Веднъж една от танцьорките ми каза на английски със светнало лице: "Казаха ми, че си чужденка, но аз не вярвам! Кой ти е родният език?"  От тогава се поглеждам изпитателно в огледалото - дали пък няма промяна... Още повече, че на няколко пъти ме спират на улицата непознати, за да ме питат как да стигнат до определено място в града - явно, вземат ме за местна.
    Особено щастлива се почувствах, когато обявих, че заминавам за три месеца за родината си и няколко гласа  спонтанно извикаха: "Не, не, Натали, не!" Така  ми се стопли сърцето...

  Тук се запознах и с най-добрата си приятелка Сун. Тя е лекарка и човек с голямо сърце. Много пъти ми  е помагала в трудности, а приятел в чужбина е нещо неоценимо.

                                    приятелката ми Сун

     Майките често водят малките си момиченца в детската група - отрано ги приобщават към грацията и изяществото на танца.

                                                   

      

                                                докато чакат репетицията на мама да свърши

        

         Да ме бяхте видели отнякъде как учих  китайките на право хоро! Как - много лесно - като ме стегна шапката и в една от почивките затропах Дайчово - ей така, без музика... Реших, че в тази зала ще се играят и български хора - и други народи имат красиви танци, не само индийците. Запалените танцьорки се заинтересуваха от стъпките. Следващия път Наталито, заредена с музика на най-хубавите ни танци, поведе хорото. Бързо научиха стъпките, но нали техните танци са индивидуални, все се отцепваха настрани, та ги завръщах към общността...

                            най-възрастната участничка в клуба

      Освен обичайните за дамско общество клюки и информация за евтини стоки (особено важно!), се обсъжда например и това - кой познава подходяща партия за близко момче или момиче - трябва да го задомят. На възмущението ми защо се месят в живота на хората, ми отговарят, че това е един от двата начина човек да се ожени тук - или да срещне половинката си в предприятието, в което работи, или да търси помощта на посредник.
    С това някак си се примирявам, но има нещо, което определено кара българското ми възпитание да се бунтува - учителката посочва грешките на ученичките с подигравателен смях и ги пародира! Какво да се прави - сблъсък на култури! Ученичките ни най-малко не се засягат, а се присъединяват към смеха. Изключение обаче направи едно момиче, което не можа да понесе иронията към пълната му фигура, и повече не стъпи в клуба. Ако не могат да изпълнят правилно някое движение, танцьорките навеждат глава и отиват на последната редица самонаказани или дори някои си удрят главата в стената - като по филмите; добре че е дървения...
  
                          и учителят понякога може да изгуби търпение

     Как разбрах, че тези танци никога няма да видят публика. Един ден, облечени в индийски носии, подрънквахме радостно паричките, пришити към кърпите, когато ненадейно на вратата на залата застана мъж. Не стана ясно защо е дошъл - веднага се чуха ужасени писъци и жените се разбягаха насам - натам като се блъскаха една в друга, сякаш не мъж, а зъл дракон бе долетял. Учителката веднага бе наметната с дълго палто, за да може да излезе и да прогони натрапника. Впрочем не се наложи - той бързо изчезна, смутен от истеричната реакция. Такава паника бях виждала само веднъж преди това - по време на екскурзията до Луошан, когато роботът в мината проговори с човешки глас ("Магията Луошан през октомври")...

      Милите ми момичета! Днес отново предстои да се срещна с тях - в нашия Павилион за жени (както го наричам, но не по Пърл Бък). Благодаря ви, китайски приятелки, за гостоприемството, откритите чисти сърца и за вашата жизнерадост! Един ден ще науча вашия труден език и ще ви кажа тези думи на него.

   Епилог 1
   Докато част от дамското население танцува, друга част - бабите - размахват мечове в парка - истински. Мислите, че се шегувам ли? Ето доказателството:



                                      

    Китайската баба е опасна - не знаеш какво държи зад гърба си...


      Епилог 2
     Когато текстът излезе в poblizo.com  (пак участвам в конкурса, ако решите да гласувате, ще ви бъда благодарна), го показах на момичетата на компютъра в клуба. Радваха се като деца, когато се познаха на снимките! С текста беше по-трудно - преведох го в общи линии на Уан Уей на английски, а тя - на другите - на китайски. И  така - по веригата - надявам се да не се е превърнал в развален телефон. Но ние по принцип така си общуваме. Хареса им.

И на мен ми хареса, Натали!
За съжаление нямам регистрация във фейсбук, но ще помоля някой приятел да гласува вместо мен. Поздрави на твоите приятелки-танцьорки!:))

да ме омайваш!

Ще предам поздравите още утре, сигурна съм, че ще се зарадват.
Радост ти желая в тези иначе зимни дни, но за теб - пролетни! :)

от тези искрени и по детски чисти сърца. Нещо като че ли забравено... И от неподправеното им приятелство към една чужденка.
Пънлайски поздрави! :)))

Чудесен постинг!
Б.

твоята похвала много ме радва!
Поздрави! :)))

Учи ги на нашите танци, няма по-живи и дълбоки от танците и песните ни. Запей им и наши песни, преведи им ги преди това, нека дълбоко да влезнат в сърцата им. Поздрави далечни, от Шумен. Бъди жива и здрава и ни пълни сърцата с красота и очите със светлина. Усмихнат ден ти желая. :)

Благодаря ти!
Не съм кой знае каква певица, но мога да им пускам записи. Показвала съм им снимки на красиви кътчета от родината ни, стана им интересно. Поканила съм ги да ми гостуват във Варна, но малко им е трудно да излизат в чужбина на гости...
Като имам вашата подкрепа, по-леко ми е тук. :)
Поздрави на Шумен, там съм следвала :) Имам много спомени, хубави...

Благодаря ти, Натали, за поредния прекрасен епизод на сериала "Китайска приказка"!
Защо не направиш школа по български изкуства? Ще има успех, гарантирам :)))

А по отношение на школата - да, хубаво би било, но ми трябват хора да обучават на различните изкуства, аз съм обикновен филолог. В града и околностите съм единствена европейка, за българи да не говорим... Не е като в Америка, където си има цели български общности.
Но това, което мога и го правя, е да им показвам по интернет България и всичко красиво, свързано с нея.
Сърдечни поздрави и пак заповядай, скоро ще ви водя на сватба - истинска, селска! :)

Поздрави от Родопите, приятелко!

Жив и здрав! :)))

Много леко разказваш. Но има и друго ценно за мен - прибавяш още едно свидетелство за това, как по света, когато сме сами сред други, ние се вписваме в тяхната култура безотказно - не сме чужденци.
Китайките са толкова близо до нас - и тук бабите имат слабостта да сватосват, нищо че обикновено не става:)))

това е голяма радост за мен! :) Благодаря ти, мила! Радвам се на твоето гостуване. :)
Знаеш ли, права си - оказва се, че дори знаенето на езика не е задължително условие за едно приятелско общуване. Ако хората са сърдечни и искат да се сприятелят с теб, намират начин.
А за сватосването - занимават се не баби, както у нас, а млади жени, защото то е спасителен пояс за други млади жени. Девойките не се притесняват да търсят посредничество за запознанство. По-срамежливи са, изглежда, от нас - друго мислене...
Най-сърдечно!

са твоя постинг радваш истински :)

И ти ме радваш с похвалата и съпричастието си! :)
Поздрави и хубав празник! :)

ThatВ’s not just logic. ThatВ’s really ssenbile.