Постинги в блога от 09.09.2007 г.
09.09.2007 19:06 -
КИНО НА КОРЕМ!
И то - европейско кино! Нашият малък Кан - ХV Международен филмов фестивал " Любовта е лудост". Отново във Варна се събраха обичани и по-малко познати актьори и режисьори - наши и европейски. Голямата награда "Златната Афродита" спечели "Ще се видим" - Швейцария и Германия, 2006, сценарий и режисура Щефан Хилебранд и Оливър Паулус в сътрудничество с всички актьори и актриси / така е написано в каталога/. Една интересна трагикомедия за хора, доста различни по светоусещане от нас - точно затова и ми хареса.
Наградата на критиката и на Съюза на българските филмови дейци взе българският " А днес накъде" на Рангел Вълчанов, римейк на "А сега накъде" от преди 20 години. Специалната награда е за "Моето мъничко нищо" на Дочо Боджаков с участието на Йоана Буковска, по- нататък ще ви разкажа повече за нея.
Няма да споря с уважаемото жури, но държа да си кажа предпочитанието - то е за румънския "Ориент експрес" от 2004 г. Сценарий, режисура и изпълнение на главната роля - Серджу Никулеску. Филм направен с изящество, разбиране и талант. Действието се развива през 1935, някъде в Румъния. Принц Андрей Моруци, последен потомък на стара благородническа фамилия, изгубил повечето от семейното богатство, живее през последните 16 години в пълно уединение в замъка си само с един слуга.. В живота му има само призраци от миналото, картини от младите години и порива да язди всеки ден до близката жп линия, за да посрещне Ориент експреса, с който често е пътувал до Париж - мястото, където е прекарал най-хубавите си години.Принцът за мен е един румънски Евгений Онегин - с неговата изисканост и сложна душевност. Един ден самотата му е нарушена от Ана - красива девойка на 21. Филмът е романтична драма за великите теми: живот, любов, провал, носталгия и съдба...
Във всеки фестивал блести по един, най-много по два бисера - тази година това беше "Ориент експрес".
А сега - малко за Йоана Буковска - не само красива и талантлива, което е очевидно, но и много естествена в поведението си, както и интелигентен човек. Ето малка част от интервюто, което взех от нея:
- Трябва да си максимално чист и отворен, дори с риска да те наранят. Трябва да трупаш емоционален опит от живота. Ако в живота си градиш роля и си сложиш прегради и стени, ти не общуваш нормално, т.е. няма откъде да черпиш материал за следващата си роля. Така ще започнеш рано или късно да се повтаряш и да играеш едно и също. Човек никога не черпи само от собствения си опит - това е невъзможно. Героините, които играя, нямат нищо общо нито с моето възпитание, нито със средата, в която са отраснали, нито с живота, който живеят... И аз винаги им измислям биографии, за да мога да ги направя реални хора.
Не е възможно да се изгледат всички филми - в главата ти става каша от емоции и възприятия, но все пак за мен е голяма радост и наслада за духа и това, което видях. Всяка година мърморим на организаторите да не се прожектират едновременно филми в двете зали, но нищо не се променя, явно, няма как. В малката зала вървеше ретроспекция на Антониони и Бергман едновременно с официалната програма в първа зала. Как да не се ядосваш... Но хубавото беше повече от слабостите.
Наградата на критиката и на Съюза на българските филмови дейци взе българският " А днес накъде" на Рангел Вълчанов, римейк на "А сега накъде" от преди 20 години. Специалната награда е за "Моето мъничко нищо" на Дочо Боджаков с участието на Йоана Буковска, по- нататък ще ви разкажа повече за нея.
Няма да споря с уважаемото жури, но държа да си кажа предпочитанието - то е за румънския "Ориент експрес" от 2004 г. Сценарий, режисура и изпълнение на главната роля - Серджу Никулеску. Филм направен с изящество, разбиране и талант. Действието се развива през 1935, някъде в Румъния. Принц Андрей Моруци, последен потомък на стара благородническа фамилия, изгубил повечето от семейното богатство, живее през последните 16 години в пълно уединение в замъка си само с един слуга.. В живота му има само призраци от миналото, картини от младите години и порива да язди всеки ден до близката жп линия, за да посрещне Ориент експреса, с който често е пътувал до Париж - мястото, където е прекарал най-хубавите си години.Принцът за мен е един румънски Евгений Онегин - с неговата изисканост и сложна душевност. Един ден самотата му е нарушена от Ана - красива девойка на 21. Филмът е романтична драма за великите теми: живот, любов, провал, носталгия и съдба...
Във всеки фестивал блести по един, най-много по два бисера - тази година това беше "Ориент експрес".
А сега - малко за Йоана Буковска - не само красива и талантлива, което е очевидно, но и много естествена в поведението си, както и интелигентен човек. Ето малка част от интервюто, което взех от нея:
- Трябва да си максимално чист и отворен, дори с риска да те наранят. Трябва да трупаш емоционален опит от живота. Ако в живота си градиш роля и си сложиш прегради и стени, ти не общуваш нормално, т.е. няма откъде да черпиш материал за следващата си роля. Така ще започнеш рано или късно да се повтаряш и да играеш едно и също. Човек никога не черпи само от собствения си опит - това е невъзможно. Героините, които играя, нямат нищо общо нито с моето възпитание, нито със средата, в която са отраснали, нито с живота, който живеят... И аз винаги им измислям биографии, за да мога да ги направя реални хора.
Не е възможно да се изгледат всички филми - в главата ти става каша от емоции и възприятия, но все пак за мен е голяма радост и наслада за духа и това, което видях. Всяка година мърморим на организаторите да не се прожектират едновременно филми в двете зали, но нищо не се променя, явно, няма как. В малката зала вървеше ретроспекция на Антониони и Бергман едновременно с официалната програма в първа зала. Как да не се ядосваш... Но хубавото беше повече от слабостите.
Търсене
