашните царства У и Юе. Равният му терен е прорязан от девет реки и канали.
    Пристигаме в непресъхващия дъжд. Този път си вземаме целия багаж - тук ще се нощува. След известно суетене екскурзоводът ни повежда към малък семеен хотел на два етажа. Скромен, но чист - това се иска. Стоварваме багажа и пак хукваме - кой ти гледа дъжда - имаме един следобед за разглеждане, сутринта потегляме за Ханджоу.
   Раздадени са ни билети, които се проверяват по познатия начин - с пееща машинка в началото на Стария град.

   Стъпили на земята на Ситан, вие тръгвате по покрития коридор, дълъг повече от километър покрай речния бряг. Този навес с дървена конструкция и керемиден покрив осигурява подслон за хората от палещото слънце и дъжда, който през лятото е всекидневие. Той е отличителната черта - едно от чудните архитектурни решения в града и свързва магазините, жилищата и хотелите.
    Още от основаването на Ситан по дължината на реката са отворени магазини и започва търговска дейност. В Южен Китай често вали. За да привлекат купувачи, търговците решили да удължат покривите и стрехите на дюкяните си чак до речния бряг. Стрехите са подпрени и отделните пространства са обединени в един дълъг коридор. Част от него е много изискана с резбованите си декоративни мотиви.
    Има добре запазени групи от сгради от династията Мин (1368  - 1644) и от династията Цин (1644 - 1911) с високи художествени качества и историческа стойност. Мястото за жилищна площ се е пестяло. Тесните улици са като въжета, свързващи целия град в мрежа, така че от която и точка да тръгнете, ще намерите всяко друго място. Най-тясната е едва 80 сантиметра широка и пропуска само един човек в една посока.
    Второто от чудесата са мостовете, около стотина - дървени и каменни, които постоянно се реставрират и обновяват. Навързани над огледалните реки, те са като скъпо бижу по шията на античния град.
    И днес можете да видите изложби на редки древни книги, събирани от поколения и представени от собствениците - жители на Ситан.
    Тук тълпата е по-гъста, нескончаема, едвам се разминаваме по коридора. Туристите са само азиатци, не видях европейци. Интересът към Ситан многократно надхвърля интереса към Уджън, а и моите очаквания. Виви излезе права - жив и истински, с по-приповдигната и непосредствена атмосфера. Готви се навсякъде - направо на улицата, предимно пържено, сипва се в пластмасови чинийки и екскурзиантите продължават разходката си, ядейки (нещо, което не може да се види например в Пънлай). По всяко време тук кипи живот.
    Навън се спуска здрач - свечерява ли се или облаците се сгъстяват? Тук - таме започнаха да палят фенерите, полюшвани от бриза - знак, който води до друго време и пространство. Животът трябва да се живее заради красивите неща, това е внушението.
    След вечеря, около 17 часа, по улиците навсякъде се поставят бамбукови столчета, местните сядат на тях, гледат минувачите и си приказват. Задушевна идилия...
   Не знам дали хората се движат в картината или тя се движи в техните сърца. Времето в многоизмерния свят се огъва. То може да изчезне, когато сме се разтворили в момента - точно това се и случва в синия час. Тихата вода, красивите мостове, рибарските лодки, светлините и отраженията на целия град образуват един омагьосан свят, изпълнен с поезия, който може да се види само по долното течение на река Яндзъ.
   На покривите на някои стари къщи е прорасла трева. Казват, че духът на бившия собственик се е слял с тревата и й помага да расте като благославя мира и спокойствието в къщата, както и нейната трайност, а също и благополучието на целия град.
  
