Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
за нещата от живота
Автор: natali60 Категория: Изкуство
Прочетен: 479698 Постинги: 144 Коментари: 1090
Постинги в блога от Септември, 2011 г.
                      (молба за подкрепа)

    Така наричат Чандао - град, спуснат върху едноименния остров. Окръг Чандао се намира в провинция Шандун, на север от Пънлай и включва архипелаг от 32 острова. Десет от тях са заселени (общо 52 000 жители), останалите са необитаеми. Веригата от острови е известна с красивите си плажове и живописни варовикови скали.

  качваме се с моя водач Джанбин на пътническо корабче от Пънлай

   Главният поминък тук са морските ферми, в които се отглеждат любими китайски лакомства - морски краставици (не растението, а вид скъпо мекотело с жилаво месо), морски охлюви, таралежи, миди, кафяви водорасли, дори риба. Другият отрасъл е туризмът, но отскоро. До преди три години Чандао е бил затворен за чужденци поради многобройните си военни съоръжения. Островитяните незабавно са докладвали всички външни лица на властта. Западноевропейците, откривани на острова, бързо бивали натоварвани от полицията на следващия ферибот за сушата. Островите са открити за чужденци едва от декември 2008 и заради дългата изолация са сравнително непознати за външния свят.

  остров Чандао

                                    морска гара Чандао

  крайбрежната улица


             Приятели, целият пътепис може да се прочете в poblizo.com  - той участва в конкурса "По света" - http://poblizo.com/?p=20983#more-20983

   Ще ви бъда благодарна, ако ме подкрепите с гласуване във Фейсбук, на страницата на poblizo.com   - до 29 октомври.

         Слънчева и спокойна есен от мен!
Категория: Изкуство
Прочетен: 2331 Коментари: 14 Гласове: 12
Последна промяна: 06.10.2011 03:38



                                     
 
            

          Идеята дойде от Моника - моя холандска приятелка. Когато се завърна от Шанхай със съпруга си, между разказите за забележителностите, тя ми спомена за два феномена, които обикновено убягват на вниманието на туристите - улицата на вторите съпруги и брачния пазар. За първи път чувах за тях и Моника накратко ми обясни, че на тази улица в луксозни жилища живеели младите и красиви "втори съпруги" на богатите китайци. Те карали скъпи коли и пазарували само в бутици. Любопитството ми се разпали, но Моника не знаеше повече. Подари ми само тази снимка, която е направила на брачния пазар.
         Реших да поговоря с познати китайци, въпреки че темата можеше да е болезнена за тях, съзнавах това. Но нали е част от живота им, а аз искам да го опозная, да разбуля мистерията...
        - Защо се интересуваш от тази тема - засегна се Джанбин. - Този феномен го има и в Америка, и в някои африкански страни. "Втори съпруги" (er nai) стават бедни момичета, които са изгубили своя дух. Понякога те дори обикват своите господари. Всичко лошо изчезва в техния живот за една секунда. Животът им става вълшебна приказка...

          Хай Мън ми разказа, че когато била двадесетгодишна и работела в Нандзин, срещнала мъж, два пъти по-възрастен от нея. Той я харесал и й предложил да му стане втора съпруга, тъй като от първата нямал деца. Като военен той нямал право да се разведе и така кръгът на нещастието му се затварял. Девойката му отказала и те се разделили. Сега той живее в Пекин, навярно си е намерил втора съпруга и се радва на рожба...
         Но такива случаи са изолирани. По-често разбогателите се мъже, вече на години, не искат да се примирят с природните закони. Чрез младите си наложници - живи кукли, те демонстрират не само финансова, но и жизнена мощ и енергия... И не е само една улица в Шанхай, а цял комплекс, многоетажен, известен с наемателките си - шанхайските метреси, наричани благовидно "втори съпруги". Er nai са на върха на планината от китайската търговия със секс.
         Древната роля на конкубина има модерен вариант и днес е превърната в доходоносна кариера за някои млади китайки. Това е сделка. Богаташът иска от втората съпруга дете и да го представя в общаството така, че другите мъже да му завиждат. И двете страни имат задължението да се държат благоприлично един към друг на публични места, така че да се спечели уважението на другите хора. Това е ключът към загадката - престижът и доброто име на преуспелия - той демонстрира благосъстояние с живото си тамагочи - безправно и безсловесно като прочутата играчка... До неотдавна съпругата сама е избирала наложници за богатия си съпруг, сега е "избавена" от това унизително задължение...
        
