за хората :: И ВИНОТО СИ ИМА МУЗЕЙ

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

21.07.2011 12:13 - И ВИНОТО СИ ИМА МУЗЕЙ - трета част

Автор: natali60 Категория: Изкуство

Прочетен: 4286 Коментари: 7 Гласове:

Последна промяна: 11.10.2011 08:16

нещо европейско, даже балканско

Мъжката част от компанията вече нямаше търпение да опита прочутите китайски вина в Музея на виното. Отидохме пеша до там, не беше далеч. Строгата сива сграда ни респектира с надпис: "Музей за култура на виното Чангиу". Билетът е петдесет юана (десет лева) с включена дегустация.

Музея на виното

В просторния двор никакви веселяшки изпълнения - спретнато шадраванче със скулптура в средата, стена с традиционни каменни релефи, стара сграда, където френски майстори винари са обучавали китайските си колеги...

гледка от двора на музея

и бонзаят е в буре...

Единственият експонат, който загатва за несериозния характер на прочутата напитка, е самоделен музикален инструмент от винени бутилки, окачени на рамка, по които може да се свири с помощта на метална лъжица...

"музикалният инструмент"

Ето я статуята на главния виновник виното да се настани завинаги в живота на китайците. Джан Бъши е роден в провинция Гуандон. Високообразованият китайски емигрант е основател на първата в страната винарска изба, наречена "Янтайска винарска изба Чангиу" през 1892.

Джан Бъши

      Голямата изба Чангиу е започната през 1894 и е завършена за единадесет години. Тя е дълбока седем метра. Естествената й температура е много добра за виното и брендита. Повече от хиляда бъчви са разположени на площ от 2 666 кв. метра и това е най-голямата изба в Азия.

    Влизаме в огромно фоайе, вдясно - бар с отбрани питиета, след който започват залите - снимки на пионерите във винопроизводството, стари етикети за вино, преси и всякакви съоръжения и реликви. И навсякъде въздухът е пропит с характерната винена миризма. Как иначе - в царството на виното сме. Скулптури от бронз и макети онагледяват целия производствен процес - от брането на грозде до бутилирането на еликсира.

фоайето

първа зала - снимането забранено...

       Слязохме в избата и докато снимаме всички размери бъчви, стигнахме до мястото за дегустация. Откъснаха ни част от билетите, срещу което получихме по един пръст бяло и червено вино. Както очаквахме, червеното беше по-добро от бялото, но не и по-добро от нашето.

    За края на обиколката е запазена атракцията - трите най-големи и най-стари дъбови бъчви в Азия - бъчвите кралски размер. Те са изработени в зората на компанията Чангиу и всяка има обем от петнадесет тона. Съвсем заслужено са покрити с дълги червени панделки, които подчертават достойнството им...

"кралска" бъчва

На втория етаж са наградите на винарската изба, старинни винени чаши, сувенири и отново - скулптури за онагледяване на тайнството "правене на вино", включително белене на кората на корков дъб. Тук се и проследява историята на виното от Библията до наши дни.

как се бели корков дъб

Последва закъснял обяд и пазаруване в един от най-големите централни магазини, който по съдържание прилича на нашенски селски смесен магазин, а по площ - на малък квартал.

пред магазина пържат закуски на открито

Поемаме обратно към Пънлай - от двете страни на пътя гледаме непознати реки и винарни, построени в стила на френски замъци. Понякога ей така, насред полето, изниква сред нищото стройна група високи блокове. И отново - поле... Обясниха ни, че на това място е било село, къщите са съборени и хората - настанени в новите блокове, и те да разберат от удобствата на градския живот. Обикновено някаква компания построява и фабрика наблизо, така поминъкът е осигурен.

"Димящата кула" остава далеч зад нас, но често и с удоволствие ще се връщаме там.

Нагоре