Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
за нещата от живота
Автор: natali60 Категория: Изкуство
Прочетен: 494846 Постинги: 146 Коментари: 1094
Постинги в блога от Септември, 2010 г.

               Друг начин за криене на съобщенията е бил те да се отпечатват с тесто върху кората на деликатеса като обикновен пъзел или мозайка. За да се прочете кодираното съобщение, всеки от четирите сладкиша, опаковани заедно, трябвало да бъде нарязан на четири части. Получените шестнадесет парчета трябвало да бъдат подредени по такъв начин, че тайното послание да бъде прочетено. След това парчетата се изяждат, за да бъде то унищожено. И до днес върху кората му се отпечатват йероглифи с благопожелания.
           Но как изглежда всъщност този малък митичен герой? Кръгъл или правоъгълен - десет сантиметра в диаметър, с гъст и плътен пълнеж. Той е обкръжен от сравнително тънка коричка и често съдържа цели жълтъци от солени патешки яйца, които символизират Луната. Яде се на малки резени и с него се пие чай.

                   

                                                      

             Различни видове плънка могат да се открият в традиционния сладкиш в зависимост от културата на региона. Оригиналната и най-луксозна плънка е паста от лотосови семена. Поради високата й цена тя може да бъде заменена от паста от бял или от червен боб.
          Друг вид се нарича "Пет ядки" - орехи, тиквени семки, семки от диня, фъстъци и сусам се смилат и размесват с малтоза (малцова захар). Таро пастата е от гулия. Може още да се напълни с печен черен сусам или с дуриан - едър индонезийски плод с бодлива кора и мека бяла вътрешност.
         И към кората има специални изисквания - тя може да бъде дъвчаща, на пластове или мека.

                       

                                                      

               Известни са шест регионални стила за приготвяне на вкусотията.
               Кантонезе - в провинция Гуандонг я пълнят с шунка, пиле, патица, печено свинско, гъби и жълтъци. Жълтъците могат да бъдат четири - символизират четирите фази на Луната.
               Сужу стилът е на повече от хиляда години. Там сладкишът е едновременно сладък и пикантен (подобно но шоколада с люти чушки, който се продава и у нас). Сервира се топъл и най-често се пълни със свинска кайма.
               В Пекин са два вида - единият е повлиян от Сужу стила, а другият е с плънка от цветове на глициния и планински глог.
               Чаошан - приготвя се със свинска мас.
               Нингбо - изисква пълнеж от шунка, риба или водорасли. Вкусът е лют и солен.
               Юнан - различни видове брашно се комбинират в тестото, което е сладко.

               Съвременните лунни сладкиши приличат на традиционните, но с някои промени. Причината е, че хората започват повече да се грижат за здравето си. Вместо със свинска мас и много захар,  сега се предлагат варианти с плодове, кафе, шоколад, ядки, кисело мляко, желе и сладолед без мазнини. С фибри и малко захар - младите хора ги приемат добре.

                            

                                                                           

                        До вчера магазините бяха пълни с купища такива луксозно опаковани кейкове с разнообразни цени - кутията може да струва от 40 юана (8 лева) до 2000 юана (400 лева). Днес вече от тях няма и следа, до следващата година.

                   Какво още се прави по традиция на този ден? Китайските семейства и приятелите се събират, за да се възхитят на блестящата луна в средата на есента, ядат специалните сладкиши и помело (тропически плод)  заедно на лунна светлина...
 Различни регионални обичаи придружават  празника - например някъде садят дървета и кадят благовония в чест на Лунната богиня, другаде поставят кори от помело на главата на някого или пускат в небето летящи фенери. Това е много феерична гледка - да видиш как се откъсва от протегнатите ръце люлеещо се пламъче, полита в черното небе и заживява собствен живот - като истинска звезда - вълнуващо е...
                    Често се танцува и Танцът на дракона.
                     До следващата Среда на есента.
Категория: Изкуство
Прочетен: 2428 Коментари: 12 Гласове: 20
Последна промяна: 24.09.2010 15:14

        Живея в две времена едновременно - тукашното, китайското и нашето си - българското, което е за мен реалното. Истинският живот е там, в България...
        Ето и вчера - празнувахме два празника едновременно - нашия, на независимостта, и китайския - "Средата на есента". Ще ви разкажа за него.
     
         Тази година китайският национален празник "Средата на есента" е на 22 септември. Датата му се мени, както и датата на китайската Нова година. Празнува се на петнадесетия ден от осмия лунарен месец, което по григорианския календар се пада през късния септември или началото на октомври.
         За нас 22 септември е начало на есента, но за китайците тя е започнала на седми август. Празникът е на три хиляди години, когато е започнало обожествяването на Луната по време на династията Сонг. Чанг Ъ е богинята на Луната - една красива девойка, която единствена живее на Луната и празнуването е тясно свързано с нея - митичната Лунна богиня на безсмъртието.
          Според "Ли Джи" - древна китайска книга, която пази обичаите и ритуалите - китайският император трябва да направи жертвоприношение на Слънцето през пролетта и на Луната през есента. Лунният сладкиш, който традиционно се подарява на този ден, заема толкова централна роля в него, че той е по-известен сред народа като Празник на лунния сладкиш.  Това е и един от най-важните празници в китайския календар и официален празник в няколко азиатски страни - Тайван, Индонезия, Япония, Виетнам и Филипините. Селските стопани празнуват края на жътвата.

