Постинг
25.04.2018 10:42 -
Самодива
Една от тях се изкачила
До връх на планина.
Усетила от там
Дъха на самота.
Погледнала надолу,
С очи прекрасни, коралово зелени
Видяла сянка
От нишки вперени в съдба.
Почувствала неутолима жажда,
За изворна вода.
Навела се и пила, с възможно
Най-големи глътки.
След това износила и думи, в семена.
Дръвчета засадила.
Израстнала гора, уверена в
Невъзможносттта.
Превърнала се във змия. Или във знаме.
Вече нямало значение
Дали е тръгнала.
Или е стигнала до вечността.
Посветените разказват, че
Още обикалят в кръг най-странни същества..
Пребродих ги на път, с качулка празна,
Конете са щастливи.
За малко спират.
Изчакват я, да ги обяздва. Без седла.
Няма коментари