Постинг
23.04.2012 16:46 -
НАЙ-ГОЛЯМАТА МАСТИЛНИЦА В СВЕТА - трета част
Автор: natali60
Категория: Изкуство
Прочетен: 2924 Коментари: 6 Гласове:
Последна промяна: 24.04.2012 03:03
Прочетен: 2924 Коментари: 6 Гласове:
11
Последна промяна: 24.04.2012 03:03
Тук времето не е спряло - по-скоро си тече по свои, различни закони. И представата за училищен двор даже е друга. Много ме изненада водното колело по средата му. Задвижва се с педали, но за какво са използвали енергията му, Сун не можа да ми обясни... Нямаше и пояснителна табелка наоколо. Колкото познати китайци питах за съоръжението , всички вдигаха рамене. Може би е служело за напояване, а може би за нещо друго... И точно когато вече мислех да ви го оставя като загадка, дойде обяснението от Джанбин: Това е само модел на водно колело, каквито са използвали в миналото за пренасочване на водата за напояване на по-високо ниво. Имаме вече отговора!
Пред водното колело е приседнала на колене млада музикантка, галеща унесено струните на цина, застинала във вечността. Очарова ме семплата изисканост на Изтока. От прочетените книги за живота на жените в Китай знам, че цинът им е бил любим инструмент в миналото. Той е най-древният китайски струнен инструмент, отличаващ се с простота и красива изработка. Наред с пипата. Мисля си - някой може и да съществува без изкуство, но никой не може да бъде жив без него.
Излизаме от двора на училището и неволно се проточваме в индийска нишка. А как иначе бихте могли да минете по тази уличка? Усещането е клаустрофобично, стените ме притискат и ми се иска да се провикна като Алеко: "О, въздух, въздух! Светлина!". Но не можем така да копираме класиците, нали... Затова и тихичко си въздъхвам, поглеждайки нагоре към синия отрязък небе... Тази теснотия и кривуличене на уличките си имат житейско обяснение - едно, за да предпазят селото от разбойници - често явление по онова време, и второ - да объркват пътя на духовете. Не е смешно - злите духове вървят само по права линия и не могат да вземат завоите. Те ще се замотаят в тази плетеница и няма да могат да досаждат на хората и да ги плашат...
Едно от удоволствията на пътуването и досега с чужда култура е и в опознаването на мисленето и вярванията на другите хора. Извитите покриви също имат защитна функция: ако отгоре се спусне зъл дух, той няма да попадне в двора на къщата, а ще се подхлъзне и ще бъде отразен далеч в пространството. Старинните китайски къщи отвсякъде са оградени със стени - със същата цел - предпазване от духовете. Прозорците им гледат към вътрешния двор - никога към улицата. Като отворите единствената порта към двора, пред вас се изправя стена. Тя лесно може да бъде заобиколена от човек, но е непреодолима преграда за агресивния дух. Тази стена е прабабата на паравана.
Мнозина снимаха тези комини като особеност на архитектурата, снимах ги и аз. Прилепени са към външната страна на фасадата. Вижда се ясно и линията от митични фигури, накацали по ръба на стрехите. И те плашат злите духове, а едновременно с това дават представа за социалния статус на стопанина, който статус определя броя им.
Това са последните кривулици на селото. Сбогом, старо имение, събирало през годините толкова тайни, трепети и надежди! Ще те помня като пазител на китайския дух и духовност.
Излизаме и се озоваваме пак на площадчето с кладенеца. Щом ме видяха, че заставам пред тях в очакване, танцьорките се раздвижиха и музикантите взеха инструментите в ръце. Останалите туристи минаваха безразлично покрай импровизираната сцена - за тях тези танци не са нещо екзотично, те са част от културата , с която са израсли. Даже Сун и малкият се бяха запилели нанякъде.
Жените в танцови костюми заеха местата си, погледнаха към мен и се понесоха с плавни движения, а оркестърът засвири. Сърцето ми трепна - тези хора танцуват заради мен - да впечатлят чужденката с изкуството си. За благодарност бях предан зрител - радвах им се и заснех целия им танц. Разбирателство без думи - беше красиво.
Същата сцена на гордост от местното изкуство се повтори и край град Дънджоу, където пристигнахме след около час път. Край този град в провинция Шандун се е родил Циу Чудзи (1148 - 1227) - най-известният между Седмината Истински Таоисти от Севера. Философът е основател на таоистката секта Драконова порта. Когато се прочул, от императорското правителство го извикали в днешен Пекин като мисионер на таоизма.
През 1219 г. е поканен и от самия Чингиз хан да се срещне с него и да му разкрие тайната на безсмъртието. Циу Чудзи заедно с осемнадесет свои ученици е пътувал две години, преминавайки разстояние от пет хиляди километра, за да пристигне в снежните планини на днешен Афганистан. При срещата си с Чингиз хан, основател на династията Юан, той се опитал да го откаже от... убийството. Проповядвал му е таоистката доктрина, съветвал го е да почита Небето и да обича своя народ, както и да има чисто сърце. "Един прост начин на живот ще позволи на естествената сила на сърцето да блесне". Настоявал е, че и трите религии в Китай - конфуцианството, будизмът и таоизмът трябва да бъдат равнопоставени.
