Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.05.2017 09:56 - В легло с "елита" или как обядвах с г-н Сашо Дончев и бизнесдамите
Автор: ramone Категория: Изкуство   
Прочетен: 10452 Коментари: 3 Гласове:
8


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Поради възникналия интерес, се почувствах длъжен да разкажа как се отъркалях с елита. Мислех да запазя дискретност по въпроса, но след като тъй и тъй бях разкрит, реших да смъкна завесата, разказвайки хронологически за тази впоследствие превърнала се в историческа среща така както я видях.

         ...

И тъй, една сутрин намерих в пощенската си кутия следния прелюбопитен документ, изпратен от дамския бизнес клуб (цитирам дословно):

________________________________________________________________

П О К А Н А

На 30.04.2017 г.

любезно Ви каним да присъствате на работен обяд, посветен на Айн Ранд в любезната компания на г-н Сашо Дончев

 

Следваше прекрасното ми име (което от скромност ще се въздържа да спомена), както и мястото на събитието.

С първия полет на Уизеър се озовах в София, нетърпелив да взема участие в събитието...

...

 

Широката служебна усмивка, която е на път да грейне на лицето на гавазина спира до половината – външния ми видът се връзваше с шикозното фоайе като бърбън с царска туршия. Оглежда ме неспокойно от глава до пети – около разкопчаната яка на ризата ми артистично е бодната кожена вратовръзка за разкош, в тон с коженото елече, черните дънки и ботушите „Харли Дейвидсон”.  

         Изчаквам го да довърши огледът, оставяйки и мойта усмивка да потъне надолу, заменена с леко повдигане от дясната страна. Изражението ми недвусмислено казва „Немам против да се пробваш ако ти стиска.” Знам че няма да се пробва, макар че му минава през ума за стотна от секундата.

-         Частно парти – гласът му има твърдостта на метална тръба, увита в кадифе.

-         Именно –  влизам в тона му и без излишни обяснения хлъзвам на масата поканата.

Отваря я и започва озадачено да чете. Усещам объркване и за да му спестя неудобството плъзвам и личната си карта за да сравни името. Жестът ми е оценен - кимва в знак на благодарност.

-         Нагоре по стълбите, господине, там ще ви посрещнат.

От колоните звучи Нина Симон, което си е приятна изненада. Напасвам стъпките си в такт с пианото и фусът и катерйки се нагоре, дискретно припявам „..маа бейби донт кеееееър..”

Нина Симон е била твърда и ръбеста като диамант и редовно е пропускала вноската за данък „Добри обноски”. Освен това е била бесна наркоманка. Мой тип момиче.

Келнерът, който ме посреща, има най-бялата риза на света. Търся да забележа объркаване в погледа му за да пусна в действие прочутата си гримаса, но не виждам такова – пичът добре се владее и любезно ме повежда към края на масата. Добре е преценил – и без това не държа да се изтъпаня начело.

Около масата рехаво са накацали няколко бизнесдами с външен вид „нищо общо с Нина Симон”, които си чуруликат и само бегло фиксират появата на скромната ми персона. Което малко ме разочарова, но без да ме натъжава. Оглеждам ги една по една - този път повдигайки устната от към лявата страна – това е гримасата ми за жени и означава горе долу същото както и онази от другата страна. Ако разбирате какво имам предвид. Поставени в подходящ контекст и при малко въображение бизнесдамите, биха могли и да станат за нещо. Отбелязвам си наум, по-късно да доразвия тая тема.

Повечето са се спрели на бонбонения цвят. Въобще, цялата атмосфера е някак бонбонено делова.

 

Келнерът понечва да ми издърпа стола за да седна, но любезно го отпращам – нема нужда, мога и сам.  

Дамата, настанена до мен е нетърпелива да разбере кой е натрапникът - така се казва моторът ми впрочем – Intruder – ролята не е нова за мен – пасва ми като ръкавица без пръсти.

Келнерът дискретно се приближава с менюто, избавяйки ме от неудобството да обяснявам на дамата, че не съм някой екстравагантен милионер, а прост гастарбайтер в слънчев Кипър.

Вдигам един пръст към нея – дай ми секунда да поръчам – знам,че не е особено изискано, но в мойте среди върши работа, пък и нямам резервни маниери.

-         „Столичная”?

Дамите ближат някакво бяло вино, доколкото мога да преценя, но на мен ми е рано за вино. Обстановката ме кара на водка, а от водките пия обикновено „Столи”. Скъпите водки са за парвенюта. А аз съм сноб.

Сервитьорът кима с глава.

-         Половинка, моля. Бутилка!

-         Стартер?

Махвам неопределено с ръка – бе донеси нещо там да има – и ставам да вървя да пуша.

Когато се връщам, официалните гости вече са пристигнали и са се настанили на местата си – г-н Сашо Дончев и некакъв, когото май съм мяркал по телевизията преди време – тече неангажиращо, непринудено оживление.

Използвам суетнята за да се примъкна дискретно до мястото си, където изливам в гърлото си малко водка (малко по мойте мерки не е малко).

Постепенно разговорът се канализира и добива философска насоченост – поглеждам бутилката – някъде около една трета вече е заминала, а аз започвам да се притеснявам дали няма да се наложи да поръчам втора.

Знам как да се оправям със себе си на половинка водка, но на втора, последиците могат да станат непредвидими, а хич не ми се ще по некое време да скоча на масата и да изпея „I’ve got life, mother” (гледали сте „Коса”, надявам се) – което би било добрия и малко вероятния вариант. Лошият и по-вероятният е да се сбия с някой...

