Пътувах натам, откъдето през цялото време получавах във Варна нетърпеливи имейли: "Хайде, кога ще се върнеш? Липсваш ми" и "Откакто замина, в живота ми има празнота"... Как няма да бързаш към такива приятели?
       Срещнахме се в Пънлай. То беше радост! Да споделиш своите очи с чуждите. В приятелските очи - няма я прословутата азиатска непроницаемост... Те светят, греят със споделеното щастие и тези мигове не се забравят... Сун безгрижно ме попита: "Като заминеш налято за България, кога ще си дойдеш пак?"
"Заминавам завинаги, Сун..." Тя нищо не каза, само няколко сълзи се отрониха от очите й. После бързо се съвзе и опита да придаде бодрост на гласа си: "Но до лятото имаме време..."

        Трета пролет посрещам вече тук. Суха, мразовита, слънчева - китайска морска пролет. По нещо прилича на варненската, въпреки че според местните е настъпила още на 23 януари, заедно с Новата година, драконската... Леденият вятър развява вече над парка пъстри хвърчила, наизлязоха по алеите мъже с бичове, а плющенето им отеква като пушечен изстрел из целия квартал... Любими занимания. Мъжете гордо позират за снимки, размахвайки саморъчното оръжие. Понякога ми дават да опитам и аз - не пробвайте това без учител - движението е усукващо и отривисто, ръцете се сменят светкавично, ако не знаете как, може да се ударите лошо. Още не са изнесли пумпалите, нунчите и музиката за танците из парка, нека се постопли малко...
         Раздадох мартеници на приятели с подробни указания кога и как да се закичат и с обещание да бъдат здрави и щастливи. Щастлива бях и аз, когато на Баба Марта освен нас - петимата българи, и няколко пънлайчани разнасяха из града националното ни пожелание за здраве.

