Продължаваме разходката из Леер, провинция Долна Саксония. Градът не е пострадал от бомбардировките на съюзниците през Втората световна война, затова в него могат да се видят къщи, строени през 17 век, дори и през 16....
По улиците не се виждат хора нито денем, нито вечерта, като се изключи главната улица. 34 000 души живеят в Леер, има голяма руска общност, която дори си има своя православна църква. Част от тях са потомци на така наречените руски немци - тези, които навремето Екатерина Велика е привлякла в Русия и днес те намират обратния път към старата родина. Не им е лесно: "Там бяхме германци, тук сме руснаци" - казват мнозина.
Срещат се и много африканци и араби, настанени в уютни апартаменти; те не работят. Правителството се грижи за тях.
По Крайбрежната алея вървим край водите на Леда, която тук се влива в плавателния Емс. Чайки се провикват над водата. Вижда се красив бял пътнически кораб, от който слизат десетки пенсионери, тръгнали на развлекателно плаване. Таня разказва, че те са най-голямата част от пътуващите за удоволствие германци.
Снимаме се до необичайната леерска русалка, която е запазила краката си почти изцяло.
Прохладно и спокойно. Усещането е за необитаемост. Чисти и пусти улици със стари къщи с еднотипна архитектура и прилепени една до друга - тъмночервени тухли и бяла рамка около прозорците. Така изглеждат сградите и в Бремен, и в Берген (Норвегия), а и в Амстердам. Характерни за Северна Европа постройки.
Пред една къща виждаме изнесени и оставени на минувачите купчини мебели в добро състояние. На когото му харесват, може да си ги вземе. Обичайно е по тези места. Често се изхвърлят и антикварни ценности...