И то - европейско кино! Нашият малък Кан - ХV Международен филмов фестивал " Любовта е лудост". Отново във Варна се събраха обичани и по-малко познати актьори и режисьори - наши и европейски. Голямата награда "Златната Афродита" спечели  "Ще се видим" - Швейцария и Германия, 2006, сценарий и режисура Щефан Хилебранд и Оливър Паулус в сътрудничество с всички актьори и актриси / така е написано в каталога/. Една интересна трагикомедия за хора, доста различни по светоусещане от нас - точно затова и ми хареса.
    Наградата на критиката и на Съюза на българските филмови дейци взе българският " А днес накъде" на Рангел Вълчанов, римейк на "А сега накъде" от преди 20 години. Специалната награда е за "Моето мъничко нищо" на Дочо Боджаков с участието на Йоана Буковска, по- нататък ще ви разкажа повече за нея.
   Няма да споря с уважаемото жури, но държа да си кажа предпочитанието - то е за румънския "Ориент експрес" от 2004 г. Сценарий, режисура и изпълнение на главната роля - Серджу Никулеску. Филм направен с изящество, разбиране и талант. Действието се развива през 1935, някъде в Румъния. Принц Андрей Моруци, последен потомък на стара  благородническа фамилия, изгубил повечето от семейното богатство, живее през последните 16 години в пълно уединение в замъка си само с един слуга.. В живота му има само призраци от миналото, картини от младите години и порива да язди всеки ден до близката жп линия, за да посрещне Ориент експреса, с който често е пътувал до Париж - мястото, където е прекарал най-хубавите си години.Принцът за мен е един румънски Евгений Онегин - с неговата изисканост и сложна душевност. Един ден самотата му е нарушена от Ана - красива девойка на 21. Филмът е романтична драма за великите теми: живот, любов, провал, носталгия и съдба...
  Във всеки фестивал блести по един, най-много по два бисера - тази година това беше "Ориент експрес".

 А сега - малко за Йоана Буковска - не само красива и талантлива, което е очевидно, но и много естествена в поведението си, както и интелигентен човек. Ето малка част от интервюто, което взех от нея: 
  - Трябва да си максимално чист и отворен, дори с риска да те наранят. Трябва да трупаш емоционален опит от живота. Ако в живота си градиш роля и си сложиш прегради и стени, ти не общуваш нормално, т.е. няма откъде да черпиш материал за следващата си роля. Така ще започнеш рано или късно да се повтаряш и да играеш едно и също. Човек никога не черпи само от собствения си опит - това е невъзможно. Героините, които играя, нямат нищо общо нито с моето възпитание, нито със средата, в която са отраснали, нито с живота, който живеят... И аз винаги им измислям биографии, за да мога да ги направя реални хора.

             Не е възможно да се изгледат всички филми - в главата ти става каша от емоции и възприятия, но все пак за мен е голяма радост и наслада за духа и това, което видях. Всяка година мърморим на организаторите да не се прожектират едновременно филми в двете зали, но нищо не се променя, явно, няма как. В малката зала вървеше ретроспекция на Антониони и Бергман едновременно с официалната програма в първа зала. Как да не се ядосваш... Но хубавото беше повече от слабостите.

Имаш нестандартно мислене. Възнамерявам да те включа в блогрол-а си.

Жив и здрав! :))))

Йоана Буковска :)))
Кое точно ти харесва в нея ? Според мен е безугледно некъдърна, за сметка на външния и вид, който е наистина впечетляващ.

Тази година успях да се добера само до "Истанбул, моя любов". Едва ли беше най-доброто, на което можех да попадна, но поне усетих малко от атмосферата на фестивала.
Догодина - повече

защото в изкуството оценките ни са много субективни, всеки има различен поглед.
Само ще ти разкажа някои неща за Йоана, а ти прецени сам...
Когато е била на 8 години, семейството й се преселва от Габрово в София. На 14 години тя се записва в детско-юношеската театрална студия към "Сълза и смях". СКоро след това й поверяват първата й роля в театъра, а на 16 години изиграва Жулиета, за която роля спечелва награда. Тази година Йоана Буковска навърши 30 години, а вече има повече от 15 роли в театрални постановки, 7 роли в киното, 10 роли в телевизията, 4 участия във фестивали, 5 награди - една на фестивала в Авиньон, друга - за най-добра актриса за ролята на Стела в "Дунав мост", Специалната награда на СААБ за 2003 и номинация за "Аскеер" за ролята на Хелена в "Есенна соната" на Бергман с режисьор Младен Киселов. Имах късмета да я гледам в тази роля във Варна - прекрасна беше!
Това, което, предполагам привлича режисьорите в нея, за да я канят, не е само рядката й красота, но и изключителният й талант, тази смесица от крехкост и сила, която излъчва...
А на теб защо не ти харесва?
Поздрави!

наистина, "Истанбул, моя любов" не беше най-доброто на феста, но как човек да разбере предварително кое си заслужава?! В каталога има кратка рецензия, от която не можеш да си съставиш мнение и караш на късмет :)
За да можем да разберем напълно този филм, трябва да сме проследявали политическите отношения между Гърция и Турция в последните години, да сме наясно с тях, а аз не съм :(
Може би ще ти е интересно какво каза режисьорката на пресконференцията : " Ние, жените, имаме три любови през живота си - към бащата, към любимия мъж и към родното място." Не знам ти дали си съгласна, но аз - не съвсем - пропусна децата! Но ти си много млада, и може би още нямаш деца...
Виж сега докъде стигна разговорът :)))
Поздрави, мила, и извинявай за дългото писмо!

