Ето ни на Площада на мира. Той винаги пустее, както впрочем и тротоарите из града. Кой ще ти върви пеша като има велосипеди и електромоторчета. Един - единствен път на площада имаше навалица - когато през август в Летния театър се проведе Младежкия музикален фестивал... Вървейки по улиците, човек не остава с впечатление, че тази страна е пренаселена.
        А, ето - появи се майка, която учи сина си да кара колело. Мястото е подходящо - просторно и празно...

  това е входът на Летния театър

                            колона с барелефи

          Ако искате да сте здрави, трябва да се целувате ето така - препоръчва един плакат насред площада:

   

          Явно тук са наплашени от грипа и по всяко време на годината ще видите хора с маски на устата...
          От другата страна на Летния театър виждаме един голям гонг. На него е написано, че диаметърът му е два метра и тежи 108 килограма. Отлят е първоначално в Индонезия през 2002 и две години по-късно първото му копие е подарено на китайското правителство и на китайския народ. Гонгът е символ на световната дружба и мир. В центъра му от лицевата страна  са изобразени символите на световните религии  и много национални флагове.

           

                                                 

    Сърцето ми трепна, когато си открих знамето, макар и толкова малко, така далеч от родината. Нямаше никой наоколо, на когото да го покажа с гордост...

      

            Това са двете забележителности на площада...

           Имам си една любима стара уличка в центъра, сега отиваме там. На нея е запазена къщата музей на Чи Джи Гуанг (1528 - 1588) - изтъкнат военен стратег, губернатор и национален герой от китайската история. До нея е Музеят на оръжията, използвани от армията на генерала. А по-нататък са пръснати очарователни антикварни магазинчета с безброй красиви дреболии.

             

    В началото и края на улицата се издига по една арка. Искате ли да я видите как изглеждаше през зимата?

                                                        

          Пак сме сами - туристическият сезон е два месеца през лятото, а за местните не са никаква атракция "китайските потайности", както аз ги наричам,  свикнали са им.
  Ей така най харесвам - пусто, слънчево и прелестно безвремие.

                

                                                     
   
          къщата музей на генерал Чи. Друг път ще ви поканя вътре - плетеница от лабиринти, езеро, скали, чудеса...
      Сега влизаме в това антикварно магазинче. Собственикът пиеше чай с двама приятели, наля ми и на мен една чашка и ме остави да разглеждам и снимам, без досадно настояване да купя нещо.

             

                                             

 вляво е антикварят, на стената виси картата на Китай.

  

                             

            Не стана ли много дълъг постингът? Утре ще продължим... Снимките се увеличават с кликване върху тях.


 

Хубав разказ!
Б.

че ти харесва моята разходка. Пак заповядай! :)

Благодарности от сърце, приятелко!
Поздрави от Родопите!

че наминаваш!
Сърдечно - от Пънлай! И - доскоро в родината! :)

интересно е, усеща се различно, особено време като климат, като порядък и като хора

на моменти ми изглежда съвсем нереално...Трудно е да се обясни, радвам се, че си го доловила :) Особено тягостна е езиковата бариера - хората - мили, дружелюбни, иска ти се да си поговориш с тях, но - не става...
Още една седмица и - летя за Варна! :)
Поздрави! :)

да ти е полет! поздрави на морето!

Да си жива и здрава! :)

Страхотна разходка, Натали! Поздрави и от мен!

Тя продължава... Още съм тук...
Поздрави и приятна вечер! :)