Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
за нещата от живота
Автор: natali60 Категория: Изкуство
Прочетен: 1023185 Постинги: 159 Коментари: 1222
Постинги в блога от 23.08.2012 г.

           нравопис

         Предизвикателството е да го приемеш този нов свят... и не просто да го приемеш, но и да го обикнеш.

       След обяда продължихме разходката - влизахме в стари аптеки, магазини, гостилници, чайни, работилници - един древен, отминал свят... Само на Виви не й се струваше никак романтично, луташе се насам - натам като пеперуда с опърлени криле, гледаше с невиждащ поглед - преживяваше нещо травмиращо и опустошително, за което нямах обяснение. Когато поспирах за снимки, тя нямаше търпение да ме изчака, после внезапно и без да се обади, хлътваше в някой вход и аз дълго се озъртах за нея... От време на време ми разясняваше по нещо, но без ентусиазъм. Вслушвах се в мълчанието й, взирах се в невидимото, неспособна да разбера причината за това страдание...
     Мъчението продължи безкрайно. До края на втория ден недоумението ми се превърна в отчаяние и накрая - в примирение... Вероника мрачно предположи, че вероятно пънлайското момиче не иска тя да е  с нас. Успокоих я набързо, ала съмнението се загнезди и в мен... Загадката се разкри едва след завръщането ни, но отсега булото започна да се повдига...

   "Светът на жените е по-интересен от света на мъжете и аз нищо не мога да направя срещу това" - казва немският режисьор Фасбиндер и тази негова мисъл особено ми допадна, намирам много истина в нея. Не само в киното, и в живота е така. Тази мисъл се преплиташе в съзнанието ми заедно с легендата за Бялата змия и нейната приятелка Зелената змия и с тихите образи на приятелките, тръгнали по две, по две на екскурзия в Уджън... Нищо чудно, че югът е родината на лао тун и нюшу.
    И тъй като сме на юг, разкривам ви някои тайни от емоционалния живот на китайските жени.

   Лао тун (lao tong) е древна китайска фраза със значение "приятели за цял живот". Едно съкровище, благословия, по-скъпо от родно сестринство е лао тун за китайките. Алин ми каза, че днес малко жени имат лао тун, динамичният живот ги разделя. А Ники - друга приятелка от Пънлай - сподели, че харесва чистотата на женското приятелство, но не и причините, довели до него.
   В китайската провинция приблизително 800 милиона души живеят с по-малко от един долар на ден. На много места, дори и днес, парите нямат никаква стойност, вместо тях съществува бартерна икономика.
   След брака жената преминава като вещ в семейния дом на съпруга си. Тя може никога повече да не види собственото си семейство. Ако свекърът и свекървата са мили с нея и тя роди син, може да й бъде разрешено това. Жестоката действителност за много жени е договореният брак - още като деца те са обещани за съпруги, често за уреждане на семейни дългове. Съпругът може да бъде много по-възрастен от нея. Ако тя не успее да роди син, може да бъде подложена на подигравки и дори побой от страна на съпруга и семейството му. Ако има дъщеря, бебето може да бъде убито при раждането, защото момичето е бреме и няма стойност за семейството, освен като източник на радост за майката. Това е мрачната действителност и в много други страни като Индия, Корея, Сингапур, Малайзия и Пакистан. За милиони жени по земята животът е по-лош от робство.
     Жените в селските райони не познават любовта по същия начин като жените на Запад. Те не могат да избират собствените си съпрузи и интимните отношения не са удоволствие за тях, а част от задължението да заченат син. Раждането е примитивно, без лекарска помощ и жената може да не оцелее, а ако е родила момиче, тази вероятност се увеличава.
    Жените са значително по-малко в Южна Азия и може да се очаква, че тяхната ценност ще нарасне, но това не се случва. Подчертавам отново - не става дума за богатите градове по източното крайбрежие, а за изостаналите и бедни райони на юг и запад в страната. Различията са колосални.

    Престъплението в Китай спрямо жените е превързването на стъпалата до счупването им, обичай отпреди хиляда години. Жестоката практика е била израз на майчина любов и дълг към малките дъщерички. Преди седмия им рожден ден те трябвало да се сдобият с изящни крачета "златен лотос", за да станат по-привлекателни и да могат да се омъжат. Рядко някое момиче е избягвало тежката участ. Такова непокорно дете се е оказала бабата на Виви - тя е останала "голямокрака" - за срам на родителите си. Щом е станала баба на някого, значи се е омъжила - но не изгодно!
      В десет процента от случаите децата умират от усложнения като гангрена. За щастие след революцията този обичай е обявен за незаконен. До 2000 г. някои по-възрастни китайки все още страдат от инвалидност, причинена от бинтоването на краката.
       Танцът е всенародно изкуство по света, огледало на духа. Но не и при китайците. Причината за липсата на танцова традиция откриваме именно в осакатяването на жените.

     Какво ли не се случва в общества, откъснати от хилядолетия от света...


         Продължението на разказа и 17 снимки от Ханджоу ще откриете тук:
http://poblizo.com/?p=24893
Категория: Изкуство
Прочетен: 1792 Коментари: 4 Гласове: 15
Последна промяна: 24.08.2012 15:30
Търсене

За този блог
Автор: natali60
Категория: Изкуство
Прочетен: 1023185
Постинги: 159
Коментари: 1222
Гласове: 18622
Календар
«  Август, 2012  >>
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031