Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.11.2015 07:07 - Ловци на глави
Автор: natali60 Категория: Изкуство   
Прочетен: 1188 Коментари: 2 Гласове:
8

Последна промяна: 18.12.2015 08:33


 
https://nataliaboiadzhieva.wordpress.com/

Наталия Бояджиева, писателски блог   Филипините 24 November 18, 2015 Natalia Boiadzhieva

ЛОВЦИ НА ГЛАВИ
Тълпите могат да те накарат да се чувстваш самотен. Винаги се усещам като остров в море от хора. Постоянно си извън баланс. Нищо не е твое при пътуване, освен основните неща – въздух, сън, планините, небето…
Обичам да наблюдавам други хора в тяхната естествена среда, да задълбочавам общуването си с тях, да откривам какво се крие зад туристическата фасада… Няма чужди земи. Само пътешественикът е чужд. И тъй като всичко е чудо и чака да го опознаем, стремежът ми е да скъсявам разстоянието и да се приобщавам към местните.
Поучени от първия си опит да купим билети на автогарата в Олонгапо в момента на тръгването, сега вече бързахме с Ким след обяда да си осигурим превоз. Ще пътуваме цяла нощ до Банауе и с изгрева ще сме там!
Остана ни време да минем през Бърнам парк ( наречен по името на американския архитект Даниел Хъдзън Бърнам) – спокойно място с езеро, пълно с увеселителни лодки, така умиротворяващо в бледнеещата светлина на късния следобед.

image

езерото в парка

Грамадни столетни борове, чиято наситена зеленина със синкави отблясъци напомня за просветващи смарагди. Под сянката на дърветата се бяха излегнали почиващи – същи Сентрал парк.

image

в парка Бърнам

Мирише на събирано с хилядолетия слънце. Насреща два хребета – високи, тъмнееха изрязани на фона на аленеещото вече небе. Изглежда като че ли в безкрайното лято хората вечно се разхождат сред безсмъртната вселена; нищо не се променя… Вървяхме през удължаващите се сенки. Не трепваше нито лист. Природата се бе притаила в очакване – спокойна и уверена. По алеите слепец предлагаше масажи на добра цена. Както и в Китай, а и в цяла Азия незрящите са известни като най-добрите масажисти, те се отдават на професията си с много страст. Услугите им са търсени – по тези земи дори и тригодишни деца са водени на разтривки от родителите си, това не се приема за лукс, а за необходимост и нещо най-обикновено.
На оградата на парка прочетох мисълта на Айнщайн, написана с едри букви на английски: „Великите умове винаги намират яростна опозиция от посредствените умове“.

image

паметник на Хосе Ризал има във всеки град

„Ефирна“ не подхожда за катедрала, но точно това си помислих, когато я видях да се розовее на хълма. Строена е между 1920 и 1936. По време на японската окупация през Втората световна война е служила като евакуационен център; устояла е на бомбардировките над Багио от съюзническите сили през 1945, а хилядите загинали са погребани в района на Катедралата „Света Богородица от Единение“. И въпреки всичко е останала изправена като изящна, стъпила на високото балерина с розовата си фасада, с прозореца роза и двойните квадратни камбанарии с пирамидални покриви. Рядка църковна архитектура. Вътре – за късмет – отново сватба; слънчевата енергия се стича пъстра от витражите по бледорозовите стени. Простор, стотици гости, паметен момент.

image

катедралата “Света Богородица от Единението”

image

страничният вход на катедралата в Багио

image

в катедралата

image

отново сватба

image

сватбарите

image

изглед от катедралата

Отвън на няколко сергии планинци продават сувенири – съдове, плетени от бананови листа, красиво резбовани тояги от черно дърво, на върха с фигурата на Пазителя на оризищата – същински жезъл, бижута, ръчно тъкани платове и още много…

image

на преден план – тоягите с Пазителя на оризищата

Игорот – народите на Кордилера – се състоят от две подгрупи: голямата живее в южните, централни и западни части, а по-малката – на изток и на север. Шест са етнолингвистичните общества – Бонток, Ибалой, Ифугао, Апайао, Калинга и Канканаи. Племената и днес са расово хомогенни. Австронезийското езиково семейство е едно и също като на народите на Полинезия, Микронезия, Меланезия и Индонезия. Малайската раса се простира на юг от най-южните монголоиди и притежава много белези на австралоидите – къдрава коса, тъмна кожа, широк нос. Общи културни черти наблюдаваме в танците с оръжие, погребалните обичаи и татуировките. Танците на планинците могат да се видят и по улиците на Багио по време на Парада на цветята – фестивала Панагбенг, през февруари.
Калинга обитават едноименната провинция и са най-яростните противници на промените, довлечени от „цивилизацията“ по високите земи. Там е и най-опасно да се пътува. Всички племенни групи в миналото са били ловци на глави, избивали са се едни други хиляди години, преди да се появят белите и да ги покръстят.
Кръвожадната традиция на рязане на глави и колекциониране на черепите им продължава до евангелизирането на местните от американските протестантски мисионери. След първото убийство мъжът нанасял на раменете си специална чак – лаг татуировка; тя показвала зрялост – той вече е воин и може да брани своето племе. До началото на ХХ век всички мъже се гордеели с тези татуировки като форма на идентичност, а и до днес все още има остатъци от хилядолетното изкуство (batek). Жените пък се разкрасяват и отбелязват различните етапи в своя живот по този неизтриваем начин. След два или повече взети черепа цялото тяло се покрива с рисунки на сплетени стоножки. Тази украса помагала да се противопоставят на злите духове. Понякога се рисували човешки вени и това не е случайно. Кордилерците вярвали, а вярват и сега, че точно човешката кръв привлича духовете анито, които имат голяма сила. Анито са духовете на мъртвите, те могат да променят настоящите събития. Мъртъвците са несравнимо повече от живите – разумно е да се поддържат добри отношения с тях. Оставят им храна, а преди важни събития ги викат за съвет. Ако ви се случват нещастия и болести, трябва да се сдобиете с череп, за да омекне към вас анито. Човешката глава съдържа най-важното, същността на човека, ето защо и отрязването ѝ е важен показател за успеха на воина. В много племена мъжът не е можел да се ожени, докато не вземе череп. Трофеят участва в сложни ритуали, свързани с общуването с душата на убития. Когато младоженецът чука на вратата на своята избраница, в ръцете си трябва да носи отрязана глава. (По-късно в Сагада видях в магазина за сувенири майсторски изработена дървена фигура точно в този драматичен момент; не ми дадоха обаче да я снимам… Предлагам ви друга – на воин ифугао.)

