Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.09.2016 18:02 - Манила - парадът на статуите
Автор: natali60 Категория: Изкуство   
Прочетен: 802 Коментари: 8 Гласове:
6

Последна промяна: 17.10.2016 09:44

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
www.nataliaboiadzhieva.wordpress.com  - за по-добри снимки

 

МАНИЛА – ПАРАДЪТ НА СТАТУИТЕ

 

Винаги съм предпочитала да опозная едно място в дълбочина, а не да вървя по повърхността му. За докосването до сърцето на столицата се доверих напълно на младите ми приятели – Паоло и Полин, брат и сестра, кръстени на един и същ светец. По-малките им брат и сестра също носят името на един светец – казват се Патрик и Патриша. „Така родителите ми са си спестили дългото умуване над имената ни“ – казва с усмивка Полин.

Нямам строг план на пътуване, предпочитем да бъда изненадана. Знам къде отивам, но нямам идея какво ще правя там, какво ме очаква.. Наслаждавам се на спонтанността, не обичам подредения график. Пътешественикът вижда това, което вижда. Туристът вижда това, което е дошъл да види; той е пасивен и очаква интересните неща да му се случат, защото си е платил.

 

image

базиликата "Сент Лоренцо Руис" в Бинондо

image

в базиликата "Сент Лоренцо Руис"

 

image

разноцветните свещички имат различни значения - червената е за здраве, зелената - за благоденствие, розовата изразява благодарност, синята е молитва, оранжевата е за успех в учението, а бялата е за мир и за душите.

    След сития обяд в Бинондо навлизаме в разтопения от жега следобед. Полин ще ми покаже хотела, който е избрала за мен, за да оставя багажа си. Едва на третия ден, когато отидох да платя на рецепцията, стана ясно, че момичето отдавна е платило за мен, още когато е запазило стаята, без дори да ми каже. Трогнах се от нейната сестринска загриженост и доверие, наистина – пътуването  се измерва най-добре в приятели, а не в изминати  километри.

    Въпреки лъчистата усмивка, която озаряваше лицето ѝ, щом ме погледнеше, забелязах тревожния облак на безпокойството, който сякаш беше пуснал корени върху челото ѝ. Откакто майка ѝ напуснала семейството, тя се е превърнала в майка за всички, включително и за баща си. „Полин е много по-зряла от мен“ – признава той. Грижовна и всеотдайна до самозабрава, девойката е отговорна  за децата като ате (най-голяма сестра); тя планира всичко за хората от малкия ѝ свят. Честното ѝ бронзово лице е винаги покрито от булото на неспокойствието... Всяка сянка, преминала през лицето ми, се отразява и на нейното и тя пита тихо дали има някакъв проблем.

    А хотелът! Средновековие и 21 век, вплетени в едно. „Белият рицар“ в Интрамурос. Никога, никога не съм попадала в такава древна къща преди. Като в сън съм, като изживяване от предишен живот.

 

image

Каза Манила

 

image

американското и филипинското знаме над входа на хотел Интрамурос "Белият рицар"

 

image

част от вътрешния двор на хотела

    Това, което ме плени в хотелската стая, бяха полупрозрачните прозорци, които пропускаха острата улична светлина силно смекчена. Отначало стъклата ми изглеждаха боядисани с блажна боя, но като се вгледах, открих, че те са заменени с почти плоски черупки с перленосребрист оттенък като големи рибени люспи. Капиз е името на филипинска  провинция в района на Западните Висаи, от там и стридите „плакуна плацента“ са по-известни като капиз. Черупките им са използвани в продължение на хиляди години като заместител на стъклото заради тяхната трайност и полупрозрачност.  Днес от тях правят абажури и прозорци, а също и лепило, креда и лак.  Намират се в заливи и лагуни на дълбочина от сто метра.

 

image

прозорци от капиз

image

черупки на стриди вместо стъкла

Оставям куфара и излизаме. Дългата светлина на лятото и силуетите на сенките са други. Филипинско априлско лято. Небето – пропукан свод – се крепи върху манилските църкви. Миризма на дълго събирана слънчева светлина.

  За щастието  е трудно да се говори. То се случва на върха на мига, то е светкавица, бързо променяща се светлина в дъното на съзнанието. Неусетно улицата се превръща в ярка поляна с падащи капчици слънце...

image

Макати - финансовият център на Манила

image

СМ мол - първият супермол в Манила

  Манила – разхвърляна, гореща и прашна. Името ѝ, за разлика от много филипински градове, не е испанско; то е звучало първоначално като Майнила. Означава „има нила“, а нила е цъфтящо мангрово дърво, което расте из блатистите брегове на Манилския залив и от него се прави сапун. Мястото е било вече заселено, преди да дойдат испанците. Австронезийците, пристигнали и изместили аборигените негритос, вече търгували със съседни народи. Китайците наричали мястото Dongdu. След като испанците пристигат от Нова Испания, сега Мексико, основават испанската Манила на 24 юни 1571 година. Столицата е била Интрамурос – ограден с крепостни стени град, разположен на бреговете на река Пасиг и на Манилския залив. През вековете този град е свидетел на плаването на галеони, а по-късно – и на грабежите и палежите  по време на британската окупация. Пространството  е разделено на испанско и филипинско, сега съм в европейската част – в Андалусия.