-         ... за мен ляво и дясно има – заслушвам се в думите на г-н Сашо Дончев – и то не са..., а и тези същите хора... всъщност те подмениха тоя разговор с какво – с комунизъм и антикомунизъм, а и като се опитаха да кажат, че всички, които не са комунисти са десно мислещи. Което е една голяма лъжа. Защото във философията има страшно много течения, леви течения. Нали. И не е задължително... Но тъй като в България изобщо, тука в нашата... нашето общество нали, лявото се свързва с Маркс, с Енгелс, с Ленин и Русия, та така че, тук разговорът става много простичък на тема ляво и дясно. А няма никакво съмнение, че по-скоро малко са истинските... така.. завършените, със цялостна концепция десни философи във света...

Тоя па – „леви и десни философи”... „Нема десни кори  у складо, Диме – сите са леви?” – сещам се за тоя анекдот от съблекалнята на славния Левски от щейсетте.

 „Има леви и десни, широки и тесни, трудни и лесни.. А, аз? Аз пък съм опък!.” – пея си наум парчето на „Стари муцуни” и внезапно получавам пиянско просветление – някои искат да са бизнесдами, други искат да са Сашо Дончев, а мойта мисия в живота е да съм наопъки.

Г-н Сашо Дончев изглежда сякаш се наслаждава от словата си – прилича на възбуден бъбрив пуяк, ненадейно озовал се в пуешкия рай.

- ...ако ние имахме елитите, готови да помогнат на обществото да тръгне в правилната посока, ние при всички случаи щяхме да сме ...

Дамата, седнала до господин Сашо Дончев слуша внимателно и тук вдига глава и я поклаща в потвърждение – „Точно така е!”...

Г-н Сашо Дончев, продължава, а аз установявам, че две трети от водката, вече е заминала по предназначение. Не слушам много внимателно какво говори, защото вследствие на алкохола, въображението ми се вихри из салона като торнадо.

Господин Сащо Дончев ми прилича на Христос от леонардовата тайна вечеря, а дамата до него е апостол Йоан (Юда, по-късно разбрахме кой е).

Точно в този момент, Юда взима с ножче от гъшия пастет и с отработено, но пестеливо движение го размазва върху препечена филийка. Очаквам с интерес как ще го сдъвче и преглътне. А, май направо го глътна. След което го прекара с малко бяло.

Започвам да си представям Дамския бизнес клуб в еротична оргия, което е сигурен признак, че вече съм пиян.

Бизнес дами, еротика и Айн Ранд – не е лошо. И Нина Симон за фон. Гледано през изпотеното стъкло на бутилка „Столичная”. (Както разбирате, минах етапа на „леви и десни” и вече съм на „трудни и лесни”.)

Мозъкът ми вече работи на бавни обороти. Даже май го чувам как работи.

И точно тук, Дончев казва „Цацаров” и аз наострям уши.

- ...за да ми каже, че мойто поведение започва да става неприемливо и нетърпимо за него...

Бизнесдамата до Сашо ахва и казва „Неее”. Окуражен от това, Сашо продължава, а бизнесдамата лапва някаква лъжичка. Сашо е зает със себе си и не забелязва, но аз оценявам уменията и.

-         ...че кво е това, дето аз подкрепям Да България. Какво е тва, дето мойта телевизия Би Ай Ти, в която моя приятел Сашо Диков го е превърнал в централен образ. И разбира се, вестник сега и Комарницки. И аз го гледам сега, и му викам – абе вие кво искате да ми кажете? А, а, а, ами казвам ви че даже г-н Филчев ми каза, че съм много мек. В реакциите.. и аз викам...

И тук разбирам, че не само аз съм пиян – аз викам, той вика, ма аз после му казАх – бе ееейй, шшш...

Ми мъже сме, кво сега... па и пред дамски бизнеслуб, нале...

...

Не помня много ясно как свърши всичко – нямам спомен да съм хванал някоя бизнесдама за гъза (но не съм готов да се закълна), казаха ни там да си купим книгите на Айн Ранд и да драснем по некой ред за нея в блогбегето. И Маркс ако може да споменем в некаква връзка.

И аз, нали, като дисциплиниран и сериозен фактор в обществения живот ви позанимах с тия работи.

Ше прощавате за което...

 




Гласувай:
9



Следващ постинг
Предишен постинг

1. milady - мда, ето най сетне една...Умност в тоъ блог бъг
07.05.2017 11:46
анонимен написа:
И аз мога да напиша, че съм преспал с Никол Шерцингер и да драсна отдолу едно "Григор Димитров", ама кой ще ми повярва като аз не съм Григор Димитров, а Христо Рашев?! Съвсем отделен въпрос е каква ми е файдата да си представям неща, които са невъзможни за мен и да ги публикувам в блога дори?! Освен, ако Гришо кихне едно стотина долара и ми ги изпрати по куриер на домашния ми адрес. Много забавно, нали?!


батка, сигурно се кефиш на Сайпръс Хилл
get it.. малко виртуалистическa радост..

insane in the Brain...
https://youtu/RijB8wnJCN0
цитирай
2. krumbelosvet - Срамота
08.05.2017 05:21
Стамота, че сз още помня Бореца-певец-прелюбодеец Борис Машалов и "Заблеяло е ахъмце".
цитирай
3. alhimik1 - Аз пък се изкефих на стила тир пич!
08.05.2017 08:35
И на въображението ти! Евала, обичам водка!
Док :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: ramone
Категория: Изкуство
Прочетен: 438134
Постинги: 92
Коментари: 870
Гласове: 772
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031