Преди да се отправим към Най-големия Буда от нефрит, ще ви заведа в приземния етаж на Музея на съкровищата. Там са големите дърворезби. На това изкуство и днес се посвещават ежегодни национални състезания, както има и състезания по калиграфия.
   От студа батерията на апарата взе да пада, но все пак успях да запечатам нещо, ето го:









   Има още много снимки, но нали трябва да видим и гордостта на комплекса - най-големия Буда в света, направен от монолитен нефрит. Докато вървим по алеите, тихо, като изпод земята се чува китайска народна музика. Не, не е писклива, нежна и ненатрапчива е, приятно е да се слуша... Пренася в отминали времена.
   Ето - най-после стигаме! Влизаме в пагодата и той - срещу нас, където и да застанете, той ви гледа. Вижте го и вие в цялото му величие - спокоен и сериозен, мистичен и прекрасен.  Дълъг тринадесет метра, тежи 108 тона. Нефритът е от Бирма, статуята е ваяна от триста скулптори в продължение на една година. Толкова е огромен, че първо е поставен на избраното място, а после около него е строена пагодата. Включен е в рекордите на Гинес.
   За мен по-внушителен е правият Буда, макар и по-
малък - висок десет метра и тежък 72 тона. Обратно на очакванията, човек не се чувства дребен и незначителен пред божеството. В него блестящо е въплътена човешката любов към мирен и спокоен живот, а също и пожелание за любов и щастие, обожествявани от цялата китайска нация.





   Музеите са училища. Те са всъщност най-подходящата среда за възприемането на историята. Предмети, изработени с уникална идея, ненадминати скулптури и монументи - едновременно естетически привлекателни и артистично експресивни - ни очакват да ги усетим с нашите сетива, да им се наслаждаваме с нашите чувства и да ги оценим с нашите души. Радостта от познанието се съчетава с насладата  от красотата и възторга, породен от уникалността.
  Когато бях малка, ни водиха от училище да видим първите български столици. От Плиска си спомням вълнението, че ще видим Двореца, а вместо това - огромна поляна и множество камъни по земята, подредени геометрично. Не е ли възможно да бъде възстановено поне част от величието на Плиска - не само столица от 681 до 893 г., но и един от най-големите и богати градове в Европа! Трябва ли да каним Ли Хайфун от Пънлай да направи възстановката... Той поне има опит, а и ... ентусиазъм.

едновременно е всичко, за което разказваш!:)
Дърворезбата е толкова деликатна!
Не знам дали е възмжно да възстановим старите си столици - не е само до ентусиазъм, почти нищо не е останало от тях. Докато китайците са запазили своите.
Поздрави!:)))

големи красоти са, и имам още да разказвам...
Пънлай е сравнително нов град, преди това е бил малко рибарско селище. Преди три години на мястото на този исторически комплекс е било гола поляна. Китайците създават история и там, където няма останки от нея - възпитават в патриотизъм и едновременно - печелят от туризма.
А ние имаме какво да възстановяваме, но...
Поздрави!!! :)

Благодаря, natali60!Винаги съм се учудвала на изяществото на азиатците. Имат изключителен усет!

И аз се радвам на възможността да се докосна до тази култура, а също и че има хора, загрижени да я показват на света. Не съм чула наши богаташи да са строили наскоро музеи, може и да има, а аз да не знам...
Твоите пътешествия са също много интересни!
Поздрави! :)))

zaplenqvasta!

много е красиво! Това и още много интересни неща могат да се видят в един обикновен, малък китайски град. Хората пазят древната си култура и с гордост я показват на чужденците...
Поздрави и хубав ден! :)

YouВ’re the one with the brains here. IВ’m wathcnig for your posts.