   Дори обичайната за китайците глъчка, която често стъписва чужденците, необяснимо се е снишила до тих говор. И точно когато вече се отнасях в друго измерение, страшна, дори обидна миризма ме блъсна в носа и набързо ме приземи. Какво е това!!! - Ферментирало тофу, дълбоко пържено - популярна закуска в Източна и Югоизточна Азия. Шокът от срещата с вонящото соево сирене е пълен. Няма къде да се скриеш - смрадта е разпростряла пипала навсякъде - хваща те за гърлото и те дави. Не може да се опише с думи. Това демонично ястие трябва да се яде с противогаз! Заснимах и бягах на безопасно разстояние, извън обхвата на "парфюма" му, оцелях след близка среща с този деликатес. А той си има поклонници от векове...
   По-късно научих подробности за приготовлението му, съществуват множество варианти. При традиционния метод първо се приготвя саламура от ферментирало мляко, зеленчуци и месо, добавят се сушени скариди, горчица, бамбукови връхчета и китайски билки. Ферментацията на саламурата отнема няколко месеца и безвредните бели кубчета, потопени в нея, се превръщат в нещо ужасяващо, от скучното прясно тофу не остава и следа. Яде се пържено, полято с чили сос. Миризмата му наподобява гнили отпадъци или тор - признават дори любителите ентусиасти. На вкус може да се сравни с развалено месо, но кзват, че колкото повече мирише, толкова е по-вкусно. Не ме питайте защо го ядат, нямам обяснение, но то има много почитатели, редят се на опашка за него. Истината е, че никой не остава равнодушен към лакомството - любителите му, а те са много, безпогрешно намират пътя към сергията, а всички останали бягат презглава като от ада.
    Eто едно ястие, което не може да бъде домашно приготвено - луди ли сте, нали съседите ще ви изгонят на минутата! Затова и поклонниците му толкова се радват като го открият на пазара...
    Подобна е вонята на плода дуриан от Югоизточна Азия, който се продава навсякъде в Китай. Веднъж Сун ми каза благо: "Вярно е, че вони ужасно, но пък е вкусен!" Не се престраших да опитам тази вкусотия - то не можеш да се доближиш до него. При това наричат този убийствен плод "краля на плодовете" - съвсем несправедливо узурпирана титла, мисля...
   Виви отдавна предвкусваше как ще си хапне от любимото ястие, което тук, на юг, особено майсторски приготвят. Купи си с радост от тофуто, заснехме превъзходното зловоние и продължихме нататък...

   Както животът е изпълнен с контрасти и противоречия, така и в нашето пътешествие се редуваха проза и романтика. Виви ми беше разказвала още преди година, че в Ситан има едно особено място, аз си го нарекох магазинче за надежда. В него хората си купуват специални листчета (по осем юана едното) и правото след като напишат нещо важно на тях, да ги залепят по стените на магазинчето. За всеки различни неща са важни - някои си написват желания - да забогатеят, да се задомят; но повечето оставят кратки послания на свои близки - приятели или любими. Листчетата си стоят там с години и се пазят. Стават стотици, може би хиляди... Можеш да си прочетеш писмо, писано за теб преди две години или преди два дни...
    Виви си търсеше бележка, писана от неин добър приятел от Циндао миналата година, но така и не успя да я открие. Друг път обаче си е намирала такива писма, те двамата си имат дългогодишна традиция в тази уникална поща.
    Внезапно вниманието й беше привлечено от ето това послание заради обръщението в него, което съвпада с нейния прякор "Голяма глава", и тя го засне. Ето какво гласи то:
  
    "В десетмилионното човешко море, във времето на дивата пустиня, нито по-рано, нито по-късно, аз срещнах теб - най-важния човек в живота ми. Сега, в този момент, в Ситан, единствената ми грижа е да те имам, надявам се, завинаги, Датоу. Обичам те
                                        5.10.2011, 14:33 "

    Простичката спонтанна бележка се превърна за мен в изящен урок по любов. Дълбоко ме трогна тази поща на приятелството и любовта. Дано е трогнала и любимото момиче и вече да са заедно и - завинаги. Но дали е прочела писмото...

