Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.11.2015 16:58 - Игорот
Автор: natali60 Категория: Изкуство   
Прочетен: 781 Коментари: 0 Гласове:
3

Последна промяна: 06.11.2015 07:50


 https://nataliaboiadzhieva.wordpress.com/2015/11/05/%D1%84%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D0%BF%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-23/

 
Здравейте, приятели! Ако цъкнете на датата под заглавието, ще излезе целият текст, неотрязан.
 
Филипините 23 November 5, 2015 Natalia BoiadzhievaLeave a commentEdit

ИГОРОТ

Нещо, което не очаквах и за което не бях готова, беше появата на полуголия младеж от племето канканаи. Бяхме слезли от джипнито след едночасово лазене по стръмното и наближавахме входа на Златните мини.

imageмладеж от племето канканаи imageканканаи в Багио

Седем години след като испанците са се установили в Манила, един от тях – Хуан Саиседо – заминал в планините на север да търси злато. Той попаднал в земя на плодородни долини и девствени гори. Открито е и злато и армии от войници, свещеници и търсачи на щастие са потекли насам. Но безбройните битки със свирепите планински племена са убедили завоевателите, че трудно ще управляват в планината.
Багио е основан от американците през 1900 г. на мястото на Кафагуай – село на племето ибалой. Името му произлиза от bagiw, което на ибалой означава „мъх“. Градът се намира на височина 1540 метра в планината Кордилера, в провинция Бенгует. Поради хладния си климат е обявен за лятна столица, където правителството се мести, за да избяга от лятната жега в Манила през април и май. Освен борове, тук растат и разкошни орхидеи.
Заговорих момчето, за да го предразположа за снимка. Отговаряше ми дружелюбно, но със сдържано достойнство. Не, не е от племето ифугао, а от канканаи. Не се е облякъл така, за да привлича вниманието и да го снимат – това е племенното му облекло и така си ходи из града. По-късно Ким си спомни, че в колежа имали състудент от същото племе, той така и дошъл на дипломирането – под тогата носел набедрена препаска – бахаг – все пак е празник и трябва да бъде представителен, с етническа носия.
Канканаите живеят в Западната Планинска провинция, Северен Бенгует и Югоизточен Илокос. Говорят свой език – канканаи. Подобно на другите планинци, и те строят стъпаловидни оризови тераси по неравния терен на Кордилера. В малкото общество се практикува родителски брак. Сватбената церемония е изпъстрена с много традиционни ритуали. В миналото е имало случаи на смесени бракове с равнинните хора, но днес тази практика силно е намаляла. В патриархалното канканайско семейство старите хора са много уважавани; ако младоженците следват древните традиции, това ще им донесе успех, ако ли не – лош късмет.
На тяхната територия е развит рудодобивът, добиват се много минерали, и по-специално – злато. Мъжете и досега ловуват с копия и кучета, а при риболов използват бамбукови капани. Канканаи са сред най-добрите производители на зеленчуци в страната, а жените са и най-прочутите тъкачки.

imageпанорамната площадка imageгледка от Мините imageКордилера, провинция Бенгует

От рудника беше останала само панорамната площадка и парк с хубав изглед към насрещните върхове – Кордилера е като разбушувало се море, застинало в неравномерни мътнозелени и сини вълни. Гледките отвисоко са като в Търново – откъдето и да погледнеш, все е живописно! Долу в ниското е опънат голям плакат, където с едри букви е написано на илокано: „Благодарим ви, че ни посетихте! Пожелаваме ви късмет!“.

imageплакатът imageмладежи с носии на игорот imageпоглед от високо

Млади филипинци обличат носии на игорот, за да се снимат с тях. Носят вековни огърлици, които се предават от поколение на поколение – направени от глиги на дива свиня и от крокодилски зъби. Свеж прохладен бриз, диша се, може да се носи дори блуза с дълъг ръкав, нещо немислимо в равнината. Тънка пелена от прозрачна бяла мъгла се стеле над джунглата, ширнала се до хоризонта, за да се слее там с ослепително ярката синева на вечно лятното небе. Суровата красота на това място ме очарова.

imageв Тъкачницата imageетнически тъкани imageзад стана imageритуални гонгове

От там надникнахме и в Тъкачницата близо до Епископалната църква, където около тридесетина жени тъчаха платове с пъстри етнически мотиви. Сериозни и съсредоточени, те не ни забелязваха, докато вървяхме по пътеките между становете; снимах ги като се стараех светкавицата да не ги заслепява. В къщата се продаваха и изплетени от тях кошници и съдове, както и маски, бижута, талисмани, церемониални медни гонгове и здрави мебели от най-твърдата дървесина в страната – всичко това – дело на обитателите на високите земи.

