Постинги в блога от 21.08.2012 г.
21.08.2012 04:30 -
Водните градове на река Яндзъ и Нежно Пънлайско Цвете - пета част
Щастието е направено, за да бъде споделяно. Иначе престава да е щастие.
И друга истина преоткрих в това пренасяне през времето - целият свят се проявява в един човек и човекът отразява целия свят...
Влизаме в Музея на езерото Сиху, без билети е. В безбрежното фоайе се е разпрострял макет на езерото - и друг път съм споменавала, че китайците обичат да онагледяват важни места, моменти и фигури от историята с модели и пластики.
Следващият експонат е също макет - този път на традиционната градина Уенлан. От европейските класически паркове съм посещавала Летния дворец на Петър Първи край Петербург - руския Версай. Ех, Европа си е Европа! Ами то - красота! Разкош, величие и разточителност. Водни каскади, изкуство, феерия и злато, злато... Водещ е геометричният принцип при оформлението на подстригания парк.
Друга е красотата на китайската класическа градина, тя има дълга история... Началото е преди три хиляди години, по време на династията Джоу. И винаги е привличала вниманието на естетите ( в нюйоркския Метрополитън от 18 август започна петмесечна специална изложба , посветена на китайските градини).
Крайбрежието на езерото Сиху има всички елементи на една грижовно поддържана от хилядолетия градина, но в уголемен мащаб. Тук царува самата природа. Волята на небето и човешката воля са обединени в обожествяването й и в преследването на хармония между човека и сътвореното от Бог. Беззвучни поеми и живи картини, те символизират човешките чувства и мисли с различията и смяната на сезоните.
Цветята и дърветата имат тук дълбока символика и подборът им никога не е случаен. Например лотосът се свързва с мимолетността на физическата красота, а орхидеите са символ на плодовитост и много деца... (Тук си спомняме за Йовковия мъдрец Люцкан и поетичните му тълкувания на цветята...).
Пейзажът в китайския парк е фин и изящен. Макар и идеализиран, той винаги е имал човешко измерение. Алпинеуми, изкуствени планини, скали и вода, храмове и пагоди, множество пътечки, мостове, беседки, кули и павилиони - всички те изразяват естетически теми като спокойствие, преуспяване, самота и усамотение. Не само художниците и поетите са се вдъхновявали от градините, но и те са започнали да се идентифицират с вкусовете и нравите на техните обитатели, служели са като символични портрети, отразяващи характера на собственика.
Предпочитано място за провеждане на литературни срещи, поетични двубои, театрални спектакли, както и въображаеми излети, тези места за размисъл често са проектирани, следвайки същите композиционни принципи, използвани в живописта. Беседките са тяхната есенция. Наричат ги "порта към луната" - сигнал за скрит вход към един алтернативен свят.
Създателите на този микрокосмос виждат и Китай - заобиколен от океана, пустини, планини и страни, чиято култура е разглеждана като по-ниска - като голяма градина с високи стени, достатъчна сама по себе си.
Продължението на пета част, както и 18 снимки по темата ви очакват тук: http://poblizo.com/?p=24850
Търсене