image

воинът ифугао

image

воин ифугао

image

ритуални маски – дракон на ифугао

Своеобразен е и обичаят на илонготите – при загуба на любим човек трябва да се отиде на лов за череп и да се убие невинен човек – тогава болката значително утихва. Завоеванието се измива в реката и около него се въртят в ритуален танц… По време на японската окупация през 1940 мъжете калинга отново са започнали да покриват телата си с татуировки след обезглавяването на японски войници.
Архипелагът е далеч от континента – не само географски, но и духовно, и културно. Величествените планини на страната са в ярък контраст и с пясъчните плажове, кораловите рифове, рибарските селца и оживените градове, разположени сред равнините. Природата често ни напомня с кратки земетресения, че късовете суша са се формирали на място, където се сблъскват две тектонични плочи върху западната дъга на Тихоокеанския огнен пояс. Нагъването на земята е създало остри планински вериги върху по-големите острови. Обсипани са с вулкани, които също допринасят за формирането на височинния пейзаж. Неравният терен е изолирал планинците, да се стигне до тях е трудно и сега. Анимисти и политеисти, те с лекота съчетават древната си езическа вяра с привнесеното християнство.

image

ритуални венци – гердани

 

Във Филипините дневната светлина угасва като лампите в театъра преди първо действие – бързичко, плавно и незабележимо. Докато първите сенки на вечерта се стелят в низината – и вече сме в мрак – синьо кадифе. Пред нас проблясват светлините в парка – хората продължават разходките си, незабелязвайки тъмнината. Наблизо е спрял автобусът, който ще ни изкачи до Банауе – същинската цел на моето пътуване. Пътуването, не пристигането има значение – помислих си, докато се настанявах на седалката. За моя радост този път нямаше климатик, ще пътуваме на отворени прозорци, това се иска!
Тогава още нямах представа, че приключението ми освен вълнуващо, може да бъде и опасно. Едва по-късно научих за неочаквания риск – левичарското бунтовническо движение Нова народна армия (НПА), което наброява четири хиляди въоръжени борци срещу властта в Манила. Само три месеца след нашето пътуване бунтовниците убиха трима правителствени войника и раниха двадесет в провинция Калинга, през която минахме.
New People`s Army е въоръжено крило на Комунистическата партия на Филипините, основано през 1969. Стратегическата линия на маоистката армия е въоръжената партизанска борба , продължителна „война на народа“. Подобна „партия“, само че в Перу, описва майсторски Артър Хейли в романа си „Вечерни новини“. Не е обаче само в художествената литература – така се оказа.
В районите, където действа, НПА събира „революционни такси“ най-вече от бизнеса. „Партизаните“ отдавна са изгубили своята идеология и сега се занимават с рекетиране. Армията е определена като терористична организация от САЩ през 2002 и от Европейския съюз през 2005 г. Мирните преговори с филипинското правителство са стигнали до задънена улица. Единственият въпрос, по който са постигнали съгласие, е за правата на човека, но двете страни го разбират по своему. Днес революционерите „оперират“ – изнудват предимно селяните и техните цели включват военни, полицейски и правителствени информатори, както и бизнесмени, които отказват да бъдат рекетирани с „революционни данъци“. Арнел ми даде следния пример: „Спират миналата седмица автобус на „Виктори лайнер“ – компания, която отказала да плати рекета. Пътниците слизат и бандитите взривяват автобуса.“
В момента НПА има сто и десет партизански фронта в 71 от общо 81 провинции. Обвиняват ги в престъпления като изнасилвания, изтезания, отвличания за подкуп и трафик на наркотици. Живеят в планините, крият се в джунглата, неоткриваеми са.
Гледана от автобуса, нощта ми изглежда по-тъмна и изпълнена с форми, които не мога да определя. Пътят разтваряше джунглата. Скоро луната – ярка и чиста – изплува високо над палмите като рисуваше под тях тъмни сенки и светли петна. Тук небесните светила бързо се издигат над хоризонта и заемат място в центъра на небосвода, точно над главите ви.
Ким се беше унесла в дрямка. Напускаме Багио – Портата към Кордилера; врата, водеща към нов и вълнуващ свят.

Наталия БОЯДЖИЕВА




Гласувай:
8
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. mt46 - Поздрави!...
06.12.2015 11:36
Интересен, познавателен постинг...
цитирай
2. natali60 - Здравей, Марине!
06.12.2015 11:42
Благодаря , че се отби и до скоро с продължението! :)
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: natali60
Категория: Изкуство
Прочетен: 606452
Постинги: 147
Коментари: 1121
Гласове: 13979
Календар
«  Април, 2018  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30