                    Шанхай


                                           

  
              Коравосърдечен и непрощаващ бизнес. Много от тези  носещи Гучи и каращи беемвета момичета биват изоставяни когато стигнат 30-те и това се знае предварително. Уговаря се един от двата вида договори - краткосрочен или дългосрочен, никога безсрочен... Забранени от закона, но на практика на показ, едновременно им се възхищават и ги осъждат, както конкубините винаги са били. Част от тях са дъщери на селяни, други са студентки, които се издържат по този начин.
            Начинът им на живот е отражение на възможностите на господаря. Напълно безпомощни в мига, в който той изгуби интерес към тях, остават на улицата без пукнат грош. Той пък си избира друга.
           В специален сайт в интернет може да се прочете лозунгът: "Вторите съпруги са хора и имат своите човешки права" Адвокат предлага услугите си на тези жени, но те рядко се оплакват. Използвани и потискани от властните си любовници, те приемат това за нещо нормално, за част от традициите... Както очевидно го приемат и първите, законни съпруги.

         Тъй като потомството е много важно в китайската култура, Китай практикува полигамия в продължение на хиляди години. В миналото императорите са имали стотици до хиляди наложници. Една китайка ме попита как така в Европа един цар има само една царица, нали властта е в неговите раце. Китайците винаги са свързвали богатството и властта с многоженството.
         Законът "едно семейство - едно дете" е въведен през 1980 от Дън Сяопин като средство за намаляване на бедността. Богаташите винаги са заобикаляли закона - това е един от начините.

           Ако в САЩ и в Европа любовницата се пази в тайна от законната съпруга и от обществото и ако Мария - Тереза Австрийска е била забранила на жените с древни професии да се разхождат на публични места редом до почтените дами, то тук в Азия е точно обратното. Семейните жени доскоро не са имали достъп до външния свят и неговия блясък, наказани да не прекрачват прага на дома си до живот. Техните съпрузи са се забавлявали открито по ресторанти и театри с мин дзи, или момичетата на цветята в Китай или с гейшите в Япония.  "... хукнах надолу по улицата край Ширакава, но дори там бе пълно със забързани мъже и гейши, чиито живот бе пълен с цели".  Пред театър  "Минамидза"  "тълпи от хора се изкачваха по стълбите и се вливаха в сградата. Сред мъжете в тъмни европейски костюми или кимона се отличаваха няколко гейши в ярки одеяния" - Артър Голдън - "Мемоарите на една гейша". Никъде не се споменават съпругите на тези мъже - светските развлечения не са за тях.  Та не може да не са останали  следи от старите азиатски представи за ролята на мъжа и жената в обществото. Друг свят, друга подредба на ценностите...

             И към края - няколко думи за шанхайския брачен пазар - анахронизъм или актуална действителност... В събота и неделя между 12 и 15 часа можете да го откриете в Народния парк, около Порта 5, срещу театъра. Родители - с или дори без съгласието на техните деца, организират срещи и уговарят брачен партньор за наследниците си. Местният сватовник г-н Фу казва: "Въпреки че за момичетата от Шанхай не е трудно да си намерят съпруг, все още имам много имена в моите списъци".

             
          Такива пазари има и в други големи градове - например в Янтай родители се събират два пъти в месеца.
          Бракът в Китай винаги е бил работа на родителите. Един баща държи снимка на дъщеря си и говори на струпалата се около него малка група: "Дъщеря ми следва в австралийски университет. Дошъл съм да й намеря съпруг".
          На първата снимка се вижда как родители преписват данни от списъци на кандидат женихи - ръст, тегло, образование, професия и заплата.
         Само след десет години тук ще има 24 милиона неженени мъже, които не могат да си намерят съпруги. И сега в някои гранични с Виетнам райони се внасят нелегално виетнамки за съпруги...

          С присъщия си оптимизъм Сун внесе "светлинка" в обсъжданата иначе мрачна според мен тема:  "Er nai? Да, знам, има ги много и в Хай Джинюан (нашият квартал е луксозен, но не знаех, че се ползва с такава слава) - засмя се тя. - Даже познавам лично една. Родителите им не се гневят, че са избрали такъв път, защото дъщерите им разполагат с много пари и им помагат. А и ако момичетата са умни, могат да спестят пари и да се омъжат за някое хубаво момче... Да, и за брачния пазар знам - там едни родители представят децата си на други родители в търсене на подходяща партия. Младите са много заети с работа и нямат време за запознанства и срещи."

        "- И животът им става вълшебна приказка" - каза замислено Джанбин. Дали...


                                                                 
Категория: Изкуство
Прочетен: 1349 Коментари: 4 Гласове: 7
Последна промяна: 11.09.2011 16:56
Търсене

За този блог
Автор: natali60
Категория: Изкуство
Прочетен: 479698
Постинги: 144
Коментари: 1090
Гласове: 12074
Календар
«  Септември, 2011  >>
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930