Да, спорно е изказването на режисьорката.
Всъщност проблемът не беше само в това, че не съм добре запозната с въпросния конфликт между Гърция и Турция. Да не кажа дори, че не съм никак запозната.
Филмът безспорно имаше "атмосфера", ако мога да се изразя така, но лично за мен нямаше дълбочина. Правя уговорката, че киното е едно от най-субективните изкуства. И все пак... хората си тръгваха на 10-тата минута, на 20-тата и т.н.
Лошият симулантен превод определено също беше важна причина за "нехаресването" си мисля, както и фактът, че ни се наложи да изгледаме филма в DVD формат.

Както и да е, аз вече казах, че догодина се надявам да съм по-свободна.
И още нещо, много ми се щеше да видя "Баклава", така че ако ти си имала тази възможност, бих се радвала да споделиш впечатления.

турския филм, и на мен не ми допадна...
А за "Баклава" не съжалявай - аз пък си излязох на него... Не ми е удобно да ти разказвам пред такава голяма аудитория за какво се говори във филма, но трудно се понася.
Като се замисля - някакви особени шедьоври май нямаше / като се изключи моят любимец "Ориент експрес" /, но добри филми бяха: "Вие сте голям красавец" - Франция, "Виенско колело" - Русия, "Ще се видим" - Швейцария, "Краят на света" - Русия, с уговорката - по мой вкус и от това, което успях да гледам :)
Ти какви филми харесваш?

Радвам се на интереса ти към киното, когато решиш, можем да си приказваме по темата :)))

... на този въпрос "Какви филми харесваш?" е почти толкова труден, колкото същия, отнесен към любимите книги.
Така значи с "Баклава", бях почти готова да се обзаложа, че ще да е интересно преживяване. Остава ми да прелиствам каталога и да се надявам, че ще успея да видя поне една голяма част от заглавията, селектирани вътре :)

Много ми беше интересно да прочета този постинг, защото аз самата много обичам киното. Наистина възбуди любопитството ми с филма "Ориент експрес". На всяка цена ще го гледам:) А филма "А днес накъде", също го очаквам с нетърпение. Аз обожавам всичко, създадено от Рангел Вълчанов, толкова е нестандартен и уникален!
Та, и аз като теб, когато имам възможност винаги проследявам отблизо фестивалите, само че в моя роден град Пловдив:) Сега в момента върви Есенен салон на изкуствата и успях да изгледам всичко от кукления фестивал "Двама са малко, трима са много"; Пловдивските джаз вечер... В момента тече и театралния фестивал "Сцена на кръстопът"... И така...:)
Поздрави!:)))

още една сродна душа - страхотно! Прочетох блога ти - импресията много ми хареса, и гласът ти звучи приятно...
И в Пловдив е интересно, както и във Варна. От театралния какво ти хареса?
Поздрави!!!

за хубавите думи... Това стихотворение много си го обичам и ми е приятно, че е харесало и на теб.:)
А сега за културните събития...и джаз вечерите. Много ме впечатли Глен Ферис! Тромбонисти композитор...Направо велик! Страхотна вечер се получи. А заедно с него бяха Милчо Левиев, Венци Благоев/тромпет/ и т.н. Същата вечер бяха и Стоян Янкулов и Елица Тодорова, с този проект те са се представили и на Варненския фестивал, през 2005 г., и сега на "Аполония"...Комбинирайки невероятните ритми с пеене, можеш да си представиш какво се получава!...Плюс Михаил Йосифов/тромпет/, Веселин Веселинов/Еко/ - бас...
И вечерта с Джаз Линия беше хубаво - Веско Койчев, Теодосий Спасов, Йълдъз Ибрахимова, радул Начков - джаз и фолклор... Много добри музиканти са поканени тази година...От Сцена на кръстопът ми хареса "12-та нощ" на Младежкия театър, пост. проф. Крикор Азарян. Полският театър мислих да го гледам, ама така и не успях. Режисьор е Ян Енглерт, за това ми беше интересно. Но не съм проучила още как е минало. И така... Като гледам нещо интересно от театрите, ще ти пиша. От кукления фестивал имаше една италианка, която игра театър с краката си.Спектакълъ се казва "Там, накъдето те водят краката". Направо уникално! Актрисата е Лаура Кибел и взе наградата за оригинално представление.
Поздрави!!! Ще очаквам културни новини от Варна!:)))

гледах го аз, гледах го тоя постинг, ама Варна ми е толкова далеч. Ти си като посланик на добра воля :))) Много съвестно и добре изпълняваш посланическата си мисия, браво :)

представям си преживяването...
Постановка на Ян Енглерт - също много интересно, и за мен е любопитно - тази легенда в полското кино :)
За италианката от кукления фест научих - голяма изненада, дано да гостува и при нас...
При нас засега е затишие, купонът е повече през лятото, но щом науча нещо ново - ще ти пиша.
Приятно забавление! Поздрави!!! :)))

Не бях се сетила за такава гледна точка... :)
Желая успех на младия творец!
Поздрави!!! :)

И аз гледах преди години "Есенна соната" с Буковска и мога да кажа, че за два часа и половина личният ми свят не съществуваше. Изключително всеотдайна и майстроска игра. На всички актьори, разбира се.

Запитах се откога не съм ходила на кино...и не можах да си отговоря. Явно наличието на 70 канала по кабела ни имунизира срещу киноманията навън, за да ни прикове към екрана - вътре. А така обичам киносалона, големия екран...Непременно ще гледам препоръчания от теб, Натали, филм.

Засега културното поле доста се е свило. :((((

Във Варна има сезонност в културните събития - общо взето зимата е заспал сезон :(
Но още през май нещата се раздвижват и започва интересното :)
Морски поздрави от мен и слънчев ден!!!
П.С. ако гледаш филма, напиши ми как ти се е сторил.

Thanks for the isinght. It brings light into the dark!

ThatВ’s raelly shrewd! Good to see the logic set out so well.