 

image

"Сент Августин" - най-старата каменна църква във Филипините

 

image

страничен изглед към "Сент Августин", строена преди 445 години

  Ще живея три дни в Интрамурос, в колониалното минало от преди четиристотин  години. Имперският град е бил седалище на правителството по време на испанския и на американския период. Първо влязохме в най-старата църква в страната – „Сан Агустин“, непосредствено до „Каза Манила“ – испанска вила,  част от която е отделена за хотела „Белият рицар“. „Свети Августин“ е построена през 1587 година на най-енергийното място в центъра. Носи името на римския теолог Августин Блажени, роден през 354 година. „Душата е повече там, където обича, отколкото там, където живее“ – е негова мисъл. И още – „Светът е книга и тези, които не пътуват, четат само една страница“. Достолепната  сграда респектира с мрачната  красота на цялата сложна плетеница на бягащия в пространството камък, в пълен контраст с тропическото безгрижие около нея. Влязохме. Скоро катедралното безмълвие бе разтрошено на хиляди бучащи фрагменти сред хладината на високия купол. На улицата сякаш разпалена жарава озаряваше със своите отблясъци безкрайния поток от поклонници. Ще дойдем пак на вечерната великденска служба.

  Скептичната прогноза на Полин, че всички столичани са напуснали града по време на празниците, не се оправда. Трудно си пробихме път по стълбите към входа на Манилската катедрала – истинско стълпотворение бе заляло преддверието и изпълнило цялото  вътрешно пространство. Катедралата е огромна, богато украсена със статуи, изправени с достойнство над морето от  вярващи, устремено към недрата ѝ. Ехото, което витае във всички огромни помещения, отнася жуженето на човешкия говор нагоре към купола. Нейната история е бурна и драматична, сякаш бог е искал да постави на изпитания верността на филипинците.

image

пред катедралата в Манила

 

image

входът на Манилската катедрала

image

в Катедралата

   Първата катедрала , построена през 1581, е разрушена от тайфун. Възстановена година по-късно, тя изгоряла в пожар. През 1592 ремонтираната сграда е съборена от земетресение;  и отново земетръсна разруха през 1645... Драмата се повтаря за сетен път – подновена през 1671, огромната църква е срината от земетресение  на 3 юни 1863. Но никоя стихия не може да сломи вярата на местните – издигната от руините през 1879, тя е срутена по време на Битката за Манила през 1945. Последната катедрала е възкръснала през 1958 и празнува пред нашите очи в този магически априлски ден. Излизаме от сумрачния великан и светлината ни блъска челно.

   Потният гигант, азиатският мегаполис е място на икономически крайности. Квартали с модерна архитектура – стъкло и стомана, неизменните небостъргачи, молове  и комплекси от затворен тип се издигат в рязък контраст с гетата и незаконните селища на многомилионната бедност. По време на ежегодните наводнения през дъждовния период и заради тайфуните хиляди бездомни хора стават жертви на стихиите. В едно от предградията видях хора да се къпят с дрехите направо на тротоара, заливайки се с кофи вода и едновременно изпирайки натърканите със сапун дрехи върху телата си. Страхувай се от преситения, не от гладния. Гладния ще нахраниш с хляб и справедливост, преситеният поема само чужда кръв. Заради добрите хора благодарим на милиардите години биологична еволюция. Иначе що за години са това, ако ни докарат дотам, че да изгубим приятелството, верността... Паоло – речовит и умен младеж, ми каза, че често води приятелите си да минат през гетата, за да не забравят, че има хора, по-малко облагодетелствани от щастието...

image

началото на парка Ризал

image

националното животно - водният бивол карабао - си има паметник

image

улица в Манила

   Времето в този безкраен ден стигна и да разгледаме парка Ризал, известен още и като Лунета. Паметникът на Хосе Ризал и лобното му място събират много посетители.  Той е първият филипинец, в когото душата на неговия народ се е събудила от смъртния си сън;  в него тя отново се е родила. „На никой народ не е позволено да остане дете!“ – са негови думи. На мястото на разстрела са поставени скулптурни фигури на националния герой и на неговите убийци. При вида ми пъргав филипинец се откъсна от компанията си и устремно си предложи услугите да разкаже за последните мигове на доктор Ризал. Разведе ни, говори бързо, много и на неправилен английски, но си заслужи парите за труда.

image

паметникът на Хосе Ризал

image

възстановка на разстрела

   Очите ни събраха красота в живописните традиционни китайски и японски градини в парка. Много хора бяха насядали по тревата и си почиваха на сянка. Наблизо е и Националният музей, приютил реликви и произведения на изкуството, сътворени от филипинци.

image

китайската градина в парка Ризал

image

джакфрут (индийско хлебно дърво)

image

калеса пред парка

   Не знам как се разтегна този ден, но след малко слязохме от всъдехода на Паоло и се видяхме подредени  на една издадена площадка на тротоара, избрана от Полин за наблюдателница, откъдето се виждало най-добре шествието.

