Продължаваме разходката из Леер, провинция Долна Саксония. Градът не е пострадал от бомбардировките на съюзниците през Втората световна война, затова в него могат да се видят къщи, строени през 17 век, дори и през 16....
По улиците не се виждат хора нито денем, нито вечерта, като се изключи главната улица. 34 000 души живеят в Леер, има голяма руска общност, която дори си има своя православна църква. Част от тях са потомци на така наречените руски немци - тези, които навремето Екатерина Велика е привлякла в Русия и днес те намират обратния път към старата родина. Не им е лесно: "Там бяхме германци, тук сме руснаци" - казват мнозина.
Срещат се и много африканци и араби, настанени в уютни апартаменти; те не работят. Правителството се грижи за тях.
По Крайбрежната алея вървим край водите на Леда, която тук се влива в плавателния Емс. Чайки се провикват над водата. Вижда се красив бял пътнически кораб, от който слизат десетки пенсионери, тръгнали на развлекателно плаване. Таня разказва, че те са най-голямата част от пътуващите за удоволствие германци.
Снимаме се до необичайната леерска русалка, която е запазила краката си почти изцяло.
Прохладно и спокойно. Усещането е за необитаемост. Чисти и пусти улици със стари къщи с еднотипна архитектура и прилепени една до друга - тъмночервени тухли и бяла рамка около прозорците. Така изглеждат сградите и в Бремен, и в Берген (Норвегия), а и в Амстердам. Характерни за Северна Европа постройки.
Пред една къща виждаме изнесени и оставени на минувачите купчини мебели в добро състояние. На когото му харесват, може да си ги вземе. Обичайно е по тези места. Често се изхвърлят и антикварни ценности...

Навсякъде е интересно.В Северна Европа - също. Познавах я от Берген, където живяхме един месец.
Това лято ми се случи да поопозная и друга част - Долна Саксония и холандската столица.
Имах щастието да гостувам на приятели - това е за мен най-добрият начин да се запозная с нови места.
Навръх Празника на Варна кацнах в Хановер. Посрещна ме Татяна - моята руска приятелка. Вече седма година те двамата със съпруга си Кирил живеят в Леер (на нидерландски: leier – силно опънато въже, двата края на което са закрепени на корабни конструкции.) - Ostfriesland - Източна Фризия. Река Леда, приток на Емс, го разполовява.
Набутваме куфара ми в метрото и след половин час се прехвърляме на влака за Леер. Още три часа път сред зелената равнина с кротки крави и пристигаме. Тук е винаги зелено - заради добрия стар Гълфстрийм няма снежна зима и времето почти постоянно е облачно и меко.
Първият ден Таня ме води в замъка Евенбург - воден замък в неоготически стил, построен между 1642 - 1650 г.
Собственикът му е командир на холандския гарнизон в Емден с дългото име Ерхард Райхсфрайер фон Ерентютер от Хофрит. Строгостта на формите и суровата северна красота на замъка е в унисон с английската градина наоколо с мощни дървета и романтични алеи.