гледка от покрива на блока ни - на север е морето

                                               
  и Китай има много лица. Едва ли някой може да претендира, че ги познава всичките. Далеч съм от амбицията да правя дисекция на китайския национален характер - това е задача, непосилна не само за мен... Но човек като се заседи малко повече на едно място, събира впечатления и иска да ги сподели. С уговорката, че това не са обобщения, а откъслечни парченца от една безкрайна мозайка, наречена Китай...
         Понякога са по детски непосредствени и очарователни, друг път - сметкаджии и търговци (наричат ги евреите на Изтока). Ето - вчера един познат китаец, таксиджия, на 27 години, с нескрито удивление сподели: "Мой клиент - американец - ми каза, че в неговата страна имало хора с черен цвят на кожата!!!"   Не гледат ли телевизия тези хора - абе гледат, но всичките 36 канала са все китайски... Цензурата е страховита, и върху интернет включително. На мен например ми спряха замундата, не ми се отварят ваши снимки и клипове в блога... Само не ме питайте за политика - ще ви кажа единствено, че на всичките им банкноти е ликът на Мао, пред мавзолея му в Пекин целогодишно се вие дълга опашка (както и пред мавзолея на Ленин в Москва) и много от възрастните китайци си го обичат. Защото е разрешил проблема с изхранването на населението. Не е малък проблем.
          Иначе хората са спокойни, миролюбиви и почтени. Снощи пътувах  в едно такси, закара ме до Школата по танци - там уча индийски танци, много приятно :)  Та платих на шофьора исканата сума от седем юана и слязох. Повървях и почти стигнах до клуба, когато някаква кола изсвири зад мен (на тротоара, нали не се учудвате вече, те така си карат - и по тротоарите:) ). Обръщам се - таксито, шофьорът бързо излиза и ми подава една банкнота от десет юана (5 юана са един лев), по погрешка в тъмното съм я помислила за един юан. Даде ми я, усмихна се и замина. Аз вече знаех, че по никакъв начин не можете да убедите таксиджиите да задържат ресто. Обиждат се и ви гонят с дребните, докато не си ги вземете. В ресторант също не можете да дадете бакшиш на сервитьорката - плаща се на изхода, на една каса, като в супера...
         В същото време в магазините за дрехи на етикета винаги има две цени - една висока и друга - два пъти по-ниска. Това е да се зарадва купувачът, че му продават евтино - по ниската цена :) Ей такива дребни хитрости :)

      А за негрите - като се замисля, обиколихме няколко града, ходихме и в столицата, но никъде не видях нито един негър... Сигурно е случайно... Колко ли ще се учудят, ако видят! Те нас като видят и се вкаменяват от учудване... Е, светът е пъстър :)

          До скоро!

ще наминавам наоколо - обичам разкази за далечни земи!
:))

Ще ми бъде приятно! :)

Фен съм ти. Чета с интерес!
Ле,ле, да не знаят, че има негри. Изненадващи неща научавам от теб!
Поздрав от България!

много интересно. Завидях с бяла завист. И си помислих за телепатията, защото днес на два пъти споменах, че ми се ходи в Китай. Ех, мечти...:))))
В замяна ще ти пускам снимки от Варна, когато си далеч. :)

знаеш как да изкараш мързела от унеса му :))) Шегувам се, мила :) Този път не е само мързел, малко се разболях и сега лежа и се лекувам. Впрочем това е повод да ви разкажа за китайската традиционна медицина и масажи, скоро...
Те много други неща не знаят - не са чували за Бийтълс, Пърпъл, Моцарт, Бетовен и другите велики хора, не искат и да ги знаят... Вероятно от учене на йероглифи не са им останали сили за други науки... Нали знаеш, че не обичам да обобщавам - и те си имат елит като всеки народ. Но ежедневието не ме среща с професори, а с обикновени хора :)
Сърдечно - от Пънлай!

благодаря ти за добрите думи!
Аз пък точно за Китай не съм си мечтала, други страни са ми били в мечтите, но животът не пита, а подрежда картите както си реши :) Хубаво е да се отиде във всяка страна, няма скучно място на земята.
Само като се проточи с години, е малко трудно :)
Благодаря ти за варненските снимки, много ме стоплят! Жива и здрава!

и снимките са великолепни.

Когато бях малка, майка ми ме заведе на кино - даваха един рисуван китайски филм, който ми се видя вълшебно красив. После, дни наред си държах очите с пръсти, за да станат дръпнати, а когато ме питаха каква искам да стана като порасна, отговарях: "Китайка".

Много сладък детски спомен! :)
Аз пък съм си мечтала за други страни, не за Китай, но понякога така се подреждат нещата...
Хубав ден и много радост ти желая ! :)))

много интересно!
Ще се върна пак да прочета,
че сега ме чакат близките:)
Поздрави!

от 5 август...
Заповядай, добре дошла! :)))

Много ми харесва при теб :)

И на мен много ми допадат твоите постинги. На една вълна сме. :)))
Поздрави и усмивки!!! :)))

Та това си е абсолютна изолация..., като прибавим и цензурата в интернет...
Сега разбирам, какво хубаво чудо си, като се появиш по улиците, в магазините... :)
С усмивка разгледах/прочетох/ парченцата, частичките мозайка... Пъзела, който сглобяваш пред нас... Пъзел, сложен, с безброй частички..., наречен Китай...:) С усмивка, защото разказваш толкова увлекателно..., пък и психологията на тези хора е доста различна от нашата...:)
Прегръдка, Натали...:)

как намираш винаги добра дума - ти си чудо, ти! :)
Чувствам се малко неудобно, че обещах да пиша повече, но от десет дни съм болна и не мога... Трудно е и общуването с докторите - като не знаем един общ език... :)
Като оздравея, ще разкажа и за това :)
Прегръдки и от мен и успех на чудесното ти предаване! :)

Звучи невероятно!Завиждам ти неблагородно и те прегръщам !:))))

не е за завиждане работата, мила - в много отношения се чувствам все едно съм на Луната...
И аз те прегръщам! :)
Продължавай да рисуваш - все така с любов и прекрасно! :)))