    Образът на Мао да не ви смущава, всички листчета го имат...
    "Датоу" в превод означава "голяма глава" - прякора на любимата. Приятелките на Виви също я наричат така, както виждате от снимката, нямат никакво основание... Отначало аз се дразнех на карикатурния й прякор, но като видях, че момичето не се впечатлява от него, се успокоих. Тук никой не се обижда на прякора си, приемат го с радост, като нещо естествено.
    Да ме прощава влюбеният поет - автор на импровизираното любовно признание, че то достигна и до любознателните ми сънародници, но как иначе да научим повече за китайския свят. А и то е оставено на такова видно място - надявам се, няма да ми се разсърди.
   Тръгваме от магазинчето за надежда - този дълбок и много личен импулс на духовността на един народ. Китайска романтика, красиво...
   По-нататък се завъртат като в калейдоскоп магазинчета и работилнички, хора с чадъри и светещи корабчета, и лодки по реката, мостове, беседки, фенери...
   И за да бъде пълна картината, заедно със залеза, тихият ветрец довя до нас един ясен звънлив женски глас. Огледахме се - кой пее... Хората се спираха и се взираха отвъд канала - на античната водна сцена се беше качила певица на арии от Пекинската опера. Някога езерото пред сцената се е изпълвало с лодки, от които зрителите са наблюдавали представлението... Малката фигурка, облечена в театрална роба, пееше отдадено и вглъбено и насищаше въздуха с нещо непреходно и истинско - китайския дух.

    Слушахме прехласнати, не смеехме да мръднем. Дълго след като се бяхме прибрали в хотела, красивият глас се носеше над града...


    Приятели, тридесет снимки по темата ви очакват отново тук: http://poblizo.com/?p=24365

Категория: Изкуство
Прочетен: 3317 Коментари: 8 Гласове: 15
Последна промяна: 05.10.2016 11:56

       Днешният Стар град е разделен на шест зони, в които човек може да се докосне до едновремешните работилници, къщи и воден пазар, да се наслади на традиционни ястия в малките ресторантчета (асо имате толкова време, ние нямахме, затова пътьом си взехме по една тънка питка със зеленчукова плънка от една пекарна на открито. Вкусно.).
   Покритите с мъх  стени и живописните крайречни улички, декорираните с красиви каменни и дървени резби стари къщи, съчетани с тихата приказна атмосфера, ведрите лица на местните ви карат да се чувствате като във филм за отминали времена. Всъщност тук наистина се снимат десетки филми - игрални, сериали и документални - киноиндустрията няма да пропусне този вълшебен естествен декор, прекрасен през всички сезони. Автентичен древен воден град...
   Първа на пътя ни се изпречва бояджийницата "Хуниуантай", където видяхме как от векове хората са щамповали тъкани с индиго - традиционен за града занаят. В миналото тъмносиньото багрило се е извличало от растението индиго (в момента Индия е от последните страни, където се култивира това растение). Днес се произвеждат несметни количества синтетично багрило - за нашите дънки.
    Характерно за боядисаните тук платове е , че цветовете остават насителни за дълго. Белите картини на син фон носят очаровеание и етнически дух. Някога са ги рисували върху плата с пчелен восък. След като приключи рисуването, платът се потапя във ваните с индигова боя. Местата с восък остават бели. После восъкът се маха, изделията се изплакват със студена вода и се оставят да съхнат върху тези високи стойки. Минаваме през залата, където се рисуват мотивите за щампите - простият, но елегантен рисунък говори за въображение, освободен дух и самочувствие, за уникална народна култура. Работилницата е действаща и в момента, произвежда тъкани за сувенирните магазини и по поръчка.