   Обичайният великденски парад на статуи на светци започва надвечер, по залез и продължава с часове. Привечерното слънце се отразяваше в безбрежното море на манилските покриви. Изведнъж сумрачното предверие на здрача засия от пламтящите кароци със статуи върху тях и мракът се издими. Мека и гореща, виолетовата тропическа нощ се отдръпна, за да изчака реката на човешката вяра да се оттече.

image

началото на шествието

image

хиляди вярващи

image

Добрият Петък - 18-ти април

image

светци върху кароци

image

тържеството на вярата

image

сърцата са пълни

   Много богати хора притежават собствена стара фамилна статуя на светец, по-голяма от човешки ръст. Поставена върху кароца (платформа на колела) и украсена с цветя и светлини, тя участва в религиозни процесии по време на празници. Други статуи излизат от църквите и се включват в тържеството. Стояхме тримата в уютно мълчание, а свещените фигури  изгряваха една по една по смрачените улици.  Реката тече на две нива – застиналите в  едно състояние пищно украсени светци  плуват над  умиротворените човешки лица, изпълнени със спокойна вяра. Черните здрави коси се стичат по гърбовете им. Лицата на мъжете, както се подразбира, са напълно безбради. И безброй деца – рядко в колички,  по-често носени на ръце.

   Неусетно до нас се доближи чичото на моите приятели. Джефри е сладкодумец и времето с него минава неусетно. Ще отидем всички заедно на вечеря на Рибния пазар. Там ни посрещна бащата на Паоло и Полин и ни заведе до сергиите с риба. Прилежно подредена и чиста риба, всякакви видове – рядка гледка за азиатски пазар. Отнесохме купената риба в едно от близките ресторантчета, където я приготвят по вкуса на гостите. Вечерята беше прекрасна.

   Изпратиха ме до хотела – онази вълшебна Каза Манила. Бавно извих глава нагоре и видях луната – огромна, ясна, стъпила върху самите клони на дърветата. Окъпаната в сребърна лунна светлина църква подпираше с върха си тъмносиньото небе – и тази красота висеше в тишината толкова ефирно, че човек го дострашава да продума или да помръдне, да не би красотата и тишината да се разпилеят на хиляди късчета.

   Този безмълвен въздушен  свят, това непознато измерение на пространството и времето – испано-филипинско – има го само тук, на това място. Оставаше само опиянението, че съществувам  в лунната светлина, в този нереален свят. Див възторг ме обзе при тази гледка.

  Този магически свят ме беше обгърнал отвсякъде. Испанско видение. В Манила.




Гласувай:
6
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. mt46 - Поздрави
10.09.2016 20:26
за интересния постинг!... И там живеят хора...
цитирай
2. natali60 - Благодаря, че прочете,
11.09.2016 07:28
Марине. Различното винаги привлича, да го откривам е не просто интересно за мен, а страст, която носи радост.
Поздрави!
цитирай
3. katan - Поздрави, Натали!
11.09.2016 12:14
Имах друга представа за Манила и Филипините въобще.
Красиво, интересно и завладяващо е написаното от теб и фотосите, които ми "отвориха очите".
Не мога да не се съглася с Н.Й.Вапцаров за "... и оня див копнеж по Филипините ...", защото в момента и аз изпитвам такъв:).
цитирай
4. natali60 - Мила Кате,
11.09.2016 19:29
благодаря за мнението. Имам още много да разказвам и продължавам :)
Вапцаров ми е от любимите поети и много добре разбирам романтичния му дух. Далечно, екзотично място като Филипините винаги разпалва въображението; радвам се, че се е случило и с теб.
Прегръдка!
цитирай
5. donchevav - Ново прозорче ни откриваш към св...
11.09.2016 20:39
Ново прозорче ни откриваш към света, мила Натали! Благодаря ти! Отново четем страхотни описания, наслаждаваме се на изумителни снимки и - поне аз, мъъъничко- тайничко ти завиждаме:)))
Прегръдка и - успех!
цитирай
6. natali60 - Здравей, Вени!
11.09.2016 22:15
Благодаря ти за високата оценка - тя ме мотивира и задължава. Всяка страна е интересна, желая ти много пътешествия и срещи с нови хора, вдъхновяващо е.
Поздрави и до скоро! :)
цитирай
7. u4itel - Един живот не стига, за да види човек всичко и
17.10.2016 03:05
се радвам, че има как да разберем от видели как е някъде там. Така няма да се излагам пред приятелите от Филипините, че не знам много за родината им.
цитирай
8. natali60 - Добре дошла в блога ми, Нели.
17.10.2016 09:43
Аз пък се радвам, че сте толкова любознателен човек, че имате приятели от Филипините, живели сте в Китай, привлича ви Далечният изток. Желая ви много прекрасни пътешествия!
Поздрави от Варна!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: natali60
Категория: Изкуство
Прочетен: 516077
Постинги: 146
Коментари: 1104
Гласове: 12876
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930