Пак съм тук, в Пънлай, започна отново китайският ми живот.
    Дойдоха приятелите, радват се на българските сувенири, запознаваме ги с родината. Суонг дори ми каза, че толкова й е харесала България от снимките, че иска да учи български. За нея това ще е не по-леко изпитание, отколкото за мен - да уча китайски.
     За навлизане в българската атмосфера започнахме с право хоро  - него бързо го усвои, нали обича да танцува...
     Като й написах българската азбука, тя възкликна: " И с тези 30 букви вие пишете думи?! А коя ви е другата азбука?"  Тук тя явно очакваше аз да извадя някоя скрита азбука, подобна на техните 85 000 йероглифа... Трябва да поясня, че китайците имат две азбуки - едната е споменатата йероглифна и друга, наречена пинин, която всъщност е латиница - за улеснение на учениците. Аз започнах да чета на пинин, но радостните възгласи на Суонг бяха напразни - нищо не разбирах...

      Но преди да продължа с местните впечатления, ще ви разкажа за така жадуваното мое Варненско лято. Въпреки че посветих един месец на ремонт като всеки ортодоксален българин, пак ми остана време да наситя душата си с красота.
     Откриването на Международния театрален фестивал стана на 31 май с огненото шоу на кокили "Насекомото". Представеният от Fireter  проект е показван вече на три международни и на два български фестивала. Огненото шоу е новост - въведено е у нас преди десетина години. Този театър е по-скоро философия, в която актьорите пресъздават картини и сцени от света отвъд нашия. Изразните средства са необичайни - огъня и сенките, кокили, маски, костюми и музика от някакъв друг свят (щях да кажа "несъществуващ", но се замислих...) Огънят се възприема не като унищожителна стихия, а като живо същество - един от героите, с когото на зрителя му се приисква да общува, флиртува, играе. Ефектът е омагьосващ. Действа пречистващо.
       Три месеца след това вълшебство то е живо в съзнанието ми като че ли беше преди три часа.

      

             Преживяхме тази приказка на театъра на огъня и сенките в последната майска вечер, докато се разхождахме с дъщеря ми из Морската. Стъмваше се, когато зад Обсерваторията видяхме едно свръхдългокрако бяло създание с човешки образ да се приготвя за път! Главата му се губеше в короните на дърветата. Е, как да не тръгнеш след него!

                                                       

            След Насекомото се търкулна огромно бяло кълбо - тялото му, носено от няколко души в бели дрехи. Един извънземен готвач буташе ентусиазирано светеща печка на колела, а от нея се разнасяше онази омайна космическа музика, която пренася в отвъдното...

                         

                                                                           

             И хората, излезли на розходка, се присъединяваха към щастливото шествие, без да знаят, нито да питат накъде. Вървяхме по главната, та до шадраваните - като зомбирани. Можехме да вървим още дълго - накъдето ни поведат...

            Нямаше граница между публика и артисти. Само една полицайка проправяше  път по улицата, да не би някой да се преплете и да препъне Насекомото и свитата му.

          Трудно е да се опише, снимките ще направят това. Емито снима, аз не бях на този свят...