      След като излязохме от бояджийницата, Вероника "се изгуби" благоразумно в тълпата туристи и остана да отдъхва в едно кафене и да се наслаждава на речната панорама. Да се седне в кафене в Китай е изключение и моята приятелка не пропусна да му се порадва.
   Ние с Виви продължихме по мокрите улици - древни докове, странични алеи, пристани, островчета - наистина магическо място. Стълбите водят към водата, уличките и дори някои врати - също. Кръглите фенери по фасадите разпръскват мека светлина. Нереална тишина. Сякаш дъждът и реката поглъщат стъпките. Малкото пътешественици се реят над паважа, хванали се за чадърите си. Спокойствие. Мистика, легендарно, съдбовно. Поглеждам към спътницата си. Нещо е неспокойна, сенки преминават през лицето й. Нищо не я радва, нищо не я впечатлява. Какво има? - Нищо, от дъжда е - отговаря. Не иска да ми каже. Дали не е, защото спряхме пред Сватбената зала на Музея на народните обичаи... Наистина, обръчът около нея "Омъжи се най-после!", затяган от родителите й и малкото й общество, охлаби хватката напоследък, но сянката му винаги я преследва. На 29 е,както тя казва: "За Пънлай съм твърде стара, за големите градове като Циндао - още млада за брак."... Не е изключение, към всички млади хора китайското общество се отнася нетърпеливо - очаквателно - каго най-сетне ще се задомят. (Познато и в други култури - "Дневникът на Бриджит Джоунс").
     Все пак влизаме в Сватбената зала, обстановката е жизнерадостна и оживена още повече от млада двойка, която е наела древни сватбени носии и позира развълнувано и на двата етажа. Вълнението им се пренася и на нас - толкова са слънчеви, едновременно притеснени и искрящи от щастие. Тук са седнали на яркочервеното сватбено легло, изящно резбовано, което е не просто легло, а цяла малка стая с покрив. Когато леглото може да бъде гравирано по този начин, хората трябва да са спокойни, мирни и щастливи. Майсторството на китайските занаятчии личи в дърворезбата - човешките фигури, птици, животни и цветя са връх на съвършенството. Греди, врати и прозорци - на всичко е вдъхнала душа сръчната ръка. Темите са взети от народните легенди, като пънлайската за Осемте безсмъртни, прекосяващи морето. Виждаме битови сцени на риболов, бойни барабани и гонгове, традиционни образи като дракон и феникс, носещи благоденствие, разцъфнали сливи, орхидеи, божури, бамбук и хризантеми. Те описват народните обичаи с прост и неподправен език, фино и изящно.
      Но не само радост е изложена в тази зала, а и повод за мъка... Колко ли сълзи са се пролели над ето тези свидетелства за развод. От династията Тан (681 - 907г.) до окончателното му премахване в Република Китай, е съществувал и развод, обявен едностранно от съпруга. За да бъде признат, е било достатъчно недоволният съпруг да посочи поне една от следните причини:
    1. Съпругата не проявява синовна признателност към свекъра и свекървата. Те могат да разрушат брака дори и против волята на дватмата партньори.
    2. Тя не успява да роди син.
    3. Тя е ревнива. Това включва и несъгласие мъжът й да си вземе втора съпруга или наложница
    4. Тя е зла.
    5. Тя е приказлива.
    6. Тя извършва кражба.
    Все пак има три изключения, при които не е разрешен едностранен развод, дори ако някоя от горните причини съществува: ако жената няма семейство, в което да се върне, ако е съблюдавала целия тригодишен траур за свекър или свекърва или пък ако нейният съпруг е бил беден, когато са се оженили, а сега е богат. Имало справедливост...

      Навън светлината не се е променила - все такава си е, като пред здрачаване. Свежото ухание на влажна кора на дървета и листа ни приветства. Езерото е спокойно и притихнало, повърхността му не се надипля от никакъв вятър. Неподвижното тъмно огледало ми напомня даоистката притча за водата в езерото - всяка човешка същност може да бъде сравнена с езерни води, а тялото - с бреговете му. Добрите дела са като воден извор. Ако човек не успее да натрупа достатъчно добри дела, изворът на езерото секва и то пресъхва. Коритото му се напуква и в тялото нахлуват болести...

     Приятели, продължението, както и 21 снимки по темата ще откриете тук: http://poblizo.com/?p=24305&cpage=1#comment-4628

Категория: Изкуство
Прочетен: 3407 Коментари: 6 Гласове: 7
Търсене

За този блог
Автор: natali60
Категория: Изкуство
Прочетен: 1022374
Постинги: 159
Коментари: 1222
Гласове: 18622
Календар
«  Юли, 2012  >>
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031