Той е удостоен със званието "безсмъртен" и "велик учител" от владетеля.
В негова чест край родния му град е изграден мемориален и манастирски комплекс, на които посветихме следобеда.
При появата ми като единствена европейска туристка музикантите и танцьорките подхванаха своето представление. Простотата, лекотата и свободата да бъдеш себе си в китайците винаги ми е действала вдъхновяващо. Трогната, изгледах търпеливо танца до край, въпреки че групата ми вече се беше отдалечила доста. Догонвайки Сун, се спрях изненадана пред едно сиво - синьо огледално езеро. Краят му беше потънал в мъгла. За разлика от теснотията в имението, тук се радвахме на необятен простор.
Пред нас е паметникът на Циу Чудзи и неговите ученици, застинали в обичайните си научни занимания. Неповикана изплува в съзнанието ми сцена от прекрасния филм "Конфуций" с режисьор и сценарист Мей Ху. Големият мислител пътува прокуден из страната заедно със своите ученици и книгите си, написани на бамбукови плочки. Внезапно ледът над езерото, по който вървяха, се пропука, каруцата с книгите се обърна и те потънаха на дъното... Помните ли как завърши епизодът...
А ето я и входната врата за манастирския комплекс. Пъргава екскурзоводка заобяснява на посетителите детайли, които така си и останаха тайна за мен...
Храмовете винаги приповдигат духа. Ароматът на свещите е различен и облеклото на монасите - също, но това съчетание от мъдрост, тишина и гостоприемство ще откриете във всеки манастир по света.
Стопаните на духовната обител вероятно са намерили отговора на въпроса що е щастие, упражнявайки уменията си за съзерцание, концентрация и спокоен размисъл. Достолепие и увереност излъчват фигурите, облечени в черно. Пред един от храмовете туристите коленичиха на постелките за молитви и при всеки техен поклон монахът удряше с една палка по купата - камбана и приятен звън огласяше околността.
Влизахме последователно във всички храмове. Особено впечатление ми направи богинята на земеделието и астрономията в последния, най-голям храм, както и насядалите божества, които повече приличаха на герои от епос...
Връщаме се по обратния път, а там - насред полето - е издигната дълга внушителна колонада върху каменна основа. Под колоните има барелефи, изобразяващи митични герои.
Накрая на обиколката - като връзка със съвремието - една от новите играчки. Надуваеми цилиндри във вода. Събуваш си обувките, влизаш в цилиндъра и започваш тренировка за космонавт... Стрелбище с балони, а за най-точните наградата е торбичка с ябълки. Не стреляхме, че народът беше изморен от впечатления и се отправи към транспорта отвън.
Препълнена с щастливи нови спомени се наместих до Сун и момченцето й и аз.
Двадесет и пет снимки по темата ви очакват на http://poblizo.com/http: Извинете за неудобството.
До скоро! :)
РУСИЯ: ПРОВЕДЕНИ СА УСПЕШИ ИЗПИТАНИЯ НА ...
САЩ СОБСТВЕНОРЪЧНО ОТГЛЕДАХА НАЙ-ОПАСНИЯ...
Коментари - Революцията, която не сме за...
САЩ СОБСТВЕНОРЪЧНО ОТГЛЕДАХА НАЙ-ОПАСНИЯ...
Коментари - Революцията, която не сме за...
Страхотно !Вече знам как да се пазя от зли духове, Натали.Чудеснво си го написала ,а и отговори на много въпроси които си поставям винаги когато гледам пагоди:)Прегръдки!Чудесна си!Благодаря ти за желанието да ни запознаеш с един далечен и приказане свят!Лека нощ!/по български/
цитирайи аз преди се питах каква ли е ролята на извитите покриви в азиатската архитектура - сега вече знаем :) Има толкова интересни неща тук - всъщност всичко е интересно. Просто трябва да се разкаже за него :)
Прегръщам те и аз с благодарност.
Поздрави!
цитирайПрегръщам те и аз с благодарност.
Поздрави!
3.
анонимен -
Съвсем се измързеливи!
09.05.2012 18:53
09.05.2012 18:53
Амаха! А аз чакам ли чакам! :-)))) Хайде де, напиши още нещо!
цитирайнаписано е, Катана! Изпратих го за конкурса в poblizo.com и чакам да го пуснат в петък - 11. 5. Такова е условието - първо там да излезе... Търси в петък "Индийско танго" там, после ще го напиша и тук :)
:) Много си нетърпелив :)
цитирай:) Много си нетърпелив :)
5.
анонимен -
Ей сега ще стана рейнджър и ще те следя!
10.05.2012 07:49
10.05.2012 07:49
natali60 написа:
написано е, Катана! Изпратих го за конкурса в poblizo.com и чакам да го пуснат в петък - 11. 5. Такова е условието - първо там да излезе... Търси в петък "Индийско танго" там, после ще го напиша и тук :)
:) Много си нетърпелив :)
:) Много си нетърпелив :)
Ти пиши така, пък другите ти били криви.. Нетърпеливи били.... :-)
:)))))))))
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