                                     

               Лунният сладкиш е задължителен деликатес по този повод. Той се разменя между приятели и на семейни събирания за празнуването на фестивала. Една легенда описва заслугата му за отхвърлянето на монголското господство по време на династията Юан. Скрити в лунния сладкиш, са били пренасяни тайни съобщения на парчета хартия, които гласели: "Убийте монголците на петнадесетия ден от осмия лунарен месец". Идеята се приписва на Джу Янджан и на неговия съветник Лиу Бо Уен, който пръснал слуха, че смъртоносната чума се разпространява и единственият начин да се предпази човек от нея е като яде от специалните Лунни сладкиши.

                                                                             

         Това подтикнало бързото разпространение на въпросното лакомство, с чиято помощ било координирано въстанието Хан. В нощта на Лунния празник въстаниците успешно атакували и съборили правителството. Така се възцарила династията Мин (1368 - 1644 г.).

               следва втора част
Категория: Изкуство
Прочетен: 2151 Коментари: 8 Гласове: 7
Последна промяна: 23.09.2010 15:50
15.09.2010 09:10 - ОГНЕНОТО ШОУ

                  Пак съм тук, в Пънлай, започна отново китайският ми живот.
    Дойдоха приятелите, радват се на българските сувенири, запознаваме ги с родината. Суонг дори ми каза, че толкова й е харесала България от снимките, че иска да учи български. За нея това ще е не по-леко изпитание, отколкото за мен - да уча китайски.
     За навлизане в българската атмосфера започнахме с право хоро  - него бързо го усвои, нали обича да танцува...
     Като й написах българската азбука, тя възкликна: " И с тези 30 букви вие пишете думи?! А коя ви е другата азбука?"  Тук тя явно очакваше аз да извадя някоя скрита азбука, подобна на техните 85 000 йероглифа... Трябва да поясня, че китайците имат две азбуки - едната е споменатата йероглифна и друга, наречена пинин, която всъщност е латиница - за улеснение на учениците. Аз започнах да чета на пинин, но радостните възгласи на Суонг бяха напразни - нищо не разбирах...

      Но преди да продължа с местните впечатления, ще ви разкажа за така жадуваното мое Варненско лято. Въпреки че посветих един месец на ремонт като всеки ортодоксален българин, пак ми остана време да наситя душата си с красота.
     Откриването на Международния театрален фестивал стана на 31 май с огненото шоу на кокили "Насекомото". Представеният от Fireter  проект е показван вече на три международни и на два български фестивала. Огненото шоу е новост - въведено е у нас преди десетина години. Този театър е по-скоро философия, в която актьорите пресъздават картини и сцени от света отвъд нашия. Изразните средства са необичайни - огъня и сенките, кокили, маски, костюми и музика от някакъв друг свят (щях да кажа "несъществуващ", но се замислих...) Огънят се възприема не като унищожителна стихия, а като живо същество - един от героите, с когото на зрителя му се приисква да общува, флиртува, играе. Ефектът е омагьосващ. Действа пречистващо.
       Три месеца след това вълшебство то е живо в съзнанието ми като че ли беше преди три часа.

      

             Преживяхме тази приказка на театъра на огъня и сенките в последната майска вечер, докато се разхождахме с дъщеря ми из Морската. Стъмваше се, когато зад Обсерваторията видяхме едно свръхдългокрако бяло създание с човешки образ да се приготвя за път! Главата му се губеше в короните на дърветата. Е, как да не тръгнеш след него!

                                                       

            След Насекомото се търкулна огромно бяло кълбо - тялото му, носено от няколко души в бели дрехи. Един извънземен готвач буташе ентусиазирано светеща печка на колела, а от нея се разнасяше онази омайна космическа музика, която пренася в отвъдното...

                         

                                                                           

             И хората, излезли на розходка, се присъединяваха към щастливото шествие, без да знаят, нито да питат накъде. Вървяхме по главната, та до шадраваните - като зомбирани. Можехме да вървим още дълго - накъдето ни поведат...

            Нямаше граница между публика и артисти. Само една полицайка проправяше  път по улицата, да не би някой да се преплете и да препъне Насекомото и свитата му.

          Трудно е да се опише, снимките ще направят това. Емито снима, аз не бях на този свят...

            

                                             

                            

                                                                

        

                                         

                       

               
Категория: Изкуство
Прочетен: 1889 Коментари: 6 Гласове: 8
Последна промяна: 15.09.2010 09:15
Търсене

За този блог
Автор: natali60
Категория: Изкуство
Прочетен: 494846
Постинги: 146
Коментари: 1094
Гласове: 12405
Календар
«  Септември, 2010  >>
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930