        Докато ме нямаше за три месеца, тук са се случили важни събития - три нови китайчета поздравиха света. Деца на приятели - Лианг и Маа имат синове, а Чу - дъщеричка. Очакваме още двама сина - на Джанк и на Нини... Толкова желани и чакани - единствени деца в семейството. Родителите им са от поколението на 80-те - млади и щастливи, първите, които са по едно дете. Задоволени хора, много от тях са завършили колеж, знаят какво искат от живота. Разбира се, след 20 - та си годишнина те се сблъскват и с някои проблеми, породени от китайските традиции, но - за това друг път... Темата сега е бъдещето на Китай - тези важни, сериозни и прекрасни, както се вижда от снимките, младенци.
         Първа проплака в края на октомври госпожица Чу Янг - дъщеричката на Чу, колега на съпруга ми. Собственото й име Янг означава "слънчева светлина", или перифразирано - Светлозара, Лъчезара или просто Светла. В Древен Китай новородената Янг би била оставена в ъгъла на стаята на кучешка постеля, забавлявайки се с парчета от глинени съдове. Традиционно тук никога не е имало равноправие между половете. Семейният клан е бил загрижен за раждането на синове, които да продължат рода. Новороденото момче се е поставяло на празнична подложка и близките са го успокоявали като му давали скъпи играчки. За да родят син на всяка цена, китайките са прибягвали към всевъзможни заклинания и гадания.
         "Малка радост" - така наричат китайците бебето момиченце. Днес на сто момичета се раждат 130 момчета. Според последни изследвания увеличаващото се междуполово неравновесие се дължи на абортите на момиченца - най-вече в селските райони, а ултразвуковите прегледи, въведени в края на 80-те, са засилили тази практика. Тя е причина за голяма тревога в Китай - повече от 24 милиона млади мъже ще се окажат без съпруги към 2020 г. според Китайската Академия за социални науки. Това ще доведе до бракове между хора от различни поколения, ще се засили и трафикът на хора в много части на страната. Мъжете от по-бедните райони ще останат ергени през целия си живот.
          Най-сериозният демографски проблем за най-големия народ в света се изостря и от нежеланието сред младите китайци от градовете да имат въобще деца. Хората много са се променили през последните двадесет години. Младите двойки предпочитат да живеят живота "двойни доходи без деца" (има вече и такъв термин).
          И сега законът разрешава по селата второ дете, ако първото е момиче. В градовете обаче - не, дори някои семейства не регистрират новородените си дъщери, за да могат да имат второ дете. Затова и преброяванията на населението никога не могат да бъдат точни - при толкова укрити деца... Нерегистрираното дете означава, че то живее нелегално в страната, без гражданство - не може да ходи на училище, да постъпи в болница или да започне работа... Дори не може да си купи билет за влак - и там искат лична карта.
          Но да се върнем при нашата чаровница Слънчева светлина. Нея не я грози такава опасност - като единствено дете тя е дълго чакана и обичана от родителите си.
          Годината на Дракона е смятана за  много благоприятна за раждане. Младите майки таят надеждата, че техните малки "дракончета" ще станат велики хора. Затова и тази година се очакват много бебета. Създаването на дете се счита за едно от най-важните задължения в живота на човека. Според древните китайци бездетното семейство е застигнато от голямо проклятие. Его защо има много традиции, свързани с бременността и раждането. Бременната жена тук винаги се е радвала на голяма почит и уважение. Близките й се стараят по всякакъв начин да направят живота й през деветте месеца колкото може по-приятен. Бъдещата майка се храни със специално приготвени за състоянието й ястия и пие отвари от различни китайски билки, които подпомагат развитието на плода.
         Когато Маа разбра благата вест, че ще става майка, веднага спря работа, но идваше известно време в школата. Сядаше важно в едно кресло, облечена в красива широка рокля, макар още да не й личеше и се оставяше на радостта на момичетата. Те пристигаха за репетиция една по една, първо отиваха при нея и нежно я милваха по коремчето. Носехме й разни лакомства. Маа не отказваше никое и си ги хапваше с достойнство...
         Сега вече е майка на син! За синове се вдига голям шум - чак и знаме се побива на прозореца. Видяхме го с Уан Уей, когато отидохме на 13 -я ден на бебе - червено знаме със златен надпис - благопожелания за новородения син - всички да знаят! Понякога се окачват две знамена - или има близнаци, или вторият флаг е от бабата и дядото. Тук не се чака дълго за посещение - след десетия ден приятелките на майката идват да я видят. Голяма чест за един чужденец е да бъде поканен в дома на китаец - гостите се канят обикновено на заведение. Но ние с Маа не сме чужденки една за друга...
           Посрещна ни гордият татко на малкия Сун Джин Хао. В превод името му означава "блестящо бъдеще", но млечното му име е Хай Джян - "безопасно море" - в чест на дядо му и прадядо му, които са рибари. За имената е интересно. Те са пожелателни - вярва се, че името води до по-добро бъдеще за детето. Мъжките имена са свързани със здраве, сила, твърдост и успех, а женските - с красота и цветя. Има и изключения - например името на приятелката ми Сун Фу Рен означава "богата жена".
         Днес има над 700 различни китайски фамилни имена. Разнообразието зависи в по-голяма степен от собствените имена, а не от фамилните. На първо място се пишат фамилиите, а при обръщение не се разделят от собствените имена: Ян Шао, Джан Бин, Уан Уей...
        Хората от провинцията често носят имена, отразяващи живота в селските райони, например "Голям вол". Понякога момиченце получава име като "Надежда за по-малък брат" или "Ще получи по-малък брат". Освен официалното, има и други видове имена: млечно (в ранното детство), училищно име, "карикатурни" имена, западно (след икономическите реформи на Дън Сяо Пин - за улеснение на западните бизнес партньори. Изненадващо се възприемат и като патриотични поради тяхната връзка с икономическия прогрес). А има и посмъртно (храмово) - само за императори...
       Едно име може да има няколко значения, някои много поетични. Аи означава любов, привързаност, приятелство, Баи - бял, чист, Бао - съкровище, похвала, Чао - да надмине, Чун - извор, изток, Хуанг - ярък, мъдър, Хаи - море, щастлив, радостен, Линг - дух, душа, камбана...
       Та влизаме ние при Хай Джян, даваме подаръците на майка му, защото той не се впечатлява особено, радваме му се, правим малко снимки и слушаме разказа на Маа за някои обичаи. След голямото събитие семейството три дни вари яйца, боядисва ги в червено и ги раздава на роднини, съседи и приятели.Ако имат момче, яйцата са 99, а ако е момиче - сто. Родилката един месец не излиза от къщи, а след това отива у родителите си и гостува 10 - 15 дни с бебето.
        Навършването на сто дни е празник. Идват роднини да благословят бебето, носят му дрехи, бижута, сребърна огърлица за дълъг живот. Майката отива пред олтара на богинята на милосърдието Гуанин, за да й благодари за детето. Бащата му дава име и извършва обреда на подстригването.
        На една година се прави прощъпулник, подобно на нашия. Пред бебето се нареждат няколко предмета - пари, книга, писалка и други - и то трябва да си избере един. По избора се гадае за бъдещето му.
        Маа има помощница, която се грижи за бебето, тъй като бабите работят и не могат да помагат. Не стоим много и на тръгване благославяме мъника да е здрав и щастлив и да радва родителите си.
       Тези дни предстои да посетим и третия ни нов приятел - Лианг Младши. Когато той се роди, получих светкавично имейл от баща му с единствените две думи, така жадувани от всеки китаец - "Моят син!"  - и множество снимки на бебока. Вълнението и гордостта са неописуеми. Щастието е огромно.
       "Избрах името му насън - разказва Лианг. - Собственото му име е Джин Тай, където двете думи имат по няколко значения. Джин - ярък, умен, сияен, весел и блестящ, а Тай - достоен, горд, важен, здрав и читав". Като гледам, в тези две имена се съдържат всички хубави пожелания за един бъдещ мъж. Желаем му ги и ние.

      По старо местно поверие ако бебето плаче много, родителите написват името му на много листчета, застават на кръстопът и ги раздават на случайни минувачи. Вярва се, че колкото пъти се произнася името на човек, толкова повече той се изпълва със сили. Надявам се, че като споменаваме с обич имената, ще вдъхнем повече сила на трите невръстни деца на Китай.
      Да сте живи и здрави, Чу Янг, Хай Джян и Лианг Джин Тай!


http://poblizo.com/?p=22953  - тук можете да видите снимките по материала. Извинете за неудобството.
    


          

Беше ми безкрайно интересно да прочета споделената ти Радост. :)))
Езерото с лотосите е фантастик!
Много ми хареса Маа и името й звучи ослънчено.
Хубаво е да изживяваш световете на приятелите си и да ги споделяш с останалия свят.
Честита пролет!
Наслука! Където и да си! :)))

Благодаря ти за съпреживяването. Наистина престоят ми тук ме обогати с приятелствата, които имам. Прекрасни хора.
Хубава пролет и на теб! :)))

Прочетох с удоволствие. Сега ще зарадвам очички и със снимките. Поздрави и благодаря за наученото :)

Благодаря за милите думи :)

страхотно разказано, както винаги, страхотен постинг- изчетох го на един дъх! продължавай да разказваш, мила, не спирай, ощее, ощеее :)))))
сърдечни поздрави!

Идва нещо ново - за най-голямата мастилница в света!
Хубави празници ти желая! :)