imageДейвид

Дейвид е момчето, което продава сувенири – дърворезба, изработени от ифугао. Двамата с чичо си подбират хубава дървесина от махагон, абанос, розово дърво, хартиено дърво, които растат наоколо и правят фигурки, емблематични за тяхното племе – ловец с копие, горски животни, ритуални маски, лули и уникалните малки, скрити в дървен калъф ками. Калъфчето изглежда безобидно, често е с формата на крокодил и може да се носи като колие. Трисантиметровото острие не се вижда, но извади ли се от канията, става смъртоносно. Носят ги най-вече жените ифугао за самозащита. Няколко от тях ще отпътуват за Варна като подаръци. Дейвид е на 23 и учи в колеж в родния Багио. На въпроса ми какво отличава ифугао от останалите филипинци, отговаря с гордост: – По-образовани сме и по-гостоприемни – за нас гостите са като част от семейството ни.
Момчето и чичо му – дърводелци и резбари – използват най-често кашмирено дърво или бял тик (Gmelina Arborea), което расте в близост до Банауе. То е бързорастящо широколистно тропическо дърво с бледожълта до кремава дървесина, която след време потъмнява до жълтокафява. Красиви и изразителни маски – дракон и слънца стават от него.
Най-твърдата дървесина във Филипините се добива от дървото magkono. Рязането на дънер с диаметър седемдесет сантиметра с трион с диамантени връхчета отнема от два до четири дни като разрезът се полива обилно с вода за охлаждане. То е ендемично дърво, което се среща само на някои места в страната. Смята се за едно от най-ценните дървета в света не само заради своята рядкост. Мебелите от него са изключително търсени – те траят в продължение на поколения и на векове – вечни са, казват местните. Желязното дърво се използва и за основа на къщи, за стълбове и за лодки. Агнес, моята приятелка, си поръчва мебели от такова дърво. Понякога чака с месеци, докато майсторът ифугао достави рядката дървесина, но после е щастлива и горда с прекрасното обзавеждане.
Опознаването на Кордилера е като навлизането в друга страна. Хората игорот живеят в шест различни провинции, в над двадесет племена, всички говорещи различни езици; практикуват различни ритуали и имат различни вярвания и култури. Отделните общности не са свързани дори с пътеки в джунглата (в действителност „пътека в джунглата“ е твърде относително понятие – тя обраства само за няколко дни). От историческа гледна точка планинците никога не са били обединени, те принадлежат на племенните си групи и все още съществуват мирни пактове, които поддържат мира и спокойствието между тях. Терминът „игорот“ е стара филипинска дума, която означава „хора от планините“ и включва всички племена от Кордилера. Испанците никога не са били в състояние да проникнат напълно в планината по време на тристагодишния колониален гнет и нямат никакво влияние върху начина на живот на населението. Те използват названието „игорот“ пренебрежително, като синоним на „диваци“.
Причината е не само недостъпният планински терен, но и гордата природа на обитателите му, които не се предават на аутсайдери, за каквито считат испанските нашественици. Това продължава до 1990 г., когато Американската епископална църква навлиза в планинските дебри и нейните мисионери започват да покръстват планинците. Заради дългите години на мисионерско присъствие хората са приели протестантството, но това не им пречи да се занимават и с езически практики – в сватбените ритуали, в лечението, при засаждането и прибирането на реколтата и при погребения.
Попаднахме на сватба на ифугао в епископалната църква „Светите невинни“. Беше 18 април 2015. Наближихме входа като случайни минувачи, но бяхме посрещнати от домакините като скъпи гости, поканиха ни да присъстваме на благословията на брака на Майкъл Нейл Дауи и Бернет Магуид (имената взех от книжката, която ни дадоха с подробен сценарий на тържеството).

imageсватбарка в носия на игорот imageв очакване – пред църквата imageхубост

Потвърдиха се думите на Дейвид за прочутото гостоприемство на ифугао. Всички ни се усмихваха искрено, докато си търсехме места сред редиците пейки. Аз бързо се подредих до фотографите и успях да запечатам вълнението по лицата на участниците в сватбената процесия, повечето облечени в носии – първо влязоха няколко двойки Главни спонсори (ние ги наричаме свидетели), след тях върви кумът, следван от младоженеца с неговите родители. Пристигат няколко двойки второстепенни спонсори (няма ограничение за броя им), трима приносители – на Библията, на Монетата и на пръстените. Следва кумата, шаферките и родителите на булката. Последна бавно пристъпва булката – сама, озарена и тържествена. Бялата прозрачна рокля покрива същинската – традиционна ифугао булченска премяна. Звучи красива музика, всички заемат местата си, сядаме. Свещеникът подхвана своята реч – обръщение, нататък церемонията ви е известна от холивудските филми. Ако е вярно, че душата се ражда стара и постепенно се подмладява, то тези щастливи младоженци са може би вече млади души, завърнали се у дома след дълго скитане…

imageспонсори imageприносителят на Библията imageнастроение imageкумата imageважна роля imageродителите на булката imageмладоженците imageсватбари imageтържеството imageГолемият ден imageритуалът

Днес терминът игорот се ползва гордо от някои кордилерци, докато други предпочитат по-конкретните си племенни названия. За разлика от много други племена в страната, които са били изтласкани на малки парчета от бащината си земя, игорот са запазили голяма част от земите си. Коренното население в цялата страна е петнадесетмилионно. Отделяните от правителството средства са недостатъчни за образованието, лечението и опазването на културната му идентичност. Местните родове са концентрирани главно в Минданао и Кордилера – области, в които се намират основните природни ресурси на страната. Жителите им често са принудени да изоставят земите си, за да отстъпят място за индустрии и мини, при пълното безразличие на властите, които считат коренното население за пречка по пътя на икономическото развитие. Игорот обаче са се опълчили срещу решението на президента Маркос да бъде изграден огромен язовир на река Чико в края на седемдесетте години. Така са се запазили от разселване многобройни племена и от унищожение – техните оризови полета. Днес има план да се поставят ветрогенератори край Сагада, но хората са скептични относно осъществяването му – те просто няма да позволят. Опазват това, което е от жизнено значение за тях – природата.
Много е вдъхновяващо да се види планинският начин на живот и трудолюбието на игорот, не се изненадвам, че наследниците на различни племена и култури не са допуснали испанците повече от триста години.

Наталия БОЯДЖИЕВА



Тагове:   Филипините,   багио,   игорот,


Гласувай:
3
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: natali60
Категория: Изкуство
Прочетен: 662239
Постинги: 154
Коментари: 1186
Гласове: 14995
Календар
«  Октомври, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031