Китайците не обичат да планират ежедневието си. Защото, даже и да си обещаят някакво събитие, все нещо им се случва и очакваното се разминава. Те обаче приемат това философски, не се разочароват, даже не го обсъждат. Затова  не се учудихме, когато наш познат китаец, туроператор, ни покани на екскурзия до Наншан от предния ден.
              Тръгнахме на седми март рано сутринта с автобус, времето - ясно и мразовито... Съпругът ми и тримата му колеги българи се оказват  единствените мъже в автобуса. Развлечението било осмомартенски подарък за тридесетина китайки от техните половинки. Впрочем, местните дами са убедени, че осми март е ден на китайската жена и разпалено обясняват, че си го празнуват вече сто години. Е, нали знаехме, че Китай на техния език означава "страна в центъра на света" - не спорихме дълго...
             "Ох, то тук само жени, къде съм тръгнал" - изпъшка глухо спътникът ми, но скоро гледката на Великата китайска равнина го погълна и той притихна примирено.

                         

                   Наншанският бронзов Буда отблизо

            Продължението заедно с много снимки е в  poblizo.com  и участва в конкурс за пътеписи. Заглавието е същото.

Първи ще бъде!!!

Поздрави от Родопите, Натали!

За приятелството и оптимизма!

Чакам облакът да се разнесе, че да мога да полетя... Досега трябваше да съм си у дома, много дълго пътуване стана. Но и най-дългото пътуване накрая свършва :)
Поздрави от Пънлай! :)

Първо земетресение..., сега и облак...
Не знаех, че ще си идваш вече... Но това е повече от чудесна новина!:)
Мнооооого целувки от мен!:)))
Сигурно гледката на Великата китайска стена спира дъха...

Земетресението не го усетихме, ние сме в крайния североизток на Китай. Горките хора...
И аз попаднах в клопката на вулкана и сега съм в очакване да възстановят полетите, че да мога да се прибера. Вече нямам търпение!
А за Китайската стена - да, голямо преживяване е, заслужава отделен постинг :)
Целувки и прегръдки и от мен и успешна седмица! :)